№…………
гр. Варна, 26.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав
в публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при секретаря
Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
административно дело №1804/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53, ал.4 от ЗАДС, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано
е по жалба от „КОСМОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК ********, с
управител и представляващ Б.Ц.П., чрез
адв. Св. Ж. срещу Решение
Р-565/32-176330/17.06.2019 г. издадено от директор на Агенция „Митници“, с
което:
І. ОТНЕТ е Лиценз № 495 за управление на данъчен склад
за складиране на акцизни стоки с адрес на склада: гр. *** ***, бул.
„Придунавски“, при Понтон № 13, км. 494 - пристанище „Пристис“, община ***,
област *** с идентификационен номер на лицензиран складодържател ************ и идентификационен номер на данъчен склад ************.
ІІ. ПРЕКРАТЕНО е
действието на Лиценз № 495 за управление на данъчен склад, с адрес на склада:
гр. *** ***, бул. „Придунавски“, при Понтон № 13, км. 494, пристанище
„Пристис“, община ***, област ***, с идентификационен номер на лицензиран
складодържател ************ и идентификационен номер на данъчен склад ************.
Жалбоподателят сочи, че спорът е правен. Чрез експертизата по делото е
целено да се установи основната дейност на дружеството, поради това че тя е
изключена от приложното поле на Закона за административното регулиране на
икономическите дейности, свързани с нефт и продуктите от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/,
съобразно чл.2 ал.2 от този закон. По
силата на чл.24 ал.1 т.1 от ЗАДС са освободени от облагане с акциз енергийните
продукти, които се използват за зареждане на въздухоплавателни средства и
плавателни съдове, като има едно изключение, което видно от експертизата
дружеството не го изпълнява, а именно, когато зареждането на съдове и средства,
които се използват за частни развлекателни цели. Данъчният склад развива само
дейностите по маркиране на корабно гориво и зареждане на плавателни съдове,
дружеството не попада с дейността си в приложното поле на ЗАРИДСНПНП, съответно
за него не се прилага изискването на чл.47 ал.4 от ЗАДС. Дружеството не е лицензиран
складодържател по смисъла на ЗАРИДСНПНП, не се оспорва, че то е титуляр на
разрешение за данъчен склад, но не притежаваме качеството лицензиран
складодържател по смисъла на ЗАРИДСНПНП, който предвижда регистрово
производство и самостоятелно лицензиране на субектите, които попадат в
приложното поле на този закон и се водят специални регистри към Министерство на
икономиката, където тези лицензирани складодържатели по този специален закон се
вписват в списък. Дружеството не фигурира в този списък и никога не е
получавало такова разрешение. Счита, че въпросът по делото е: дружеството лицензиран
складодържател ли е по смисъла на ЗАРИДСНПНП. Намира, че чл.47, ал.4 от ЗАДС се
отнася до лицензирани складодържатели по смисъла на ЗАРИДСНПНП, а не изобщо за
лицензиран складодържател за данъчен склад. Това има логика да е така, защото
доставките по реда на чл.24 ал.1 от ЗАДС са изключени от предмета на ЗАРИДСНПНП.
Дружеството не попада в чл. 47, ал.5 от ЗАДС, защото не е субект на специалния
закон и ал.4 е неотносима за него. Отправено
е искане да се отмени оспореното решение и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответник
– Директор на Агенция „Митници“
/АМ/, чрез юрисконсулт оспорва жалбата. Изтъква, че чл.47, ал.4 от ЗАДС
не касае лицензирани складодържатели по смисъла на Закона за административното
регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продуктите от нефтен
произход. Видно от систематичното място
на алинеята, тя се намира към чл.47, който определя изричните изисквания
за лицензиране на складодържателите по смисъла на ЗАДС. С обнародването на ал.4
в ДВ, бр.62/2018 г., която е нова разпоредба, се определя едно допълнително
изискване за складодържателите на нефт и продукти от нефтен произход, като
разпоредбата прави препратка към специалния закон именно по отношение на смисъла
на тези две понятия – нефт и продукти от нефтен произход. И този смисъл е
уреден в пар.1 на ДР на ЗАРИДСНПНП. Всички складодържатели са имали период от
шест месеца до влизането й в сила на разпоредбата, до 28.01.2019 г. да уредят
положението на складовете си и да се съобразят с въведените изисквания, което
дружеството жалбоподател не е сторило до този момент. Към момента на проверката
безспорно е установено, че съдовете не отговарят на минималната вместимост,
дружеството не оспорва това и се е съгласило с констатациите. Отправено е
искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл.24 от Наредбата за правна помощ в размер на 200 /двеста/ лева.
В писмени бележки са изложени подробни съображения за неоснователност на
жалбата.
Административен съд –
гр. Варна, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Лиценз за управление на данъчен склад № 495/03.04.2012
г. е издаден от директор на Агенция „Митници“ на основание чл. 50, ал.1 от ЗАДС
на „КОСМОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ИНЛС: ************ за управление на
данъчен склад за складиране на акцизни стоки, адрес на данъчния склад, гр. ***
700, бул. Придунавски, при Понтон № 13, км 494 – пристанище, ИНДС: ************. В Приложение към лиценз № 495 е посочена, че
дейностите, които ще се осъществяват с данъчния склад са: складиране на газьол,
сместване на биогорива с горива от нефтен произход, автоматично маркиране на
газьол чрез автоматизирана система „АDDITIVATION
SKID“. С Решение №
Р-560/27.11.2015 г. на директор на АМ е изменен Лиценз 495, като към т.1 е
добавено „ръчно маркиране на горива“, към т.5 е добавено „Т.М.Ж.“. С Решение №
Р-94132-45317/12.02.2019 г. на директор на АМ е изменен Лиценз 495, като е
заличена т.5 от приложението към лиценза, ведно с вписаните лица упълномощени
да подписват електронни административни документи.
Извършена е проверка от АМ на „КОСМОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, в
склад ************, за което са
съставени:
Протокол за извършена проверка № 19BG4000A012021/26.03.2019 г. от шест служители /инспектори и
експерти/ в ТД „Дунавска“, отдел АД, в присъствието на Искра Милкова И.,
изпълняваща длъжността отчетник данъци в „КОСМОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, подписан от
същата без възражения. Установено е наличие на дизелово моторно гориво 10 ppm Е5, с търговско
наименование „Газьол – немаркиран“ с код по КН 27101943, продуктов код 1 –
31 689 литра при 15 °С. Посочено е в т.4 от протокола, че Съгласно
представената скица на данъчния склад в него има разположени следните
резервоари: Резервоар №1, с максимален обем 39,25 куб. м, предназначен за съхранение
на дизелово моторно гориво 10 ppm Е5, с търговско
наименование „Газьол – немаркиран“, с код 27101943; Резервоар №1, с максимален
обем 39,52 куб. м, предназначен за съхранение на дизелово моторно гориво 10 ppm Е5, с търговско
наименование „Газьол – немаркиран“, с код 27101943.
Протокол за извършена проверка № 19BG4000A012205/27.03.2019 г. от шест служители /инспектори и
експерти/ в ТД „Дунавска“, отдел АД, в
присъствието на Искра Милкова И., изпълняваща длъжността отчетник данъци в „КОСМОС
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, подписан от същата без възражения. Установено е, че
данъчния склад разполага със следния съдов капацитет: Резервоар №1, с
максимален обем 39,25 куб. м, предназначен за съхранение на дизелово моторно
гориво, притежаващ сертификат за калиброване № 090/011/00299 издаден от Kalibria International B.V.; Резервоар №2, с максимален обем 39,52 куб. м,
предназначен за съхранение на дизелово моторно гориво, притежаващ сертификат за
калиброване № 090/011/00300 издаден от Kalibria
Internayional B.V. Прието е, че лицензирания складодържател „КОСМОС
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД не е изпълнил изискването на чл. 47, ал.4 от ЗАДС за минимална
проектна вместимост на всеки съд – 50 куб. м и минимален капацитет на съдовете
за съхранение в данъчния склад.
С писмо рег. № 32-106595/09.04.2019 г. директор на ТД
„Дунавска“ е уведомил зам. директор на
АМ за установяванията.
С писмо рег. № 32-1394415/14.05.2019 г. зам. директор
на АМ е уведомил „КОСМОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД за започнало производство по отнемане и
прекратяване на Лиценз № 495 за управление на данъчен склад.
От „КОСМОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, чрез управителя е изразено становище
вх. № 32-149600/22.05.2019 г., в което е посочено, че за трудностите, които
среща дружеството да отговори на изискванията на чл. 47, ал.4 от ЗАДС са
запознавали АМ нееднократно и не възразяват срещу направените констатации.
Издадено е Решение Р-565/32-176330/17.06.2019 г. от директор на Агенция „Митници“, на
основание чл. 53, ал.3 от ЗАДС, с което предвид установяването, че лицензиран
складодържател „КОСМОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД не
е изпълнил изискванията на чл. 47, ал.4, т.1 от ЗАДС за минимална проектна
вместимост на всеки съд 50 куб. м и минимален капацитет на данъчния склад с
ИНДС ВGNCA00324002, поради което
на основание чл. 53, ал.2, т.1, вр. чл.
47, ал.4, т.1 от ЗАДС е прието, че лиценз № 495 следва да се отнеме и на основание
чл. 53, ал.1, т.3 от ЗАДС да се прекрати действието на лиценза.
По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, чрез която е
установено: Приходите на дружеството са основно от транспортни услуги, осъществявани
с наети речни кораби между пристанища по р. Дунав; няма приходи от продажба на
стоки и по – конкретно горива или други нефтени продукти; като друг вид приходи
се отчитат „Приходи от влогова услуга, представляващи такси по съхранение на влог на горива на „Галакси
Пауър“ ЕООД с данъчен склад, като след маркирането се използват за корабно
снабдяване. Основната дейност на дружеството през периода 01.2017 г. – 09.2019
г. е свързана със спомагателна дейност в речното корабоплаване. Същото се
занимава изключително с доставки по реда на чл. 24, ал.1, т.1 от ЗАДС, тъй като
в акцизните декларации са посочени следните предназначения на изведените от склада
стоки на вложителя „Галакси пауър“ ЕООД – за маркирани енергийни продукти,
предназначение за зареждане на плавателни съдове и за освободени от потребление
маркирани енергийни продукти предназначени за плавателни средства. Направен е
анализ на дейността на дружеството по всяка една дейност на чл.2, т.1 – 7 от
ЗАРИДСНПНП.
Предвид установеното от
фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на
административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира
следното от правна страна:
Оспореният административен акт е връчен на
жалбоподателя на 20.06.2019 г. Жалбата е депозирана на 21.06.2019 г., в срока
по чл. 149, ал.1 от АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване административен акт, пред надлежен съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 53, ал.3 от ЗАДС, лицензът се прекратява с решение на
директора на Агенция "Митници". Оспореното решение е издадено от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
За започналото административно производство е уведомен жалбоподателя
съгласно чл. 26, ал.1 от АПК и същия е изразил становище. Процесният административен акт е в предвидената форма и
съдържание съгласно чл. 59, ал.2, т.1 – 8 от АПК. При издаването му не са
допуснати процесуални нарушения, които да са основание за отмяната му.
На основание чл. 53, ал.2, т.1 от ЗАДС, Лицензът за управление на
данъчен склад се отнема, когато лицензираният складодържател престане да
отговаря на условията по чл. 47 от ЗАДС. В резултат на отнемане на лиценза, действието на лиценза за
управление на данъчен склад се прекратява, съгласно чл. 53, ал.1, т.3 от ЗАДС.
Като актът с който се прекратява лиценза е решение на директора на АМ – чл. 53,
ал.3 от ЗАДС.
Въведено е изискване с чл. 47, ал. 4, т.1 от ЗАДС - Лицензиран складодържател на нефт и/или
продукти от нефтен произход по смисъла на Закона за административното регулиране на икономическите
дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход трябва да разполага с трайно прикрепени към
земята собствени или наети съдове за съхранение: (в сила от 28.01.2019 г. – ДВ,
бр. 98 от 2018 г.) на нефт и/или продукти от нефтен произход с минимален
капацитет на склада 1000 куб. м и минимална проектна вместимост на всеки съд 50
куб. м, с изключение на съдовете за съхранение на биокомпоненти и добавки за
подобряване на качеството на горивата.
Жалбоподателят не оспорва установяванията, че в процесния данъчен склад
са налице: резервоар №1 е с максимален обем 39,25 куб. м и резервоар №2 е с
максимален обем 39, 52 куб. м, същите са предназначени за съхранение на
дизелово моторно гориво с търговско наименование „газьол - немаркиран“. Следва,
че жалбоподателят не разполага с трайно прикрепени към земята собствени или
наети съдове за съхранение на нефт и/или продукти от нефтен произход с
минимален капацитет на склада 1000 куб. м и минимална проектна вместимост на
всеки съд 50 куб. м, поради което не е изпълнено изискването на чл. 47, ал.4,
т.1 от ЗАДС.
Спорът е приложима ли е нормата на чл. 47, ал.4, т.1 от ЗАДС спрямо
жалбоподателят.
Съгласно чл. 4, ал.2, т. 2 от ЗАДС, "Лицензиран
складодържател" е лице, което в съответствие с разпоредбите
на този закон е получило лиценз да произвежда и/или складира, да получава и
изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.
Жалбоподателят е "Лицензиран складодържател"
по смисъла на ЗАДС, той притежава валиден Лиценз за управление на данъчен склад
№ 495/03.04.2012 г. издаден на основание чл. 50, ал.1 от ЗАДС от директор на
АМ. Дружеството извършва дейност по складиране на газьол, смесване на биогорива
с горива от нефтен произход, автоматично маркиране на газьол, поради което е
лице което извършва дейност по чл.46, ал.2, т.2 от ЗАДС и чл.24, ал.1, т.1 от ЗАДС, съобразно предоставения лиценз.
В ЗАДС не е дадено определение на думите „нефт“ и „продукти от нефтен произход“.
Тава е извършено със § 1 от ДР на ЗАКОН за
административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като е
предвидено, че по смисъла на този закон:
1. "Продукти от нефтен произход" са
нефтопродуктите бензин, газьол (дизелово гориво), керосин, тежки горива,
втечнен нефтен газ (LPG), както и всички други или смесени нефтопродукти, които
са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво.
2. "Нефт"
е понятие по смисъла на определението съгласно § 1, т. 32 от
допълнителните разпоредби на Закона за запасите от нефт и
нефтопродукти.
С чл.47, ал.4 от ЗАДС е пояснено по
кой закон следва да се тълкува какво е „нефт“ и/или „продукти от нефтен
произход“, защото Закон за запасите от нефт и
нефтопродукти /ЗЗНН/ също борави с понятията „нефт“ и „нефтопродукти“, като с
§1, т.32 от ДР на ЗЗНН и с чл.2 от ЗЗНН е разяснено, какво е нефт и относно кои
продукти е приложното поле на закона. Също така с
§1 от ДР на Закон за задълженията към Международния фонд за обезщетение при щети,
причинени от замърсяване с нефт е дадено
определение на понятието „облагаем нефт“. Ето защо със чл. 47, ал.4 от ЗАДС е
уточнено, че „нефт“ и „продукти от нефтен произход“ е по смисъла на ЗАРИДСНПНП.
В ЗАРИДСНПНП не е предвидено лицензиране на каквато и да било дейност, а
регистрация. На основание чл. 3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, подлежи на регистрация по този закон. Няма
спор, че жалбоподателя не извършва дейности по чл.2, ал.1, т.1 – 7 от ЗАРИДСНПНП и не е регистрирано лице по
ЗАРИДСНПНП.
Нормата на чл. 47, ал.4 от ЗАДС
посочва - Лицензиран складодържател на нефт
и/или продукти от нефтен произход по смисъла на Закона за административното регулиране на икономическите
дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход трябва да
разполага с трайно прикрепени към земята собствени или наети съдове за
съхранение. Следва, че разпоредбата е относима към лицензиран складодържател по
смисъла на ЗАДС, какъвто е жалбоподателя. Какво е „нефт“ и продукти от нефтен
произход“ е определено със ЗАРИДСНПНП, поради което „по смисъла на ЗАРИДСНПНП“
се отнася за думите „нефт и/или продукти от
нефтен произход“, а не за лицензиран складодържател. Както беше отбелязано лицензиран
складодържател по смисъла на ЗАРИДСНПНП не съществува.
В подкрепа на посоченото са
разпоредбите на чл. 47, ал.5 и ал.6 от ЗАДС: Чл. 47, ал.5 (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в
сила от 28.01.2019 г.)Изискванията на ал. 4 не се прилагат по отношение на
лицензираните складодържатели, извършващи дейности, свързани със:
1. търсене, проучване и добив на нефт, природен газ и
кондензат от природен газ;
2. преработката на употребявани автомобилни гуми и
пластмасови изделия;
3. оползотворяване или обезвреждане по смисъла на Закона за управление на
отпадъците на
енергийните продукти с код по КН 2710 91 и 2710 99;
4. производство
на смазочни масла;
5.
производството на добавки за моторни горива и/или за смазочни масла.
Чл. 47, ал.6, (Нова – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) Изискванията на ал. 4
не се прилагат по отношение на:
1. лицензираните складодържатели, които осъществяват
дейности с енергийни продукти с кодове по КН 2707 10 00, 2707 20 00, 2707 30
00, 2707 50 00, 2710 12 21, 2710 12 25, 2901 и 2902;
2. местата за директна доставка на лицензираните
складодържатели.
В чл. 47, ал.5 и ал.6 от ЗАДС изрично е посочено, че ал.4 не се прилага
за лицензирани складодържатели, които извършват определени дейности. Т.е.
нормата на чл. 47, ал.4 от ЗАДС е относима за лицензиран складодържател по
смисъла на ЗАДС, но ако този лицензиран складодържател осъществява някоя от
дейностите по чл.47, ал.5 и ал.6 от ЗАДС, за него изискванията по чл.47, ал.4
от ЗАДС отпадат. В случая жалбоподателят
не извършва дейности по чл. 47, ал.5 и 6 от ЗАДС, поради което изискването на
чл. 47, ал.4, т.1 от ЗАДС е относимо.
Жалбоподателят извършва дейност по чл. 24, ал.1, т.1 от ЗАДС, както той
сочи, като го прави въз основа на лиценз. Тази му дейност не го освобождава от
задължението му по чл. 47, ал.4, т.1 от ЗАДС, тъй като не попада в изключенията
по чл. 47, ал.5 и ал.6 от ЗАДС.
От изложеното следва, че изискването по чл. 47, ал.4, т.1 от ЗАДС /Нова
– ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 28.01.2019 г./ е приложимо за жалбоподателя
в качеството му на лицензиран складодържател. Установено е, че в данъчния склад
минималната проектна вместимост на съдовете е 39,25 куб. м и 39,52 куб. м, т.е.
минималния капацитет на склада не е 1000 куб. м и минималната проектна
вместимост на всеки съд не е 50 куб. м., поради което не отговаря на условията
предвидени с чл. 47, ал.4, т.1 от ЗАДС.
В съответствие с чл. 53, ал.2,
т.1 вр. чл. 47, ал.4, т.1 от ЗАДС е отнет лиценза на жалбоподателя. В резултат
на отнемането на лиценза, законосъобразно на основание чл. 53, ал.1, т.3 от ЗАДС е прекратено действието на лиценза за управление на данъчния склад.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за
присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно по
арг. на противното на чл. 143, ал.1 от АПК, поради което се отхвърля от съда.
Упълномощен юрисконсулт е извършил процесуално представителство. Делото
не е с фактическа и правна сложност. С оглед изхода на делото и направеното
искане от страна на процесуалния представител на административния орган за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение същото, като основателно следва да
се уважи до размера от 100 лева, като се осъди жалбоподателя да заплати на Агенция
Митници, към която се числи административния орган, сумата от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.143, ал.4 от АПК,
вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от „КОСМОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК ******** срещу Решение Р-565/32-176330/17.06.2019 г.
издадено от директор на Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА „КОСМОС
ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК ******** да
заплати в полза на Агенция „Митници“ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение
за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: