РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Русе, 14.02.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 9 февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и
с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното
от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 16 по описа за
2022 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Ц.Д.П.,чрез адв.Е.М. против решение № 595/30.11.2021г. постановено по АНД 1983/2021г
по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление НП № 21-3393-000347/
28.06.2021г. на началник Второ РУ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.
104б т.2 ЗДвП му е наложено кумулативно адм.наказание“ глоба в размер на
3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“.
Като касационно
основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалния и
материалния закон. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на делото
по същество чрез отмяна на наказателното постановление.Претендират се разноски
за двете инстанции.
Ответникът по
касационната жалба взема писмено становище, като счита жалбата за неоснователна
и излага доводи за правилност на атакуваното решение.Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС - Русе.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН. Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.
107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически и правни изводи.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са доказани по делото. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е обсъдил
събраните доказателства подробно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като
въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивната
инстанция е анализирала приложимите правни норми, обсъдила е и всички, наведени
от процесуалния представител на жалбоподателя възражения.
Депозираната касационна жалба реално
преповтаря доводите на въззивната такава, на които в оспореното решение е даден
отговор.
Неоснователен е доводът на касатора за
несъставомерност на състава на административното нарушение, за което е
санкциониран и за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция при
оценката на доказателствата. Анализа на гласните доказателства съответства на
изискуемата от чл.107 ал.5 НПК проверка на всички доказателствени източници,
като направената такава съответства на закона и е израз на вътрешното убеждение
на съда при оценката на доказателствения материал, което като съответно на
процесуалните правила не е и касационно основание, с оглед на „
необоснованост“.РРС е изпълнил задължението си за изясняване на обективната
истина като е изложил подробни мотиви, както за оценката на доказателствения
материал, така и за съставомерните признаци. Описаното движение на автомобила
т.н.“ на врати“ , под ъгъл 45 градуса при извършената маневра завой при
потегляне на кръстовище от спряло положение и при изяснената пътна обстановка –ясно
време, суха пътна настилка, не е в резултат на поднасяне на автомобила, а е
резултат на умишлено боравене с уредите за управление и спирачната система.
Твърдяното от процесуалния представител зачеркване или дописване в писмени
обяснения от свидетел не е налично,тъй като ясно е написано, че се дължи
„…защото шофьорът дръпна ръчната спирачка…..Същият беше във видимо неадекватно
състояние..“
Последното явно има предвид
установеното наличие на алкохол в кръвта на касатора-1,68 промила, което не е
извинително обстоятелство.Напротив, то предпоставя по-занижени волеви
поведенчески реакции, до степен на явно неглижиране на правилата за управление
на МПС. Нещо повече касаторът сам се е поставил в ситуация на управление на МПС
след употреба на алкохол, на което не би могъл да противопостави извинителните по см.на чл.14 и
чл.15 вр.чл.9 НК обстоятелства.
Правилни и напълно обосновани са
изводите на РС – Русе, че авторството на нарушението, обективните и
субективните му признаци се установява по несъмнен начин.
Неоснователно е и възражението за
приложението на чл.33 ал.2 ЗАНН,поради невъзможността за поглъщане на състава
на престъпление,касаещо управление след употреба на алкохол над 1,2 промила и
извършеното нарушение по чл. 104б т.2 ЗДвП, тъй като не е налице твърдяното
поглъщане на състави на адм.нарушение и престъпление, поради различните им
обективни признаци,респ. обекта на защита. В случая е налице реална
съвкупност,като с деянието се осъществяват състав на наказуемо по реда на НП
престъпление поради установеното наличие на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда
и състава на адм.нарушение, чиито елементи не са в зависимост от установеното
количество алкохол,а деянието е самостоятелно нарушение на правилата по ЗДвП, с
оглед и общите разпоредби.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът е постановил
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН основателно е искането на
ответника по касационната жалба - ОД на МВР – Русе, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 5, вр. с чл. 37 от ЗПП,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто размер, с
оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 100
лева.
Предвид изложеното и на основание чл.
63в, от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 595/30.11.2021г. постановено по АНД 1983/2021г по
описа на РРС.
ОСЪЖДА Ц.Д.П., ЕГН **********,*** да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, сумата от 80 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.