Решение по дело №730/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1385/19.02.2024 г. постановено по адм.дело № 689/2023 г. по описа на А. съд - Бургас. С решението е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място] да заплати на И. М. С. с [ЕГН], обезщетение в размер на 700,00 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързано със санитарно-битовите условия в ареста към Затвор-Бургас - наличие в килиите на хлебарки и дървеници и поставянето на ищеца в килии с недостатъчна жилищна площ за изтърпяване на мярката „задържане под стража“, за периода 09.02.2022 г. – 07.06.2022 г., като в останалата му част, до пълния претендиран размер от 20 000,00 лева, съдът е отхвърлил предявения иск.

Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място] и с нея се оспорва решението в частта в която е осъдена да заплати на ищеца сумата от 700,00 лева, като счита, че решението в тази му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Възразява срещу изводите на съда за липсата на недостатъчна жилищна площ, което обосновава с трудния характер на ищеца и съобразяване с желанието му да бъде настанен в килия, надвишаваща с един човек капацитета й. Възразява и срещу изводите касаещи санитарно-битовите условия, в частност наличието на хлебарки и дървеници, като твърди, че задълженията за обезпаразитяване на спалните помещения са стриктно изпълнявани. Прави се искане да се отмени решението, в обжалваната му част, да се потвърди в останалата част и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Втората касационна жалба е подадена от И. М. С. с [ЕГН], понастоящем в Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвор Бургас и с нея се оспорва решението, в частта, в която е определен размера на дължимото обезщетение. Счита, че решението в тази част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Възразява за нарушение на принципа на справедливост досежно размера на присъденото обезщетение и прави искане да се увеличи общата сума, която следва да му се присъди. В съдебно заседание поддържа касационната жалба и прави искане да бъде уважена.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационните жалби и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационните жалби са процесуално допустими, подадени от надлежни страни, в законоустановения срок. Разгледани по същество и двете са неоснователни.

Производството пред А. съд - Бургас се е развило по исковата молба на И. С. против ГД „Изпълнение на наказанията“, с която е поискал да му се присъди обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лева за периода 09.02.2022 г. - 07.06.2022 г., причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с условията, при които е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“. Фактическите основания, на които лицето претендира обезщетението са: настаняване в килии с недостатъчна площ и без проветрение поради пренаселеност на ареста и неосигуряване на изискуемата жилищна площ от 4 кв.м.; нехигиенни условия на живот; наличие на дървеници и хлебарки в килии №8 и 5, вследствие на което ищецът е получил ухапвания по тялото; липса на топла вода и наличие на такава само в понеделник и четвъртък; липса на медицинско обслужване; липса на условия за двигателна активност. В исковата молба се твърди, че от посочените бездействия на затворническата администрация ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на човешкото достойнство, пораждане на чувство за страх, малоценност и незащитеност.

С решение № 1385/19.02.2024 г. съдът е обосновал извод за частична основателност на исковата претенция, която е уважил до размер от 700,00 лева и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 20 000,00 лева. Обезщетението е присъдено за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързано със санитарно-битовите условия в ареста към Затвор-Бургас - наличие в килиите на хлебарки и дървеници и поставянето на ищеца в килии с недостатъчна жилищна площ за изтърпяване на мярката „задържане под стража“. По отношение на жилищната площ съдът е намерил претенцията за основателна за период от 99 календарни дни от целия исков период, в които ищецът е бил настанен в килии № 4, 5 и 8, чиито разполагаема площ за едно лице е била по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв.м., според представените по делото справки. Обоснован е извод, че ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на задържаните под стража лица и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. За основателна е намерена и претенцията касаеща пребиваването на ищеца в помещение с дървеници и хлебарки, като е прието, че предприетите от ответника действия, дори да се приеме, че са извършени в сочения обем, не са достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на помещението от ищеца, без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което влошава в значителна степен качеството на живота. Съответно поставянето му в доказани неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, с оглед целодневното въздействието на инсекти, е прието, че само по себе си представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание. Прието е, че липсата на елементарен битов стандарт, свързан с непрекъснато пребиваване в помещение, пълно с хлебарки и дървеници, и от тук невъзможност за нормална почивка, е от такова естество, че предизвиква във всяко психически здраво човешко същество твърдяното от ищеца неудобство, с което съдът е обосновавал и наличието на настъпила неимуществена вреда за него. Останалите твърдения на ищеца С. за наличие на незаконосъобразни бездействия, подробно описани в исковата молба - оплакването за малоразмерност на прозорците, поддържането на хигиената в помещенията и осигуряването на препарати и хигиенни материали, оплакванията касаещи санитарния възел, достъпа до топла и студена вода, възможността за къпане, пропуски по отношение медицинското обслужване на ищеца и достъпа до него, както и отсъствието на достатъчно условия за двигателна активност, съдът е намерил за недоказани.

Съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е обосновал изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, като на основание чл.52 от ЗЗД съдът определя размера на обезщетението по справедливост.

Възраженията на касатора С. за несправедливост на размера на обезщетението, настоящият съд счете за неоснователни.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, при неимуществените вреди съдът определя обезщетение по справедливост, като естеството и характера на причиненото страдание съдът преценява не само с оглед субективното възприятие и усещане на ищеца за причинена вреда, но и с оглед на конкретни обективни факти.

Негативното въздействие на условията, при които И. С. е пребивавал в ареста към Затвора Бургас е несъмнено, като поставен в тези условия, в тяхната съвкупност, същите с основание са приети като представляващи отклонение от подходящата жизнена среда за изтърпяващите наказанието, като неудобствата надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното наказание и водят до понасяне на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието „лишаване от свобода“.

При преценката на въздействието на тези условия, съдът е съобразил и тяхната продължителност, като е разграничил периодите, в които лицето е било настанено в различни помещения, част от които не са били пренаселени, като е взел предвид и наличието на инсекти, като фактори влияещи върху здравето и качеството му на живот, без да се установява, те да са довели до конкретно увреждане на неговото физическо и психическо здраве и справедливо е определил обезщетение в размер на 700,00 лева, възмездяващо претендираните вреди на посочените фактически основания.

Неоснователни са и оплакванията на касатора ГД „Изпълнение на наказанията“ относно недоказаност на претърпените вреди, респективно по отношение на размера на присъденото обезщетение. По делото не се спори, че на територията на Затвора Бургас се извършват мероприятия по дезинсекция и дератизация по договор с външна фирма – изпълнител с предмет на дейност извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби. В конкретния случай от ответната страна макар и да са ангажирани доказателства относно извършване на дезинсекция на 22.02.2022 г., 25.03.2022 г., 19.05.2022 г. и 21.06.2022 г., не се установява тя да е била ефективна, във връзка с което правилно съдът е кредитирал и показанията на свидетелите Българиев и А..

Съгласно чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена. Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие без съмнение е доказано, с оглед целодневното поставяне под въздействието на инсекти – дървеници и хлебарки, само по себе си представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание. Претърпяното от ищеца не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и правилно първоинстанционния съд е приел, че исковата претенция е доказана по основание в тази част и е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, които са длъжни да осигуряват на лишените от свобода такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство.

Правилни са и изводите на съда, че по отношение на ищеца не са били осигурени 4 кв. м. жилищна площ и помещенията в които е пребивавал са били с надвишен капацитет, като без значение са причините за това. В разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС е установено изискване минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м., като това изискване се отнася и за осигуряване на същата минимална жилищна площ при престоя в ареста към затвора, което в случая не е спазено от ответника. По делото са налице доказателства, според които за 99 календарни дни от целия исков период, ищецът е бил настанен в килии № 4, 5 и 8, чиито разполагаема площ за едно лице е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 [жк], за период от 57 календарни дни, при [жк],40 кв.м. ищецът е бил с още пет задържани лица, което калкулира жилищна площ от 3,06 [жк], като за 2 календарни дни той е пребивавал при условия в които разполагаемата площ е била 3,68 кв.м. на човек. За период от 39 календарни дни е бил в спално помещение № 8 с обща жилищна площ от 15,20 кв.м., заедно с други пет задържани лица, което калкулира средно разполагаема площ от 2,53 кв.м. на човек. Налице е един ден престой в спално помещение № 5, с [жк],64 кв.м., заедно с още шестима други лица или разполагаемата площ на лице е била 2,95 кв.м. Така установената квадратура на помещенията правилно първоинстанционния съд е преценил, като несъответстваща на стандартните изисквания за необходимата площ за ползване на едно лице.

Ответникът не оспорва настаняването на ищеца С. в горепосочените помещения с надвишен капацитет, като причините, с които обоснова това са лично желание на лицето и съобразяване с проблемния му характер, които причини обаче са ирелевантни. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага и които разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС въвежда императивно - минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене.

С оглед на изложеното касационните жалби са неоснователни и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора не следва да се присъждат на страните разноски по делото.

Мотивиран от изложеното А. съд - Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 1385/19.02.2024 г. постановено по адм.дело № 689/2023 г. по описа на А. съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.