№74
гр. Силистра, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я
ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от съдия Д. Стоева
в.гр. дело № 72 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 363/20.12.2019 год.
постановено по гр. дело № 352/2019 год. по описа на СРС, с което е изменен
определеният режим на лични отношения между Г.Н.А. и детето Габриел както следва:
за период от два месеца, считано то влизане в сила на решението - всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 10,00 до 17,00 часа в събота и от 10,00 до
17,00 часа в неделя, без преспиване и в присъствието на бабата на детето по
бащина линия Й.Г.Н., както и по един ден от Коледните, Новогодишните и
Великденските празници, също в присъствието на Й.Г.Н.; след изтичане на
двумесечния срок от влизане на решението в сила - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 до 17,00 часа с преспиване, по два дни от Коледните,
Новогодишните и Великденските празници, като всяка четна година - първите два
дни, а всяка нечетна година - последните два дни, по пет дни от коледната и
великденската ваканции на детето и един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск.
Недоволна от решението, е останала Е. Б. Б., която в законоустановения
срок го обжалва. Счита, че решението е неправилно и моли съда да го отмени,
като вместо това постанови друго, с което да отхвърли претенцията на Г.Н.А..
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Г.Н.А. оспорва
жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази становищата
на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
От представеното удостоверение за
раждане на Г.Г.А. /стр.4 от делото на СРС/ е видно, че страните са родители на
детето Г.. С решение № 269 / 24. 07. 2018 г., постановено по гр.д. № 2166 /
2017 г. по описа на СРС, родителските права по отношение на детето са
предоставени за упражняване от майката, като е определен режим за лични
отношения между бащата и детето, както и размера на издръжката, която бащата
следва да заплаща. Определеният режим на лични отношения включва всяка първа и
трета събота от месеца от 9.00ч. до 13.00ч. в присъствието на майката Е.Б.,
както и по един ден от Коледните и Великдински празници.
Спорът между страните е свързан с необходимостта
от определяне на по – разширен режим на лични отношения между бащата и детето,
както и отмяна на защитните мерки.
Във връзка с изясняване на тази
необходимост по делото са представени писмени доказателства и са разпитани свидетели.
Според бащата детето вече е по-голямо
и няма нужда от присъствие на майката при техните срещи, а и 4 часа са им
твърде недостатъчни. Той твърди, че има ново семейство и малко бебе, като желае
между двете деца да се установят връзки като между сестри.
Майката твърди, че контактите на детето с баща
му не се отразяват добре на здравословоното му състояние. Твърди също, че
искането за промяната на личните отношения между детето е бащата не е продиктувано
от искрено желание за по-чести контакти между двамата, а по-скоро го прави, за
да поддържа напрежение спрямо нея, а и съобразявайки се с родителите си, тъй
като те настояват за такива срещи с детето. Доказателство в тази насока, според
нея, е обстоятелството, че седем месеца
след решението на съда той завежда настоящото дело, а и от м. януари въобще
отсъства от срещите, като определените му лични контакти с детето се
осъществяват на практика от неговите родители.
Обяснението на майката на ищеца, разпитана
като свидетел, е че когато синът й е в кампания не може да присъства винаги на
срещите с детето. Както майката, така и бащата на Г. заявяват, че между него и
детето има изградена емоционална връзка и при срещите между двамата,
осъществявани в техния дом, детето се чувства спокойно и щастливо. Заявяват, че
детето активно общува с баща си, но при комуникацията с него, както и с бабата
и дядото, често търси одобрение от страна на майка си. Общото становище на
двамата прародители е, че майката препятства срещи с бащата извън определения
от съда режим, въпреки исканията в този смисъл както от бащата, така и от
самото дете.
Другите двама свидетели – майката и
братовчедката на Е., акцентират на лошото общо здравословно състояние на детето
и извънредната му привързаност към майката, непозволяваща самостоятелни срещи с
други хора. Св. Б. заявява също, че детето много често говори за баща си, но не
иска да приеме неговата нова съжителка.
От показанията на всички свидетели
става ясно, че между страните по делото липсва добра комуникация, като напрежението
между тях се увеличава по повод последващата връзка на бащата и роденото от
тази връзка дете, което напрежение се отразява негативно и на Г.. От
показанията на св. С. става ясно, че и Е. си има приятел, който има и деца, но
двамата не живеят заедно. Всичко това налага извода, че двамата родители на Г. следва да положат
взаимни усилия детето да стане по-самостоятелно и по-отворено към околните, тъй
като в бъдеще се очертава да живее и общува с разширени семейства.
От представените писмени доказателства
се установява, че Г. действително боледува доста често, но както правилно е
посочил СРС, няма данни да е установено сериозно заболяване, което да изисква
специфика в отглеждането или храненето на детето и което да налага стеснен
режим на личните отношения с бащата.
Настоящата инстанция се солидаризира
с довода на първоинстанционния съд, че постановеният с решение № 269 / 24. 07.
2018 г., постановено по гр.д. № 2166 / 2017 г. по описа на СРС, ограничен режим
със защитни мерки се явява неефективен, с оглед израстването на детето и
възможностите за по – активно общуване между него и бащата, който е отсъстващият родител. Това решение е
постановено преди две години и именно към този момент са били отчитани
обстоятелствата, при които е взето. Към настоящия момент детето вече е
петгодишно, а не тригодишно, и нивото на неговата самостоятелност е
по-различно, както и осмислените контакти с другия родител. Независимо от
нежеланието на майката, на детето следва да бъде дадена възможност спокойно да
се адаптира към новото семейство на своя баща и към своята по-малка сестра.
Негативното настройване на детето както към новата партньорка на бащата, така и
към детето им не е в интерес на Г. и води единствено до създаване на съмнения,
напрежение и тревожност у самото дете. Съдът не споделя изложеното в жалбата,
че майката няма абсолютно никакво отношение нито към новата жена на бащата,
нито към детето им и е несъстоятелно да се приеме, че съществува настройване на
детето. Всички свидетели твърдят за такова отношение на детето, а предвид
обстоятелството, че то живее и се възпитава най-вече от майката, тя е неговият
личен пример и човекът, от когото взаимства поведение в най-голяма степен, то
нейна е решаващата роля при формиране на неговото отношение към околните на
този етап. Св. Н. заявява, че детето е казвало: „Мама каза, че тя не ми е
сестричка.“, а св. Н. заявява, че детето нарича приятелката на баща си
„вещица“.
Правилно СРС е отчел, че няма данни
за наличие на рискови фактори, които да застрашават живота и здравето на детето
в дома на неговия баща или в поведението на последния, както и за
психологическа невъзможност на детето да общува с други хора, без присъствието
на своята майка. Както и по-горе бе посочено, в интерес на детето ще бъде да се
отваря към общуване с други хора, като се имат предвид очертаните тенденции да
расте и общува в разширено семейство – новите приятели на родителите си и
техните деца.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателката, че промяната в режима няма да е полезна за никоя от
засегнатите страни, както и че подобен режим на лични отношения заслужава
единствено човек, който се е доказал като родител, а не такъв който тепърва се
учи да бъде такъв, тъй като взаимоотношенията между родител и дете не са
моментни влечения. След като ответникът е бащата на Г., той ще си остане такъв
за нея независимо от желанията на околните, а най-естествената потребност за
всяко дете е да общува с двамата си родители, като по този начин то формира
правилно отношение към хората и живота, а и изгражда стабилна психика. В този
смисъл, както и съобразявайки всичко гореизложено, съдът счита, че определеният
с предходното решение режим на лични отношения между бащата и Г. следва да бъде
разширен, с оглед интересите на детето.
Правилно СРС е посочил, че макар
необходимостта от приложената защитна мярка да е отпаднала, за спокойствието на
майката на детето ще е по-удачно да се определи такава за период от два месеца,
през който период освен че детето няма да преспива при баща си, но и срещите с
него ще се осъществяват в присъствието на бабата на детето по бащина линия, тъй
като тя и до момента е присъствала на техните срещи, а и по отношение на
нейното присъствие и отношение към детето няма възражения от страна на
ответницата.
Последващият режим обаче, след
изтичане на двумесечния срок от влизане на решението в сила, следва да се
запази по отношение на всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00
до 17,00 часа с преспиване, но следва да се измени по отношение на празниците и
ваканциите. Следва да се постанови по два дни от Коледните и Великденските
празници, като всяка четна година - първите два дни, а всяка нечетна година -
последните два дни от тези празници, както и две седмици през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск. Така определеният режим съдът
съобразява с необходимостта от адаптиране на детето към по-разширен режим
спрямо предходния ограничен режим, както и с възрастта на детето и периодът от
неговото развитие, в който постепенно трябва да преодолее силната привързаност
към майката и да развива постъпателно своята самостоятелност. Не на последно
място съдът съобразява и изявленията на бащата, че работил на нерегламентирано
работно време и по някога се налага родителите да отидат на срещите с детето
вместо него, както и че има ангажименти към малкото бебе и това го
възпрепятства по някога да оползотвори напълно четирите часа от полагащите му
се срещи с Г. Тези изявления не се толерират от съда, тъй като при добро
желание от страна на Г. за пълноценни срещи изтъкнатите причини не биха могли
да бъдат пречка за оползотворяване в пълна степен на определения режим на
общуване с детето. Приоритет за всеки родител е да разпределя така времето си,
че грижите по едното дете да не са за сметка на общуването с другото дете.
Същото важи и за работните ангажименти, при положение че се касае за използване
на един ограничен режим на лични отношения с детето си.
Съдът счита, че при определен режим всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10,00 до 17,00 часа с преспиване, по два дни от Коледните и
Великденските празници, като всяка четна година - първите два дни, а всяка
нечетна година - последните два дни от тези празници, както и две седмици през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, в най-голяма степен ще
се задоволи интереса на детето от общуване и с другия родител.
Що се касае до доводите на майката,
че пълноценното общуване на първо място зависи от интереса и желанието на самия
родител и въобще не може да се говори за такова при положение, че ищецът не е редовен
в срещите си с дъщеря си и той самият няма интерес към тях, а е подтикван от
родителите си, то съдът следва да посочи, че неговият стремеж, като
правораздавателен орган, е да съдейства в най-пълна степен за пълноценен
контакт и оптимален режим на лични отношения между съответния родител и детето,
с оглед най – вече на интересите на детето. Ако този родител, обаче, не се
възползва пълноценно от тази възможност, то той сам лишава себе си от едно от
най-важните общувания в живота си и сам се поставя в ситуация да вреди на
детето си и съдът не е в състояние да
предотврати това.
И най-прецизираният от съда режим на
лични отношения между родител и дете няма да ефективен, ако и двамата родители
не съдействат за изпълнението му. Родителите не бива да забравят, че развитието
на децата трябва да се извършва при грижата, подкрепата и авторитета и на
двамата, независимо че те са разделени. Това не е просто проява на добро
възпитание или модерно мислене, а поведение, продиктувано от грижа за
благополучието на техните деца. В интерес на детето е да запази добрите
отношения и с двамата родители и техните роднини, като цел и на двамата трябва
да е стимулиране и подпомагане на пълноценните контакти.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че подходящият режим на лични отношения между
детето и бащата е както следва: за период от два месеца, считано то влизане в
сила на решението - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 до
17,00 часа в събота и от 10,00 до 17,00 часа в неделя, без преспиване и в
присъствието на бабата на детето по бащина линия Й.Г.Н., както и по един ден от
Коледните, Новогодишните и Великденските празници, също в присъствието на Й.Г.Н.;
след изтичане на двумесечния срок от влизане на решението в сила - всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10,00 до 17,00 часа с преспиване, по два
дни от Коледните и Великденските празници, като всяка четна година - първите
два дни, а всяка нечетна година - последните два дни от тези празници, както и
две седмици през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск,
Ето защо,
решението следва да бъде потвърдено в частта, в който е определен режим на
лични отношения между детето и бащата за период от два месеца, считано то
влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
10,00 до 17,00 часа в събота и от 10,00 до 17,00 часа в неделя, без преспиване
и в присъствието на бабата на детето по бащина линия Й.Г.Н., както и по един
ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, също в присъствието
на Й.Г. Н.; както и в частта след изтичане на двумесечния срок от влизане на
решението в сила - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 до
17,00 часа с преспиване.
В частта,
в която е определен режим по два дни от
Коледните, Новогодишните и Великденските празници, като всяка четна година -
първите два дни, а всяка нечетна година - последните два дни, по пет дни от
коледната и великденската ваканции на детето и един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск, решението следва да се отмени и вместо
това да се постанови: по два дни от Коледните и Великденските празници, като
всяка четна година - първите два дни, а всяка нечетна година - последните два
дни от тези празници, както и двадесет дена през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск.
Съобразно този
изход на процеса никоя от страните не дължи разноски на другата страна, а същите
си остават за тях така, както са направени.
МОТИВИРАН от гореизложеното,
Силистренският окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 363/20.12.2019
год. постановено по гр. дело № 352/2019 год. по описа на СРС, в частта, в която
е изменен определеният режим на лични отношения между Г.Н.А. и детето Г., както
следва: за период от два месеца, считано то влизане в сила на решението - всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 до 17,00 часа в събота и от
10,00 до 17,00 часа в неделя, без преспиване и в присъствието на бабата на
детето по бащина линия Й.Г.Н., както и по един ден от Коледните, Новогодишните
и Великденските празници, също в присъствието на Й.Г.Н.; след изтичане на
двумесечния срок от влизане на решението в сила - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 до 17,00 часа с преспиване.
ОТМЕНЯ решение № 363/20.12.2019 год.
постановено по гр. дело № 352/2019 год. по описа на СРС, в частта, в която е изменен
определеният режим на лични отношения между Г.Н.А. и детето Г. както следва:
след изтичане на двумесечния срок от влизане на решението в сила - по два дни
от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, като всяка четна година -
първите два дни, а всяка нечетна година - последните два дни, по пет дни от
коледната и великденската ваканции на детето и един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определеният с решение № 269/24.07.18г.,
постановено по гр.д. № 2166/2017г. по описа на СРС, режим на лични отношения
между Г.Н.А. и детето Г., както следва: за период от два месеца, считано от
влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10,00 до 17,00 часа в събота и от 10,00 до 17,00 часа в неделя, без преспиване
и в присъствието на бабата на детето по бащина линия Й.Г.Н., както и по един
ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, също в присъствието
на Й.Г.Н.; след изтичане на двумесечния срок от влизане на решението в сила -
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 до 17,00 часа с
преспиване, по два дни
от Коледните и Великденските празници, като всяка четна година - първите два
дни, а всяка нечетна година - последните два дни от тези празници, както и две
седмици през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: