№ 826
гр. София, 19.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221100601398 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на адв.Ю.С., защитник на подс. Р.Р.
срещу присъда на СРС от 05.10.2021 година, 13 състав, с която подс. Р.Р. е бил признат
за невинен в извършването на престъпление по чл.130 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 НК и
оправдан изцяло по така повдигнатото му обвинение на основание чл.9 ал.2 НК.
След проверка на материалите по делото, Софийски градски съд констатира,
не следва да пристъпва към упражняване на правомощията си за разглеждане на
жалбата по същество, тъй като същата не е била администрирана правилно от
първоинстанционния съд.
Липсва приложен по делото документ за изискуемата по закон дължима
държавна такса за разглеждане на въззивното производство в размер на 6 лева.
Самата въззивна жалба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на
чл.320 ал.1 НПК, доколкото от съдържанието на същата не става ясно какво точно
искане се прави. На първо място, в жалбата макар и да е посочена цитираната по-горе
присъда, в абзац втори се сочи, че се обжалва „решение“ на СРС, а не присъда, което
създава известни затруднения да се разбере кой точно акт на СРС, 13 състав се атакува.
На следващо място и в противоречие с правния интерес на подсъдимия следва
да се отбележи, че с процесната жалба на защитника се атакува за отмяна оправдателна
присъда, с която подсъдимият е бил признат изцяло за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, което също така създава известна неяснота относно
искането, което се формулира. В този смисъл ще следва да се уточни дали се иска
отмяна на първоинстанционната присъда или единствено изменение на постановената
оправдателна присъда в частта на нейното основание, тоест нейните мотиви.
По-нататък в жалбата до въззивния съд се правят своеобразни
1
взаимоизключващи се предложения за недоказаност на авторството на извършеното
престъпление, респективно за отсъствие на умисъл от страна на подсъдимия при
причиняването на леката телесна повреда, които допълнително внасят съмнение
относно съдържанието на действителното искане.
В допълнение на всичко поискано по-горе се претендира приложение и на
института на реторсията в хипотезата на чл.130 ал.3 НК, която възможност е
допустима тогава, когато подсъдимият е бил признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.130 НК спрямо пострадал, който е отвърнал веднага на дееца със
също такава телесна повреда. Последната теоретична възможност обаче предполага
осъждане на подсъдимия, което не е в негов интерес.
Липсва освен това връчен препис от жалбата на подсъдимия, каквото е
изискването на процесуалния закон.
Ето защо първоинстанционният съд ще следва да положи допълнителни
усилия, за да уточни и изясни действителната вола на подалото жалба лице и искането,
което същото отправя до въззивния съд. В случай на неизпълнение на дадените
указания, ще следва да се приложи разпоредбата на чл.323 ал.1 НПК.
Всичко това налага извод, че настоящото производство е преждевременно
образувано, поради което и следва да се прекрати, като делото се върне на СРС за
извършване на съответните действия по администриране.
Воден от изложеното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ВНЧХД № 1398/2022 година по описа на
Софийски градски съд, НО, ІV-ти въззивен състав.
ВРЪЩА делото на СРС за изпълнение, съобразно посоченото в
обстоятелствената част.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3