№ 4019
гр. Варна, 11.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502497 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258, „Варна Тауърс-Г“,
представлявано от Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Даниела Димитрова, чрез юк П.И.
против определение № 4000/05.08.2021г. по ч.гр.д. № 6753/2021 на 51-ви състав на ВРС на
ВРС, с което е обезсилена изцяло заповед № 1938/26.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6753/2021 г. по описа на Районен съд -
Варна, 51-ви състав, в полза на заявителя „ЕнергоПро Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна
Тауърс – Г, срещу длъжниците Б. ГЮРС. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна,
ул. „Цар Борис III” № 65, ет. 4, ап. 9, и ЕРС. Б. С. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Варна, ул. „Цар Борис III” № 65, ет. 4, ап. 9, за следните суми, платими от длъжниците при
условията на разделност , а именно: сумата от 155,34 лв. (сто петдесет и пет лева и тридесет
и четири стотинки), представляваща 1/2 част от главница в общ размер на 310,67 лв. за
стойността на незаплатена електроенергия за периода от 28.11.2020 г. до 4 08.01.2021 г. за
обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в гр.
Варна, кв. „Виница“, ул. „Цар Борис III” № 65, ет. 4, ап. А9, за която сума е издадена
фактура № ФП0303080311 от 13.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.05.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 3,41 лв. (три лева и четиридесет и една стотинки), представляваща
1/2 част от обезщетение за забава в общ размер на 6,82 лв., начислено върху просрочената
главница за периода от 03.02.2021 г. до 23.04.2021 г., както и сумата от 37,50 лв. (тридесет и
седем лева и петдесет стотинки), представляваща 1/2 част от направените от заявителя
1
разноски по делото в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик”, № 258, Варна Тауърс – Г е осъдено да заплати на Б. ГЮРС. С.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „Цар Борис III” № 65, ет. 4, ап. 9, и ЕРС. Б.
С. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „Цар Борис III” № 65, ет. 4, ап. 9,
сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и е
отхвърлена молбата на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна
Тауърс – Г, за издаване на изпълнителен лист за следните суми: сумата от 6,82 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 03.02.2021 г. до 23.04.2021
г., законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата от
75 лв. за разноски, от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Счита обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и като такова-подлежащо на отмяна.
Сочи, че на 12.05.2021г. е депозирано от дружеството заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение и образувано ч.гр.д. № 6753/2021г. на 51-ви
състав на ВРС. На 01.07.2021г. дружеството получило съобщение с приложени 2бр.
възражения, като е била указана възможността за предявяване на установителен иск в
едноседмичен срок от получаване на съобщението. Още същият ден дружеството
депозирало становище по реда на чл. 414а от ГПК, с което е направило признание, че е
направено плащане по процесната фактура на 29.06.2021г. и отправило искане за издаване
на изпълнителен лист за дължимите мораторна и законна лихва, както и за направените в
заповедното производство разноски. На 12.08.2021г. дружеството получило съобщение,
обжалвания съдебен акт и молба от насрещната страна, чрез адв. М.Н. с приложени НА №
86/2020г. на нотариус В.Дякова, КП от 08.01.2020г., издаден от „Електроразпределение
Север“ АД.
Възразява, че връчената молба е била неподписана, така ,че не може да се напрвави
извод, че изхожда от адв. М.Н., като пълномощник на длъжниците. За пръв път на
12.08.2021г. дружеството се е запознало с твърденията на лицата на насрещната страна, че
длъжниците не са направили плащане по процесната фактура, че не са използвали
отчетената в периода от фактурата ел.енергия, че въпреки ,че са собственици от 30.11.2020г.,
са влезли във владение на 08.01.2021г. и сумата по фактурата е платена от предишния
собственик, след като е бил уведомен от Е.С.. Видно от приложения НА, той не съдържа
клауза за отлагане на въвода на владение. Няма ангажирани доказателства и за това, че
въводът е извършен на посочената дата-08.01.2021г., като не е представен примерно писмен
протокол за предаване на владението. Следва да се приеме, че именно на 30.11.2020г. Е.С. и
2
Б.С. са получили владението на закупения от тях имот и се явяват надлежни длъжници,
потребили доставената в обекта ел.енергия и дължат плащане на цената й.
Неправилни са изводите на съда, че щом заповедта за изпълнение не е влязла в сила,
не следва издаване на изпълнителен лист и искането е неоснователно. Със становището си
по чл. 414а от ГПК страната е заявила, че поради постъпилото плащане, не е налице правен
интерес от провеждане на установително исково производство. Такъв иск би бил
неоснователен и дружеството отново би понесло разноските по делото. Не би следвало
изобщо да дължи разноски за заповедното производство, а би следвало на дружеството да
бъдат присъдени такива, както и съответните лихви, каквито съображения са изложени в
становището по чл. 414а от ГПК.
Ако съдът приеме, че дружеството дължи разноски, то следва да се има предвид това,
че двете възражения са подписани лично от длъжниците и същите са бланкетни, като във
възраженията им няма искане за присъждане на разноски. Такова искане няма и в
неподписаната от адв. М.Н. молба. Освен това ,заплатеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно и подлежи на редуциране да размера на 50.00лв., евентуално 150.00лв.
На следващо място страната възразява срещу цялостното обезсилване на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. Би следва ода бъде обезсилена само в частта
относно дължимата главница. В тази част няма основание за завеждане на иск за
установяване на вземането, доколкото същото вече е било погасено чрез плащане.
Моли се да бъде отменено обжалваното определение, да бъдат присъдени в полза на
дружеството разноски за въззивното производство, както и да бъде върнато на ВРС делото с
указания да бъде издаден изпълнителен лист срещу длъжниците за мораторната и законната
лихва и разноските.
С молба № 31875/20.09.2021г. страната заявява, че не предявява молба с правно осн.
чл. 248 от ГПК за изменение на обжалваното определение в частта за разноските.
В писмен отговор Ерсун Байрам С. ЕГН ********** и Б. ГЮРС. С., ЕГН **********
,двамата от гр. Варна ,ул. „Цар Борис Трети“, № 65, ет. 4, ап. 9, чрез адв. М.Н. оспорва
подадената частна жалба, като неоснователна.
След постъпване на възраженията им за недължимост на сумите, съдът е дал
възможност на дружеството-заявител да предяви иска по чл. 422 от ГПК, нещо което не е
било сторено и съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение, като е отхвърлил
молбата за издаване на изпълнителен лист за претендираните суми. Правилно съдът е
кредитирал обясненията им в молбата от 02.08.2021г. и правилно е присъдил разноски по
заповедта в тяхна полза. Искането на дружеството за разноски е несвоевременно направено
и молят да бъде отхвърлено.
Молят частната жалба да бъде отхвърлена, като им бъдат присъдени разноски в
размер на 300.00лв. за въззивната инстанция.
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, насочена е срещу актове на съда,
които подлежат на обжалване и изхожда от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред заповедния съд е било образувано по заявление на „Енерго Про
3
Продажби“ АД, за парично вземане срещу срещу Ерсун Байрам С. ЕГН ********** и Б.
ГЮРС. С., ЕГН **********, двамата от гр. Варна ,ул. „Цар Борис Трети“, № 65, ет. 4, ап. 9.
Последвало е издаването на заповед № 1938 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 26.05.2021г., като е разпоредено длъжниците Ерсун Байрам С. ЕГН
********** и Б. ГЮРС. С., ЕГН ********** ,двамата от гр. Варна ,ул. „Цар Борис Трети“,
№ 65, ет. 4, ап. 9, при условията на разделност да заплатят на „Енерго Про Продажби“ АД
сумата от 155.34лв., представляваща 1/2 част от главница в общ размер на 310,67 лв. за
стойността на незаплатена електроенергия за периода от 28.11.2020 г. до 4 08.01.2021 г. за
обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в гр.
Варна, кв. „Виница“, ул. „Цар Борис III” № 65, ет. 4, ап. А9, за която сума е издадена
фактура № ФП0303080311 от 13.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.05.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 3,41 лв. (три лева и четиридесет и една стотинки), представляваща
1/2 част от обезщетение за забава в общ размер на 6,82 лв., начислено върху просрочената
главница за периода от 03.02.2021 г. до 23.04.2021 г., както и сумата от 37,50 лв. (тридесет и
седем лева и петдесет стотинки), представляваща 1/2 част от направените от заявителя
разноски по делото в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
В срока по чл. 414, ал. 2 е постъпило възражение № 15787/23.06.2021г. от ЕРС. Б. С. и
възражение № 15788/23.06.2021г. от Б. ГЮРС. С., двете с правно основание чл. 414 от ГПК,
в които твърдят, че не дължат изпълнение на вземането по издадената по ч.гр.д. №
6753/2021г. на 51-ви състав на ВРС.
С разпореждане № 8259/24.06.2021г., предвид постъпилите от длъжниците
възражения, на осн. чл. 414 от ГПК и в изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК ,ВРС е дал указания на заявителя, че срещу издадената по неговото заявление заповед
за изпълнение на парично задължение е постъпило възражение от длъжниците Е.С. и Б.С. и,
че в едномесечен срок може да предяви установителен иск за оспорените вземания.
В дадения едномесечен срок, на 02.07.2021г. е постъпило становище от „Енерго Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, чрез юк П.И.. Посочено е, че намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 414а от ГПК. С него дружеството е изложило, че след
образуване на делото по подаденото заявление, на 29.06.2021г. е постъпило плащане на
задължението по фактурата за консумирана ел.енергия от 310.67лв. Длъжниците са дължали
и мораторна лихва от 6.82лв. върху главницата от падежа на фактурата до 23.04.2021г.,
законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението, 25.00лв.
заплатена държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение, останали незаплатени
и до момента. Доколкото главницата е заплатена по време на вече образуваното заповедно
производство и т.к. с поведението си длъжниците са станали повод за завеждане на ч.гр.д.,
те дължат и разноските. Посочено е, че за дружеството е отпаднал правния интерес да
образува и води установителното исково производство, но иска да бъде издаден
4
изпълнителен лист за мораторната и законна лихва, както и за разноските.
В отговор на становището на „Енерго Про Продажби“ АД и отправената към съда
молба, Ерсун и Б.С., чрез адв. М.Н. са заявили, че смятат искането за издаване на
изпълнителен лист за неоснователно, като молят за отхвърлянето му. Те не са заплащали
дължимата сума и в този смисъл не се намират в хипотезата на чл. 414а от ГПК. Макар и да
са собственици на обекта на потребление от 30.11.2020г., влезли във владение на
08.01.2021г. ,във връзка с което имат подадено заявление до ЕРП Север АД за откриване на
нова партида. Сумата, начислена до 08.01.2021г. не е тяхно задължение, а на предишния
собственик Росен Славчев, който е заплатил дължимото по процесната фактура, след
уведомяването му от Е.С..
Оспорват искането за присъждане на лихви, такси и разноски, т.к. с поведението си
не са дали повод за образуване на заповедното производство, щом са уведомили ЕРП Север
АД от кога владеят имота.
Искат да им бъдат присъдени разноските по настоящото производство от 300.00лв., за
извършването на които представят доказателства.
Съдът е издал обжалвания акт.
Настоящият състав намира, че длъжниците по заповедта за изпълнение на парично
задължение, в срок са подали възражения, на осн. чл. 414 от ГПК, а не по чл. 414а от ГПК.
Възражението им не е обосновано, но това не представлява допуснато нарушение по
аргумент на противното на разпоредбата на чл. 414, ал. 1, предл. последно от ГПК. Други
биха били изводите на съда, ако те бяха направили възражение по реда на чл. 414а от ГПК.
Длъжниците нито са твърдяли, че не дължат сумата по издадената срещу тях заповед за
изпълнение понеже са платили, нито са представили доказателства за това, според
изискванията на чл. 414, ал. 1, предл. последно и чл. 414а, ал. 1, предл. последно от ГПК.
Дори напротив. И в молба № 23130/02.08.2021г., приложена на л. 46-47 от
първоинстанционното дело, надлежно подписана от адв. М.Н., противно на оплакванията в
частната жалба и в писмения си отговор на частната жалба длъжниците са се позовавали на
обстоятелството ,че не те са ползвали и потребявали ел.енергия в обекта в периода от
28.11.2020г. до 08.01.2021г. и нямат неплатена сметка за ел.енергия, а предишния
собственик на имота и той е заплатил дължимата сума по издадената фактура след
уведомяване от страна на Е.С.. Дали това е така и установява ли се изложеното във
възраженията им от ангажираните от тях доказателства, би било предмет на изследване в
исковото производство за установяване на задължението, ако заявителят беше подал искова
молба по реда на чл. 415 от ГПК в срок, но не е. Възраженията на длъжниците и
доказателствата за тях няма да бъдат обсъждани по същество в настоящото производство.
Независимо от постъпилото становище от 02.07.2021г. от „Енерго Про Продажби“ АД
и факта на постъпилото плащане на задължението по процесната фактура на 29.06.2021г., но
това, че подаденото от длъжниците възражение е с правно осн. чл. 414 от ГПК, а не чл. 414а
от ГПК и след като в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК заявителят не е предявил иск за
5
установяване на вземането си, дори и само в спорната част-мораторна лихва, законна лихва
и разноски, то правилно ВРС е обезсилил изцяло издадената от него заповед за изпълнение
№ 1938/26.05.2021г.
Като е обезсилена изцяло издадената заповед за изпълнение, няма как да бъде
удовлетворено искането и издаден изпълнителен лист за мораторната и законната лихва и
разноските. Пак следва да бъде посочено, че производството се развива след издаване на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 414 и чл. 415 от ГПК, а не по чл. 414а от ГПК.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, включително в частта за
разноските, след като частният жалбоподател изрично сочи в молба № 31875/20.09.2021г., че
не депозира с частната си жалба молба с правно осн. чл. 248 от ГПК за изменение на
обжалваното определение в частта за разноските, няма произнасяне на ВРС на това
основание, още-по малко подадена частна жалба срещу такова произнасяне.
С оглед изхода на спора ,следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция
в полза на Ерсун и Б.С. в размер на 300.00лв., на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Воден от горното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4000/05.08.2021г. по ч.гр.д. № 6753/2021 на 51-ви
състав на ВРС на ВРС, с което е обезсилена изцяло заповед № 1938/26.05.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6753/2021 г. по
описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав, в полза на заявителя „Енерго Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, №
258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Даниела
Димитрова, срещу длъжниците Б. ГЮРС. С., ЕГН ********** и ЕРС. Б. С. , ЕГН
**********, двамата от гр. Варна, ул. „Цар Борис III” № 65, ет. 4, ап. 9, за следните суми,
платими от длъжниците при условията на разделност , а именно: сумата от 155,34 лв.,
представляваща 1/2 част от главница в общ размер на 310,67 лв. за стойността на
6
незаплатена електроенергия за периода от 28.11.2020 г. до 08.01.2021 г. за обект на
потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в гр. Варна,
кв. „Виница“, ул. „Цар Борис III” № 65, ет. 4, ап. А9, за която сума е издадена фактура №
ФП0303080311 от 13.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от
3,41 лв., представляваща 1/2 част от обезщетение за забава в общ размер на 6,82 лв.,
начислено върху просрочената главница за периода от 03.02.2021 г. до 23.04.2021 г., както и
сумата от 37,50 лв., представляваща 1/2 част от направените от заявителя разноски по делото
в общ размер на 75.00 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик”, № 258, Варна Тауърс – Г е осъдено да заплати на Б. ГЮРС. С.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „Цар Борис III” № 65, ет. 4, ап. 9, и ЕРС. Б.
С. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „Цар Борис III” № 65, ет. 4, ап. 9,
сумата от 300.00 лв., представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и е
отхвърлена молбата на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна
Тауърс – Г, за издаване на изпълнителен лист за следните суми: сумата от 6,82 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 310.67лв. за периода от 03.02.2021 г.
до 23.04.2021 г., законна лихва върху главницата от 310.67лв, за периода от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и сумата от 75.00 лв. за разноски, от които 25
лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от
Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Даниела Димитрова, да заплати на Б. ГЮРС. С., ЕГН
********** и ЕРС. Б. С. , ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „Цар Борис III” № 65,
ет. 4, ап. 9, разноски за въззивната инстанция в размер на 300.00лв., на осн. чл. 78, ал. 4 от
ГПК.
Определението е окончатено и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7