Р Е Ш Е Н И Е
№ 476
град Горна Оряховица, 10.01.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 420 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ, чл.261 от КТ, чл.264 във вр. с чл. 262,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ, иск по чл.224,ал.1 от КТ и иск за допълнително възнаграждение за път.
Ищецът Р.С.Р.
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му - адвокат П.Г.Г. - А. от
ВТАК, с адрес ***, твърди в исковата си
молба, че ищецът
е имал сключен трудов договор с ответното дружество с № 2169 от 15.02.2017г., с
месторабота: РВД Горна Оряховица, на длъжност „охранител”, на пълно работно
време - 8 часа, при сумирано изчисляване на заплащането, с основно трудово
възнаграждение от 460 лева и доплащане за нощен труд. Твърди, че реално ищецът
е работел по следния начин : една дневна смяна от 7.00 до 19.00 часа, една
нощна смяна от 19.00 до 7.00 ч, т.е. 48 часа без прекъсване и после два почивни
дни, като така е полагал 15-16 дежурства месечно, всяко едно по 12 часа.
Заявява, че в процесния период не е изплащано възнаграждение за полаган нощен
труд, за празнични дни и за извънреден труд, а му е изплащана само заплата,
макар и в договора да има уговорка за заплащане на нощния труд. Твърди, че е
останал неплатен отпуск от 10 дни за 2017 година. Сочи, че работодателят е
подписал и договор № 227/ДП РВД/01.08.2014г., на основание чл.41,ал.1 ЗОП и в
изпълнение на решението за класиране като изпълнител в обществената поръчка,
като в чл.4.1.19 работодателят е поел задължение да заплаща на работниците транспорта
от домовете им до местата, където са разположени обектите. Посочва, че трудовият
му договор е прекратен със заповед № 2169/28.07.2017г., на основание чл.325,ал.1,т.4 КТ, считано от 02.08.2017г. Счита, че са останали дължими следните суми : 1.
Остатък от заплати в периода 01.03.2017г. до 30.04.2017г. в нетен размер от 686
лева; 2. Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 година за 10
работни дни в размер на 200 лева нетно; 3. Допълнително трудово възнаграждение
за полаган нощен труд за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., за 6 месеца
по 13 лева месечно, т.е. за обща нетна сума от 70 лева, като от графиците се
вижда, че работникът е имал 6-7 нощни дежурства в месеца, което средно е 6.5
дежурства по 8 часа по 0.25 лева за изработен нощен час - общо в нетен размер
70 лева; 4. Допълнително възнаграждение за работа в празнични дни за периода от
15.02.2017г. до 02.08.2017г. в размер на 50 лева за около 30 часа; 5.
Допълнително трудово възнаграждение за полаган извънреден труд - 6 месеца по 10
часа месечно, а именно - 120 лева. 6. Допълнително възнаграждение за път,
уговорено в договора между собственика на обекта и охранителната фирма в
чл.4.1.19 от и до работното място, за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г. -
по 2 лева дневно, или за 6 месеца по 16 работни дни в месеца по 2 лева - 192
лева.
Моли съда да осъди ,,Агенция за сигурност и охрана СИРИУС” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1, с управител В.П.П. да заплати на ищеца, както следва : 1. Остатък от заплати за периода 01.03.2017г. - 30.04.2017г. в нетен размер от 686 лева, ведно със законната лихва от датата на иска до окончателно изплащане на сумите; 2. Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 година за 10 работни дни, в размер на 200 лева нетно, ведно със законната лихва от датата на иска до окончателно изплащане на сумите; 3. Допълнително трудово възнаграждение за полаган нощен труд за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г. - за 6 месеца по 13 лева месечно, т.е. обща нетна сума от 70 лева, ведно със законната лихва от датата на иска до окончателно изплащане на сумите; 4. Допълнително възнаграждение за работа в празнични дни за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г. в размер на 50 лева за около 30 часа, ведно със законната лихва от датата на иска до окончателно изплащане на сумите; 5. Допълнително трудово възнаграждение за полаган извънреден труд - 6 месеца по 10 часа месечно, а именно 120 лева, ведно със законната лихва от датата на иска до окончателно изплащане на сумите; 6. Допълнително възнаграждение за път, уговорено в договора между собственика на обекта и охранителната фирма в чл.4.1.19 - от и до работното място, за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., в размер от 192 лева, ведно със законната лихва от датата на иска до окончателно изплащане на сумата. Моли съда да му присъди разноски по делото.
В съдебно заседание, ищецът Р.Р., лично и чрез пълномощника си – адв. М.П. от ВТАК, поддържа предявените искове. Извършва изменение на предявените искове, допуснато от съда по реда на чл.214,ал.1 от ГПК, с протоколно определение от 13.06.2019г., както следва : искът за присъждане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, да се счита предявен за сумата 420.31 лв. нетно възнаграждение, вместо за 120 лв.; искът за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за труд, положен в празнични дни, да се счита предявен за 108.08 лв. нетно възнаграждение, вместо за 50 лв. Излага съображения. Моли съда да уважи искове така, както са предявени, като му присъди и направените по делото разноски.
Ответникът „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА СИРИУС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1а, представлявано от управителя В.П.П., чрез пълномощник – адвокат Д.С. от СмАК, депозира писмен отговор на исковата молба. Счита исковата претенция за неоснователна. Не оспорва фактите, че по силата на сключен трудов договор ищецът е заемал длъжността ,,охранител” на обект РВД - град Горна Оряховица, при сумирано месечно отчитане и договорено месечно възнаграждение в размер на 420 лева. Сочи, че съгласно Заповед за освобождаване от 28.07.2017г., трудовоправната връзка между страните е прекратена на основание чл.225,ал.1,т.1 от КТ. Заявява, че към датата на връчване на заповедта за прекратяване, ответното дружество е изплатило всички следващи се трудови възнаграждения и обезщетение на ищеца. Оспорва исковите претенции по основания и размер. Твърди, че работодателят е спазил изискването, наред с установяване на сумираното месечно изчисляване на работното време по чл.142 (2) от КТ, да утвърди и поименни графици за работа през процесния период, съобразил е и разпоредбата на чл.7(2) от Наредбата за допълнителните и други възнаграждения, съгласно която при сумирано отчитане на работното време положените нощни часове се превръщат с дневен коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време. Счита, че не са налице неизплатени суми, дължими като остатък от основното трудово възнаграждение, както и такива, представляващи възнаграждение за положен извънреден труд извън уговорения в трудовия договор, за нощен труд, за труд положен по време на празници. Оспорва твърдението, че служителят - ищец в настоящото производство не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск за съответните периоди и че за същия е възникнало правото да претендира заплащане на обезщетение по чл.224(1) от КТ.
Моли съда да постанови решение по силата, на което да отхвърли като неоснователни предявените искове. Моли съда в полза на ответника да бъдат присъдени и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание, ответникът „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА СИРИУС” ЕООД град София, не се представлява. Депозира писмени
становища, чрез пълномощника си - адвокат Д.С. от СмАК, с които поддържа отговора на исковата молба.
Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни по делото са фактите, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 2169/15.02.2017г., по силата на което Р.С.Р. е заемал длъжността „охранител” в „Агенция за сигурност и охрана СИРИУС” ЕООД гр. София, с месторабота : РВД Горна Оряховица, на пълно работно време - 8 часа, при сумирано изчисляване на заплащането.
Безспорни по делото са и фактите, че страните са уговорили трудово възнаграждение в размер на МРЗ за страната – 460 лв., заедно с допълнително трудово възнаграждение към него за трудов стаж и професионален опит.
Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че ищецът е полагал труд при ответното дружество през периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., съгласно сключения между тях трудов договор, на сменен режим /дневна смяна, нощна смяна, два дни почивка/, по график, утвърден от работодателя, на смени от по 12 часа.
Безспорни са и фактите, че ищецът е полагал труд през нощни смени, полагал е труд през почивни дни, полагал е през работни дни в продължение на 12 часова смяна, полагал е труд през официални и празнични дни.
Съдът е приел за безспорен и фактът, че трудово правоотношение между страните е прекратено, считано от 02.08.2017г., със Заповед № 2169/28.07.2017г. на работодателя.
Приетите от съда за безспорни факти се потвърждават и от приетите писмени доказателства - заверени преписи от трудов договор № 2169 от 15.02.2017г., Заповед за освобождаване № 2169 от 28.07.2017г., договор № 227/ДПРДВ/01.08.2014г., 6 броя графици на дежурствата на охраната на обект : ЛУ за ОВД - Горна Оряховица, разпечатка от търговски регистър.
Видно от приложеното по делото споразумение от 11.07.2017г., сключено между „АСО Сириус” ЕООД гр. София и Р.С.Р. на 11.07.2017г., в същото страните са постигнали съгласие, че ищецът, заемащ длъжността „охранител” на обект РВД ЦОВД В.Търново, има право да получи трудово възнаграждение за отработения период от 01.02.2017г. до 30.04.2017г. в общ нетен размер от 936 лв. /след приспадане на дължимите осигурителни вноски и ДОО/, като работодателят се е задължил да заплати същото в срок до 24 месеца – до м.12.2018г., по посочения в споразумението начин.
Видно от приложените по делото разходен касов ордер № 45826/07.03.2017г., разходен касов ордер № 44256/06.04.2017г., разходен касов ордер № 44854/12.06.2017г. и разходен касов ордер № 45328/15.08.2017г., в същите е удостоверено, че „АСО Сириус” ЕООД е извършило „доплащане за изв. труд” на лицето Р.Р., както следва : 10.40 лв., 31.22 лв., 25.76 лв. и 25.76 лв.
Видно от приложените по делото разходен касов ордер № 42926/18.07.2017г., разходен касов ордер № 43933/08.08.2017г. и разходен касов ордер № 43577/14.08.2017г., „АСО Сириус” ЕООД е извършило в полза на лицето Р.Р., както следва : „доплащане за нощен труд” – 30.42 лв., „доплащане за официален празник” – 31.22 лв., „доплащане за нощен труд и оф.празник” – 23.04 лв.
От приетите писмени доказателства - молба от 04.05.2017г. и заповед № 22/04.05.2017г., се установява, че ищецът е поискал от управителя на ответното дружество да му разреши ползването на платен годишен отпуск за 10 дни, считано от 08.05.2017г., на 04.05.2017г. е дадено съгласие от прекия му ръководител, а с посочената заповед от 04.05.2017г. работодателят е разрешил ползването на поискания отпуск.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, размерът на дължимото от ответника на ищеца допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през периода от 15.02.2017г. до 31.07.2017г. би бил в общ брутен размер от 57.50 лв., респ. в общ нетен размер от 44.85 лв., като съгласно приложените по делото РКО № 42926/18.07.2017г. и РКО № 43577/14.08.2017г., същото е изплатено на ищеца. От заключението на СИЕ се установява, че ако се приеме за установено полагането от ищеца на труд при едномесечно сумарно отчитане на възнаграждението съгласно сключения трудов договор с ответника и приложените по делото графици, за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г. ищецът е полагал извънреден труд, допълнително трудово възнаграждение за същия не е начислявано от ответника, но същото би било в общ брутен размер от 563.40 лв., респ. в общ нетен размер от 420.31 лв., като след приспадане на получените суми по РКО № 45826/07.03.2017г., РКО № 44256/06.04.2017г., РКО № 44854/12.06.2017г. и РКО № 45328/15.08.2017г. /обща сума 93.14 лв./, допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, дължимо от ответника на ищеца, би било в общ брутен размер от 419.50 лв., респ. в общ нетен размер от 327.17 лв. Видно от приетата СИЕ, допълнителното възнаграждение за положения труд от ищеца на официални празници, съгласно представените присъствени форми, за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г. не е начислявано от ответника, но същото би било в общ брутен размер от 138.57 лв., респ. в общ нетен размер от 108.08 лв., като след приспадане на получените суми по РКО № 43933/08.08.2017г. и РКО № 43577/14.08.2017г. /обща сума 39.83 лв./, допълнителното възнаграждение за положен труд на официални празници, дължимо от ответника на ищеца, би било в общ брутен размер от 87.51 лв., респ. в общ нетен размер от 68.25 лв. Видно от заключението на СИЕ, ако съдът приеме, че ищецът не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни, то обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ би било в брутен размер от 219.00 лв., съответно – в нетен размер - 197.10 лв. Ат приетата СИЕ се установява, че за периода от 15.02.2017г. до 31.07.2017г., по представените графици за дежурства, пътните разходи на ищеца при предвижването му до работното място – летище Горна Оряховица и обратно, изчислени като се ползва градски обществен транспорт, е в размер на 164 лв.
Видно от приетото допълнително заключение към СИЕ, съгласно подписаното споразумение, дължимото /неизплатеното/ възнаграждение на г-н Р. за месеците март и април 2017г. е в общ брутен размер от 879.54 лв., в т.ч. за м. март 2017г. - 419.54 лв., за м. април 2017г. - 460.00 лв.; в общ нетен размер от 686.00 лв., в т.ч. - за м. март 2017г. - 327.22 лв., за м. април 2017г. - 358.78 лв.
Съдът приема заключенията на приетите СИЕ и ДСИЕ в горепосочените им части като обосновани и съответстващи на приетите по делото писмени и гласни доказателства.
Видно от приетите Съдебно-графическа експертиза и Допълнителна съдебно-графическа експертиза, подписите за ,,получил сумата” в Разходни касови ордери с № 45826/07.03.2017г., № 44256/06.04.2017г., № 44854/12.06.2017г., № 42926/18.07.2017г., № 43933/08.08.2017г., № 43577/14.08.2017г. и № 45328/15.08.2017г., са положени от Р.С.Р.. От експертните заключения се установява, че ръкописният текст в молба за отпуск от 04.05.2017г. и числото „10” работни дни са изпълнени от Р.С.Р.. Видно от двете заключения, подписът за ,,молител” в молбата за отпуск от 04.05.2017г. е положен от Р.С.Р.. Съдът кредитира изцяло приетите СГрЕ и ДСГрЕ, като обосновани, кореспондиращи на приетите писмени доказателства и неопровергани с никакви други доказателства по делото.
Видно от
показанията на свидетеля Н.О. /бивш
колега на ищеца/, двамата работели на длъжност „охранител” на обект : летище
Горна Оряховица, кулата на ръководство „Въздушно движение”. Свидетелят твърди,
че работили 4 човека, на смените по 12 часа : дневна, нощна и 2 дни почивка, а
когато някой се разболее, имало резервен човек, на когото му плащали на
повикване. Свидетелят сочи, че се е случвало да се заместват по между си с
разрешение на ръководството. Видно от показанията на св. О., графиците се
утвърждавали в София; г-н М. бил регионален отговорник на фирмата, представял
ги там, а след това ги носел на място, утвърдени от София; г-н М. им раздавал и
заплатите, а те се подписвали, когато ги получавали. Видно от показанията на
св. О., заплатите не им ги давали редовно и се натрупали за 4 месеца; тогава ги
накарали да подпишат едно споразумение, защото им дължали заплати за март,
април, май и юни; казали им, че ще платят за май и юни заплатите, но за март и
април ще им дадат разсрочено - до септември, октомври 2018г., по 50 лв. на
месец, и те се съгласили. Свидетелят твърди, че им изпратили само 4 заплати и
спрели и те започнали да ги съдят. Видно от показанията на св. О., до обекта
всеки ходел с неговата кола; казали им, че ще плащат транспортни разходи, защото
има договорка и са длъжни да им плащат транспортни разходи, но не са им ги плащали
- никой от тях четиримата не е получавал такива пари за транспортни разходи. Свидетелят
О. посочва, че за всяка една работна заплата, която получава, се подписва, а за
невзета заплата не се е подписвал. Свидетелят твърди, че на обекта е имало
книга, в която правели доклад кой постъпва, кой се освобождава, произшествия,
ако има; работели по предявените му графици на смени : дневна, нощна, 2 дни
почивка, и винаги се получавали малко повече часове, отколкото е по КТ;
полагали около 15-16 дежурства на месец, половината дневни и половината нощни.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
С протоколно определение от 13.06.2018г., съдът е постановил, на основание чл.193,ал.2 във вр. ал.1 ГПК, да се извърши проверка на истинността на приетите писмени доказателства, оспорени от ищеца, както следва : разходен касов ордер № 45826/07.03.2017г., разходен касов ордер № 44256/06.04.2017г., разходен касов ордер № 44854/12.06.2017г., разходен касов ордер № 42926/18.07.2017г., разходен касов ордер № 43933/08.08.2017г., разходен касов ордер № 43577/14.08.2017г., разходен касов ордер № 45328/15.08.2017г., молба за отпуск от 04.05.2017г. /листи 121 -128 от делото/.
След като прецени възраженията на ищеца, с които същият оспорва да е подписал процесните РКО за „получил сумата” и молба за отпуск – като молител, както и да е изпълнил ръкописния текст в молба за отпуск от 04.05.2017г. и числото „10” работни дни в нея, имащи характер на инцидентен установителен иск за установяване истинността на посочените документи, съдът намира, че същите са неоснователни и недоказани. По делото са приети като писмени доказателства както оригиналите на оспорените документи, така и заверени преписи от същите. Въз основа на извършените по искане на ищеца и приети по делото Съдебно-графическа експертиза и допълнителна съдебно-графическа експертиза, се установява по безспорен начин, че подписите за ,,получил сумата” в Разходни касови ордери с № 45826/07.03.2017г., № 44256/06.04.2017г., № 44854/12.06.2017г., № 42926/18.07.2017г., № 43933/08.08.2017г., № 43577/14.08.2017г. и № 45328/15.08.2017г., са положени от именно от ищеца Р.С.Р., че ръкописният текст в молба за отпуск от 04.05.2017г. и числото „10” работни дни са изпълнени от Р.С.Р., който е положил и подписа за „молител” в цитираната молба. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.194,ал.2,пр.2 от ГПК, съдът следва да приеме, че оспорването на приложените по делото документи, посочени по-горе, не е доказано от страна на ищеца.
Предявеният иск по чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ за трудово възнаграждение е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан, по следните съображения :
За да бъде уважен искът с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ, съдът следва да установи наличието на съществуващо или съществувало между страните трудово правоотношение, както и факта на неизпълнение от страна на работодателя - ответник на задължението му за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за положения от работника труд.
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., по силата на сключения между тях трудов договор № 2169/15.02.2017г., като ищецът е заемал длъжността „охранител” в „АСО Сириус” ЕООД гр. София, с място на работа : РВД Горна Оряховица. Наред с това, приетите по делото писмени доказателства, кореспондиращи на показанията на св. Н.Обрешков, цитирани по-горе, обосновават извод, че ищецът е престирал реално на ответника дължимата работна сила през процесния период от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., на смени от по 12 часа – дневна и нощна, съгласно утвърдените от ответника-работодател графици. От приложеното по делото писмено доказателство – споразумение от 11.07.2017г., имащо характер на извънсъдебно признание относно дължимостта на процесното вземане от страна на работодателя, се потвърждават изложените от ищеца твърдения, че към датата на постигане на процесното споразумение между страните /11.07.2017г./ „АСО Сириус” ЕООД – работодател не е било заплатило на Р.Р. – служител, дължимото трудово възнаграждение за отработения период от 01.02.2017г. до 30.04.2017г. в общ размер от 936 лв. /след приспадане на дължимите осигурителни вноски и ДОО/, поради което и се е задължил да изплати дължимите суми на ищеца на разсрочено плащане в срок от 24 месеца. Въз основа на приетите писмени доказателства - РКО № 45030/10.07.2017г., РКО от 17.08.2017г., РКО от 15.09.2017г., РКО от 19.12.2017г. и РКО без дата, се установяват фактите, твърдени от ответника в писмения му отговор, че в изпълнение на споразумението от 11.07.2017г., работодателят е изплатил на ищеца общо сумата от 250 лв., след което е преустановил изпълнението на поетите задължения и е обусловил наличието на правен интерес за ищеца-служител да претендира пълно изпълнение на паричното задължение от ответната страна. От приетата съдебно-икономическа експертиза и допълнителното заключение към нея, кореспондиращи на приложените по делото писмени доказателства – споразумение от от 11.07.2017., РКО № 45030/10.07.2017г., РКО от 17.08.2017г., РКО от 15.09.2017г., РКО от 19.12.2017г. и РКО без дата, по безспорен начин се установява, че ответникът е начислил, но не е заплатил своевременно, остатъка до пълния размер на дължимото трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2017г., като към момента на приключване на устните състезания по делото продължава да дължи сумата от 686 лв. – неизплатено нетно трудово възнаграждение за този период. При тези обстоятелства, съдът намира, че искът е доказан по основание. Ищецът, в качеството си на работник по съществувалото трудово правоотношение и на основание чл.242 от КТ, има право да получи дължимото от работодателя трудово възнаграждение за престираната от него работна сила. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо трудово възнаграждение се явява основателен и доказан в общ нетен размер от 686 лв. за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2017г., в който размер искът следва да бъде уважен изцяло, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху уважената главница, считано от датата на исковата молба – 27.02.2017г. до окончателното й изплащане.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
Предявеният иск по чл.262,ал.1,т.2 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан, по следните съображения :
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 15.02.2017г. до 02.08.2017г. по силата на сключения между тях трудов договор № 2169/15.02.2017г., през който период ищецът е престирал дължимата работна сила в изпълнение на длъжността си „охранител” в „АСО Сириус” ЕООД гр. София, с място на работа : РВД Горна Оряховица. Видно от показанията на свидетеля Н.О., които съдът кредитира изцяло като кореспондиращи помежду си и на приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, ищецът е престирал работната си сила на смени – дневна и нощна, съгласно утвърдените от ответника-работодател графици, в т.ч. през почивни дни – съботи и недели, като продължителността на смените е била 12 часа. Съдът приема за доказани по безспорен начин от цитираните по-горе писмени и гласни доказателства и фактите, че ищецът е полагал труд в продължение на 12 часа без прекъсване за всяка смяна от осъществените от него дежурства по сключения с ответника трудов договор /показанията на св. Н.Обрешков, 6 броя графици, утвърдени от работодателя, РКО и др. Съгласно разпоредбата на чл.150 от КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, визиран в чл.262 от КТ. Съобразно установеното в чл.262 от КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от посоченото в същата законова разпоредба. Наред с това, когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В разпоредбата на чл.143 от КТ е дадено легално определение на понятието „извънреден труд”, а именно : извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Действително, съгласно изискванията на чл.149 от КТ, работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, но от неизпълнение на това свое задължение той не може да черпи права, тъй като това не е нито форма за действителност, нито е единствено доказателство за положения извънреден труд, заплащането на който - в увеличен размер, е задължение на работодателя, независимо дали е положен законно или не. В този смисъл, фактически положеният извънреден труд подлежи на общо основание на доказване, както с писмени доказателства, така и със свидетелски показания. Съдът счита, че приетите по делото писмени доказателства - РКО № 45826/07.03.2017г., РКО № 44256/06.04.2017г., РКО № 44854/12.06.2017г., и РКО № 45328/15.08.2017г., и приетите по делото СИЕ и ДСИЕ, обосновават извод, че през процесния период : от 15.02.2017г. до 02.08.2017г. ищецът е полагал извънреден труд, в изпълнение на трудовата си функция като „охранител”, при сумирано месечно отчитане и изчисляване на работното време. Наред с това, от приетата по делото и неоспорена от страните СИЕ, съответстваща на приложените към делото писмени доказателства, се установява по категоричен начин, че размерът на положения от Р.Р. извънреден труд през процесния период от време би бил в общ нетен размер от 420.31 лв., като работодателят не е начислил на ищеца допълнително трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд. Същевременно, въз основа на приетите писмени доказателства - РКО № 45826/07.03.2017г., РКО № 44256/06.04.2017г., РКО № 44854/12.06.2017г., и РКО № 45328/15.08.2017г., се установяват фактите, че работодателят е изплатил на ищеца общо сумата от 93.14 лв., след което е преустановил изпълнението на това свое задължение и е обусловил наличието на правен интерес за ищеца-служител да претендира пълно изпълнение на паричното задължение от ответната страна. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.262 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение на ищеца за положен извънреден труд през периода 15.02.2017г. – 02.08.2017г. в неплатения му размер, установен от заключението на СИЕ, а именно – 327.17 лв. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в общ нетен размер от 327.17 лв., заедно със законната лихва върху него от датата на предявяване на иска – 27.02.2018г. до окончателното изплащане на тази сума.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
Предвид изложените съображения и предвид заключението на СИЕ и приетите писмени доказателства, обсъдени по-горе, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.262,ал.1,т.2 от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по отношение разликата от уважения общ нетен размер за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 327.17 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 420.31 лв., считано за процесния период, заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.02.2018г. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск по чл.262,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.264 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници е процесуално допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.262,ал.1,т.3 във вр. чл.264 от КТ се явява частично основателен и доказан досежно размера по следните съображения :
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение през процесния период, през който ищецът е престирал дължимата работна сила. От приетите по делото писмени доказателства – 6 броя графици за дежурства, РКО № 43933/08.08.2017г., РКО № 43577/14.08.2017г., както и от приетата СИЕ, се установява, че ищецът е полагал извънреден труд през официални празници през процесния период от време, както следва : на 03.03.2017г. – нощна смяна, на 15.04.2017г. – дневна смяна, на 16.04.2017г. – нощна смяна, на 01.05.2017г. – дневна смяна и на 06.05.2017г. – нощна смяна, като дължимото от работодателя възнаграждение за така положения труд възлиза в общ нетен размер от 108.08 лв., което не е начислено от ответника. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.262 във вр. чл.264 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници от ищеца. Поради това, съдът намира, че искът е доказан по основание. Същевременно, въз основа на приетите писмени доказателства - РКО № 43933/08.08.2017г. и РКО № 43577/14.08.2017г., се установяват фактите, че работодателят е изплатил на ищеца общо сумата от 39.83 лв., след което е преустановил изпълнението на това свое задължение и е обусловил наличието на правен интерес за ищеца-служител да претендира пълно изпълнение на паричното задължение за допълнително възнаграждение за положен труд през официални празници от ответната страна. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в общ нетен размер от 68.25 лв. за положен извънреден труд през периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., така, както е установено от заключението на СИЕ, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 27.02.2018г. до окончателното й изплащане.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
Предвид изложените по-горе съображения и предвид заключението на СИЕ, неоспорено от ищцовата страна, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.262,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.264 от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по отношение разликата от уважения общ нетен размер за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен труд през официални празници от 68.25 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 108.08 лв., считано за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.02.2018г. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск по чл.261 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен и доказан, относно размера, по следните съображения :
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение през процесния период, през който период ищецът е престирал дължимата работна сила по график, в т.ч. и през утвърдените от работодателя по график нощни смени. От приетите по делото писмени доказателства и от неоспорената от страните СИЕ, се установява, че ищецът е полагал нощен труд през процесния период от време, но работодателят не е начислил надлежно допълнителното трудово възнаграждение за този труд. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.261 от КТ, безспорно се налага изводът, че за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г. ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положения нощен труд от ищеца в общ нетен размер от 63.95 лв. лв., установен от заключението на СИЕ. Същевременно, въз основа на приетите писмени доказателства - РКО № 42926/18.07.2017г. и РКО № 43577/14.08.2017г., се установяват фактите, че работодателят е изплатил на ищеца общо сумата от 44.85 лв., след което е преустановил изпълнението на това свое задължение При тези обстоятелства, съдът намира, че искът е доказан по основание. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в общ нетен размер от 19.10 лв. лв. за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., установен от заключението на СИЕ, неоспорено от ответника, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 27.02.2017г. до окончателното й изплащане.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
Предвид изложените по-горе съображения и предвид заключението на СИЕ, неоспорено от ищцовата страна, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.261 от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по отношение разликата от уважения размер за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд в общ нетен размер от 19.10 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 70 лв., считано за процесния период, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 27.02.2017г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника в размер от 114 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Предявеният иск по чл.224,ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият се явява неоснователен и недоказан, по следните съображения :
Правото на
претендираното обезщетение се поражда при неизползване от работника, по време
на действие на трудовия му договор, на редовния му платен годишен отпуск,
каквато хипотеза в случая не е налице. Безспорно се установява от приетите по
делото писмени доказателства, както и от приетите по делото съдебно-графическа
експертиза и допълнителна съдебно-графическа експертиза, че ищецът е ползвал
полагащия му се платен годишен отпуск за
По тези съображения, съдът счита, че предявеният иск по чл.224,ал.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в пълния му предявен нетен размер от 200 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 27.02.2018г. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск за присъждане на допълнително възнаграждение за път, уговорено в договора между собственика на обекта и охранителната фирма в чл.4.1.19 - от и до работното място, за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., се явява допустим.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен и доказан, относно размера, по следните съображения :
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение през процесния период, през който период ищецът е престирал дължимата работна сила по график. От приетите по делото писмени доказателства и от неоспорената от страните СИЕ, се установява, че ищецът е полагал труд в обект РВД Горна Оряховица, намиращ се в района на Летище Горна Оряховица, като отиването на работното място и връщането до дома на ищеца е осъществявано посредством транспортно средство. Въз основа на приетото писмено доказателство - договор № 227/ДПРДВ/01.08.2014г., се установяват твърдените в искова молба факти, че на основание чл.41,ал.1 ЗОП и в изпълнение на решението за класиране като изпълнител в обществената поръчка, работодателят, финансиран от възложителя ДП „РВД”, е поел задължение да заплаща на работниците транспортни разходи за пътуването от домовете им до местата, където са разположени обектите, в които полагат своя труд. При тези обстоятелства, безспорно се налага изводът, че за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г. ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително възнаграждение на ищеца за предвижването му до работното място – РВД Горна Оряховица и обратно, изчислен за ползването на градски обществен транспорт – автобусна линия № 3, в общ нетен размер от 164 лв. лв., установен от заключението на СИЕ. Видно от заключението на приетата СИЕ, такова възнаграждение не е начислено и не е изплатено от ответника на ищеца. При тези обстоятелства, съдът намира, че искът е доказан по основание. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително възнаграждение за пътни разходи се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в общ нетен размер от 164 лв. за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., установен от заключението на СИЕ, неоспорено от ответника, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 27.02.2017г. до окончателното й изплащане.
Съдът счита, че не следва да допуска предварително изпълнение на съдебното решение в тази негова част, тъй като възнаграждението на осъществени пътни разходи не съставлява възнаграждение или обезщетение за работа, по смисъла на чл.242,ал.1 от ГПК.
Предвид изложените по-горе съображения и предвид заключението на СИЕ, неоспорено от ищцовата страна, съдът счита, че предявеният иск за присъждане на пътни разходи се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по отношение разликата от уважения размер от 164 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 192 лв., считано за процесния период, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 27.02.2017г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията, предявена от ищцовата страна на основание чл.78,ал.1 от ГПК, за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от иска, а именно – размер на 174 лв.
Съдът счита за неоснователна претенцията, предявена от ответната страна на основание чл.78,ал.3 от ГПК, за присъждане на направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само, когато страната е заплатила възнаграждението и е удостоверила пред съда заплащането му с писмени доказателства. Видно от данни по делото, в случая ответникът не ангажира никакви годни доказателства за удостоверяване на факта, че е заплатил адвокатско възнаграждение на упълномощения от него адв. Д.С. – А. от СмАК, считано до приключване на устните състезания по делото. Поради това, съдът следва да отхвърли претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение като неоснователна и недоказана.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГОРС дължимата ДТ върху уважените размери на исковете общо в размер на 250 лв., сумата от 420 лв., представляваща платени възнаграждения на вещи лица, както и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194,ал.2,пр.2 във вр. чл.193 от ГПК, че оспорването на истинността на приложените по делото документи в оригинал - писмени доказателства, оспорени от ищеца, както следва : разходен касов ордер № 45826/07.03.2017г., разходен касов ордер № 44256/06.04.2017г., разходен касов ордер № 44854/12.06.2017г., разходен касов ордер № 42926/18.07.2017г., разходен касов ордер № 43933/08.08.2017г., разходен касов ордер № 43577/14.08.2017г., разходен касов ордер № 45328/15.08.2017г., молба за отпуск от 04.05.2017г. /листи 121 -128 от делото/, не е доказано.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА СИРИУС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1а, представлявано от управителя В.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 686 лв. /шестстотин осемдесет и шест лева/, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.02.2018г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА СИРИУС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1а, представлявано от управителя В.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 327.17 лв. /триста двадесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.02.2018г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.262,ал.1,т.2 от КТ, предявен от Р.С.Р. с ЕГН **********, чрез адв. П.Г. от ВТАК, против ,,Агенция за сигурност и охрана СИРИУС” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1, с управител В.П.П., в частта му за разликата от уважения общ нетен размер от 327.17 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 420.31 лв. за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.02.2018г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА СИРИУС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1а, представлявано от управителя В.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 68.25 лв. /шестдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен труд през официални празници за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.02.2018г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални празници.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.262,ал.1,т.3 във вр. чл.264 от КТ, предявен от Р.С.Р. с ЕГН **********, чрез адв. П.Г. от ВТАК, против ,,Агенция за сигурност и охрана СИРИУС” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1, в частта му за разликата от уважения общ нетен размер от 68.25 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 108.08 лв. за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен труд през официални празници за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.02.2018г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА СИРИУС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1а, представлявано от управителя В.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 19.10 лв. /деветнадесет лева и десет стотинки/, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.02.2018г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.261 от КТ, предявен от Р.С.Р. с ЕГН
**********, чрез адв. П.Г. от ВТАК, против ,,Агенция за сигурност и охрана
СИРИУС” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1, в
частта му за разликата от уважения общ нетен размер от 19.10 лв. до пълния
предявен общ нетен размер от 70 лв. за неизплатено нетно допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г.,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 27.02.2018г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ, предявен от Р.С.Р. с ЕГН **********, чрез адв. П.Г. от ВТАК, против ,,Агенция за сигурност и охрана СИРИУС” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1, за заплащане на сумата от 200 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г., за 10 работни дни, заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.02.2018г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА СИРИУС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1а, представлявано от управителя В.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 164 лв. /сто шестдесет и четири лева/, представляваща неизплатено нетно възнаграждение за извършени пътни разходи до работното място и обратно за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.02.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на допълнително
възнаграждение за пътни разходи, предявен от Р.С.Р. с ЕГН **********, чрез адв.
П.Г. от ВТАК, против ,,Агенция за сигурност и охрана СИРИУС” ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1, в частта му за разликата
от уважения общ нетен размер от 164 лв. до пълния предявен общ нетен размер от
192 лв. за неизплатено нетно възнаграждение за извършени пътни разходи до работното
място и обратно, считано за периода от 15.02.2017г. до 02.08.2017г., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 27.02.2018г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА СИРИУС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1а, представлявано от управителя В.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 174 лв. /сто седемдесет и четири лева/, представляваща направените по настоящото дело разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ претенцията, предявена от ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА СИРИУС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1а, представлявано от управителя В.П.П., чрез пълномощник – адвокат Д.С. от СмАК, за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА СИРИУС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ж.к. „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1а, представлявано от управителя В.П.П., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД СУМАТА от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса върху уважените размери на исковете, СУМАТА от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/, представляваща направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от уведомяването им.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на всяка от страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................