РЕШЕНИЕ
№ 796
гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102085 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Ойлкарт" ЕООД -
град София срещу "Сабис 2012" ЕООД - град Велико Търново и Т. Й. КР..
Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 01.03.2016
година "Сабис 2012" ЕООД - град Велико Търново е издало в полза на "Ойлкарт"
ЕООД - град София запис на заповед за сумата в размер на 50 000.00 лева, с падеж на
предявяване. Същият е авалиран от Т. Й. КР. при условията, при които е издаден.
Твърди, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя и на авалиста на
27.02.2019 година, когато е настъпил падежът за плащане, но такова липсва. Посочва,
че е налице редовен от външна страна и подлежащ на изпълнение менителничен ефект,
който отговаря на всички задължителни реквизити. Твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, кредиторът
на "Ойлкарт" ЕООД - град София се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по Ч.гр.д. № 1447/2020г. на ВТРС, срещу
която длъжниците са подали възражения. Направено е искане да бъде прието за
установено по отношение на "Сабис 2012" ЕООД - град Велико Търново и Т. Й. КР., че
дължат солидарно на "Ойлкарт" ЕООД - град София сумата в размер на 15 072.32 лева,
представляваща част от главница по запис на заповед от 01.03.2016 година, цялата в
размер на 50 000.00 лева, предявен за плащане на 27.02.2019 година, ведно със
1
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -
03.07.2020 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 529 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
07.07.2020 година и изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 1447/2020 година на ВТРС.
Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както
в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответниците по делото, като в
срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба, с които се оспорват
изцяло предявените искове и дължимостта на посочената в исковата молба сума.
Развити са съображения, че не е налице редовна от външна страна и подлежаща на
изпълнение менителница, доколкото представения по делото запис на заповед е с
подправено съдържание и фиктивно предявяване. Направено е искане предявените по
делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
След постъпване на отговорите на исковата молба със Становище, вх. № 16009
от 30.11.2020 година на ВТРС, ищецът на основание чл. 143, ал. 2 ГПК е пояснил и
допълнил исковата молба, като е въвел твърдение за наличие на каузално
правоотношение между „Ойлкарт“ ЕООД – град София и „Сабис 2012“ ЕООД – град
Велико Търново, което е обезпечено с процесния запис на заповед. Процесуалният
представител на ищцовото дружество развива съображения, че ищцовото дружество
разполага с мрежа от бензиностанции и предлага собствена картова система за
безкасово плащане, а ответното дружество осъществява транспортни дейности по
занятия. Твърди, че на 01.03.2016 година между двете дружества е сключен Договор за
издаване на безконтактни карти WICARD, по силата на който ответното дружество е
поръчало, а ищецът е приел да му предоставя за ползване сервизни карти със
специално предназначение. Чрез тази карта първият ответник е получавал безкасово
стоки и услуги, като горива и горивосмазочни материали на търговските обекти, с
които има сключен договор за използване на системата WICARD. Чрез тази карта
ответното дружество е заплащало на територията на Европейския съюз и извън нея
пътни такси, такси за фериботи, мостове, гранични такси и др. Посочва, че в чл. 2 от
договора страните са уговорили кредитен лимит, а в чл. 3, ал. 1 от същият, че този
лимит се обезпечава чрез издаване на банкова гаранция или запис на заповед. Твърди,
че в чл. 12 от Договора е предвидено, че плащането по издадените от „Оилкарт“ ЕООД
електронни фактури се извършва от клиента в 23-дневен срок от датата на издаване на
същата по посочена в договора банкова сметка, като плащанията се погасяват на
етапите на фактури, независимо от основанията посочени от клиента, предвидено е и
че ако клиента има възражение относно издадените фактури, същите следва да бъдат
направени в 14-дневен срок от получаване на фактурата. Посочва, че в чл. 19 от
договора, страните са постигнали съгласие за начисляване на неустойка при
2
неизпълнение в срок на съответното задължение. Неразделна част от договора са
приложения № 1 и № 2, като в случая по делото договорът е подписан от името на
„Сабис-2012“ ЕООД от Т.К.. Посочва, че уговорения с договора кредитен лимит в
размер на 50 000.00 лева, с включен ДДС, като за тази сума в полза на „Ойлкарт“
ЕООД е издадена запис на заповед с падеж на предявяване. Навежда доводи, че
ответното дружество използвайки картата WICARD е зареждало горива и получавало
други стоки без реално да ги е платило. Заплащането е следвало да се извърши
отложено към „Ойлкарт“ ЕООД, но ответникът не е изпълнил това задължение.
Посочени са подробно сумите и основанието, за които са ползвани чрез използване на
посочената карта. Твърди, че фактурите по процесния договор са електронни и същите
са изпращани от ищеца на първия ответник на установения в договора ел. адрес, като
за потвърждение на получаването им, системата за електронни фактури е генерирала
обратно информация за получаването им. Същите са осчетоводени от „Сабис-2012“
ЕООД и е ползван данъчен кредит по тях, но не са извършени плащания на посочените
задължения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото заверено копие на Договор за издаване на
безконтактни карти WICARD от 01.03.2016 година /л. 79-94/ безспорно се установява,
че на посочената дата между ищцовото и ответното дружество е сключен договор, по
силата на който ответното дружество е поръчало, а ищецът е приел да му предоставя за
ползване сервизни карти със специално предназначение, чрез които, съгласно чл. 1, ал.
3 и ал. 4 от договора „Сабис-2012“ ЕООД е получавало безкасово стоки и услуги и е
заплащало на територията на Европейския съюз и извън нея пътни такси, такси за
фериботи, мостове, гранични такси и др. В чл. 2 от договора страните са уговорили
кредитен лимит, а в чл. 3, ал. 1, че този лимит се обезпечава чрез издаване на банкова
гаранция или запис на заповед. В чл. 12 от договора страните са уговорили, че
плащането по издадените от „Оилкарт“ ЕООД електронни фактури се извършва от
клиента в 23-дневен срок от датата на издаване на същата по посочена в договора
банкова сметка, като в чл. 13 е предвидено, че при плащанията се погасяват най-
старите фактури, независимо от основанията посочени от клиента, а в чл. 17, че ако
клиентът има възражения относно издадените фактури, същите следва да бъдат
направени писмено и конкретно в 14-дневен срок от получаване на фактурата.
Неразделна част от договора са приложения № 1 и № 2, като в последното страните по
договора са уговорили кредитен лимит в размер на 50 000.00 лева, с включен ДДС.
Няма спор по делото, а и от приложения по Ч.гр.д. № 1447/2020 година на ВТРС
Запис на заповед /л. 11 от Ч.дело/, се установява, че на 01.03.2016 година „Сабис-2012“
ЕООД – град Велико Търново, като издател по записа на заповед, безусловно и
3
неотменимо се е задължил, без протест и разноски да заплати на „Ойлкарт“ ЕООД –
град София сумата в размер на 50 000.00 лева 50000.00 лева. Посочен е и падежът по
ценната книга – на предявяване. В документа са посочени и мястото на издаване, и на
предявяване. Като поръчител по записа на заповед, при условията при които е издаден
се е задължил и Т. Й. КР..
По делото са приложени и заверени копия на Фактура № **********/30.04.2019
г.; Фактура № **********/15.05.2019г.; Фактура № **********/15.05.2019 г.; Фактура
№ **********/31.05.2019г.; Фактура № **********/31.05.2019 г.; Фактура №
**********/15.07.2019г.; Фактура № **********/31.07.2019г.; Фактура №
**********/31.07.2019 г.; Фактура № **********/31.08.2019 г.; Фактура №
*********/15.09.2019 г.; Фактура № **********/30.11.2019 г.; Фактура №
**********/15.12.2019г.; извлечение от имейл от 30.11.2020 г. - 2 страници /л. 92-106/.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.
143-181/, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като пълно и
компетентно дадено, се установява, че въз основа на счетоводните записвания,
отразени при ищеца, неплатената сума от „Сабис-2012“ ЕООД – град Велико Търново,
формирана като разлика между издадените фактури и получените плащания е в размер
на 14 872.32 лева. В счетоводството на ответното дружество фигурира парично
задължение към „Ойлкарт“ ЕООД – град София за сумата в размер на 15 072.32 лева,
което е формирано от отразените в справки-декларации по ЗДДС фактури за покупки в
размер на 121 579.29 лева и направените плащания по тях в размер на 106 506.97 лева,
съгласно счетоводните записвания при ответното дружество. Съгласно счетоводните
данни, представени от ответното дружество, посочените в заключението фактури са
отразени в справки декларации по ЗДДС, в законоустановения 12 месечен период и
ответното дружество е ползвало данъчен кредит по тях в размер на 2 746.29 лева /о.с.з.
на 04.03.2021 година/. В съдебно заседание вещото лице допълва, че сумите по
процесните фактури за „такса мост Видин-Калафат“ са заплатени от ищцовото
дружество, като само за последната фактура няма справка, от където идва и
разминаването, но не са възстановени от ответното дружество.
От заключението на изготвената по делото съдебно-графическа експертиза /л.
217-225/ се установява, че датата, записана за предявяване на плащането - 27.02.2019
година, не е изписана от Т. Й. КР., нито от Г. Н. М., а от друго лице.
От приложеното към делото Ч.гр.д. № 1447 по описа на Районен съд – Велико
Търново за 2020 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 07.07.2020 година са издадени Заповед №
529 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжниците „Сабис-2012“ ЕООД – град Велико Търново и Т.
4
Й. КР. за сумата в размер на 15 072.32 лева – част от главница по Запис на заповед от
01.03.2016 година, цялата размер на 50000.00 лева, с падеж на предявяване, предявен за
плащане на 27.02.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 03.07.2020 година до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 1 753.45 лева, представляваща направени по
делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжниците, които в
срока по чл. 414 ГПК са подали възражения срещу нея, поради което и на основание
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответниците е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на
длъжниците, които в срока по чл. 414 ГПК са подали възражения срещу заповедта,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията си. Същият има за предмет посочените в
заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи, че в негова полза е
издаден редовен от външна страна запис на заповед, действителен като едностранна
абстрактна правна сделка, вземането по който е станало изискуемо. В тежест на
ответника по делото е да докаже възраженията срещу предявения иск, включително
чрез провеждането на насрещно доказване за наличие на факти, които да изключват,
унищожават или погасяват претендираното вземане. Доколкото с допълнителна молба
по делото преди първото по делото съдебно заседание, на основание чл. 143, ал. 2
ГПК, ищецът е въвел твърдения за наличието на каузално правоотношение, във връзка
с което е издаден процесният запис на заповед, в негова тежест е да докаже пълно и
главно, че записът на заповед обезпечава сключен между страните Договор за издаване
на безконтактна карта WICARD от 01.03.2016 година, че е изпълнило задълженията си
по този договор, както и че вземането, претендирано с исковата молба е ликвидно и
изискуемо.
Неоснователно в тази насока се явява възражението на ответниците, че е
недопустимо с допълнителна исковата молба ищецът да въвежда твърдение за
каузално правоотношение. Според задължителните указания в т. 17 от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото в производството
5
по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед,
въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.
417, т. 9, съответно – т. 10 /след измененията в ГПК/ е съществуването на вземането,
основано на записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от
категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на
документа. С оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение е
разяснено, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е
снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането
си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава
срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни
възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи
основанието на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и
съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във
връзка, с което е издаден записът на заповед. Макар да не е длъжен, кредиторът
/ищецът/ може да се позове на съществуващо между страните каузално
правоотношение, след направеното от ответника общо оспорване на дължимостта на
вземането, основано на записа на заповед. Това може да стане едва след направеното
от ответника оспорване, т.е. след подаване на отговора на исковата молба. В този
случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със
записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК
като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията
си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното
в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК менителнично вземане. В този смисъл е
константната съдебна практика, например Решение № 38 от 07.04.2015 година по т.д.
1008/2014 година на I т.о. на ВКС.
В случая по делото не е спорно между страните, а и от приложения по Ч.гр.д. №
1447/2020 година на ВТРС Запис на заповед /л. 11 от Ч.дело/, се установява, че на
01.03.2016 година „Сабис-2012“ ЕООД – град Велико Търново, като издател по записа
на заповед, безусловно и неотменимо се е задължил, без протест и разноски да заплати
на „Ойлкарт“ ЕООД – град София сумата в размер на 50 000.00 лева. Посочен е и
падежът по ценната книга – на предявяване. Като поръчител по записа на заповед, при
условията при които е издаден се е задължил и Т. Й. КР. – чл. 438 и следващите ТЗ.
Следва да се има предвид, че приложеният по делото запис на заповед, на който
ищецът основава вземането си, отговаря на изискванията на закона за форма и
съдържание и е валиден. Съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ записът на заповед
следва да съдържа: наименованието "запис на заповед" в текста на документа;
безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане;
6
името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаване и подпис на
издателя. По своята правна същност, записът на заповед е едностранно волеизявление,
облечено в законоустановена писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание.
Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите,
посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. Процесният
документ е наименован "запис на заповед" и съдържа това словосъчетание в текста си,
издателят е поел безусловно задължение да заплати на поемателя сумата в размер на 50
000.00 лева, от които ищецът претендира само сумата в размер на 15 072.32 лева,
посочени са и датата, мястото на издаване и мястото на предявяване. Падежът е
уговорен на предявяване. По несъмнен начин са индивидуализирани издателят,
поемателят и авалиста по ценната книга.
Неоснователно се явява и направеното от ответниците възражение за фиктивно
предявяване на записа на заповед, а именно, че е дописана датата за предявяване на
ценната книга. Действително от заключението на изготвената по делото съдебно-
графическа експертиза безспорно се установява, че датата за предявяване не е изписана
нито от Т. Й. КР., нито от Г. Н. М. Законодателят обаче не е и въвел такова изискване.
Ответниците по делото не оспорват, че в приложения по Ч.гр.д. № 1447/2020 година на
ВТСР запис на заповед в полетата за предявяване на записа на заповед за плащане са
изписани имената и са положени подписите на издателя и на авалиста, т.е. ценната
книга им е предявена за плащане. Законодателят не е предвидил специален ред или
форма за предявяване, още повече датата за това да бъде изписвана от издателя и/или
авалиста. Ответниците не оспорват авторството на имената за предявяване на ценната
книга и автентичността на подписите, поради което настоящият съдебен състав
приема, че ценната книга се ползва с формална удостоверителна сила е предявена за
плащане на издателя и авалиста. В този смисъл е и Решение № 132 от 23.06.2016
година по т.д. 2316/2015 година на I т.о. на ВКС. Нещо повече самите ответници в
писмените становища, вх. №№ 16129/02.12.2020 година и 16132/03.12.2020 година,
посочват, че „Датата на предявяване е дописана в последствие, а не на датата на
полагане на подписа в полето за предявяване“, т.е. не оспорват самото предявяване.
С допълнителна молба по делото процесуалният представител на ищеца е въвел
твърдения за наличието на каузално правоотношение, което е обезпечено с процесния
запис на заповед. От приложения по делото Договор за издаване на безконтактни карти
WICARD от 01.03.2016 година /л. 79-94/ безспорно се установява, че на посочената
дата между ищцовото и ответното дружество е сключен договор, по силата на който
ответното дружество е поръчало, а ищецът е приел да му е предоставил за ползване
сервизни карти за безкасово заплащане на територията на Европейския съюз и извън
нея пътни такси, такси за фериботи, мостове, гранични такси и др. Изрично в чл. 2 от
договора страните са уговорили кредитен лимит, който съгласно Приложение № 2 към
7
договора е в размер на 50 000.00 лева, с включен ДДС, а в чл. 3, ал. 1 от договора
страните са се съгласили, че този лимит се обезпечава чрез издаване на банкова
гаранция или запис на заповед. Представеният по делото договор и съпровождащите го
документи не са оспорени от ответника, поради което настоящият съдебен състав
приема, че процесният запис на заповед е издаден именно за обезпечаване на
задълженията на ответното дружество по този договор. Няма спор по делото, а и от
заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се
установява, че ищцовото дружество е било изправна страна по договора, като е
изпълнило задълженията си по него като ответното дружество, ползвайки
предоставените му от ищеца карти е зареждало горива и е получавало други стоки и
услуги без реално да ги е заплатило. Това от своя страна е породило задължението на
ответното дружество в определения в чл. 12 от договора срок да заплати на ищеца
фактурите, издадени за използваните стоки и услуги. Съгласно заключението по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза задължението на ответното дружество,
което не платено към ищцовото такова е в размер на 15 072.32 лева, като фактурите,
издадени от ищеца за тази сума са осчетоводени в счетоводството на ответното
дружество и за тях е ползван данъчен кредит.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан за
сумата в размер на 15 072.32 лева - част от главница по Запис на заповед от 01.03.2016
година, цялата размер на 50000.00 лева, с падеж на предявяване, предявен за плащане
на 27.02.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 03.07.2020 година до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 529 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 07.07.2020 година по Ч.гр.д. №
1447/2020г. по описа на Районен съд – Велико Търново, поради което и като такъв
следва да бъде уважен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В този смисъл
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата общо в размер на
2 245.45 лева, представляваща направените от него разноски в исковото производство,
от които 301.45 лева - внесена държавна такса и 1 944.00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение, респективно - за заповедното производство дължат заплащането на
разноски в размер на 1 753.45 лева. Следва да се има предвид, че направените в
изпълнителното производство разноски подлежат на присъждане в него, а не в
исковото или заповедното производство.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
8
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „САБИС 2012“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 74, с
ЕИК ********* и на Т. Й. КР. от *, с ЕГН **********, че дължат СОЛИДАРНО на
„ОЙЛКАРТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град София, ул. "Кавала" №
8, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 15 072.32 лева /петнадесет хиляди
седемдесет и два лева и тридесет и две стотинки/ - част от главница по Запис на
заповед от 01.03.2016 година, цялата размер на 50000.00 лева, с падеж на предявяване,
предявен за плащане на 27.02.2019 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.07.2020 година до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 529 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
07.07.2020 година по Ч.гр.д. № 1447/2020г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „САБИС 2012“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град
Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 74, с ЕИК ********* и Т. Й. КР. *, с ЕГН
********** да заплатят на „ОЙЛКАРТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
град София, ул. "Кавала" № 8, с ЕИК ********* сумата в размер на 2 245.45 лева /две
хиляди двеста четиридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща направените от ищеца в исковото производство съдебни разноски,
както и сумата в размер на 1 753.45 лева /хиляда седемстотин петдесет и три лева
и четиридесет и пет стотинки/, представляваща направените от ищеца в заповедното
производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1447 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2020 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9