Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………/…….. 06.2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 655 по описа на ВОС
за 2020 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
вх. № 79595/30.10.2019г. на
Прокуратурата на Р.България срещу Решение № 4406/18.10.2019г. по гр.д. №
1291/2018г. на ВРС,16 св.,В ЧАСТТА с
което съдът е ОСЪДИЛ въззивника да
заплати Д.А.Я. ЕГН:**********, с адрес ***,
сума в размер на 5000лв. /пет хиляди
лева/, на основание чл.2 „б“ от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за
нарушението на чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи-правото при наличие на наказателно обвинение спрямо ищеца,
делото да бъде разгледано в разумен срок, поради продължило спрямо нея
неоснователно наказателно преследване по ДП №406/2009год. и образуваните въз
основа на него НОХД №425/2013год. и 227/2014год. за срок от 5 години 8 месеца и
24 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 27.04.2017год. до окончателното й изплащане.
Считайки обжалваното решение за неправилно,
моли за отмяната му и постановяване на
друго, с което иска да бъде отхвърлен.
Излагат се съображения, че не е налице
забавяне при приключването на досъдебното производство, доколкото същото
съдържа изключително голям обем информация, която държавното обвинение е
анализирало. Твърди се, че делото многократно е ходило по различни
институции, както и, че за същото
производство ищеца вече е получил обезщетение по инициирано от него гражданско
дело пред ВОС. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение, който се счита
за завишен. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част , а в
условията на евентуалност намаляване на размера на присъденото обезщетение.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител, поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение, като присъденото обезщетение бъде намалено.Прави
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Изложени са
аргументи, че забавянето в приключване на производството се дължи на
бездействието на органите на досъдебното производство и на наблюдаващия делото
прокурор.Твърди се, че полученото обезщетение по заведеното от въззиваемата
гр.дело е с друго правно основание и различен ред на правна реализация. Относно
размера на присъденото от съда обезщетение, се твърди, че при определянето на същото съда правилно е
приложил критерия за справедливост, както и, че ако разследването и
наказателното преследване бяха приключили в по-кратък , разумен срок, ищцата би
имала възможност да се върне на предходната си работа, в която е утвърден
специалист.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, с писмена
молба,моли жалбата да бъде отхвърлена и
първоинстанционното решение потвърдено.Претендира присъждане на сторените по
делото разноски. Представя писмени бележки.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
Във
въззивната жалба, представителят на прокуратурата поддържа възражението за
недопустимост на настоящото производство поради поглъщането на правния спор от
вече приключилото производство по гражданско дело №1371/2017 г. по описа на
Окръжен съд Варна,ГО, IX състав, по което с Решение №1738/2017г. от 20.11.2017г
, Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, т.к. едно от
обсъдените от съда критерии при определяне на обезщетението е срокът на
продължилото производство по незаконното обвинение.
Възражението
за недопустимост на настоящото производство, съда счита
за неоснователно, по следните аргументи:
Исковете
по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и този по чл.2 б от ЗОДОВ могат да съществуват
самостоятелно, доколкото защитават различни субективни права на увреденото лице,
произтичащи от различен юридически факт / повдигане на незаконно обвинение при
първия и неспазване на разумния срок за разглеждане на делото при втория/,
Безспорно дългата продължителност на
воденото наказателно производство има значение за негативното отражение на незаконното
обвинението върху неимуществената сфера на обвиняемото лице, а от там и
обосновава по - голямо обезщетение за неимуществените му вреди, което обстоятелство
следва да се вземе предвид от съда при определяне размера на обезвредата по иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, дори да не
е предявен такъв по чл.2б от ЗОДОВ. Предявяването на двата иска не е условие за
допустимост на всеки от тях, а правна възможност, гарантираща максимална защита
на засегнатите права от незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение и/или
воден друг процес,респективно от неприключването му в разумен срок./ Решение
№16/17.05.2017год. по гр.дело №2686/2016год. на III г.о. и Решение
№162/01.07.2013год. по гр.дело №751/2012год. на IV г.о., Решение
№66/02.04.2015год. по гр.дело №5813/2014год. на ВКС, III г.о./
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано
по предявен от Д.А.Я. ЕГН ********** против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ
*********, иск с
правно основание чл. 2 б ЗОДОВ, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
10 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017год. до окончателното й
изплащане, представляваща
обезщетение за нарушението на чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи-правото при наличие на наказателно обвинение
спрямо ищеца, делото да бъде разгледано в разумен срок, поради продължило
спрямо нея неоснователно наказателно преследване по ДП №406/2009год. и
образуваните въз основа на него НОХД №425/2013год. и 227/2014год. за срок от 5
години 8 месеца и 24 дни.
В исковата си молба ищецът твърди, че е работила в системата на данъчна администрация
първоначално като данъчен инспектор в Данъчна служба „ДДС“ към Териториална
данъчна дирекция Варна, а след закриването й - в структури със същата
насоченост в ТДД Варна, като към август 2011 година е главен инспектор по
приходите в отдел КОНТРОЛ, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ към ТД
на НАП Варна. След извършени две ревизии от колегите й от ТД на НАП-Варна е
установено, че търговско дружество „Еврокомерс 01“ ЕООД има данъчни задължения
в големи размери по повод възстановяване на ДДС. На 13.03. 2009г. е започнала
проверка по повод сигнал на П.М.,
подадена в ОД на МВР и ВОП срещу Я.Я.и Б.М., че са го измамили и злоупотребили
с него и създаденото на негово име дружество „Еврокомерс 01“ ЕООД, в резултат
на което от НАП Варна са му съставени ревизионни актове с установени данъчни
задължения в големи размери и започнали изпълнителни дела по повод влизането в
сила на тези ревизионни актове.В последствие постъпили и допълни сигнали, присъединени
към първоначалната преписка.
С постановление на Р.Л.– зам.окръжен прокурор
на ВОП, на 08.08.2009 година е образувано ДП № 406/2009 по описа на ОД на МВР -
Варна, „ПОЛИЦЕЙСКО РАЗСЛЕДВАНЕ“, група „ИКОНОМИЧЕСКА ПРЕСТЪПНОСТ“ срещу
виновното лице за престъпление по чл. 255 ал.1 т.6 от НК. По същото са
повдигнати обвинения на Я.Н.Я.на 27.07.2011г. за престъпление по чл. 255 ал.3
вр.ал.1 т.2 ,т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК и чл. 256 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26
от НК ;на 29.07.2011г. на К.А.А.за престъпление по чл. 256 ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20
ал.2 от НК;на 04.08.2011г. на В.С.К.за престъпление по чл.
256 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК
и чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.
На ищцата е повдигнато обвинение и е привлечена към наказателна отговорност за извършени престъпления по чл.256 ал.2 вр.
ал.1 НК и по чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК на 04.08.2011 година.Взета й е мярка за
неотклонение „Парична гаранция в размер
на 1000 лева“.Проведен е разпит в качеството й на обвиняем на 11.08.2011г.
На 07.03.2012г. е повдигнато обвинение по чл.282 ал.3 вр.
ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК и е
разпитана в качеството й на обвиняем.Разследването и е предявено на
23.03.2012г.
С обвинителен акт от 02.04.2013г. на ВОП делото е внесено в ОС-Варна и е
образувано НОХД № 425/2013г. по описа на съда.С Определение № 364/24.06.2013г.
в открито съдебно заседание, съда е прекратил съдебното производство и е върнал
делото на ВОП за отстраняване на
съществени процесуални нарушения.
С Постановление от 18.10.2013 на Зам.
Окръжния прокурор при ОП Варна Р.Л., мярката й за неотклонение е отменена, а
внесената парична гаранция – върната, предвид това ,че максималният срок за
наличие на мерки за процесуална принуда е изтекъл.
На 31.10.2013г. и е повдигнато обвинение по
чл. 282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.
На 24.02.2014 г. в Окръжен съд - Варна е
внесен Обвинителен акт по преписка № 983/2009г. по ДП № 406/2009г. на ОДМВР
Варна, по който е образувано НОХД№227/2014г.
С Присъда № 38 от 17.03.2016 г. по НОХД
№227/2014 г. по описа на Варненски Окръжен съд, е призната за невинна и
оправдана по възведеното й обвинение.
Същата е протестирана от Зам. окръжният прокурор Р.Л.с протест вх.№
983/209 от 17.03.2016 година, а след обявяване на мотивите на съда и
допълнително писмено изложение, с което отново настоява да бъде призната за
виновна и осъдена за деянието , за което и е повдигнато обвинение.
По протеста на Окръжна прокуратура Варна и по
жалба на осъдените подсъдими е образувано ВНОХД № 354 /2016 година по описа на
Апелативен съд Варна, по което на 14.11.2016 година се провежда открито с.з.,
на което прокурор от Апелативна прокуратура Варна заявява, че поддържа
подадения протест срещу оправдателните присъди и настоява да бъдат признати за
виновни и осъдени по обвинението, по което са предадени на съд.
С постановено Решение № 263/07.12.2016 г. на
Апелативния съд - Варна първоинстанционната присъда е потвърдена.
Последва нов протест - peг. № 1088 от
22.12.2016 година на прокурор при Апелативна прокуратура Варна, с която е
поискано от касационната инстанция да бъде отменено решението в частта, в която
е потвърдена оправдателната присъда на първата инстанция и делото бъде върнато
за ново разглеждане, така, че да бъдат осъдени по отправените обвинения.
По повод протеста на Апелативна прокуратура
Варна / и след жалба на осъдените подсъдими/ е образувано касационно нак.дело №
198 по описа за 2017 година на Второ наказателно отделение на ВКС, по което на
27.03.2017 година в открито с.з. са разгледани подадените протест и жалби. В
това открито с.з. представителят на Върховна прокуратура заявява, че поддържа
изцяло подадения протест, включително и спрямо нея, като продължава да
настоява, че са виновни по обвиненията, за които са предадени на съд.
С постановено по делото касационно Решение №
102 от 27.04.2017 г. на ВКС решението на въззивната инстанция е оставено в
сила, а така влиза в сила и първоинстанционната присъда, с която е призната за
невиновна и е оправдана по повдигнатите й обвинения съгласно чл. 304 от НПК.
Ищцата твърди, че близо шест години след привличането й към
наказателна отговорност същата е оправдана, като причина за забавянето е
дейността на прокуратурата - поради
неправилната посока на разследване, под ръководството на наблюдаващия
досъдебната фаза прокурор, както и поради неоснователното оспорване пред
следващите съдебни инстанция на законосъобразната, обоснована и правилна
присъда, както и поради продължителните периоди на бездействие на органите на
досъдебното производство. Нещо повече , нито едно от разследванията не е са
извършени в законоустановените срокове.
Ищцата твърди , че като последица от
привличането й като обвиняем и в изпълнение на законовите разпоредби със
Заповед № 296 от 25.08.2011 г. на Изпълнителния директор на НАП, поради
образуваното наказателно производство срещу нея на основание чл. 100, ал. 2 /
Обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 38 от 2016 г / от ЗДСл е
временно отстранена от служба, считано от датата на връчването й /26.08.2011г./
до произнасяне на компетентните органи с надлежен акт, което се случва почти
шест години по-късно.
Твърди, че
след е образуване на ДП на 08.08.2009 година са налице продължителни периоди на бездействие
на разследващите органи, при липса на ефективен контрол на наблюдаващия
прокурор за срочното приключване на разследването, като са нарушени
изискванията на чл. 196 ал.1 и ал.2 НПК.Така например няма извършвани
следствено процесуални действия:
- от
01.12.2009 година до 24.04.2010 година - почти пет месеца - повече от срока на
едно разследване,
- от
13.09.2010 година до 12.11.2010 година - два месеца,
- от
12.11.2010 година до 21.02.2011 година - когато за три месеца само е назначена
една експертиза,
- от
23.02.2011 година до 07.06.2011 година - три месеца и половина през което време
отново не са извършвани следствено-процесуални действия.
След повдигане на първите обвинения на
27.07.2011 година - две години след първоначалното образуване на производството
- на 05.10.2011 година по искане на наблюдаващия прокурор делото му е изпратено
за запознаване, като е било при него до 21.12.2011 година - повече от два
месеца, през което време отново не са извършвани никакви следствено-процесуални
действия, а срокът за „запознаване" е значително по-дълъг дори и от срока
за изготвяне на заключение по чл.242 ал.4 НПК.След връщане на делото от
прокурора, отново са налице продължителни периоди на бездействие, като за
времето от 23.12.2011 година до 21.02.2012 година - за два месеца е била назначена
само една експертиза, а един месец след като тя е депозирана не е извършвано
нищо по разследването.
Поради непрецизността на първоначално
повдигнатите обвинения - което означава некачествена работа - на оправданите
по-късно обвиняеми са повдигнати и предявени нови обвинения.
След поредното връщане на делото и проведени
три разпита и две очни ставки за период от малко повече от месец, за времето от
30.07.2012 година до 08.10.2012 година -повече от два месеца отново не е
извършвано нищо.
Отново поради непрецизността на повдигнатите
обвинения - което означава некачествена работа - на оправданите по-късно
обвиняеми са повдигнати и предявени нови обвинения през м.октомври 2012 година.
Твърди, че продължаването на наказателното производство
след този момент - 02.04.2013 година е изключително по вина на органите на
досъдебното производство и на наблюдаващия прокурор.
За да бъда компенсирана от нарушението на
това нейно човешко право, в законоустановения
срок по реда на специалния закон - Глава трета "а" от Закона за
съдебната власт е претендирала
да й бъде изплатено обезщетение за нарушение на правото й на разглеждане
и решаване на наказателно производство в разумен срок.Излага твърдения , че макар
и оправдана , нейния личен живот, професионална кариера и здраве, като водещ данъчен служител е
непоправимо увредено.
С писмо изх.№ 94-Д 324/17 година от
Министерство на правосъдието, придружено с констативния протокол на
Инспектората на МП, е уведомена, че се отчита безукорното й поведение в хода на
процеса и последователната й позиция за разкриване на обективната истина по
делото, въпреки установените нарушения на органите на досъдебното производство,
довели до изключителна продължителност на първата фаза на процеса, заявлението
й следва да бъда отхвърлено като неоснователно на основание чл.60 „Е“ ал.1 т.1 ЗСВ, тъй като продължителността на производството не надхвърля разумния срок, а
забавянията на досъдебната фаза на производството се „компенсират“ от кратките
срокове, в които делото е било разгледано от Апелативен съд Варна и Върховния
касационен съд. При горните предпоставки, въпреки че и Инспекторатът на ВСС е
направил частично верни изводи - за общата продължителност на наказателното
производство от 7 години 8 месеца и 20 дни, от които по отношение на нея -
относим период от повдигането на обвинение на 04.08.2011 година до влизане в
сила на оправдателната присъда на 27.04.2017 година - пет години осем месеца и
двадесет и четири дни неправилно е приел, че поради правната и фактическа
сложност на делото този срок не надхвърля разумния срок / според и.д.
Зам.Министър, но не и според съдържанието на самия протокол.
С оглед горното, твърди , че по отношение на
нея са налице основания за ангажиране отговорността за дейността държавата чрез
нейните правозащитни органи по чл. 2“Б“ от ЗОДОВ, чл.22 НПК и вр.чл.6 пар.1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - тъй като по
вина на Прокуратурата на Република България разследването спрямо нея не
приключва в разумен срок.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът
Прокуратурата на Р.България е депозирал
отговор на исковата молба, в който предявения иск се оспорва като неоснователен
и недоказан.
Излагат се твърдения, че искът по чл.2, ал.1,
т.З от ЗОДОВ поглъща този по чл.2б от ЗОДОВ и доколкото ищцата е водела
гражданско дело №1371/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна,ГО, IX състав, по
което с Решение №1738/2017 г. от 20.11.2017 г., Прокуратурата на Р. България е
осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
32 000лева, като едно от обсъдените от съда критерии при определяне на
обезщетението е срокът на продължилото производство по незаконното
обвинение,производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
Ако съдът обаче не приеме възражението за недопустимост на предявения иск по
посочените по-горе съображения,оспорва същия като неосновател. Обстоятелството
в какъв срок е приключило наказателното производство, което е било незаконно
водено срещу ищцата, предвид крайният резултат на същото е относимо към
определяне на общия размер на обезщетението по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ. Срокът
на разследването по незаконното обвинение е обстоятелство, което се поглъща от
общите противоправни действия, респ. бездействия на органите на ответника при
водене на процесното наказателно производство срещу ищцата. Видно от
приложените с исковата молба копия на обвинителен акт по преписка № 983/2009 г.
по описа на ОП - Варна (ДП №406/2009 г. по описа на ОД на МВР - Варна) освен
ищцата Я., са били предадени на съд още девет лица за престъпления от
компетентността на окръжната прокуратура. С постановление от 31.10.2013 г.
ищцата е била привлечена в качеството й на обвиняемо лице. Обвинителният акт е
бил внесен за разглеждане на 02.04.2013 г. от състав на Окръжен съд - Варна.
Следва да се отбележи, че разследването по досъдебното производство с оглед на
степента на сложност (престъпления по чл.255, 282, 311 от НК) борави и следва
да бъдат изследвани множество документи и писмени доказателства за приключване
на досъдебното производство, изписване и внасяне на обвинителния акт. С оглед
на обстоятелството, че освен ищцата е имало привлечени още осем обвиняеми лица,
следва да се прецени в какви „разумни срокове" следва да приключи същото.
Посоченият срок от пет години, осем месеца и двадесет и четири дни, както е
посочено и в самата искова молба, счита, че е разумен срок за приключване на
досъдебното производство, изготвяне на обвинителния акт, разглеждане на делото
в съдебни заседания, постановяване на присъда на първа инстанция, разглеждане
на делото на въззивна инстанция и касационна такава и не следва да бъде
квалифициран като неразумен срок за приключване на производството. Отделно от
това следва да бъде преценено и процесуалното поведение както на ищцата, така и
на останалите лица, спрямо които е било повдигнато обвинение, постановени
осъдителни или оправдателни присъди до крайното решаване на делото. Твърди,че
не са доказани твърденията на ищцата за извършени на досъдебното производство
неритмични действия по разследването, които да са довели до забавяне на същото.
С оглед практиката на ЕСПЧ отделни забавяния, за които ответникът е отговорен,
не са достатъчно, за да бъде установено нарушение на правото за разглеждане на
делото в разумен срок. Последното зависи също от общата продължителност на
производството и залогът по делото. Само по себе си неспазването на процесуални
срокове не води непременно до извода, че е нарушено правото по чл.6, ал.1
ЕКПЧ.Отделно от това ако съдът приеме, че доводите не са основателни,
предявената претенция се оспорва по размер, а именно 10 000 лв. като прекомерна
с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално и икономическите условия в
страната.Счита, че отправения иск не е обоснован, като искова претенция и е значително
завишена като размер.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на
предявения иск.
С обжалваното решение от претендираното
обезщетение в размер на 10 000 лева, съда е уважил иска за сумата от
5 000 лева, като в отхвърлителната част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
От
събраните по делото пред първа инстанция
доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От
приложените по делото писмени доказателства и от изисканото за нуждите на
настоящото производството НОХД №227/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна (4
тома), ведно с приложените към него ДП 406/2009 година (40 тома, комплектовани,
както следва: от 1-5; 6-8; 9-14; 15-20; 21-25; 26-31; 32-40); ВЧНД №18/2015г.
по описа на АпС – Варна (14 листа); НОХД 425/2013 г. по описа на Окръжен съд –
Варна; КНД №198/2017г. по описа на ВКС и ВНОХД №354/2016г. по описа на ВАС , фактологията
по делото е изяснена и безспорна. Същата е подробно описана от
първоинстнционния съд в мотивите на обжалваното решение,поради което настоящата
инстанция не следва да я преповтаря и препраща
към нея.
Спорът
по делото е, налице ли е забавяне на наказателното производство спрямо ищцата
извън разумните срокове, има ли забавяне в действията на прокуратурата в хода
на производството, налице ли е поведение на ищцата допринесло за това забавяне,
има ли претърпени вреди от същото и при
положителен извод за наличието на предходните предпоставки, какъв е размера на справедливото
обезщетение.
Възраженията
на въззивника в тази насока, настоящия
съдебен състав намира за неоснователни по следните съображения.
Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2б от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС/Конвенцията/.Касае се за вътрешен
национален правен механизъм, предвиждащ самостоятелен ред, по който всеки гражданин и
юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира
обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно Конвенцията. В чл. 6, § 1 от същата се урежда правото на справедлив
съдебен процес и предвижда, че всяко лице има право за справедливо и публично
гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона. Целта е да се гарантира обществено доверие в правораздаването
и да бъдат защитени всички страни в съдебното производство от прекомерни
процесуални забавяния: по отношение на лицата, срещу които е повдигнато
обвинение за извършено престъпление – да не се намират в състояние на
несигурност по отношение на съдбата си,
а по отношение на пострадалите лица – да постигнат възможно най-бързо
справедливост и възмездие за претърпените
страдания.
Предявеният от ищеца иск е процесуално допустим/съгласно
изложените по-горе мотиви/, насочен срещу надлежна страна.
Спазено е и изискването на чл.8, ал. 2 от ЗОДОВ.Проведена е административна
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която
няма постигнато споразумение.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да ангажира
доказателства водещи до положителен извод относно следните обстоятелства: 1. за
обстоятелството, че притежава качеството на страна по висящ/приключил съдебен процес;
2. за продължителността на проведеното съдебно производство и за
обстоятелството, че е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС; 3. за претърпените
неимуществени вреди; 4. за наличието на причинно-следствена връзка между
допуснатото нарушение на чл. 6, §1 от Конвенцията и претърпените вреди;
5. за размера на дължимото обезщетение.
По делото няма спор, че ищецът притежава качеството
на страна по инициирани против него досъдебно и съдебни производства, а именно ДП
№ 406/2009г. , НОХД 425/2013г. и НОХД №227/2014г. по
описа на Окръжен съд – Варна, ВЧНД
№18/2015г. по описа на АпС – Варна , КНД
№198/2017г. по описа на ВКС .
По втория критерий - продължителност на съдебното производство и разглеждане и решаване
на делото в разумен срок са приложими стандартите, установени от практиката на
ЕСПЧ, доколкото в чл.2б ал.2 от ЗОДОВ критериите са посочени примерно.
Съгласно установената практика /Решение № 66 от 2.04.2015 г. по гр. д.
№ 5813/2014 г.
на ВКС на III г. о./ механизмът, по който се прави извод дали е спазено
изискването за разумен срок е следният: установява се продължителността на
релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен.
Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното
производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага
три критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на
компетентните органи. Сложността на делото се преценя съобразно естеството на
фактите, които следва да бъдат установени, броя на обвиняемите и свидетелите,
нуждата се получат документи по делото, съединяването на делото с други дела,
встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни обстоятелства. При
преценка на поведението на жалбоподателя се отчита,че от него не може да се изисква да сътрудничи активно за
ускоряване на производство, което може да доведе до неговото осъждане, а за
преценката на поведението на компетентните органи - голямо значение имат
усилията им за ускоряване на производството. Принципът е, че компетентните
правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в
производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно
забавяне.В Решение № 30 от 07.05.2019г.
по гр.дело № 2125/2018г. по описа на ВКС. III г. о. е прието,че държавата
отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от предявяването
на иска/обвинението до влизането в сила
на решението, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за
извършване на отделните съдопроизводствени действия, е без значение. Релевантна
е общата продължителност на делото с оглед неговата фактическа и правна
сложност. Съдът установява осъществяването на отделните забавяния и причината,
която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията,
дължащи се на поведението претендиращата обезщетение страна. Отговорността на
държавата не е обусловена от това дали лицата от състава на съдебните органи са
виновни и дали те са нарушили съществуващите правила, или са ги спазили
стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок.
В разглеждания случай, производството по
отношение на ищцата е започнало на 04.08.2011г. с привличането й в качеството и
на обвиняем по ДП № 406/2009г. по описа на ОДМВР Варна, под ръководството и
надзора на Окръжна прокуратура- Варна и
е приключило на 27.04.2017г. с Решение на ВКС по КНД №198/2017г., с което
оправдателната присъда на Д.Я. е потвърдена. Или общата продължителност на
производството е пет години, осем месеца и двадесет и четири дни. Това е периода,
за който следва да се направи преценка дали е разумен, дали през него ищеца е
претърпял твърдените неимуществени вреди и ако „да „ относно интензитета
им.
По критериите: сложност на делото, поведение
на жалбоподателя и поведение на компетентните органи.
Предвид предмета на ДП 406/2009г. по описа на
ОД МВР Варна и внесените обвинителни
актове на 9 подсъдими/вкл.ищеца/ за престъпления по служба и престъпления
против данъчната система, всички тежки по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, конкретно
по отношение на Д.Я. , последното и обвинение е по чл. 282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр.чл.26 ал.1 от НК, досъдебното производство следва да се приеме за сложно от
фактическа и правна страна, доколкото се касае за събиране на голям брой писмени доказателства, както и разпит на
множество свидетели.
На второ място, следва да бъде съобразено поведението на
жалбоподателя, което в случая не е такова, което е допринесло за
продължителността на производството. Както е посочено в Решение
№66/02.04.2015год. по гр.дело №5813/2014год. на ВКС, IIIг.о., при преценка
поведението на жалбоподателя се отчита, че от него не може да се иска активно
да сътрудничи за ускоряване на производството , което би довело до негово осъждане.
В конкретната хипотеза не са налице данни за поведение на ищеца, с което е
допринесъл за забавяне на наказателното производство в съдебната и досъдебната
фаза. Същата не е ставала причина за безпричинно отлагана на процесуално
следствени действия и съдебни заседания, поради което настоящия съдебен състав
приема,че поведението на ищеца не е допринесло за удължаване срока на
приключване на производството.
На
трето място, следва да бъде преценено, поведението на компетентния орган. Доколкото
ищецът твърди бездействие от страна на правораздавателния орган, т.е.
отрицателни факти , в тежест на ответника
е да докаже конкретни факти, оборващи твърденията за бездействието му в
определени периоди от време. При преценката следва да се вземат предвид
усилията на компетентните органи/прокуратурата в конкретния случай/ за
ускоряване на производството, т.к. те са тези от които се очаква да следят
всички участници в производството и да
проявяват компетентност и
ефективност, водеща до приключване на същото в разумен срок.
Възраженията
на въззивникът относно неправилността на изводите на районния съд в тази насока
са неоснователни. Както бе посочено по-горе наказателното производство се
отличава с фактическа сложност поради големия обем материали и доказателства против общо девет обвиняеми ,
които са събрани в досъдебната и съдебна фаза. Въпреки това, прокуратурата е
внесла обвинителия акт два месеца и половина след изтичане на срока по чл. 242
ал.4 от НПК. Дори и да се приеме, че това се дължи на фактическа и правна
сложност , безспорен е факта , че с Определение № 364/24.06.2013г. по НОХД
№425/2013г. по описа на ВОС, съдебното производство е прекратено и и върнато на ВОП за отстраняване на
съществени процесуални нарушения. След това, видно от материалите по ДП и НОХД
са налице периоди на бездействие : 3м. и 15дни/03.07.2013г. – 18.10.2013г., над
1година /01.12.2009г. – 22.04.2010г., 22.04.2010г. – 07.06.2010г. ,
20.12.2010г. – 21.02.2011г. , 21.02.2011г. -07.06.2011г., 23.11.2011г. –
21.02.2012г. , 30.07.2012г. – 08.10.2012г. Настоящия съдебен състав не споделя
възраженията на въззивника , че упражняването на права от страна на обвиняемите
в процеса , като напр. обжалването на мерките им за неотклонение са причина за
продължителността на процеса. Безспорно същите са довели да продължаване на
същия , с оглед изпращане на делото в съда, заседания и произнасяне , но не
основна. Ориентир за приключване на
наказателния процес в разумен срок са нормите на чл. 368 и чл. 369 от НПК , а именно две години. Ищцата , както и
другите обвиняеми в хода на процеса на упражнили правата си по 368 от ГПК ,
което е допълнително основание да се приеме,че
е налице забавяне на досъдебното производство, което се дължи на не дотам ефективната
работа на прокуратурата и под нейно
ръководство на разследващите органи.
Независимо от безвиновната отговорност,следва да се посочи,че
натовареността на даден съдебен орган, също не следва да е бъде основание за неразглеждане
и за нерешаване на делата в разумен срок. Преценката дали делото е разгледано в
разумен срок е обективна, конкретна и при нея следва да се държи сметка как
продължителността на производството се е отразила върху ищеца претендиращ вреди
от нея. При тази преценка е важен баланса между
интереса на обвиненото лице възможно най-бързо да приключи производството,
събирането на достатъчно доказателства за обосновнка на обвинението -качеството
на самото разследване и съблюдаване правата на останалите участници в
производството.
С
оглед изложеното, настоящия съдебен
състав счита,че в случая се установяват
нарушения на срокове и неоправдани забавяния, за които отговорността е на прокуратурата, в
качеството й на процесуален субституент на Държавата по предявения иск, който с
поведението на съответните магистрати
неоснователно е допринесъл за увеличаване на продължителността на досъдебното и съдебното производство, водещо до неприключването
му в разумен срок. Наличието на положителен извод относно нарушаване
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС , води до основателност на ищцовата претенция.
В настоящия случай по делото са налице доказателства,не
оспорени от ответника, че
продължителността на процеса се е
отразила негативно върху ищеца, като му е причинила твърдените в исковата
претенция неимуществени вреди. Безспорно
същия в хода на ДП и съдебното такова
не е упражнявал професията си , в която е бил на добра позиция, накърнено е било човешкото
му достойнство и личен живот. В конкретната хипотеза на чл.2б от ЗОДОВ ,
съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството причинява такива вреди. Същата не е оборена
от ответника. Въззивникът
не е оспорил претърпените от ищеца неимуществени вреди, отстраняването от
работа, невъзможност за професионална реализация и негативно отражение в личен
план претърпени от ищеца, като единствено е направил възражение,
че същите вече са били предмет на обезвреда по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. В хода
на производството ищеца при условията на пълно и главно доказване, каквато е
разпределената доказателствена тежест е
установил вида, характера на неимуществените вреди обезвреда, за които
претендира, но е представил достатъчно доказателства за интензитета им. В тази
връзка възражението на въззивника за завишен размер на присъденото обезщетение
е основателно.
Дължимото обезщетение за претърпени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок се определя по критериите на чл.52 от ЗЗД. Като се
вземе предвид , че по делото не са налице доказателства за претърпени други
извън обичайните притеснения и негативни изживявания, както и извън
отстраняване от длъжност , които той е търпял за времето на неоснователното
забавяне на разследването, настоящия състав намира , че при степента на
засягане на неимуществените права,изхождайки от обществения критерий за
справедливост предвид съществуващите в страната обществено икономически условия
за живот, справедливия размер на обезщетението е 3 000.00 лева , като до
този размер иска е основателени следва да се уважи.
С оглед формирания
извод за частична основателност на главния иск, основателен е и акцесорния
такъв за присъждане на законна лихва върху
главницата,считано от 27.04.2017г., влизане в сила на оправдателната присъда по
отношение на ищеца.
Предвид частично съвпадане на изводите на
двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
обжалваната част за сумата над
3000.00 лева до присъдената сума в размер на 5000.00лева, както и в
частта за присъдените разноски с Определение № 747/10.01.2020г., с което
обжалваното решение е допълнено в частта за разноските.
Въззивникът в настоящото производство не е
претендирал разноски.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски пред първа инстанция съобразно уважената част на
иска и съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в общ размер от 252.00
лева .
Въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за настоящото производство в
размер на 348.00 лева, съобразно
отхвърлената част на въззивната жалба, като настоящия съдебен състав счита, че
възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно с оглед
фактическата и правна сложност на производството по делото.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ,
като
неоснователно Решение №
4406/18.10.2019г. по гр.д. № 1291/2018г. на ВРС,16 св., В ЧАСТТА,с която
Прокуратурата на Република България , със седалище: гр. София, бул.
"Витоша" № 2 е ОСЪДЕНА да
заплати на Д.А.Я. ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.2 „б“ от ЗОДОВ, обезщетение за нарушението на
чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи-правото при наличие на наказателно обвинение спрямо ищеца, делото да
бъде разгледано в разумен срок, поради продължило спрямо нея неоснователно
наказателно преследване по ДП №406/2009год. и образуваните въз основа на него
НОХД №425/2013год. и 227/2014год. за срок от 5 години 8 месеца и 24 дни, ведно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда - 27.04.2017год. до окончателното й изплащане, за размера над 3000.00/три хиляди / лева до присъдените 5000.00/пет хиляди /лева ;
както и за сумата от 420.00
/четиристотин и двадесет/ лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен предявения от Д.А.Я. ЕГН:**********, с адрес *** срещу Прокуратура на Република
България, иск с правно основание чл.2 „б“ от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за нарушението на
чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи-правото при наличие на наказателно обвинение спрямо ищеца, делото да
бъде разгледано в разумен срок, поради продължило спрямо нея неоснователно
наказателно преследване по ДП №406/2009год. и образуваните въз основа на него
НОХД №425/2013год. и 227/2014год. за срок от 5 години 8 месеца и 24 дни, ведно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда - 27.04.2017год. до окончателното й изплащане, в частта за разликата
над 3000.00/три хиляди / лева до присъдените 5000.00/пет хиляди/лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
4406/18.10.2019г. по гр.д. № 1291/2018г. на ВРС,16 св., В ЧАСТТА, с която
Прокуратурата на Република България , със седалище: гр. София, бул.
"Витоша" № 2 е ОСЪДЕНА да
заплати на Д.А.Я. ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.2 „б“ от ЗОДОВ, обезщетение за нарушението на
чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи-правото при наличие на наказателно обвинение спрямо ищеца, делото да
бъде разгледано в разумен срок, поради продължило спрямо нея неоснователно
наказателно преследване по ДП №406/2009год. и образуваните въз основа на него
НОХД №425/2013год. и 227/2014год. за срок от 5 години 8 месеца и 24 дни, в
размер на 3000.00/три хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2017год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България , със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Я.
ЕГН:**********, с адрес ***, сумата от 252.00/двеста
петдесет и два /лева представляваща сторени разноски пред ВРС и сумата от 348.00/триста четиридесет и осем/лева, сторени разноски пред
въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: