Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.10.2018г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 септември
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1316,
по описа за 2018 година.
Производството
е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът «Мобилтел» ЕАД
гр. София, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК, срещу Б.Д.Б. е образувано ч.гр.д № 4739/2017, по
описа на PC - Стара Загора,
по което има издадена заповед за изпълнение. В рамките на предвидения от
законодателя 14/четиринадест/ дневен срок е постъпило възражение от страна на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
В законоустановения срок
и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422, вр.чл.79 от ЗЗД предявяват настоящия
иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу
ответника в настоящото производство.
Ищцовото дружество
предявява исковата си претенция въз основа на договор - Б0704208 от дата
13.02.2007 г. за далекосъобщителни сключен с Б.Д.Б.. В т.9, б. „в" във
връзка с т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, ищецът е описал, че длъжникът му
дължи сума, представляваща неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз
основа на което неизпълнение претендира и неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителна услуга.
Сочи, че между
страните е съществувал, и валидно е действал, Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер Б0704208 от дата
13.02.2007 г., с който на ответника са били предоставяни далекосъобщителни
услуги. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на
името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки
абонат за таксуващия период, за който ще
му бъде издавана фактура.
Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до
абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми."
В срока на действието на договорите за мобилни услуги Б0704208 от дата
13.02.2007 г. „Мобилтел” ЕАД е издал на абоната-ответник следните фактури :
1 .фактура №
*********/10.12.2014 г., с падеж на плащане 25.12.2014 г., за отчетен период от
07.11.2014 г.до 06.12.2014 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 27.52 лв. (двадесет
и седем лв. и 52 ст.);
2 .фактура №
*********/09.01.2015 г., с падеж на плащане 24.01.2015 г , за отчетен период от
07.12.2014 г.до 06.01.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 37.57 лв. (тридесет
и седем лв. и 57 ст.);
3 .фактура №
*********/10.02.2015 г., с падеж на плащане 25.02.2015 г., за отчетен период от
07.01.2015 г.до 06.02.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 0.06 лв. (НУЛА
лв. и 6 ст );
4 .фактура №
*********/20.05.2015 г.,
с падеж на плащане 20.05.2015 г., за отчетен период от 07.04.2015 г.до
06.05.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 764.75 лв. (Седемстотин шестдесет и четири
лв. и 75 ст ).
Длъжникът не изпълнил
задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в срок всички дължими
към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на
мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник Б.Д.Б.
договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Ето защо, и на основание
чл. 86 от ЗЗД, претендират и мораторна лиха за забава начислена върху
главницата в размер на 15.87 лв. (Петнадесет лв. и 87 ст.) за период от
26.02.2015 г. до 24.07.2017 г.
Ищецът посочва, че претендиранта
сума в размер на 845.77 лв. представлява сбор от предоставените на
абоната от Оператора далекосъобщителни услуги по сключените между страните
договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата била
формирана като сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по
договори Б0704208 от дата 13.02.2007 г. в размер на 65.15 лв. и сума за начислена неустойка в размер на -
764.75 лв. за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги
Б0704208 от дата 13.02.2007 г., както и мораторна лихва в размер на 15.87 лв., начислена върху: фактура
№ *********/10.02.2015 г.;
„Мобилтел” ЕАД имали
право да получават в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги, както и имали право да получават в срок всички суми по
т. 34,а-34,в от настоящите Общи условия. Незаплатената стойност на
далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, била отразена в
представените фактури. Доколкото последните не
били погасени от абоната-ответник, „Мобилтел” прекратили едностранно
сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което на последния е била
начислена неустойка.В случая, клаузата за неустойка била регламентирана и
уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите
условия на оператора, които съгласно са неразделна част от индивидуалния
договор и имали задължителна сила за страните, освен ако не било уговорено
друго. Настоящият случай не попадал в тази хипотеза, защото такава допълнителна
уговорка нямало. Клаузата за неустойка фигурирала в представеното с исковата
молба Приложение в раздел „Отговорност” и гласяло: „В случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право
да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/ или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки),дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване. Основанието за прекратяване на договора следвало и от
27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които било упоменато, че „Мобилтел”
имали право да ограничат достъпа до част от услугите или да прекратят
индивидуалния договор, ако абонатът имал неизплатени дължими вземания към
„Мобилтел”. А съгласно чл. 54 от ОУ/ „Мобилтел има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата
в следните случаи: 54.1 При
неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане.”. За
самото прекратяване на договора законът не изисквал форма нито за валидност,
нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора, поради
неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за
мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора.
Неизпълнението от страна
на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно
издадените фактури, довело до прекратяването на индивидуалните договори на
ответника Б.Д.Б. и начисляването на
договорна неустойка. Ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение №
639/13.04.2006 г. на КРС) „Мобилтел” имали право да получават в срок всички
дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги.37.6. „Мобилтел”
имали право да получават в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от настоящите Общи
условия. Съгласно чл. 26.5. „Мобилтел” предоставяли на абоната 15-дневен срок
след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите,
съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от
същия услуги по договорите с Оператора, било обусловило правото на Мобилтел
/чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Б.Д.Б., ЕГН: ********** „Мобилтел има право едностранно
да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до
мрежата в следните случаи:
Съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор били
приложени клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия „Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел."
Съгласно чл. 23, б)
месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен
индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплащали от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет.
По силата на чл. 26.4 от Общите условия на „Мобилтел"ЕАД
неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за
плащане на дължимата сума" 26.4.
(Изм. - в сила от 06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012 г.) Заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително
уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми.".
Потребителят дължал
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27
от Общите условия, плащането на посочената във фактурата сума се извършвала в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай
ответникът Б.Д.Б. е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е
предоставените мобилни услуги не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадени са му фактури, които не били заплатени в срок. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следвал да понесе отговорността си. Представените фактури сами по
себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор
и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил,
респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
С допълнителна молба вх.
№ 10824/20.04.2018г. ищецът прави отказ от иска, по отношение на мораторна
лихва в размер на 15.87 лв. С определение, постановено в закрито заседание на
18.06.2018г. съдът е прекратил производството по предявения установителен иск
касаещ лихва за забава в размер на 15.87 лв.
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, по отношение на ответника Б.Д.Б.,
ЕГН: **********, с адрес ***, съществуване на вземането на „МОБИЛТЕЛ „
ЕАД, в размер на
845.77
лв., от която сума: сумата 65.15 лв. представлява незаплатена далекосъобщителна
услуга, дължима по Договор за далекосъобщителни услуги № Б0704208/13.02.2007г.,
сумата 764.75 лв. представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги.
Претендира за направените в настоящото исково производство
разноски.
Ответникът Б.Б. не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирал е
молба, с която взема становище по основателността на предявения иск. Ответникът
не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата
и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 4739/2017г. по описа на СтРС, се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 3151/25.08.2017г., съгласно която е
разпоредил длъжникът Б.Б. да заплати на кредитора „МОБИЛТЕЛ” ЕАД София сумата
от 65.15 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуги по Договор
Б0704208/13.02.2007г. и фактури №№ ********* от 10.12.2014 г.;
********* от 09.01.2015 г.; ********* от 10.02.2015 г.; ********* от 20.05.2015
г., сумата 764.75 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
15.87 лв. – мораторна лихва от 26.02.2015г. до 24.07.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 24.08.2017г. до окончателното
плащане, както и сумата от 205 лв. разноски по делото. На осн.чл. 47, ал.5 от ГПК съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение е приложено по
делото, като съдът е приел, че същото е редовно връчено на 02.01.2018г. На осн.
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя „МОБИЛТЕЛ” ЕАД гр. София,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителят предявява настоящия иск.
В производството
по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането
му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за
спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на
страните. Правното твърдение на ищеца е, че вземането му произтича от договор
за далекосъобщителни услуги Б0704208/13.02.2007г., за което вземане са издадени
фактури - № ********* от 10.12.2014 г.; № ********* от 09.01.2015
г.; № ********* от 10.02.2015 г.; № ********* от 20.05.2015 г. По
делото е представен договор от 13.02.2007г., без номер, сключен между
„Мобилтел” ЕАД и Б.Б.. Така представеният договор установява единствено
възникнали между страните взаимоотношения по него. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест не представя доказателства, относно изпълнението на
задълженията си по сключения договор – реално предоставяне на далекосъобщителна
услуга. Въпреки указанията на съда, ищецът не представя издадени по дължимото
вземане фактури. Липсват каквито и да е доказателства относно ползваните от
ответника далекосъобщителни услуги по процесния договор №
Б0704208/13.02.2007г., за да се търси заплащане на същите.
С оглед на изложеното, съдът счита, че по делото не се
установява, че ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги по
процесния договор на обща стойност от 65.15 лв., за което вземане са издадени
фактурите - № ********* от 10.12.2014 г.; № ********* от 09.01.2015
г.; № ********* от 10.02.2015 г.; № ********* от 20.05.2015 г. При това
положение, предявеният установителен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК е недоказан и подлежи на отхвърляне.
Недоказан се явява и предявеният иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане за сумата от 764.75 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора. По настоящото дело не са представени никакви доказателства,
че изявлението на ищеца за прекратяване на договора е достигнало до ответника, за да е налице
основание за търсене на наустойка. Отделно
от това, следва да се посочи, че прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. По този
начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен,
но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл константната практика на ВКС:
Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. и др.
Като
взе предвид гореизложеното, съдът счита че предявения установителен иск по чл.
422, ал.1 от ГПК се явява изцяло неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде изцяло отхвърлен. С оглед неоснователността на установителния иск,
неоснователно се явява и искането на ищеца за присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1, против Б.Д.Б., ЕГН **********,***, иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК да се признае за установено, че Б.Д.Б. дължи на от „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД,
гр. София, сумата 65.15 лв., представляваща главница от неплатени
далекосъобщителни услуги по договор № Б0704208/13.02.2007г., съобразно фактури:
№ ********* от 10.12.2014 г.; № ********* от 09.01.2015
г.; № ********* от 10.02.2015 г.; № ********* от 20.05.2015 г.; сумата от
764.75 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на същия
договор, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение № 3151/25.08.2017г. по ч.гр.д. № 4739/2017г. по описа на
СтРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, като ОТХВЪРЛЯ и искането за присъждане на направени по настоящото дело
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: