№ 478
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20211100900883 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че ищецът в периода 05.12.2017г. – 20.05.2018 г.
бил управител на ответното „С.У.“ООД, заедно с настоящия управител Г. П.. С цел
продължаване дейността по управление дейността на дружеството, между него и
ищеца бил сключен Договор за консултантски услуги от 20.05.2018 г. Сочи, че в
изпълнение задълженията по договора, ищецът извършвал следните действия, а
именно – следял за изпълнението на договорите за отдаване под наем на помещения
собственост на дружеството; - извършвал всички платежни операции на дружеството,
след съгласие на управителя, като му бил предоставен достъп до банковите сметки и до
НАП; - извършвал анализ на банковите операции, които дружеството е извършвало за
минали периоди – 2016 г. и 2017 г., като за целта му бил предоставен електронен
достъп до сметките на дружеството и извършвал проверка и анализ на основни
счетоводни сметки на дружеството; - организирал и поддържал целия финансов актив
на дружеството – платежни нареждания, фактури, банкови извлечения; - осъществявал
постоянна връзка и срещи с управителя на дружеството, за да му предава документи и
да се отчита за извършеното от него, както и да го консултира относно финансовата
дейност на дружеството. Ищецът твърди, че съгласно чл. 4 от Договора, за изпълнение
на посочената по-горе работа дружеството му дължи годишно възнаграждение в
размер на 24 000 лв., като за първата година от действието на договора срокът за
плащане бил до 01.02.2019г., а за втората година – до 01.02.2020 г. Срокът на действие
на договора е две години, считано от датата на подписването му – 20.05.2018 г. Сочи,
че въпреки свършеното от ищеца в изпълнение задълженията му по договора, която
работа била отчетена и приета от дружеството-възложител, плащане на уговореното
възнаграждение не било извършено. По отношение на ответното „С.У.“ООД било
открито производство по несъстоятелност по т.д.№ 2253/2020 г. по описа на СГС, ТО,
VІ-4 състав, в което в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ ищецът предявил вземането си в общ
размер от 55 153.91 лв., от която сума 24 000 лв. – главница за възнаграждение по
Договор за консултантски услуги от 20.05.2018г. за периода 20.05.2018г. – 19.05.2019г.;
4 793.72 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 02.02.2019г. –
20.01.2021 г.; 24 000 лв. – главница за възнаграждение по Договор за консултантски
1
услуги от 20.05.2018г. за периода 20.05.2019г. – 19.05.2020 г.; 2 360.19 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за периода от 02.02.2020 г. – 20.01.2021 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност – 21.01.2021 г., до окончателното им изплащане.
Ищецът излага, че така предявеното от него вземане било включено от синдика в
списъка на приетите вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ,
който бил обявен в търговския регистър на 08.03.2021 г. По постъпило възражение
срещу списъка от кредитор с неприето вземане – В.Ф., съдът по несъстоятелността
постановил определение от 07.05.2021 г., с което вземането на ищеца било изключено
от списъка с приетите вземания, като в мотивите на определението било прието, че
ищецът не е извършвал реално действия в изпълнение на поетите задължения и не се е
отчитал за това на възложителя. Ищецът излага доводи за неправилност на
определението в този смисъл, като твърди, че същото не е съобразено с изложените от
възразилия кредитор възражения. В тази връзка твърди, че процесният договор е
валидно сключен, като ищецът реално е извършвал възложената му работа по него,
отчитал е свършеното своевременно на управителя, който е приел същата.
Претендира да бъде прието за установено, че ответното „С.У.“ООД му дължи
сумата от 55 153.91 лв. – включено вземане в списъка на неприетите вземания въз
основа на определение от 07.05.2021 г. по т.д.№ 2253/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-
4 състав, от която 24 000 лв. – главница за възнаграждение по Договор за
консултантски услуги от 20.05.2018г. за периода 20.05.2018г. – 19.05.2019г.; 4 793.72
лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 02.02.2019г. – 20.01.2021
г.; 24 000 лв. – главница за възнаграждение по Договор за консултантски услуги от
20.05.2018г. за периода 20.05.2019г. – 19.05.2020 г.; 2 360.19 лв. – законна лихва за
забава върху главницата за периода от 02.02.2020 г. – 20.01.2021 г., както и законната
лихва върху главниците, считано от датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност – 21.01.2021 г., до окончателното им изплащане,
при поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Претендира разноските за
производството.
По делото не са постъпили писмени отговори на исковата молба в
законоустановения за това срок от ответниците в производството.
Предявени са от Д. ХР. В. против „С.У.“ООД, синдика В. АСП. Р. – синдик на
„С.У.“ООД, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 694, ал. 2, т.2 ТЗ, във вр. чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор от 20.05.2018г., същият е бил
сключен между „С.У.“ООД – в качеството му на възложител и Д. ХР. В. – в качеството
му на изпълнител, като в чл. 1 от договора е установен предметът му, а именно
възлагане извършването на действия по представителство на дружеството пред трети
лица във връзка с наемните правоотношения между тях относно собствени на
възложителя имоти; извършването на финансово-счетоводни консултантски услуги,
свързани с дейността на дружеството, включително и чрез мнения и препоръки
относно счетоводното отразяване на стопанските операции и по въпросите, свързани с
данъчното облагане; предоставяне на консултации във връзка с финансовото състояние
на дружеството; извършване на всякакви видове плащания за погасяване на
задълженията на възложителя от банковата му сметка. В чл. 4 от договора е установен
размерът на дължимото в полза на изпълнителя възнаграждение от 24 000 лв. годишно,
което за първата година е платимо в срок до 01.02.2019г., а за втората година в срок до
01.02.2020 г. В чл. 5 от договора е установен срокът му на действие – две години,
считано от датата подписването му.
2
С молба вх. № 281675/18.02.2021г., депозирана по т.д.№ 2253/2020 г. по описа на
СГС, ТО, VІ-4 състав, ищецът Д.В., на основание чл. 685, ал. 1 ТЗ, е предявил
вземането си в производството по несъстоятелност срещу „С.У.“ ООД в общ размер от
55 153.91 лв., от които 24 000 лв. – възнаграждение по Договор от 20.05.2018г.,
дължимо за периода 20.05.2018г . – 19.05.2019г. и мораторната лихва върху
главницата, начислена за периода 02.02.2019г. – 20.01.2021 г. в размер на 4 793.72 лв.;
24 000 лв. – възнаграждение по Договор от 20.05.2018г., дължимо за периода
20.05.2019 г. – 19.05.2020 г. и мораторната лихва върху главницата, начислена за
периода 02.02.2020 г. – 20.01.2021 г. в размер на 2 360.19 лв., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност до окончателното им изплащане.
Видно от приложения Списък на приетите вземания, предявени в
производството по несъстоятелност срещу „С.У.“ ООД в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в
същия са включени и предявените такива от кредитора Д.В.. При служебно извършена
справка съдът установи обявяване на списъка по партидата на дружеството на
08.03.2021 г. с вписване рег. № 20210603150521.
По постъпило възражение от кредитора В.Ф. срещу списъка с приети вземания е
постановено Определение от 07.05.2021г., с което съдът по несъстоятелността е приел,
че са налице основанията за изменение на списъка, като вземането на ищеца Д.В. е
изключено от него и включено в списъка с неприети вземания.
Представен е приемо-предавателен протокол от 24.05.2019 г., с обективирано в
същия изявление от Д. ХР. В. относно предаване на документите по свършената от
него работа по договора от 20.05.2018г. за периода от 20.05.2018г. – 20.05.2019 г. и
приемането им без забележки от Г. Н. П., в качеството й на управител на „С.У.“ООД,
като документът е подписан двустранно от лицето предало и лицето приело работата.
Приложен е отчет от Д.В., в който са изброени в отделни точки свършеното от него за
периода в изпълнение на договора.
Представени са и двустранно подписан приемо-предавателен протокол от
26.05.2020 г. за дейността на Д.В. по свършената от него работа по договора за периода
20.05.2019г. – 20.05.2020 г., както и отчет отразяващ извършеното от него в изпълнение
на договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Установителният иск по чл. 694 ТЗ е предвиден, за да гарантирана установяване
в отделно съдебно производство съществуването, респ. несъществуване на вземане,
което е било включено в изготвения от синдика в производството по несъстоятелност
списък на приети, респ. неприети вземания. За да възникне правният интерес за ищеца
да предяви иска, е необходимо да е била проведена процедура по разглеждане на
депозирано възражение срещу списъка по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В този смисъл
предпоставките за основателност на иска са : вземането предмет на установяване в
производството да е било предявено в производството по несъстоятелност;
включването на вземането в списъка на приети, респ. неприети вземания; постъпило
възражение срещу включването на вземането в списъка изготвен от синдика и
произнасяне на съда по несъстоятелността по възражението, с което възражението да е
било прието за неоснователно, респ. внасяне на промяна в списъка на не/приети
вземания.
В случая, предмет на предявените установителни искове са включени в списъка
на неприети вземания такива за главници и мораторни лихви, дължими по договора от
20.05.2018г., сключен между несъстоятелното дружество – ответник в производството
и ищеца – в качеството му на кредитор с предявени вземания.
С оглед предмета на договора, сключен между страните, същият съдържа
елементи на договор за поръчка и договор за изработка, с оглед поетите от изпълнителя
3
задължения за извършване на правни и физически действия. Видно от обективираното
в договора относно задълженията на изпълнителя – подлежащите на изпълнение от
него действия се изразяват в осъществяване на преговори за сключване на договори за
наем, контрол върху тяхното изпълнение, извършването на консултантски услуги –
финансово-счетоводни, свързани с данъчното облагане и други, плащания от името на
дружеството. За да бъде приет за доказан факта на изпълнение на възложеното,
необходимо е ищецът да докаже приемане на извършеното от него от страна на
възложителя, което е в съответствие с нормите на чл. 284 ЗЗД и чл. 264 ЗЗД.
Видно от изложеното в определението на съда, с което е постановено изменение
в списъка с приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, прието е за
недоказано изпълнението на възложената работа, поради което не е възникнало и
задължението на възложителя да плати.
В хода на производството по настоящото дело и в изпълнение на възложената
му доказателствена тежест, ищецът ангажира доказателства, годни да установят
изпълненото от него, което попада в предметния обхват на възложеното с договора,
като документите във връзка с изпълнението на работата са били приети надлежно от
дружеството възложител чрез представляващия го управител. В този смисъл са
приетите и неоспорени от страните писмени доказателства – приемо-предавателни
протоколи от 26.05.2019г. и от 26.05.2020 г., ведно с отчетните за конкретно
извършените дейности от изпълнителя. Видно от вписаното в протоколите, същите
касаят работата, която е била извършена в периода на процесния договор, а именно –
20.05.2018 г. – 20.05.2020 г., с оглед установения в него срок на действие от две
години.
При това положение и с оглед установения факт на приемането на работата без
забележки, възложителят дължи заплащане на възнаграждението срещу това, като
видно от установеното в чл. 4 от договора, същото възлиза на 24 000 лв. – за всяка
година от действието на договора. Не се твърди, а и не се и установява да е било
извършено плащане за погасяване задължението на възложителя по договора, поради
което съдът приема за дължимо възнаграждението в пълния размер според исковата
претенция.
В договора и приемо-предавателните документи е посочено, сключването му от
ответното дружество чрез представляваща го – Г. П., която видно от отразеното в
ТРРЮЛНЦ е била действащ управител към датите на подписване на документите,
поради което съдът приема, че са били сключени от оправомощено за това лице,
действащо като законен представител на юридическото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, ако денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, установен е
срокът на действие на договора и възнаграждението, определено в общ размер за всяка
година, като в договора е предвиден падеж на плащането му, съответно на 01.02.2019г.
за първата година от действието на договора и на 01.02.2020 г. за втората година на
действието му. При това положение, дружеството – възложител се счита, че е
изпаднало в забава след изтичане на посочените две дати, доколкото не се установи да
е била извършена престация от него. При това положение, на основание чл. 86 ЗЗД
неизправният длъжник дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка от главниците, като основателна се явява претенцията за периода от
02.02.2019г. до 20.01.2021 г. /датата предхождаща постановяване решението за
откриване на производството по несъстоятелност срещу дружеството длъжник/ и за
периода от 02.02.2020 г. до 20.01.2021г., като в приложение разпоредбата на чл. 162
ГПК съдът определи размера на лихвите, съответно на 4 793.72 лв. и на 2 360.19 лв.,
чрез ползване на електронна програма за изчисляване на законната лихва.
Като законна последица при забава в плащането на главниците, дължи се и
законната лихва върху всяка от тях, считано от датата на постановяване на решението
за откриване на производство по несъстоятелност до окончателното изплащане на
4
сумите.
С оглед гореизложеното и възприетото като съществуващо правно положение
между ищеца и дружеството – ответник, а именно възникнали по договор между тях
непогасени вземания за възнаграждение и мораторна лихва, предявените
установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ следва да бъдат изцяло
уважени, при поредност на удовлетворяване на признатите за дължими вземания по чл.
722, ал. 1, т. 8 ТЗ, като възникнали преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност и необезпечени такива.
Относно разноските: Въпреки изхода на спора и наличието на предпоставките
на чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане в полза на ищеца на сторените от него в хода на
производството, такива не му се дължат, доколкото не се установи да са били сторени.
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, дължимата държавна такса по предявените
искове, от чието предварително внасяне ищецът е освободен, следва да бъде
определена в размер на ¼ от вземането предмет на исковата претенция, като в случая
възлиза на 551.54 лв. и следва да бъде възложена в тежест на ответника, исковете
срещу който са изцяло уважени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. ХР. В., ЕГН
**********, с адрес – гр. София, ул. „*******, против „С.У.“ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* В. АСП. Р. – синдик на
„С.У.“ООД, искове с правна квалификация по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че „С.У.“ООД,
ЕИК ******** дължи в полза на ищеца Д. ХР. В., ЕГН **********, следните вземания,
възлизащи в общ размер на сумата от 55 153.91 лв. – включено вземане в списъка на
неприетите вземания въз основа на определение от 07.05.2021 г. по т.д.№ 2253/2020 г.
по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав, от която 24 000 лв. – главница за възнаграждение по
Договор за консултантски услуги от 20.05.2018г. за периода 20.05.2018г. – 19.05.2019г.;
4 793.72 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 02.02.2019г. –
20.01.2021 г.; 24 000 лв. – главница за възнаграждение по Договор за консултантски
услуги от 20.05.2018г. за периода 20.05.2019г. – 19.05.2020 г.; 2 360.19 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за периода от 02.02.2020 г. – 20.01.2021 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност – 21.01.2021 г., до окончателното им изплащане,
при поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ОСЪЖДА „С.У.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „******* да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание
чл.694, ал. 7 от ТЗ, сумата 551.54 лева- държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5