№ 205
гр. Ямбол, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Я. В. Ангелова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500339 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София,
представлявана от Т. В. - Председател на УС на АПИ, чрез Областно пътно управление –
гр.Ямбол, чрез юрисконсулт Я. П., срещу Решение № 326/22.06.2022г., постановено по гр.д.
№20222330100820 по описа за 2022г. на Ямболски районен съд, с което Агенция "Пътна
инфраструктура"- гр.София е осъдена да заплати на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп"-
гр.София сумата от 231лв., представляваща заплатено от застрахователя обезщетение по
застраховка "Каско стандарт" № 4704211010000102 от 24.01.2021г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 25.03.2022г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски в размер на 650 лева.
Оплакването в жалбата е, че оспореното решение на ЯРС е неправилно, поради
нарушение на процесуалния закон и необоснованост, довели и до нарушение на
материалния закон. Според въззивника е налице несъответствие на фактическите изводи на
първоинстанционния съд с установеното от събрания по делото доказателствен материал,
довело до грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда при прилагане
правилата на формалната логика. Твърди се, че ЯРС е постановил съдебното решение,
позовавайки се изцяло на свидетелските показания на водача на пострадалото МПС, на
неговия спътник и на експертизата, изготвена въз основа на техните писмени декларации и
на заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, които не съдържат никаква
конкретика - нито по отношение скорост на движение и натовареност на МПС, нито по
отношение размери на дупката, в която твърдят, че е попаднало МПС и която дупка според
тях е причинила счупването на горен лист на преден ресор, нито по отношение на
конкретната щета. Възразява се, че експертизата, въз основа на която съдът е изградил
своите убеждения, на практика е била изготвена на базата на предположения, без никакви
конкретни стойности. Въззивникът сочи, че липсват мотиви, обосноваващи преценката на
съда за годността на експертизата. Наведени са възражения и в посока, че съдът не е взел
предвид и не е коментирал в мотивите си направеното от процесуалния представител на
ответника възражение относно верността на представените по делото заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение и декларациите за настъпване на
1
застрахователно събитие. В тази връзка районният съд не коментирал приетите по делото
писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, а като не изследвал несъответствието
в доказателствата относно начина на обезщетяване на застрахования, който начин е
различен от избрания от него и неуреден в Общите условия, съдът допуснал съществено
процесуално нарушение.
По тези съображения въззивникът моли за отмЯ. на решението на първата
инстанция и за постановяване на друго решение от въззивния съд, с което да отхвърли
изцяло предявения от ищцовото дружество иск.
Въззиваемият ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" - гр. София не е депозирал
писмен отговор в законния срок и не е изразил становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба.
В о.с.з. страните не се представляват, а процесуалните им представители
депозират писмени становища с искания - въззивникът за уважаване на жалбата, като след
отмЯ. на обжалваното решение се постанови ново, с което искът се отхвърли, а въззиавемата
страна за потвърждаване на атакуваното решение. И двете страни настояват за присъждане
на разноските по делото.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства
и приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ
с цена 231лв. Ищецът ЗАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр.София е поискал да бъде
ангажирана регресната отговорност на ответника Агенция ”Пътна инфраструктура”-
гр.София за възстановяване на застрахователното обезщетение в размер на исковата сума,
изплатено на собственика на застрахован със застраховката „Каско Стандарт” товарен
автомобил за вреди от настъпило на 16.07.2021г. пътно-транспортно произшествие. Твърди
се, че ПТП е предизвикано при попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, което е от републиканската пътна мрежа, като в следствие на
удара в дупката са нанесени щети на автомобила, обезщетени от застрахователя с исковата
сума от 231лв.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по основание и размер с
основния довод, че не е установено застрахователното събитие да е настъпило именно на
посочения участък от републиканската пътна мрежа; възразено е, че вредите са причинени
именно от неравност на пътния участък, т.е. оспорен е механизма на ПТП и причинната
връзка между състоянието на пътя и повредите на автомобила; оспорена е доказателствената
сила на подаденото пред застрахователя заявление за заплащане на обезщетението.
С постановеното по спора решение ЯРС е уважил изцяло предявения иск, като е
приел, че е осъществен фактическия състав на нормата за регресното право на
застрахователя, включително деликтната отговорност на ответника като трето лице по
отношение на увредения - застрахован. За да постанови този резултат, съдът е кредитирал
гласните доказателства и е приел, че посредством същите е установено, че при преминаване
през неравност на пътното платно на посочения в исковата молба път, за който с писмената
защита ответникът е признал, че е път I-7 и е част от републиканската пътна мрежа, е бил
повреден предния десен ресор на застрахования автомобил. Давайки вяра на експертното
заключение, тъй като е обосновано и неоспорено от страните, съдът е приел, че
настъпването на уврежданията на автомобила е пряка и непосредствена последица от
попадането в неравност на пътното платно.
В рамките на проверката по чл.269 ГПК, въззивният съд следва да направи
преценка за валидността и допустимостта на решението в обжалваната част. По
законосъобразността му е обвързан с оплакванията и доводите, изложени във въззивната
жалба, като следи и без оплаквания за нарушения на императивните материалноправни
норми.
ЯОС като въззивна инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, постановено при обсъждане на събраните по делото доказателства и при
изяснена фактическа обстановка от ЯРС, която настоящият състав не намира за необходимо
да преповтаря, а препраща към нея на основание чл.272 ГПК.
При постановяването на решението не са допуснати нарушения на императивни
2
материалноправни норми.
По оплакванията на въззивника - ответника по иска, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ, с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
на работата на трето за спора лице. В случая регресното право срещу ответника АПИ, сега
въззивник, се основава на нормата на чл.49 от ЗЗД, регламентираща отговорността на
възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.
Уважаването на иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД е
обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице
кумулативно. На първо място - наличие на валидно правоотношение по имуществена
застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, на следващо място - настъпване на
застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя
в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
На доказване подлежат и предпоставките на чл.49 от ЗЗД: противоправно
поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от
ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно
поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна.
Този фактически състав в случая е установен.
По делото от страна на ответника не имало спор и е налице признание от негова
страна в писмената защита пред ЯРС, че процесният участък от пътя Елхово-Ямбол, на
около 4-5 км. преди с.Окоп, е част от път I-7, т.е. част от републиканската пътна мрежа и се
стопанисва от Агенция "Пътна инфраструктура". С показанията на разпитаните по делото
двама свидетели Г. Д. и А. М. по делото е установено, че на процесната дата, на посочения в
исковата молба участък от пътя между гр.Елхово и гр.Ямбол, който е републикански път І-7,
преди с.Окоп, товарен автомобил "Мерцедес" с рег. № У 64 81 АХ, е участвал в ПТП, при
което автомобилът е пропаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътния участък.
Установено е, че по заявление на водача на товарния автомобил - св.Д. ищецът е образувал
преписка по щета и е изплатил на собственика на товарния автомобил "Вилтон 2"ООД
застрахователно обезщетение в размер на сумата 231лв. за отстраняване на вредите по
увреденото ППС, настъпили от процесното ПТП.
Установено е също, че между ищеца и увреденото лице - собственика на товарния
автомобил "Мерцедес" с ДКН У 64 81 АХ - "Вилтон 2"ООД, е сключен валиден договор за
застраховка "Каско Стандарт", по силата на който и в срока на действие на договора
(24.01.2021г.-23.01.2022г.), след настъпване на застрахователното събитие на 16.07.2021г.
(повредата на застрахованото МПС), застрахователят - ищецът е изплатил на застрахования
обезщетението за причинените вреди в претендирания по делото размер от 231лв. От този
момент за ищеца е възникнало суброгационното право по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, при
наличието на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от фактическия му състав:
деяние, вреда и причинна връзка с вредите. Както се посочи по- горе, отговорността на АПИ
по чл.49 ЗЗД е обективна.
Настоящият съдебен състав споделя решаващите изводи на ЯРС, че в случая са
доказани условията за ангажиране отговорността на ответника АПИ за възстановяване на
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото МПС. Съдът намира за
неоснователни възраженията на въззивника- ответник АПИ, че не е неустановен механизма
на произшествието. Действително, в случая подаденото пред застрахователя заявление и
декларации от водача и спътника му, представляват частни документи по смисъла на чл.180
ГПК, които са доказателство само за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. В исковото производство обаче релевантните за спорното право
факти (чл.154 , ал.1 ГПК) подлежат на установяване с всички допустими от закона
доказателства, в това число свидетелски показания и в случая именно със свидетелските
показания на св.Д. и Михайлов, кредитирани от първостепенния съд, е установен факта на
настъпване на ПТП, както и механизма му и участниците в него, като съдът е основал
изводите си именно на събраните по делото гласни доказателства, а не на подадените пред
3
застрахователя частни документи.
Както се посочи, настъпването на ПТП и неговия механизъм, описани в
писмените документи по щетата на застрахователя, са подкрепени и доказани от
показанията на разпитаните по делото свидетелите Г.Д., водач на увреденото МПС и
св.А.Михайлов - пътник в автомобила при настъпване на ПТП. От тях е установено, че на
въпросната дата 16.07.2021г., товарният автомобил, управляван от свидетеля Д., се е движил
по републиканския път I-7, с посока от гр.Елхово към гр.Ямбол, като в участъка преди на
с.Окоп е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, след което
е попаднал и във втора дупка, като в резултат на ПТП е бил увреден лист на преден десен
ресор на автомобила. Този механизъм на произшествието е потвърден и от неоспореното
заключение на вещото лице по САТЕ, прието от ЯРС без възражения от страните. Според
вещото лице, описаните от застрахователя вреди по автомобила, причинени в резултат от
ПТП от 16.07.2021г., а именно: счупен горен лес на преден десен ресор, са в пряка причинна
връзка с попадане в дупка върху платното за движение.
Неоснователно е оплакването, че САТЕ е изготвена на базата на предположения и
без конкретни стойности, тъй като изрично вещото лице е посочило, че даденото
заключение е въз основа на всички документи по образуваната пред застрахователя щета,
включително огледа на автомобила, описа и снимковия материал, а при изслушването му
по реда на чл.200 ГПК вещото лице е посочило, че след изслушване на свидетелите и
дадените от тях показания относно механизма на ПТП, заключението остава непроменено,
тъй като при такъв механизъм на произшествие е вероятно да се увреди описания ресор.
Действително, в заключението на вещото лице е посочено, че всяка скорост над
30км./ч. и претоварването на автомобила, също могат да доведат до описаните от
застрахователя увреждания, но такива причини в случая не са установени. Свидетелите са
установили, че автомобилът е бил разтоварен в гр.Елхово, след което е потеглил в посока
към гр.Ямбол. На основание чл.20 ЗдвП водачите са длъжни да се съобразяват с пътните
условия при избиране скоростта на движение, но по делото не е установено водачът на
увреденото МПС да го е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост. От
показанията на двамата разпитани свидетели е установено, че автомобилът се е движил с 50-
55км./ч. при разрешена скорост 60км./ч., като дупката не е могла да бъде избегната, тъй като
не е била видима, а движението по пътя е било интензивно. Съдът възприема показанията на
свидетелите като непосредствени, доколкото не противоречат на останалия доказателствен
материал и не намира основание да не ги кредитира. Следва да се посочи също, че
несигнализираните неравности на пътя не представляват предвидимо за водача на МПС
препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре. Освен това, спирането на натоварен участък от пътя не
винаги е възможно и би довело до по – сериозно произшествие. Предвид изложеното
въззивният съд също приема, както е прел и първоинстанционният съд, че процесното ПТП
е настъпило единствено поради наличието на неравности на пътя.
Относно оплакването на въззивника-ответник за начина на обезщетяване на
застрахования, който начин не е уреден от Общите условия на застрахователя, т.е. за липса
на основание за плащане на застрахователното обезщетении по застраховка "каско",
настоящият състав намира, че ответникът, сега въззивник, не може да се позовава на
неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните по застрахователното
правоотношение, тъй като той не е страна по договора за застраховка "каско". Право на
такива възражения имат само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е в кръга на
лицата, които могат да правят защитни възражения, основани на застрахователния договор.
Следва да се посочи обаче, че в случая застраховката на процесния товарен автомобил е
сключена при условията на клауза "пълно каско", при която независимо от посоченото в
полицата допълнително покритие "доверен сервиз", в Общите условия на застрахователя -
Глава трета "Изплащане на обезщетения", р-л II и р-л III, при клауза "пълно каско" МПС
може да се ремонтира и в избран от застрахования сервиз, а застрахователят изплаща
обезщетение до предварително съгласуван размер след представяне на фактури. Пред ищеца
застрахованият е представил фактура за ремонт на увредената част на автомобила на
стойност 231 лв. без ДДС и застрахователят е изплатил обезщетението в този установен
размер.
В заключение, въззивният състав споделя мотивите на ЯРС, че съвкупният анализ
на доказателствата е достатъчен да се приеме, че механизмът на произшествието е
установен, както и че описаните повреди, съгласно заключението на САТЕ, се намират в
4
причинно - следствена връзка с процесното ПТП. От своя страна ответникът не е ангажирал
доказателства, от които да се опровергава наличието на необезопасено препятствие (дупка)
на пътното платно в посочения участък от републиканската пътна мрежа. Оплакването, че е
налице несъответствие на фактическите изводи на първата инстанция с установените факти
от доказателствения материал, е изцяло неоснователно.
Тъй като произшествието е настъпило на участък от пътя, който е част от
републиканската пътна мрежа, стопанисването и управлението му е възложено на ответника
АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, която осъществява своята дейност чрез
специализираните си звена - областните пътни управления. Съгласно нормата на чл.30, ал.1
и ал.2 от ЗП, Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането
на републиканските пътища. Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна
договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с
правилника за прилагането на закона.
В резултат на бездействието на ответника по изпълнение на законовите му
задължения, съгласно чл.19, ал.1 и чл.30, ал.1 ЗП за управление, поддържане и ремонт на
републиканските пътища и осигуряване на безопасното движение по тях, са настъпили
процесните вреди от ПТП. Въззивният състав споделя изводите на първоинстанционния съд,
че са установени всички елементите от фактическия състав на претенцията, поради което
ответникът дължи репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на
вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им, което
обстоятелство е доказано с неоспореното от страните заключение по САТЕ. Съгласно
заключението пазарната стойност на ремонта на щетите възлиза на 303 лв., но тъй като
регресното вземане е в по – малък размер, този на извършеното плащане - 231лв.,
законосъобразно искът е уважен изцяло в предявения размер.
Тъй като изводите на въззивния състав съвпадат изцяло с тези на районния съд,
решението следва да се потвърди изцяло, като постановено в съответствие с материалния и
процесуален закон, включително в частта на присъдените в полза на ищеца разноски.
По разноските пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора, право на разноски пред въззивната инстанция има
въззиваемата страна - ищецът. Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението
(чл.78, ал.1 и ал.3, ТР №6/06.11.2013г. по т. д. № 6/12 на ОСГТК на ВКС). За уважаване на
подобна претенция не се изисква задължително представяне на договор за правна помощ –
достатъчно е да се приложат доказателства за упълномощаване на адвокат, който се е явил
по делото или извършил процесуални действия, и такива за заплатеното възнаграждение на
същия (подобен извод следва и от т.1-т.2 от ТР №6/06.11.2013г. по т. д. № 6/12 на ОСГТК на
ВКС). В случая е налице пълномощно на адвокат Д. лично и като управител и представител
на "Адвокатско дружество Д. и Данчева", като пред въззивната инстанция адв.Д. е
депозирал молба преди о.с.з. на 11.10.2022г. с изложени доводи и съображения по спора,
като е представил и фактура за договорено възнаграждение в размер на 360лв. за
процесуално представителство по въззивна жалба по делото на ЯРС, по посочената по
делото щета, придружена с платежен документ за извършено плащане на сумата по банков
път в полза на адвокатското дружество. При тези обстоятелства, независимо, че не е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуалното представителство пред
въззивната инстанция, следва да се приеме, че е постигнато съгласие за договаряне на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в размер
на 360лв., то е било реално заплатено и претенцията за разноски следва да бъде уважена в
посочения размер, при липса на направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 326/22.06.2022г., постановено по гр.д.
№20222330100820 по описа за 2022г. на Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Агенция "Пътна инфраструктура"
гр.София, бул. "Македония" №3, ЕИК000695089, да заплати на ЗАД" Булстрад Виена
Иншурънс Груп" АД, ЕИК *********, с адрес по делото: гр. София, ул."Позитано"№5,
представлявано от Н.Ч. и М. Р., сумата 360лв. разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6