№ 1016
гр. Бургас, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203050 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** чрез
управителя Ж.Д.Ж. чрез адв. М.Т. против наказателно постановление №
648154-F665150/25.07.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 59а, ал. 3, т. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 3, ал. 14 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл. 118,
ал. 10 ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се сочи, че
при издаването му били допуснати съществени нарушения. Бил издаден АУАН, в който
били описани 18 нарушения и за всяко било издадено НП, липсвало съответствие между
описаното в АУАН и в НП. Не били ясни датата и мястото на нарушението, не били
обсъдени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Не били връчени на
жалбоподателя и посочените в АУАН протоколи от проверката. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, се представлява от адв. Й.,
която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Депозира писмени бележки, с които се
сочи за незаконосъобразност на НП и се моли за отмяна като се сочи разминаване в датата
на проверката, не било ясно как е установено мястото на проверката, неправилно в АУАН
били описани 18 броя деяния, а НП било издадено за едно.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Т., която оспорва жалбата
и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли
да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок от 14 дни, от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.
1
На 16.06.2022 г. служители от НАП, сред които и св. Г. П. – инспектор по приходите в
НАП, извършили проверка на дружеството „***“ ЕООД с ЕИК: ***. Повод за проверката
бил анализ на информацията в системата на НАП „Контрол на горивата“ за периода от
01.01.2022 г. до 29.04.2022 г. относно движението на течни горива, в която нямало данни за
подаване на информация от получателя за 18 броя доставки.
Проверката била извършена на адреса, на който доставчикът отразил, че е доставил
горивата - кв. ***.
В хода на проверката било установено, че на 28.02.2022 г. „***“ ЕООД с ЕИК ***
получило от доставчика - „***“ ЕООД с ЕИК *** доставка на гориво - газьол с КН *** в
размер на 3200 л. по електронен акцизен данъчен документ с уникален контролен номер
***/28.02.2022г.
На 28.02.2022 г. доставчикът „***“ ЕООД е подал данни за доставката, чрез ЕДД с вх.
№ 0021-128020-28.02.2022.
Горивото било доставено на адрес: кв. ***, но дружеството-получател не изпълнило
задължението си да подаде в Националната агенция за приходите данни за получените
количества течни горива чрез електронен документ за получаване (ЕДП) на датата на
данъчното събитие – 28.02.2022 г.
От управителя на дружеството били снети обяснения (л. 25 гръб, л. 35), в които той
писмено обяснил, че дружеството е получило процесното количество гориво на посочения
адрес и там на място то е било заредено в някой от 15-те ползвани от него товарни
автомобила (с вместимост на резервоарите от 100 до 1600 литра). Изрично посочил и че не е
подал ЕДП, поради това, че не е знаел, че трябва да го направи.
В хода на проверката св. П. констатирал още 17 случая, в които дружеството не е
изпълнило задължението си да подаде ЕДП за получени количества горива, поради което и
връчил на управителя покана за явяване в ТД на НАП за съставяне на АУАН.
На 27.06.2022 г. представляващият се явил, като в негово присъствие св. П. съставил
АУАН, в който описал 18 отделни случая, давайки на всеки един правна квалификация на
нарушение по чл. 59а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 3, ал. 14 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с
чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Актът бил предявен на управителя, който го подписал без да посочи
възражения, но заявявайки, че в последствие ще направи такива.
По преписката липсват приложени възражения. Като взел предвид акта и събраните в
преписката писмени доказателства наказващият орган издал общо 18 отделни НП – по едно
за всяко нарушение, описано в АУАН.
За конкретния случай - при идентичност на фактическата обстановка и при същата
правна квалификация, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС на търговеца
била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
Действително е налице допуснато разминаване, доколкото св. П. заяви, че проверката е
извършена на 16.06.2022г., а в АУАН е посочена 15.06.2022г. В действителност обаче,
видно от съдържанието на самия протокол и от показанията на свидетеля – проверката на
място е била извършена на 16.06.2022 г. Тази дата изрично е посочена в самия констативен
протокол, поради което и съдът приема, че проверката е извършена именно на 16-ти, а не на
15-ти юни 2022 г. Съдът отдава неточността на неволен пропуск, който не пречи да се
установи действителното положение и не е в състояние да доведе до порочност на
административнонаказателното производство. Управителят на дружеството също
собственоръчно е посочил датата 16.06.2022г. в декларация л. 25 гръб.
2
Съдебният състав приема, че не е съществен порок и соченото невръчване на
констативните протоколи, тъй като в ЗАНН не е предвидено препис тях да се връчват на
нарушителя (въобще не е предвидено издаването на протокол като условие за
законосъобразност на производството).
Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че вмененото му нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу
какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, поради
което и не са налице формални предпоставки за отмяна на НП.
Изрично в АУАН и в НП е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението си:
„ …да подаде в Националната агенция за приходите данни за получените количества течни
горива … на датата на данъчното събитие 28.02.2022 г….“ – т.е. по недвусмислен и
категоричен начин е посочена датата, на която АНО приема, че задълженият субект е
трябвало да действа, но не го е направил. По този начин безпротиворечиво е посочена датата
на нарушението, поради което и съдът не споделя доводите за порочност в тази насока.
В НП е посочено по достатъчно описателен начин и датата, количеството, доставчикът
и номерът на ЕДД; органът пред който е трябвало да подаде данните, мястото и начина, по
който това е следвало да стане, поради което и съдът не споделя възраженията, че липсва
описание на обстоятелства по извършване на нарушението. Всички факти са поднесени по
ясен и разбираем начин, който позволява на търговеца да разбере в какво е „обвинен“ и да
организира защитата си.
Съдът не възприема възражението, че не е ясно каква е връзката на адреса в кв. Б. и
защо там контролните органи са извършили проверката. Съгласно ЕДД за доставка адресът
в Б. е посочен като място, на което е било доставено горивото. Това се потвърждава и от
собственоръчно декларираните обстоятелства от управителя, който също потвърждава, че
именно в кв. Б. горивото се е източвало от цистерните и се е наливало директно в
камионите, ползвани от дружеството, което се потвърждава и от показанията на св. П..
Следва да се има предвид и че отговорността на търговеца е ангажирана за неподаване
по електронен път на дължими данни, поради което и мястото на което е извършена
доставката не е толкова съществено. Не е нужно тази информация да се подаде именно от
обекта на доставката. При проверката е присъствал представител на търговеца и му е била
дадена възможност за възражения, същият е представил и декларация.
Не е основателно възражението, че е незаконосъобразно съставянето на един акт за 18
нарушения. В ЗАНН не е предвидена забрана за такъв подход от страна на контролните
органи, стига всяко нарушение да е описано изчерпателно и ясно и да му е дадена отделна
правна квалификация. В случая всички 18 нарушения са описани поотделно, като всяко едно
от тях е квалифицирано с отделна правна квалификация, поради което и изискванията на
закона са спазени. Дали контролните органи е следвало да действат веднага, при получаване
на данни за първото нарушение или не, е въпрос на оперативна преценка и обективни
3
възможности, които обаче по никакъв начин не водят до отпадане на отговорността на
задължения субект. Контролните органи са ограничени от давностни и преклузивни срокове,
в рамките на които могат да упражняват своите правомощия и да санкционират
нарушенията, които срокове за достатъчна гаранция за защита от произвол, поради което и
доводите на жалбоподателя в обратна посока се окачествяват от съда като неоснователни.
С разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС се въвежда задължение за данъчно
задължено лице - получател по доставка на течни горива, да подава в Националната агенция
за приходите данни за доставката и движението на получените количества течни горива,
както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис.
В чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредбата е предвидено, че получателят по доставка на течни
горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с
изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е получател на течни горива по
описания в наказателното постановление ЕДД на дата 28.02.2022 г. На тази дата (данъчното
събитие) търговецът не е изпълнил задължението си да подаде ЕДП. Няма данни обектът да
разполага с ЕСФП.
Изрично в обясненията си управителят е заявил, че е получил горивото на посочения
адрес, че то е заредено в камионите, както и че не е подавал ЕДП, понеже не е знаел, че
трябва.
При тези факти съдът счита, че всички елементи на състава на нарушението са
безспорно установени. Незнанието от страна на управителя не освобождава дружеството от
задължението му да спазва законовите разпоредби, не е извинително. При това положение
съдът счита, че с поведението си дружеството е осъществило всички признаци на състава на
нарушението, за което е санкционирано, поради което и издаденото НП е правилно и
законосъобразно.
Определената санкция е в законовия минимум по чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС,
поради което и не са налице основания за нейното изменение.
Очевидно АНО се съобразил с липсата на предишни нарушения от търговеца и без
изрично да го посочва, е определил санкцията при значителен превес на смекчаващите
обстоятелства в абсолютния минимум и не се касае за нарушение, което да е съществено и
да обоснове до отмяна на НП.
В заключение съдът счита, че не се касае за маловажен случай. По делото не са
ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно
ниска степен на обществена опасност като се касае за горива – вещества с висока степен на
обществена опасност, както и е видно, че не е единично деяние. Ето защо не би могло да се
приеме, че е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът дължи произнасяне по разноските. В конкретния случай АНО е бил защитаван
от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е
депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.
3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедливия
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
4
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 648154-F665150/25.07.2022г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което на „***“ ЕООД, ЕИК *** за нарушение на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 3, ал. 14 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл. 118, ал.
10 ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „***” ЕООД с ЕИК: *** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер
на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5