Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 26.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЙОРДАНОВ
при секретаря Мартина Здравкова, като разгледа докладваното
от съдия Йорданов гр. д. № 2092 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание
чл. 422 ГПК, при
условията на евентуалност - чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът «ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ» ЕАД посочва, че на 25.08.2004 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като
кредитор и С. П. П. като кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо
потребление.
На 10.03.2008 г. между
„Банка ДСК“ ЕАД като кредитор, С. П. П. като кредитополучател и С.Л.С. като
съдлъжник е сключен Анекс към Договора за кредит за текущо потребление от
25.08.2014 г. Съгласно Анекса С. встъпва в дълга на П. и става солидарно
отговорен длъжник по Договора за кредит.
Поради преустановяване на
погасяването на задължението „Банка ДСК” ЕАД осчетоводява кредита като
предсрочно изискуем.
Вследствие неизпълнение
на задълженията от страна на кредитополучателя и поръчителя по Анекса и
настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, кредиторът „Банка ДСК”
ЕАД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. По
ч. гр. д. № 1318/2011 г. по описа на РС - Лом в полза на „Банка ДСК” ЕАД е
издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите: Главница в размер
на 7 428,63 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, Заемни такси в размер на 35 лв.,
Договорна лихва за периода от 30.11.2008 г. до 03.11.2011 г. в размер на 3
235,22 лв., Наказателна лихва за периода от 30.11.2008 г. до 03.11.2011 г. в
размер на 1 918,88 лв., 754,73 лв. разноски по делото, от които 252,37 лв.
държавна такса, и 502,36 лв. възнаграждение за представител.
На 25.09.2013 г. с Договор
за цесия „Банка ДСК” ЕАД, прехвърля на ищеца пакет от вземания, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това
число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД
и С. П. Договор за кредит за текущо потребление ведно с последващия Анекс.
Ищецът е уведомил за прехвърлянето на вземането съдлъжника С.С..
На основание Заповед за
изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 7.11.2011 г. по ч. гр.
д. № 1318/2011 г. на РС - Лом, срещу същия е образувано изпълнително дело №
1102/2016 г. по описа на ЧСИ М. И., peг. № 748, с район на действие ОС –
Монтана. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно
изпълнение е връчена чрез залепване на основание чл. 47 ГПК. За ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Иска се: да бъде
признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за
изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
- 7 428,63 лв. главница,
ведно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане
на вземането;
- 35,00
лв. заемни такси;
- 3 235,22 лв. договорна лихва за
периода от 30.11.2008 г. до 03.11.2011 г.;
- 1 918,88 лв. наказателна лихва за периода от 30.11.2008 г. до
03.11.2011 г.;
Претендират се и
направените разноски по заповедното и настоящото производство.
При условията на
евентуалност се иска: да бъде осъден ответника да плати на ищеца следните суми:
- 2 656,14 лв. - неизплатена
главница, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2020 г. (дата на подаване
на настоящата искова молба) до изплащане на вземането;
- 7,07лв. - непогасената
по давност възнаградителна лихва, включена в падежиралите към датата на
подаване на настоящата искова молба анюитетни вноски с падежи от 30.11.2017 г.
вкл. до 10.02.2018 г. вкл.
- 98,23 лв. - непогасена
по давност наказателна лихва по т. 14.1.Б от Анекс от 10.03.2008 г. към Договор
за кредит от 25.08.2004 г., включена в падежиралите към датата на подаване на
настоящата искова молба анюитетни вноски с падежи от 30.11.2017 г. до
10.02.2018 г.
Ответникът е подал
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си счита предявения
иск за допустим, но неоснователен.
Посочва се, на първо място, че претендираното от ищеца вземане, е погасено
по давност, на осн. чл. 110 ЗЗД.
Оспорва се активната материалноправна легитимация на ищеца, тъй като и до
настоящия момент липсва валидно осъществено уведомяване по смисъла на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Посочва се още, че Договорът за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП
Факторинг България“ ЕАД от 25.09.2013 г. е нищожен поради невъзможен предмет -
прехвърлено е било вземане, което към момента на прехвърляне не е съществувало.
Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействиетелност на
цесията, поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е
извършена, т.е. поради липсата на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Предвид заявеното в отговора на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че спорът
по делото е относно наличието и размера на задълженията на ответника.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт С.З., която
поддържа предявените искове и счита, че следва да бъдат уважени в цялост, тъй
като възраженията, въведени с отговора на ответника са неоснователни.
Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
По ч. гр. д. 1318/2011 год. на ЛРС е издадена Заповед № 12116 от 07.11.2011 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника
– С.С., за сумите: главница 7 428,63 лв., ведно със законната лихва, считано от
04.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, заемни такси 35 лв., договорна
лихва от 30.11.2008 г. до 03.11.2011 г. - 3 235,52 лв., наказателна лихва от
30.11.2008 г. до 03.11.2011 г. - 1 918,88 лв. и 754,73 лв. разноски по делото. Образувано
е изпълнително дело № 1102/2016 г. по описа на ЧСИ М. И., peг. № 748, с район на действие ОС –
Монтана. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно
изпълнение е връчена чрез залепване на основание чл. 47 ГПК на 28.08.2020 г. Съдът
с Разпореждане от 12.10.2020 год. е указал на заявителя правото да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Искът на Заявителя, основан на чл. 422 ГПК е подаден в
указания срок /видно от п. клеймо/.
В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
От приложените с исковата молба Договор за кредит за
текущо потребление, Анекс към него и Договор за цесия се установяват
облигационните отношения между „Банка ДСК“ ЕАД, С.С. и «ОТП Факторинг
България» ЕАД.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, чиито задачи са посочени от ищеца в исковата молба. От заключението
на вещото лице, което съдът приема като обективно и пълно, се установява, че
задължението на кредитополучателя е в общ размер на 13 150,43 лв.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и прави съответните
уточнения във връзка със зададените от процесуалния представител на ищеца
въпроси. Вещото лице е констатирало, че са извършени плащания до 25.09.2013 г.
Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановения срок.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 ГПК и има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск в тежест
на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на
кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва
да докаже възраженията си.
Въз основа на представените доказателства от страните,
съдът приема за доказано наличието на договор за кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и
анекс към него, както и изпълнението на този договор от страна на кредитодателя.
Видно от представения договор за цесия, вземането на първоначалния кредитор е
прехвърлено на настоящия ищец – „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Спорно по делото е дали ответникът С. дължи посочените
в исковата молба суми, доколкото последният в отговора на исковата молба твърди,
че задължението е погасено по давност, че не е уведомен за цесията, респ. че
договорът за цесия е нищожен.
В случая ищецът е предявил искане: да
бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената
заповед за изпълнение, му дължи следните суми:
- 7 428,63 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2011
г. до окончателното изплащане на вземането;
- 35,00 лв. заемни такси;
- 3 235,22 лв. договорна лихва за
период 30.11.2008г. - 03.11.2011 г.;
- 1 918,88 лв. наказателна лихва за период 30.11.2008г. - 03.11.2011 г.
От заключението на вещото лице, прието като обективно
и пълно, се установява, че задължението на кредитополучателя по договора за
кредит е в размер на общо 13 150,43 лв., от които: 7 428,63 лв.
главница, договорна лихва 3 235,17 лв., законна лихва 2 451,63 лв. и
35,00 лв. такси.
С.С. е солидарно отговорен длъжник (видно от сключения
Анекс към първоначалния договор). Затова няма пречка изпълнение да бъде търсено
от него. Неоснователно се явява възражението в отговора на исковата молба, за
липса на валидно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Видно от
представената обратна разписка, С. е уведомен за прехвърлянето на вземането на
01.11.2013 г. (като писмото е получено от съпругата му - Н. С.).
Заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 04.11.2011
год., към която дата задължението на ответника е било общо 12
618,03 лв., а не както е установено от вещото
лице – 13 150,43 лв.
Ето защо се налага извода, че
ищцовата претенция следва да бъде уважена по отношение претендираната главница,
договорна лихва и такси. Ищецът претендира по-нисък размер на наказателната лихва
в сравнение с отразеното от вещото лице, а именно 1918,88 лв.,
затова и претенцията му следва да се уважи в пълен размер.
При този изход на спора страните си дължат разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР
№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото
производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с
осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца
разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата по делото са в общ размер на 1555,68 лв.
Предявените искове са
уважени, следователно ответникът ще следва да заплати на ищеца направените
разноски.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Л.С., ЕГН **********,***, че същият
дължи на «ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ» ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от И.Г.Д. - М. - изпълнителен
директор, сумите:
- 7 428,63 лв. главница;
- 35,00 лв. заемни такси;
- 3 235,22 лв. договорна лихва за периода от 30.11.2008 г. до
03.11.2011 г.
- 1 918,88 лв. наказателна лихва за периода от 30.11.2008 г. до
03.11.2011 г.
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /04.11.2011 год./
до окончателното плащане на главницата, за които по ч.гр.д.№ 1318/2011 г. по описа на Ломският районен съд е
издадена на осн. чл. 417 ГПК Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, като
ОСЪЖДА С.Л.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на «ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ» ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от И.Г.Д. - М. - изпълнителен директор, деловодни разноски за заповедното и исковото производство, общо в размер на 1555,68 лв. /хиляда петстотин петдесет
и пет лева и 68 ст./.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: