МОТИВИ:
Против
подсъдимия Г.Г.Г.
са повдигнати следните обвинения:
-за престъпление по чл. 116,
ал.1, т. 12, пр. 1,във вр. с чл. 115 и чл. 29, ал.1,
б.”а” и б. „б” от НК за това, че на 31.05.2008г., в гр. Плевен, в местността
„Мъртва долина”, в язовир „Мъртва долина-2” умишлено умъртвил А.П. П., ЕГН **********,
като деянието представлява опасен рецидив.
-за престъпление по чл. 144,
ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК за това, че на
31.05.2008г., в гр. Плевен, се заканил на Н.Г.Г. с
престъпление против нейната личност – изнасилване и убийство и това заканване
възбудило основателен страх у нея за осъществяването му.
В съдебно заседание представителят на ОП – Плевен поддържа
обвиненията против подсъдимия.
В хода на съдебното производство,преди откриване на
съдебното следствие пострадалите П.П.П. и Р.М.П.-родители
на убития А.П. П. са
били конституирани, на осн.чл.76 и сл.от НПК по тяхно
искане, като частни обвинители в производството. Освен това на осн.чл.84 и сл. от НПК са конституирани и като граждански
ищци,като са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявените от тях поотделно срещу подсъдимия граждански искове с правно
основание чл.45,във вр.с чл.52 от ЗЗД за заплащане на
всеки от ищците поотделно на сумата 50 000 лв.,представляваща обезщетение
за претърпените в резултат от престъплението по чл.116 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху претендираните
суми,считано от датата на увреждането-31.05.08г.до окончателното изплащане на
обезщетенията.Те, лично и чрез повереника си
поддържат обвинението за престъплението по чл.116 от НК наред с прокурора и
предявените граждански искове и молят подсъдимият да бъде признат за виновен и
наказан за престъплението по чл.116 от НК, да бъдат уважени претенциите им за
обезщетение, както и подсъдимият да бъде осъден да им заплати направените
деловодни разноски.
Защитникът на подсъдимия ангажира мнение,че в хода на
наказателното производство не са събрани доказателства уличаващи подзащитния му в извършването и на двете престъпления,за
които е обвинен.Моли съда да оправдае подсъдимия по обвиненията и да отхвърли
предявените граждански искове.
Подсъдимият Г.Г. разбира в какво
се състоят повдигнатите срещу него обвинения.Не се признава за виновен в
извършване на двете престъпления и твърди,че не е разбрал как и защо А. П. се е
удавил и не е заплашвал пострадалата Н.Г..
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Свидетелките С.К. /понастоящем с
фамилия С./ и Н.Г. се познавали и през 2008г. били приятелки. С.К. била
ученичка в седми клас в училище „*****” – гр. Плевен. Родена е на ***г. Н.Г.
била ученичка в девети клас в Професионална гимназия по автотранспорт. Родена е
на ***г. К. и Г. се познавали и с пострадалия А.П. П., съученик на Г..
В средата на м.май 2008г. Г. и П.
започнали за излизат заедно, като по-близки приятели. Преди това П. бил в
приятелски отношения с К.. На 31.05.2008г. около обяд А. П. се обадил на Н.Г. и
поискал да се срещнат. Тя му казала, че е със С.К. пред училище „*****” в ж.к.
„*****” – гр. Плевен. П. отишъл при двете момичета. Малко по-късно при тях, с
автомобил „Опел Кадет” с рег № ЕН ***** АХ,
собственост на свид. М.Н., пристигнали подс. Г. и свид. С.В. с прякор „***“.
Всички заедно отишли на автомивка, за да почистят автомобила,с който дошли
подсъдимия и свид.С.В.. По-късно отишли до кафене „***“,където
А. П. срещнал свой приятел,посочен от свид.Н.Г. и С.К.
като „***“,на който върнал ланец взет преди това назаем. След това подсъдимия,свид.С.В.,С.К.,Н.Г. и А. П. решили да отидат да се къпят на
язовира в местността „Мъртвата долина” в околностите на гр. Плевен. Придвижили
се с автомобила „Опел Кадет“ и около 13:30-14:00 ч.спрели в района на стената
на язовира, до кулата. Там е най-дълбоката част на язовира. Петимата влезли във
водата.Свид.С.В. излязъл на брега и свид.Н.Г. излязла след него, тъй като се притеснявала за
багажа им. Във водата останали Г., К. и П..
Г. хванал К. за десния глезен и започнал да я дърпа. К. се хванала за П. в
областта на кръста му и казала на Г. да я пусне. П. също му казал да я остави,
да я пусне. Г. заявил на П. „Ти ли ще ми кажеш?!“ и го ударил силно. П.
залитнал и се опитал да се хване за К., но не успял да се задържи и потънал.
Няколко секунди по-късно част от главата на П. изплувала. Г. го хванал за
косата с думите „Къде отиваш?“ и го задържал под водата – над повърхността на
водата било само челото и вдигнатите ръце на П.,който свивал и отпускал пръсти
сякаш иска да се хване за нещо. Долната част на лицето – устата и носът били
под водата. Г. задържал П. известно време в това положение, след което го
пуснал и той потънал във водите на язовира. Г. и К. излезли на брега. Г.
попитала къде е П. двете с К. и започнали да оглеждат водата, за да видят дали
ще изплува. Свид.К. заявила,че няма да се тръгне без А.
П. и помолила подсъдимия да влезе във водата да го търси,който я хванал ядосано
за презрамката на гащиризона,с който била облечена,бутнал
я във водата и й заявил „Върви ти,като си на зор!“,в резултат от което свид.С.К. паднала в язовира. Двете момичета помолили минаващи случайно момчета да се гмурнат във водата,за да
потърсят П.. Две от тях опитали, но не успели да стигнат дъното на язовира и се
отказали да продължат да се гмуркат.Подсъдимият посочил на свид.С.В.,С.К.
и Н.Г. момче,което излиза от водата и тръгва по брега и се опитал да ги
убеди,че това е А. П..Започнал да пее,да се смее и да играе кючеци. Убедил В., К.
и Г. да си тръгнат,като им казал,че е видял П. да излиза от водата и да се
изкачва по брега.Четиримата се качили в автомобила,с който пристигнали и се
придвижили до района на гробищата в близост до Мъртвата долина. Свид.С.В. помолил подсъдимия и свид.С.К.
да слязат,като им казал,че той и свид.Н.Г. ще отидат
да заредят гориво,но не трябва да са заедно защото бащата на свид.В. не желае да го вижда с подсъдимия. Г. и К. слезли,а
В. и Г. потеглили.Тогава подсъдимият казал на свид.К.,че
трябва да тръгнат към гробищата,защото Свид.С.В. ще
ги вземе от друго място.Докато вървели подсъдимият казал на свид.С.К.,че
я харесва и иска да има връзка с нея.Тя му отговорила,че не е неин тип и
опитала да отклони предложението му.Това ядосало подсъдимия,който и заявил
„Искаш ли сега да видиш как се свалят дрехи на едно момиче?!“ и „Искаш ли да те
изнасиля?!“.Свид.С.К. се разплакала.В същото време
подсъдимият видял,че свид.С.В. и Н.Г. се
връщат,наредил на свид.С.К. да се изтрие сълзите и
отишли при тях.Свид.Н.Г. предложила на компанията да
отидат и да разкажат случилото се на родителите на А. П..Подсъдимият й казал да
не споменава името му пред тях.Свид.Н.Г. му
обяснила,че няма от какво да се притеснява и настояла да отидат да уведомят
родителите на П..Подсъдимият я хванал за ръката,ударил я по лицето и й разбил
устата.По молба на момичетата около 16:00ч.четиримата /Г.,В.,К. и Г./ се
върнали отново на язовира за да търсят А. П..Г. и В. останали в автомобила,а
момичетата слезли и отишли на мястото където преди това се къпали,но не открили
нищо.Г. и В. закарали с автомобила свид.С.К. и Н.Г.
пред магазин „***“ в ж.к.“*****“.Впоследствие двете разказали на свои
приятели,роднини и на майката на А. П. за случилото се.Около 21 часа
подсъдимият се обадил на свид.Н.Г. от скрит номер и я
заплашил с думите: „Мършо,защо си казала,че аз съм
бил с вас! Където те намеря ще те пребия и изнасиля! Ще те пратя при П.! Него го намериха,ама тебе-не!“. По-късно
около полунощ при свид.Н.Г. пристигнали свид.С.К. и майка й-свид.А.К..По-късно
свид.Н.Г.,С.К. и техни приятели и роднини ходили
отново до язовира,за да търсят А. П.. На 01.06.2008г. тялото на А. П. било
извадено от язовир „Мъртва
долина-2” от дълбочина около 4 м.Същия
ден приятели на свид.Н.Г. се свързали с нея по
телефона и я предупредили да се прибере вкъщи,защото подсъдимият и свид.С.В. са я търсили заявявайки,че където я намерят там
ще я оставят. Свид.С.К. също получила многобройни
заплахи от подсъдимия и свид.С.В. да не ги споменава
като присъстващи на инцидента,което станало причина на 06.06.08г.майка
й-свид.А.К. да депозира до наблюдаващия прокурор
молба за защита на дъщеря й.
В хода на досъдебното
производство са назначени две съдебно-медицински експертизи за изследване на
труп /двойна и тройна/ по които ВЛ дават заключения,че пряката причина за смъртта
на А. П. е механична асфикция следствие удавяне при
няколкократно вдишване на чужда материя – вода.. Установените по трупа
травматични увреждания в областта на лицето, дясната ключица и дясната мишница
са възникнали послесмъртно,вероятно от съприкосновение
с дъното на водоема.
Освен това ВЛ сочат,че към момента
на смъртта пострадалият не бил употребил алкохол или наркотични вещества.
Заключенията на ВЛ по назначените
в хода на досъдебното производство СМЕ са докладвани в хода на съдебното следствие,приети
са от съда и се ползват с доверие,като верни обективни и компетентни.
От заключението на ВЛ по
назначената съдебно-психиатрична експертиза е видно, че подс.
Г.Г. е психично здрав. Към момента на деянието е бил
и понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
По делото е назначена и
изслушана и съдебна психолого-психиатрична експертиза
на свид.С.К.,която към времето на извършване на
престъплението е била малолетна.ВЛ дават заключение,че детето е с нормално
интелектуално развитие и липсват данни за качествени разстройства във
възприятията, мисленето и паметовия
процес.Свидетелката има развити способности за осмислено възпроизвеждане на
възприето и преживяно и може да направи преразказ на минало събитие.Нивото на
психично развитие й позволява правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
факти от значение за разкриване на обективната истина в хода на наказателното
производство.
Горната фактическа обстановка
се установява отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на свид.С.К. /както тези дадени в хода на съдебното следствие,
така и тези депозирани на досъдебното производство пред орган на досъдебното
производство и пред съдия, прочетени впоследствие на етапа на съдебното
следствие на осн.чл.281,ал.1,т.1 и 2 от НПК и
чл.281,ал.5,във вр.с ал.1,т.1 и 2 от НПК/,отчасти от
показанията на свид.Н.Г. /както тези дадени в хода на
съдебното следствие, така и тези депозирани на досъдебното производство пред
орган на досъдебното производство и пред съдия, прочетени впоследствие на етапа
на съдебното следствие на осн.чл.281,ал.4,във вр.с ал.1,т.1 от НПК/,отчасти от показанията на следните
свидетели: Е.А. /както тези дадени в хода на съдебното следствие, така и тези
депозирани на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство,
прочетени впоследствие на етапа на съдебното следствие на осн.чл.281,ал.5,във
вр.с ал.1,т.2 от НПК/,И.Й. /както тези дадени в хода
на съдебното следствие, така и тези депозирани на досъдебното производство пред
орган на досъдебното производство, прочетени впоследствие на етапа на съдебното
следствие на осн.чл.281,ал.4 във вр.с
ал.1,т.2 от НПК /,А.К. /както тези дадени в хода на съдебното следствие, така и
тези депозирани на досъдебното производство пред орган на досъдебното
производство, прочетени впоследствие на етапа на съдебното следствие на осн.чл.281,ал.4 във вр.с ал.1,т.1
от НПК/,С.Я. /както тези дадени в хода на съдебното следствие, така и тези
депозирани на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство,
прочетени впоследствие на етапа на съдебното следствие на осн.чл.281,ал.4
във вр.с ал.1,т.1 и 2 от НПК/,И.К. /както тези дадени
в хода на съдебното следствие, така и тези депозирани на досъдебното
производство пред орган на досъдебното производство, прочетени впоследствие на
етапа на съдебното следствие на осн.чл.281,ал.4,във вр.с ал.1,т.1 от НПК /,Н.М.,М.Н.
/както тези дадени в хода на съдебното следствие, така и тези депозирани на
досъдебното производство пред орган на досъдебното производство, прочетени
впоследствие на етапа на съдебното следствие на осн.чл.281,ал.4,във
вр.с ал.1,т. 2 от НПК/,Д.Й.,Б. Х.,А.Г. /същият не е
разпитан в хода на съдебното следствие, със съгласие на всички страни,на осн.чл.281,ал.5,във вр.с ал.1,т.4
от НПК на етапа на съдебното следствие са прочетени показанията му дадени пред
орган на досъдебното производство/,П.П. /както тези
дадени в хода на съдебното следствие, така и тези депозирани на досъдебното
производство пред орган на досъдебното производство, прочетени впоследствие на
етапа на съдебното следствие на осн.чл.281,ал.4,във вр.с ал.1,т.1 от НПК/,Р. П. /както тези дадени в хода на
съдебното следствие, така и тези депозирани на досъдебното производство пред
орган на досъдебното производство, прочетени впоследствие на етапа на съдебното
следствие на осн.чл.281,ал.4,във вр.с
ал.1,т. 1 от НПК/,от заключенията на ВЛ по назначените две /двойна и тройна/
съдебно-медицински експертизи, психиатричната експертиза на подсъдимия,психолого-психиатричната експертиза на свид.С.К.
и от писмените доказателства приложени
към делото.
Подсъдимия
Г. не се признава за виновен в извършване на вменените му деяния.Твърди,че не е
имал контакт с пострадалия,не го е удрял или блъскал и не го е държал за косата
докато главата на последния е била във водата,а също и не е заплашвал свид.Н.Г..Тези му обяснения съдът не кредитира,тъй като те
представляват защитна теза,която не се подкрепя от доказателствата по делото.
Относно извършването на убийството са налице преки
доказателства съдържащи се в показанията на свидетеля-очевидец С.К. /понастоящем същата е с
фамилия С.,тъй като е сключила граждански брак/.Същата подробно
и детайлно описва лицата отишли на язовира и действията им,
особено релевантните в случая действия на подсъдимия,с които той е умъртвил А. П..Тази
свидетелка е разпитвана многократно в хода на досъдебното производство /на
01.06.08г.пред орган на досъдебното производство,на 03.06.08г.пред орган на
досъдебното производство,на 04.06.08г.от орган на досъдебното производство пред
съдия от ПОС,на 23.06.08г.пред орган на досъдебното производство /този разпит
не касае извършването на убийството а пистолетът,който преди това е държал
подсъдимия/, на 18.07.14г.пред орган на досъдебното производство/,както и на
етапа на съдебното следствие и при всички разпити категорично и убедено
възпроизвежда една и съща обстановка,която е възприела по повод смъртта на А. П..Единствената
разлика в показанията й се открива в начина, по който подсъдимият е съборил
пострадалия във водата-в част от показанията си /депозирани на 01.06.08г.пред
орган на досъдебното производство,на 03.06.08г.пред орган на досъдебното
производство и на 04.06.08г.от орган на досъдебното производство пред съдия от
ПОС/ свидетелката твърди,че подсъдимият е блъснал с две ръце пострадалия в
областта на лявото рамо, а в друга част /в показанията депозирани на
18.07.14г.пред орган на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие/ свидетелката сочи,че подсъдимият е ударил пострадалия в лицето,дори
в показанията дадени на 18.07.14г.пред орган на досъдебното производство
посочва,че не е видяла,а е чула удар.Тези нюанси в показанията обаче не
мотивират настоящия съдебен състав да не ги цени с доверие,защото в резултат от
въздействието на подсъдимия се е стигнало до резултат,който не се променя в
показанията на свид.С.К.-пострадалият е загубил
равновесие и е паднал във водата. Още по-категорични и непротиворечиви са
показанията на свид.С.К. относно извършването на
убийството-при всички свои разпити тя твърди,че след като пострадалия се е
опитал да изплува и над водата се е показало темето на главата му и част от
челото,подсъдимият го е хванал за косата с думите „Къде отиваш?!“ и го е
задържал за известен период от време през който главата на пострадалия се е
показвала над водата до нивото над очите,като устата и носът му са били под
вода и впоследствие пострадалият е потънал,а подсъдимият е пуснал косата му и е
излязъл от водоема.Във всички депозирани показания свид.С.К.
посочва,че спорът между подсъдимия и пострадалия е възникнал заради това,че
първият я е държал за крака и не е искал да я пусне,а вторият го е подканвал да
я пусне и това е подразнило подсъдимия,който отвърнал на пострадалия„Ти ли ще
ми кажеш?!“.
Показанията на свид.С.К. се подкрепят отчасти от показанията на другата
свидетелка-очевидец Н.Г.,която също е разпитвана многократно в хода на
досъдебното производство и на етапа на съдебното следствие.Тази свидетелка
твърди,че не е виждала подсъдимия да напада пострадалия и да го държи за косата,така
че да не може да изплува от водата и да поеме въздух,защото в момента,в който
пострадалият е потънал тя е била с гръб към язовира,но е чула пререкания между
двамата по повод закачките на подсъдимия със свид.С.К.,като
пострадалият е подканял подсъдимия да я остави, а последният му е отвръщал „Ти
ли ще ми кажеш?!“.Следва да се отбележи,че във всички свои показания тази
свидетелка е сочила,че се страхува много от подсъдимия,като страхът й дори я е
принудил да се пресели да живее в друго населено място-с.*******,за да не бъде
намерена от подсъдимия и свид.С.В. които многократно
са я заплашвали пряко и чрез нейни приятели и затова при някои от разпитите си
не е изложила всичко което е видяла.
От своя страна свид.И.Й.-сестра на свид.Н.Г.
сочи,че сестра й се е оплаквала,че след инцидента е била заплашвана лично и
чрез други нейни познати от подсъдимия и свид.С.В.,страхувала
се е от двамата и е отишла да живее при нея в с.*******.Има съществена разлика
в показанията на тази свидетелка на различните фази на наказателния процес
относно хода на инцидента и действията на лицата в него.В разпита си проведен в
хода на досъдебното производство /показанията от този разпит са прочетени от
съда на етапа на съдебното следствие на осн.чл.281,ал.4,във
вр.с ал.1,т.2 от НПК/ свид.И.Й.
твърди,че сестра й-свид.Н.Г. й е разказала,че преди А.
П. да се удави между него и подсъдимия е имало пререкания,като П. е молил
подсъдимия да остави свид.С.К. на мира,а последният
му е отвръщал „Ти ли ще ми кажеш?!“.В показанията депозирани пред съда по време
на съдебното следствие свид.И.Й. твърди,че сестра й-свид.Н.Г. й е разказала инцидента й и е казала,че след сборичкване
между подсъдимия и пострадалия А. П. последният не се е удавил,а е бил удавен
от подсъдимия.Съдът намира,че тази разлика в показанията на свид.И.Й.
има логично обяснение.На досъдебното производство тя е била разпитана на 03.06.08г.,т.е.на
третия ден след инцидента,когато сестра й е получавала многократни заплахи от
подсъдимия и свид.С.В.. Тогава тя страхувайки се за
живота на сестра си е премълчала част от разказаното.По време на съдебното
следствие обаче очевидно страховете са намалели с оглед факта,че подсъдимият е
в затвора и изтърпява наказание лишаване от свобода за дълъг период от време,поради
което опасността той да изпълни заканите си е намаляла.
Свид.А.К.-майка на свид.С.К. също сочи,че след инцидента дъщеря й и свид.Н.Г. са били заплашвани от подсъдимия и свид.С.В.,за да не споменават имената им относно
инцидента.Това я е мотивирало на 06.06.08г.да отправи
до наблюдващия прокурор молба /приложена на л.247 от делото/
за защита на дъщеря й. Заявява,че е присъствала на разпита на дъщеря си в
полицията и е чула изложеното от нея-как на язовира подсъдимият се закачал с
дъщеря й,пострадалият му направил забележка,при което подсъдимият го бутнал в
дълбокото и го удавил.
В показанията си дадени пред
орган на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на осн.чл.281,ал.4,във вр.с ал.1,т.1
и 2 от НПК свид.С.Я. сочи,че от личен разговор със свид.С.К. и от чат в скайп е
разбрала от нея за хода на инцидента-докато били в язовира подсъдимият започнал
да дърпа свид.С.К.,пострадалият го помолил да я
остави,при което подсъдимият му отвърнал ядосано „Ти ли ще ми
кажеш,бе?!“,бутнал го зверски, съборил го във водата,хванал го за косата с
думите „Къде си тръгнал?!“ и го държал така,че само челото на пострадалия било
над водата.
С протокол за доброволно
предаване от 05.06.08г./л.151 от том 1 на досъдебното производство/ свид.С.Я. е предала на органите на досъдебното производство
1 брой лист формат А4 запълнен в горната
част с текст започващ с: 04.06.2008/18:12:39…За листа свидетелката е
обяснила,че е изваден от хронологията на профила й в скайп,изпратен на 04.06.08г.от потребител използван от С.К.
до всички абоната в групов чат.Самият лист е приложен на л.152 от том 1 на
досъдебното производство и в него с латински букви е написано: „ Ми в водата
бяхме аз,п. и един Г. тоя Г. ме дърпа и аз се хващам за кръста на п. и викам на
Г. пусни ме той мълчи аз пускам п. щото той залитна и щеше да падне върху мен А.
каза на Г.: пусни бе остави я: онзи ми идва от едната страна и бута А. зверски
и той залитна хваща се за косата ми пуска ме с другата ръка се опитва да гребе
но потъва след това го гледам на метър метър и
половина от мен се натдава на водата Г. го хваща за
косата и му казва: ти къде отиваш бе и го пуска и п. сам потъна според мен той
е виновен и не искам никой да ми скача на бой щото полицията казва че сички рани които А. има са от тегленето когато е ваден от
водата влезте ми в положението не ме нападайте единствено и само мен нападате“.
Показанията на останалите
свидетели съдържат единствено данни досежно факта,че
пострадалият А. П. е починал от удавяне.В тях няма нито преки нито косвени
доказателства касаещи действията на подсъдимия.
Свид.М.К. и М.В. са разпитани от съда
за установяване на местонахождението и адреса на свид.С.В..Техните
показания нямат отношение към предмета на делото.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът
намира,че подсъдимият е умъртвил пострадалия А. П..Същият е имал намерение да
стане по-близък със свид.С.К.,доказателство за което
е и поведението му след напускане района на язовира,когато той и К. са останали
сами в района на гробищата,когато той и предложил да станат интимни приятели,да
правят секс и след отказа на момичето станал агресивен и я заплашил,че ще я
разсъблече и изнасили. В изпълнение на това си намерение подсъдимият опитал да
ангажира вниманието на свид.С.К. по свой начин чрез
един вид игра,като я пръскал с вода и я хванал за крака докато се къпели във
водоема.Пострадалият го помоли да остави на мира свид.С.К.
което подразнило подсъдимия,който видял в А. П. пречка да осъществи намеренията
си,които по-късно същия ден били афиширани по несъмнен начин и дори достигнали
до заплаха за разсъбличане и изнасилване. Това предизвикало гнева на
подсъдимия,който с думите „Ти ли ще ми кажеш?!“ бутнал /ударил/
пострадалия-конкретно извършеното действие не е от съществено значение,важна е
целта на същото-пострадалият да бъде изведен от равновесие и съборен във
водата.След като паднал във водата пострадалият се опитал да изплува,но в
момента,в който горната част на главата и челото му се подали над
водата,подсъдимият го хванал за косата с думите „Къде отиваш?!“ и го задържал
така,че да не може да диша,с което отново демонстрирал намерението си да го
премахне като пречка за интимните му планове.Не може да се приеме че
подсъдимият се е опитал да спаси давещия се А. П. защото първият не е извършвал
никакви действия,с които да се опита да извади от водата давещия се,а напротив
задължал е главата му в положение което не му позволява да диша.Въпреки че
пострадалият подавал ръце над водата и опитвал да се хване за нещо свивайки и
отпускайки пръстите си подсъдимият не му подал ръка,а продължил да го държи за
косата до нивото на челото,като дихателните органи на А. П. били под вода. След
като пострадалият потънал подсъдимият не е опитал да го потърси и да подкани
другите да му помогнат,а е излязъл спокойно от водата и едва след като е бил
запитан „Къде е П.?“ отговорил,че е потънал и на поканата да влезе да го
потърси отправена от свид.С.К. и Н.Г. е отговорил на К.
сърдито „Върви ти,като си на зор!“, бутнал я грубо и тя паднала във водата.По
нататъшните му действия също са илюстрация на намеренията му-опитвал се е да
убеди компанията,че П. е изплувал от водоема и си е тръгнал към дома,станал
агресивен когато свид.Н.Г. е предложила да съобщят на
родителите на А. П. за инцидента.
Умъртвяването на пострадалия А. П.
от подсъдимия Г.Г. се установява не само от преките
доказателства съдържащи се в показанията на свидетелката-очевидец С.К.,които
кореспондират в отделни свои части с показанията на свид.Н.Г.,която
разказва за възникналия по време на къпането в язовира спор между подсъдимия и
пострадалия и разменените реплики,с показанията на свид.А.К.
която е присъствала при разпита на дъщеря си и разказва за хода на инцидента в
съответствие с това което е чула от нея,с показанията на свид.И.Й.,която
описва деянието в детайли възпроизвеждайки разказаното й от нейната сестра-свид.Н.Г. и от показанията на свид.С.Я.
които също са производни,но възпроизвеждат подробно това което е научила от свид.С.К. за инцидента,подкрепени и с извадка от
чат.Действията на подсъдимия и мотивите за тях съответстват и на неговия профил
изграден от ВЛ по изготвената съдебно-психиатрична експертиза. Според
психиатъра подсъдимият е изградил дисхармонична личностова
структура с асоциално поведение,водещо до социална дезадаптация,изразяващо
се в безотговорно и общественоопасно поведение,с
незачитане на социални норми и правила,неспособност за преживяване на вина или
поука от неблагоприятния опит и наказание,изразена склонност да обвинява
другите или да дава правдоподобно обяснение за поведението си,довело до
конфликт с обществото.Същият е с нисък праг на фрустрация
и нисък толеранс към конфликти и агресия,изводими от липсата на образование и
социално-битова среда.
Що се отнася до отправената към свид.Н.Г. закана,преки доказателства за това се намират в
показанията на тази свидетелка,която твърди,че вечерта след инцидента в язовира
подсъдимият й се е обадил от скрит номер,но тя го е разпознала по гласа и
начина на изговаряне на думите и й се е заканил с репликите: „Мършо,защо си казала,че аз съм бил с вас! Където те намеря
ще те пребия и изнасиля! Ще те пратя при
П.! Него го намериха,ама тебе-не!“. Косвени доказателства се съдържат и
в показанията на свид.С.К.,А.К. и И.Й.,които сочат,че
след смъртта на А. П. свид.С.К. и Н.Г. многократно са
били заплашвани с престъпления против личността от подсъдимия и свид.С.В.,лично и чрез познати.В ефекта от тези закани и
възбудения у двете момичета основателен
страх за осъществяването им съдебният състав се убеди в хода на съдебното
следствие-и двете заявиха,че се страхуват от подсъдимия и не пожелаха да
застанат лице в лице с него на близко разстояние по време на проведените между
тях и подсъдимия очни ставки.Прочее заплахите отправени от подсъдимия към свид.Н.Г.,за да не бъде сочен като един от участниците в
инцидента, напълно се вписва и съответства на личностния му профил изграден от
ВЛ по съдебно-психиатричната експертиза.Те са не само израз на агресивната му и
антисоциална натура,но и опит да избегне последиците от извършеното от него-
резултат от неспособността му да изпитва вина и да търси начин да оправдае
постъпките си.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита за установено
от правна страна, че с деянията си подсъдимият
Г.Г.Г. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на две
престъпления:
1.Престъпление по
чл.116,ал.1,т.12,предл.1 във вр.с
чл.115 във вр.с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК,като
на 31.05.08г. в град Плевен, в
местността „Мъртва долина”, в язовир „Мъртва долина - 2” умишлено умъртвил А.П. П.,
ЕГН **********, като деянието представлява опасен рецидив.
Деянието представлява опасен рецидив защото подсъдимият е осъждан преди
извършване на деянието както следва:
С присъда от 15.11.04г.,влязла
в сила на 30.11.04г.,постановена по НОХД № 892/04г.ПРС е осъдил подсъдимия на
три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване за
престъпление по чл.198,ал.1,във вр.с чл.26 от НК,извършено на 22.07.03г.,
С протоколно определение № 205/30.06.05г.,влязло
в сила на същата дата,постановено по НОХД № 1827/04г.ПРС одобрил споразумение
постигнато между ПРП и защитника на подсъдимия,с което на последния било
наложено наказание три месеца лишаване от свобода,изпълнението на което било
отложено на осн.чл.66,ал.1 от НК с тригодишен изпитателен
срок,за престъпление по чл.198,ал.1, във вр.с
чл.20,ал.2 от НК,извършено на 07.06.03г.,
С присъда № 19/02.02.07г.,влязла в сила на 19.02.07г.,постановена по НОХД №
4199/06г.ПРС е осъдил подсъдимия на наказание три месеца лишаване от
свобода,изпълнението на което било отложено на осн.чл.66,ал.1
от НК с тригодишен изпитателен срок за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и 5,във вр.с чл.26,ал.1 от НК,извършено през периода 05-13.08.03г.,
С присъда №
50/08.05.08г.,влязла в сила на 23.05.08г.,постановена по НОХД № 121/08г.ПРС е
осъдил подсъдимия на общо най-тежко наказание една година лишаване от свобода
при първоначален общ режим на изпълнение на наказанието за престъпления по чл.152,ал.1,т.2,във
вр.с ал.3,т.1 във вр.с
чл.20, по чл.152,ал.1,т.2,във вр.с ал.3,т.1 във вр.с чл.20 и по чл.198,ал.1 от НК,извършени на 07.09.03г.,
а престъплението „Убийство”
предмет на настоящето производство е извършено в срока по чл.30,ал.1 от НК и
осъществява признаците на чл.29,ал.1,б.”а” и ”б” от същия нормативен акт.
Престъплението по
чл.116,ал.1,т.12,предл.1 във вр.с
чл.115 във вр.с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК е
консумирано от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл-деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им.По-горе в мотивите на съдебния акт вече бяха развити съображения за
намерението на подсъдимия да стане интимно близък със свид.С.К.
и предприетите от него съобразно неговата грамотност, образование, култура,
интелект и социално-битова среда действия.След като пострадалият го е помолил
да остави свид.С.К. на мира подсъдимият го е възприел
като пречка за реализиране на плановете му,озлобил се е срещу него /ВЛ по
съдебно-психиатричната експертиза описва подсъдимия като лице с нисък праг на фрустрация и нисък
толеранс към конфликти/ и решил да го премахне. Блъснал го /ударил го/
силно /свид.С.К. използва прилагателното
„зверски“/,за да го изведе от равновесие и събори във водата и когато
пострадалият се опитал да изплува го хванал за косата и го задържал в положение
което не му позволява да диша,докато А. П. не поел достатъчно вода, за да
изпадне в асфиксия и да потъне.Впоследствие, въпреки
молбите на свид.Н.Г. и С.К., не предприел никакви
действия, за да помогне на пострадалия,а се опитал да убеди останалите,че П. е
изплувал от язовира и си прави шеги с тях.
2.Престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК,като
на 31.05.2008 година
в град Плевен, се заканил на Н.Г.Г. с престъпление
против нейната личност – изнасилване и убийство и това заканване възбудило
основателен страх у нея за осъществяването му.
И това престъпление е извършено
от подс.Г. при форма на вината пряк умисъл-деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.Деецът
в съответствие с възприетия от него начин на живот на незачитане на
обществените правила и норми и правата на останалите членове на
обществото,детерминирани от липсата на образование,възпитание и средата в която
пребивава изразявайки агресивната си личност опитал да прикрие извършеното от
него заплашвайки свид.Н.Г..Заканите възбудили у нея
страх,който тя изпитва и понастоящем и доказателство за това е фактът,че в нито
един от разпитите си проведени в хода на наказателното производство тя не е
заявила това,което е споделила на сестра си-свид.И.Й.-че след сборичкване между подсъдимия и пострадалия А. П.
последният не се е удавил,а е бил удавен от подсъдимия.
Причини за извършване на престъпленията са абсолютното
игнориране от страна на дееца на установените страната обществен ред и
отношения неглижирането от негова страна на
субективните права на личността.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на дееца за всяко от
извършените деяния, съдът в съответствие с чл.54 от НК съобрази смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
В конкретния случай по повод престъплението по
чл.116 от НК отегчаващи отговорността на извършителя обстоятелства са лошите му
характеристични данни-от приложената към делото характеристика е видно,че той е
нагъл и агресивен по характер,склонен към извършване на престъпления,дружи с
криминално проявени и осъждани лица и при издирване се укрива от органите на
МВР.Тези му данни се допълват и от заключението на ВЛ по назначената
съдебно-психиатрична експертиза,което бе коментирано по-горе в мотивите.На
следващо място следва да се съобразят и множеството осъждания на подсъдимия
извън тези взети предвид от съда при квалифициране на престъплението „Убийство”
като опасен рецидив.Следва да се отбележи,че и след консумиране на
деянията,предмет на настоящето производство същият е извършил множество
престъпления.В конкретния случай сравнително младата възраст на подсъдимия не е
смекчаващо отговорността обстоятелство,а напротив-отегчаващо такова.От
приложеното към делото свидетелство за съдимост е видно че той е започнал
упоритата си престъпна дейност още като непълнолетен-осъждан е неколкократно за извършени от него престъпления като
непълнолетен.Тези осъждания обаче не са
изиграли превантивната си роля,след навършване на пълнолетие подсъдимият е
продължил да извършва противообществени деяния.Прави впечатление,че при налагане
на наказанията съдилищата са проявявали снизходителност-голяма част от
наказанията са определени при условията на чл.55 от НК,друга част са минимални,многократно
е прилаган и института на условно осъждане.Тази снизходителност обаче е била
изтълкувана неправилно от подсъдимия,който вместо да е благодарен за
благоприятното отношение към него и да коригира поведението си положително, е
счел снизходителността за безнаказаност и е продължил да живее в съответствие с
възприетия от него модел игнорирайки напълно обществения ред и правата на
останалите членове на обществото.Аргумент в подкрепа на този извод може да се
черпи и от заключението на ВЛ по назначената съдебно-психиатрична
експертиза,което е отбелязало,че у извършителя е налице неспособност за преживяване на
вина или поука от неблагоприятния опит и наказание.В този
ред на мисли убийството на А. П. се явява логичен завършек на отношението на
подсъдимия към обществените правила и норми и човешката личност. Освен това
следва да се има предвид,че в настоящия случай същият е извършил две
престъпления.Ето защо съдът счита,че в конкретния случай деянието на подсъдимия
не може да се квалифицира като лекомислена младежка постъпка,а като акт на лице
с трайно изградени още от непълнолетието му престъпни навици.На следващо място
отегчаващо отговорността обстоятелство е и извършването на две престъпления,предмет
на настоящето дело,както и циничното поведение н подсъдимия след убийството-той
не е изпитал угризения от това което е направил,не се е опитал да помогне на
пострадалия,а е пеел и танцувал,опитвал се е да убеди останалите в
компанията,че пострадалия се шегува с тях и по всякакъв начин е препятствал
опитите на свид.С.К. и Н.Г. да съобщят за инцидента
на родителите на А. П..
По повод извършването на престъплението
убийство единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство може да се
приеме не особено краткия период от време между консумиране на деянието и
налагане на наказанието.Това обаче е условно,защото наказателното производство
е образувано и провеждано за две тежки умишлени престъпления,наложило се е
събирането на многобройни доказателства и издирването на свидетели,което се е
отразило на времетраенето на досъдебната и съдебна фаза на процеса.
Налага се изводът,че наказанието което трябва
да бъде наложено на подсъдимия за консумираното от него инкриминирано деяние
осъществяващо състава на престъплението по чл.116, ал.1,т.12, във вр.с чл.115,във вр.с
чл.29,ал.1,б.»а» и «б» от НК следва да бъде определено при изключителен превес
на отегчаващи отговорността обстоятелства.За извършеното престъпление НК
предвижда три алтернативни наказания-лишаване от свобода от 15 до 20 г.,доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна.Предвид изложеният по-горе извод за условията при
които следва да бъде индивидуализирано наказанието съдът намира,че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание доживотен затвор.Според настоящата
инстанция това е единственото наказание,адекватно на личността на подсъдимия.Както
бе изяснено по-горе той е лице с трайно изградени престъпни навици изразяващо
крайно пренебрежение към установения в страната обществен ред и правата на
останалите членове на обществото.В конкретния случай по-благоприятно наказание
е неподходящо,защото превъзпитанието на подсъдимия е недостижима цел-в противен
случай той би съобразил многократно проявената досега от съдилищата,често
неоправдана снизходителност и би коригирал поведението си.В същия смисъл е и
заключението на ВЛ по назначената съдебно-психиатрична експертиза според което
деецът не е способен да изживее вина или да си вземе поука от неблагоприятния
опит и изтърпените наказания.Вместо това той е градирал в противоправното
си поведение извършвайки различни престъпления в т.ч.и срещу личността-грабежи
/които включват в изпълнителното си деяние и принуда/,телесни повреди,
изнасилвания, достигайки до най-тежкото престъпление.Налага се изводът,че той
би следвало да бъде изолиран от обществото,за да не може да тероризира
останалите негови членове.Единствената причина,поради която настоящият състав
не налага най-тежкото предвидено от закона за това престъпление
наказание-доживотен затвор без замяна е продължителността на наказателния
процес,мака и с уговорките направени по-горе в мотивите.
При
определяне на наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимия за
престъплението по чл.144,ал.3,във вр.с
ал.1 от НК съдът съобрази същите отегчаващи отговорността обстоятелства както и
при определяне на наказанието за престъплението по чл.116 от НК,поради което намира,че
не е необходимо да ги повтаря.
Смекчаващо
отоворността обстоятелство и в този случай макар и с
уговорките направени по-горе в мотивите е не особено краткия период от време
между консумиране на деянието и налагане на наказанието.
В този
случай обаче наказанието което трябва да бъде наложено на подсъдимия за
консумираното от него инкриминирано деяние осъществяващо състава на
престъплението по чл.144,ал.3,във
вр.с ал.1 от НК следва да е максималното
предвидено в закона.Настоящият съдебен състав достигна до този извод защото
въпреки периода от време изминал от извършване на престъплението досега
пострадалата от него-свид.Н.Г. все още изпитва страх
от подсъдимия.В този смисъл макар и възприето от съдебната практика като
смекчаващо отговорността обстоятелство времето между извършване на
престъплението и налагане на наказанието не се отразява на резултата от
престъплението.Ето защо на подсъдимия следва да се наложи най-тежкото
предвидено в закона наказание-шест години лишаване от свобода.
И двете
престъпления предмет на настоящия процес са извършени от подсъдимия преди да е
имало влязла в сила присъда,за което и да е от тях.Ето защо и на осн.чл.23 ал.1 от НК следва да се кумулират
наказанията наложени за всяко от тях и на подсъдимия да се наложи най-тежкото-доживотен
затвор,което да бъде изтърпяно при първоначален специален режим в затвор.
Що се
отнася до предявените граждански искове съдът намира,че са налице всички
условия за ангажиране не на само на наказателната,но и на гражданската
отговорност на подсъдимия.Извършеното от него убийство е факт,който поражда
последици не само в областта на наказателното,но и на гражданското право.То
съставлява деяние,което е противоправно,извършено е
виновно,настъпил е вредоносен резултат и е налице причинна връзка между деянието
и вредата. В този смисъл гражданските искове са основателни по основание в
съответствие с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.
За да
прецени размера им съдът взе предвид на първо място разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,според която обезщетение за неимуществен вреди се определя от съда по
справедливост.Според възприетото становище в правната теория и изобилната
съдебна практика понятието „справедливост“ не е абстрактно такова,а е свързано
с преценката на редица обективно съществуващи факти. Безспорно е,че човешкият
живот няма цена,още по-малко живота на единственото дете на двама родители.И
двамата по време на разпита си в хода на съдебното следствие заявиха,че след
смъртта на сина си изпитват огромна мъка и не са на себе си.Съдът намира,че за
да бъдат обезщетени предявените от тях искове следва да бъдат уважени в пълен
размер и подсъдимият да бъде осъден да заплати на всеки от гражданските ищци
поотделно сумата
50000лв./петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените в
резултат от престъплението- предмет на настоящето производство неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
увреждането-31.05.2008 година, до окончателното изплащане на обезщетенията.
При този изход на процеса и на основание чл.189
ал.3 от НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР-Плевен деловодни разноски в размер 870 лв., по сметка на ПОС-деловодни
разноски в размер 598 лв. и държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове в размер 4 000 лв.,на частният обвинител и граждански
ищец П.П.П.-деловодни разноски в размер 1 200
лв., на частният обвинител и граждански ищец Р.М.П.-деловодни разноски в размер
1 200 лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: