Р Е Ш Е Н И Е
№ 687/10.05.2021 година, град Б.
Административен съд – Б., в публично заседание на
двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.,
разгледа адм.
дело № 413/2021 година.
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1, във връзка
с чл.225а ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от С.Б.А. с ЕГН ********** и Н.А.А.
с ЕГН **********, двамата с адрес ***, против заповед № 2290/11.09.2020 година
на заместник – кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б..
С оспорената заповед, на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, на жалбоподателите е наредено да премахнат строеж, установен като
„незаконен“, представляващ „навес“ с площ от 16,20 м2, намиращ се в
УПИ ***, кв. ** (бивш УПИ ХV, бивш кв. **) по плана на квартал “Л.“, град Б.,
ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на град Б., с административен
адрес - град Б., квартал “Л.“, ул. “Димитър
Николов“ № 18 (лист 43 - 44).
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е материално незаконосъобразна. Заявява се, изграденото не е „строеж“ по
смисъла на § 5 т. 38 от ЗУТ, за него не е необходимо предвиждане по плана за
застрояване и не се изисква разрешение за строеж. Поддържа се, че ако се
приеме, че се касае за обект „постройка“ на допълващото застрояване, то за него
не се изисква инвестиционен проект и разрешение за строеж съгласно чл. 147 и
чл. 151 от ЗУТ. Изтъква се, че всички собственици на „незаконното
строителство“, което следва да се премахне по реда на ЗУТ, следва да са
адресати на заповедта за премахване.
Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание, процесуалния представител на
жалбоподателя поддържа, че процесният „навес“ е част от всички временни
постройки във връзка с организацията и механизацията на строителството,
съгласно одобрен план за безопасност и здраве (ПБЗ) при изграждане на жилищна
сграда в поземления имот, която в момента не е въведена в експлоатация.
Ответникът се представлява от
процесуален представител, който оспорва жалбата. Представя административната
преписка. Иска жалбата да бъде отхвърлена.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лица, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено и неблагоприятно от волеизявлението на
административния орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок след
получаването ѝ лично от С.А. по пощата с препоръчана пратка (лист 46).
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа
обстановка.
С жалба рег. № 94-01-30680/10.09.20** година до кмета
на община Б. М.Б.К. съсобственик на ПИ с идентификатор ***и сестра на С.А., е уведомила
кмета на общината, че в имота има незаконни постройки (лист 6 - 9).
За проверка на подадения сигнал администрацията
изискала ситуационна извадка от геодезически и регулационен план на село Л.,
одобрен със заповед № 71/23.02.**71 година, ситуационна извадка от кадастрален
и регулационен план на квартал “Л.“, одобрен със заповед № 831/25.10.**91
година и ситуационна извадка от застроителен план на квартал “Л.“, одобрен със
заповед № 831/25.10.**91 година (лист 10 – 12).
В образуваното производство другите съсобственици на
имота, посочени в сигнала, били уведомени за направеното оплакване и от тях били
изискани доказателства за законността на извършеното строителство (лист 13).
На 18.10.20** година С.Б.А. и Н.Б.Б. (сестра на С.А. и
на М.К.) представили скица № 15-188893/11.06.2014 година на поземлен имот с
идентификатор 07079.823.296; нотариален акт № 186/12.12.**74 година – за замяна
на недвижими имоти; протокол от 13.12.2017 година – за споразумение в хода на
съдебна делба на дворно място; удостоверение за наследници на Б.Н.Н., починал
на **.12.2017 година; нотариален акт № 92 от 28.04.2016 година за
покупко-продажба на селскостопанска сграда с идентификатор 07079.823.296.2;
протокол за определяне строителна линия и ниво на ограда; разрешение за строеж на
ограда № 0-58 от 22.06.2007 година; съгласие от А.Д.К. – собственик на имот,
граничещ с имота на Б.Н.Н. от 2012 година; конструктивно становище за обект –
дървен навес и ситуация на дървен навес с барбекю. С цитираните документи те
удостоверили, че са наследници на Б.Н. в поземления имот и съсобственици с
подателя на сигнала, както и че имотът е бил застрояван в годините (лист 15 – 26).
Във връзка с подадения сигнал, при извършена проверка
по документи и оглед на място било установено, че в ПИ с идентификатор ***са
изпълнени четири второстепенни постройки, сред които под № 2 „дървен навес за
съхранение на дърва за огрев“, заемащ средна площ 16,20 м², пристроен към
северната фасада на селскостопанска сграда с идентификатор 07079.823.296.2 по
КК на град Б.. С писмо от 20.12.20** година, на основание чл. 223 ал. 5 т.2 от ЗУТ, началникът на отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“
в Община Б. дал 14 – дневен срок на Н.Б., С.А. и М.К. за представяне на
нотариално заверени декларации с данни за извършителя и за годината на
изграждането на установените постройки (лист 27).
На 13.01.2020 година жалбоподателката С.А. посочила,
че постройката под № 2 „Дървен навес за съхранение на дърва за огрев“,
представлява временна постройка във връзка с организацията и механизацията на
строителството на собствената ѝ къща в имота, както и че навесът е бил изграден
от нея и съпруга ѝ Н.А. в периода 2010 – 2011 година (лист 28).
На 13.01.2020 година, Н.Б. представила писмено
обяснение, в което заявила, че постройката, посочена под № 2 „Дървен навес за съхранение
на дърва за огрев“, представлява временна постройка във връзка с организацията
и механизацията на строителството на нова къща и е изградена от С.А. и съпруга
ѝ Н.А. в периода 2010 – 2011 година (лист 30).
М.К. представила нотариално заверена декларация на
21.01.2020 година, съгласно която навесът е бил построен от Николина Б. и
съпруга ѝ Н. Бождерменов през 2012 година (лист 31).
На 13.03.2020 година длъжностни лица при Община Б.,
извършили проверка на място и по документи и съставили констативен протокол №
О-35, съгласно който при проверката е било установено, че „навес“, намиращ се в
УПИ ***, кв. ** (бивш УПИ ХV, бивш кв. **) по плана на квартал “Л.“, град Б. (ПИ
с идентификатор ***по КК на град Б. с административен адрес: гр.Б., кв.“Л.“,
улица “Димитър Николов“ № 18), представлява „строеж“ с площ 16,20 м² и
средна височина 2,30 м, изграден от дървена конструкция, с едноскатен
покрив. Проверяващите констатирали, че
строежът е разположен по северната имотна граница със съседния УПИ ІІІ, кв. **
по плана на кв. “Л.“ и частично ползва северната стена на сграда с
идентификатор 07079.823.296.2 по КК на град Б.. Установено било, че строежът е
напълно завършен, електрифициран и се ползва за съхранение на дърва за огрев. Проверяващите
го определили като „допълващо застрояване“ без такова не е предвидено в действащия
строителен план на квартал “Л.“, одобрен със заповед № 831/25.10.**91 година.
Извършеното било категоризирано като „строеж четвърта категория“, съгласно чл. 137 ал. 1 т. 6 от ЗУТ и чл. 12
от Наредба № 1/30.07.2003 година за номенклатурата на видовете строежи (ННВС).
Проверяващите установили, че провереният строеж е изпълнен без разрешение за
строеж и в несъответствие с подробния устройствен план за имота. Те посочили,
че имотът е собственост на М.К., Н.Б. и С.А., а строежът е изпълнен от С.А. и
съпруга ѝ Н.А., съгласно заявеното от С.А. и Н.Б. (лист 32).
Във връзка с констатираните обстоятелства, на
26.03.2020 година М.К., Н.Б. и С.А. били уведомени, на основание чл. 26 ал. 1
от АПК, за започнало административно производство по реда на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ - за премахване на строеж: „навес“ в УПИ ***, кв. ** (бивш УПИ ХV, бивш кв.
**) по плана на кв. “Л.“, град Б., в ПИ с идентификатор ***по КК на град Б., с
административен адрес – град Б., кв. “Л.“, улица “Димитър Николов“ № 18. С
уведомлението на страните била дадена възможност да представят становища или
документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за започнатото
административно производство (лист 34).
На 10.04.2020 година служители по контрол на
строителството в Община Б. съставили констативен акт № О-6 за извършена на
място проверка в присъствието на М.К., Н.Б. и С.А.. В акта те пресъздали
констатациите от съставения констативния протокол и изготвили окомерна скица на
разположението на строежа в имота. Като нарушени разпоредби в акта били
посочени чл. 137 ал. 3 и чл. 148 ал. 1 от ЗУТ. М.К. получила акта на 10.04.2020
година, а Н.Б. и С.А. – на 28.04.2020 година (лист 36 - 38).
На 27.04.2020 година, с допълнително писмено становище
до началник отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Б. Н.Б. и С.А.
заявили, че навесът за дърва е бил изграден като временна постройка към строежа
на новата къща на семейство Алексиеви, както и че към момента на изграждане на
навеса, собственик на селскостопанската постройка с идентификатор
07079.823.296.2 по КК, към която са прикрепени покривните дъски, е бил баща им Б.Н.
(лист 40 - 41).
На 11.09.2020 година, въз основа на фактическата
обстановка, установена в акта, заместник - кмет на общината издала заповедта,
оспорената в настоящото производство, с която е разпоредено премахването на
строежа (лист 43 – 44).
В хода на съдебно оспорване са представени разрешение
за строеж № 0-88 от 01.08.2008 година за „едноетажна жилищна сграда“ с РЗП 87 м²
и ПБЗ за обект „Жилищна сграда в УПИ ***, кв. ** на кв. “Л.“, град Б. –
преустройство по време на строителство“ (лист 84 – 87).
При така описаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона
форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.
Заповедта съответства на целта на закона, формулирана
в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във
връзка със строителството.
В образуваното административно производство не е
допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на заповедта.
Административният орган е изследвал въпроса за авторството на строежа, като е
изискал данни в тази насока от всички съсобственици на поземления имот.
Съобразно твърденията им, той е установил кои са извършителите, а впоследствие заповедта
е издадена именно по отношение на тези лица – С.А. и Н.А..
В производството по чл. 225а от ЗУТ Н.А.А. е бил
конституиран като заинтересована страна. От момента на сезирането си със
сигнала на М.К. общинската администрация е съсредоточила вниманието си върху
нея и сестрите ѝ – С.А. и Н.Б. – в качеството им на съсобственици на
поземления имот и наследници на бившия собственик Б.Н.Н.. Все пак,
волеизявленията от помощните органи в започналия административен процес са били
адресирани не само до А., Б. и К., но и до Н.А.А., който е бил посочен
недвусмислено като извършител на процесния строеж както от Н.Б., така и от
съпругата си – С.А. (лист 35 долу и 46 стр. 2). При това положение
администрацията законосъобразно го е конституирала, на самостоятелно основание,
като страна в производството, без оглед на брачната му връзка със С.А., съответно
– уведомявала го е за предприетите действия по подадения сигнал и му е
предоставила възможност за участие.
Заповедта е материално законосъобразна.
Проверката за законосъобразност на оспорения акт, на
основанията по чл. 146 от АПК е обусловена от разрешаване на спорния между
страните въпрос – представлява ли процесният обект „строеж“ от допълващото
застрояване по смисъла на чл. 137 ал. 1 т. 6 от ЗУТ. Настоящият съдебен състав
приема, че процесният обект е „строеж“ от допълващото застрояване.
Съгласно чл. 41 ал.1 – 2 от ЗУТ, допълващото
застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни,
обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното
застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен
план. Когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен
устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за
проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или
допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани
поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия
подробен устройствен план.
Предвид характеристиките на процесния обект, правилно
административният орган е определил същият като „строеж“ от допълващо
застрояване. Конструкцията на обекта е изпълнена от дървен материал и същата е достатъчно масивна, доколкото за нейното преместване е
необходимо разглобяване и след това изграждане наново. От друга страна, е
променен начина на ползване на терена, който е следвало да бъде свободно дворно
пространство, но след реализирането на обекта това дворно пространство е било
заградено и предназначено за складиране на дърва, което предполага употребата му
за обслужващи дейности към основаната сграда, т.е. е част от допълващото
застрояване. Обектът представлява дървена конструкция с едноскатен покрив със
средна площ 16,20 м² и средна височина 2,30 м, като частично ползва
северната стена на сграда с идентификатор 07079.823.296.2 по КК на град Б.. Той
не може да бъде квалифициран като преместваем обект или градински елемент,
поради което правилно е определен като „строеж“.
Не може да бъде споделен и довода на жалбоподателите,
че процесният обект представлява временна постройка във връзка с организацията
и механизацията на строителството, съгласно представения одобрен ПБЗ при
изграждане на жилищна сграда по разрешение за строеж № 0-88 от 01.08.2008
година. Видно от представения ПБЗ, същият се отнася за строителството на
жилищна сграда № 3, а процесният обект е изграден до сграда № 2 и даже ползва
северната ѝ стена. Предвид това няма как процесният навес да бъде
определен като временна постройка към сграда № 3, а правилно е определен като
допълващо застрояване на сграда № 2 в имота.
Съгласно чл. 148 ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени по този закон.
Настоящият строеж не попада в предвидените в чл. 151 ал. 1 от ЗУТ изключения,
за които строежи не е необходимо издаване на разрешение. Същият попада само в
изключенията посочени в чл. 147 ал. 1 от ЗУТ, за които обекти не се изисква
одобрение на инвестиционни проекти. Съгласно чл. 41 ал.1 от ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени
имоти се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен
план, а съгласно ал. 2 когато допълващо застрояване не е предвидено с
действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на
общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140. Не е спорно в настоящия случай, че процесният строеж не
е предвиден в действия застроителен план на кв. “Л.“, одобрен със заповед №
831/25.10.**91 година, не е допуснат с виза за проектиране и за него не е
издадено разрешение за строеж.
Съгласно нормата на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ,
приложима на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, незаконни са строежите, които са
извършени без издадени разрешения за строеж и същите подлежат на премахване.
Неприложими са в случая и нормите на § 16 от ПР на ЗУТ
и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. За да се приеме, че са налице
предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ, постройката следва да е изградена до
07.04.**87 година при първата хипотеза, от 08.04.**87 година до 30.06.**98
година при втората хипотеза и след 30.06.**98 година при хипотезата на ал. 3,
като в хипотезите на ал. 2 и ал. 3 е необходимо също да е деклариран пред
одобряващите органи до 31.12.**98 година съгласно ал. 2, или в шестмесечен срок
от обнародването на ЗУТ, съгласно ал. 3. В хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено преди 31 март 2001 г. В случая тези
предпоставки не са налице. Според твърденията на госпожа А. и сестра ѝ
госпожа Б., строежът е изграден през 2010 - 2011 година, а към този момент
горните срокове са изтекли. Ето защо съдът приема, че строежът не представлява „търпим
строеж“ по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите и по
отношение адресатите на заповедта. Самите жалбоподатели са посочили, че те са
извършители на процесния строеж с писмо с рег. № 94-01-30680(5) от 13.01.2020
година, поради което правилно те са определени като извършители на строежа и
съответно - адресати на оспорената заповед.
Предвид изложеното, съдът приема, обжалваната заповед
за законосъобразна. Затова жалбата на С.Б.А. и Н.А.А. следва да бъде
отхвърлена.
С оглед на изложеното, на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б.А. с ЕГН ********** и Н.А.А. с
ЕГН **********, двамата с адрес ***, против заповед № 2290/11.09.2020 година на
заместник – кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б..
Решението може да се обжалва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: