Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ловеч, 24.08.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в
открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МАРИНОВА
при
секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД №932 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, съобрази:
С наказателно
постановление № 1569/29.09.2017 год. на Павли П. Богдански
- Директор на Регионална дирекция по горите - Ловеч, на основание чл.257 ал.1 т.2
от Закона за горите е наложена на А.Д.А. с ЕГН ********** *** глоба в размер на
300 /триста/ лева за нарушение на чл.257 ал.1 пр.2 т.1 пр.1 от Закона за горите
във връзка с чл.108 ал.2 и ал.3 от същия закон във връзка с чл.61 от Наредба №8/05.08.2011
год. за сечите в горите във връзка с чл.47 ал.1 т.1
от същата наредба.
Недоволен от
наказателното постановление останал жалбоподателя А.Д.А., който го обжалва в
срок, като незаконосъобразно, тъй като при
издаването му, административно наказващият орган не е взел предвид редица
обстоятелства, които са довели до опорочаване на административнонаказателното
производство. Счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като в т.5 от АУАН
е посочено, че е нарушил разпоредбите на чл.257, ал.1, т. 1 от ЗГ във връзка с
чл.108, ал.2 и ал. 3 от ЗГ във връзка с чл.61 и чл. 47 ал.1 т. 1 от Наредба №8
от 05.08.2011г. за сечите в горите, а в НП е
посочено, че е нарушил разпоредбите на чл.257 ал.1 предложение второ т.1
предложение първо от ЗГ във връзка с чл.108 ал.2 и ал.3 от ЗГ във връзка с
чл.61 и чл.47 ал.1 т.1 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите
в горите. Твърди, че с тази разлика в законовите разпоредби, които се твърди,
че виновно е нарушил, макар и административно наказващият орган да се е опитал
да коригира неправилната правна квалификация в АУАН, е довело до ограничаване
на правото му на защита, тъй като от самото начало на административно
наказателното производство следва да е ясно посочено кои законови разпоредби е
нарушил и в този смисъл какво нарушение се твърди, че е извършил. Сочи, че в т. 6 от АУАН не е посочено в какво качество е
извършил твърдените нарушения, като е посочено единствено, че е служител във
фирма „СТИЛ –
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.П., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и моли съда да отмени НП.
За ответника -
Регионална дирекция по горите - Ловеч, редовно призован, се явява юрисконсулт
Тотева, която твърди, че НП е законосъобразно и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и че от писмените и гласни доказателства е
безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил посоченото нарушение, поради
което моли съда да потвърди обжалваното НП.
От събраните по делото
писмени доказателства, от показанията на свидетелите К.А.А.
и З.З.З., както и от становищата на процесуалните представители
на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.08.2017 год. свидетеля К.А.А. в присъствието на свидетеля З.З.З.
съставил Акт №1569/22.08.17г. по регистъра на РДГ – Ловеч, бл. № Серия БООА
2015г. №000247 срещу А.Д.А. с ЕГН ********** *** за това, че в периода от 17.08.2107г. до 06.08.2017г.
като лице, упражняващо лесовъдска практика по чл.108, ал.2 от Закон за горите и
регистриран за това в публичния регистър на ИАГ - София с Удостоверение
№11805/31.08.2015г., не е упражнил контрол по извършване добива на дървесина в
имот с кадастрален № 69523.474.17, отдел 44„Р”, в землището на с.Радювене,
общ.Ловеч с издадено на негово име позволително за сеч № 0378027/03.08.2017г. В
следствие на това са отсечени немаркирани за сеч с КГМ 17 /седемнадесет/
дървета от благун и цер, с общ обем 10 пл.м /десет/
плътни кубически метра стояща маса с клони. В акта е отбелязано, че с това си
деяние деецът виновно е нарушил чл.257, ал.1, т.1, от Закона за горите, във
връзка с чл.108, ал.2 и ал.3 от ЗГ във вр. с чл.61 и
чл.47, ал.1, т.1 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите
в горите. Нарушителят не е дал обяснения по акта, а свидетелят по акта е
отбелязал, че при установяване на нарушението лицето е присъствало на
проверката в сечището. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното
НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че констатациите в акта за установяване на административно
нарушение съответстват на действителното
положение и от събраните доказателства се установява, че действително
жалбоподателят, в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика по
чл.108 ал.2 от Закона за горите не е упражнил контрол при добива на дървесина,
за който е имал издадено позволително за сеч на негово име и в следствие на
неупражнения контрол е допуснал да бъдат отсечени немаркирани за сеч дървета.
Въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция
по горите – гр.Ловеч, надлежно оправомощен, видно от
приложената към АНП Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на
Земеделието и храните.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно реквизитите на акта
за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съдът констатира допуснато процесуално нарушение.
При съставяне на АУАН като дата на извършване на
нарушение е посочено „В периода 17.08.2017 до 06.08.2017г.“, което е
практически невъзможно, тъй като нарушението се извършва във времето и то не
може да тече на обратно.
Коректното посочване на дата, в конкретния случай
периода, на извършване на нарушението е не само един от задължителните
реквизити на АУАН съгласно чл.42 т.3 от ЗАНН, но е и една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя,
който още в началния етап от започналото против него производство следва да
знае кога се твърди, че е извършил нарушението, за което е обвинен, за да може
да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения
относно констатираното административно нарушение. Освен това е предпоставка
както относно съобразяване елементите от конкретния фактически състав и
действащата към момента нормативна уредба, така и предвид законоустановените
давностни срокове по чл.34 ал.1 и 2 от ЗАНН.
АУАН е основен процесуален акт във фазата по
установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е
равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с
неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно
да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН
реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез
съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен
това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на
правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на
съставяне на акта. Посочването на датата /периода/ на извършване на нарушението,
е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за
предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда
налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна
отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно кога се
твърди, че е извършено административно нарушение, за да може да организира
защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води
до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.
Административно наказателното производство е формален
процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените
такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Настоящата инстанция не приема за основателни останалите
възраженията в жалбата, като счита, че нарушението е правилно квалифицирано и е
налице съответствие между посочените в АУАН и НП правни норми, като с оглед
правомощията си по чл.53 ал.2 от ЗАНН, АНО е уточнил само предложенията на ал.1
и т.1 на чл.257 от ЗГ. В акта и в НП
пределно ясно е посочено в какво качество е действал нарушителя, а именно като лице, упражняващо лесовъдска практика по чл.108, ал.2 от Закон за
горите и регистриран за това в публичния регистър на ИАГ - София с
Удостоверение №11805/31.08.2015г. и обстоятелството дали е служител в някоя
фирма и дали въобще съществува такова дружество е неотносимо
към качеството на нарушителя. Неоснователно е и възражението относно
определянето на обема на отсечената дървесина, тъй като към АНП е приложена сортиментна ведомост за отсечените немаркирани дървета.
Съдът намира, че се е произнесъл по всички възражения
по жалбата, като по изложените по-горе съображения намира, че в хода на административнонаказтелното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, поради което НП следва да бъде
отменено.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1569 от 29.09.2017 год. на Павли П. Богдански - Директор на Регионална дирекция по горите - Ловеч,
с което на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите на А.Д.А. с ЕГН **********
*** е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.257 ал.1
пр.2 т.1 пр.1 от Закона за горите във връзка с чл.108 ал.2 и ал.3 от същия
закон във връзка с чл.61 от Наредба №8/05.08.2011 год. за сечите
в горите във връзка с чл.47 ал.1 т.1 от същата наредба като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава
дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :