Мотиви към присъда № 33/12.07.2016г. по
НОХД № 816/2015г. по описа на Окръжен съд гр. Плевен
Обвинението
е против М.А., роден на ***г. в Република Македония, български гражданин, живущ
***, женен, не осъждан за престъпления от общ характер, с висше образование, работи
като лекар, ЕГН **********, в това, че :
На 07.07.2011г.
в гр.Плевен извършил два пъти финансова
операция с имущество – парична сума в размер на 83 000 лева, за която
знаел че е придобита от А.Б.К. чрез тежко умишлено престъпление - измама по
чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК както следва
:
На 07.07.2011г.
в гр.Плевен извършил финансова операция – наредил банков превод от сметка IBAN
*** „***“АД с титуляр М.А.
към сметката на съпругата му Т. А. с IBAN *** размер на 25 000 лева, за която
знаел, че е придобита от К. чрез тежко умишлено престъпление - измама по
чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК
На същата дата, на същото място
извършил финансова операция – теглене на сума на каса IBAN *** „***“АД с титуляр М.А. в размер на
58 000 лева, за която знаел, че е придобита от К. чрез тежко умишлено
престъпление измама по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209,
ал.1 от НК
--- престъпление по чл.253, ал.4, вр.ал.3,
т.2, вр.ал.1, предл.1 от
НК.
Със същия
обвинителен акт е повдигнато обвинение и против А.Б.К., роден на ***г***, български
гражданин, българин, осъждан за престъпления от общ характер, със средно
образование, не женен, ЕГН **********, за това, че :
На 06.07.2011г. в гр.Плевен извършил
два пъти финансова операция с имущество – парична сума в размер на 94 000
лева, за която знаел че е придобита от него чрез тежко умишлено престъпление -
измама по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК
както следва :
На 06.07.2011г. в гр.Плевен извършил
финансова операция – теглене на сума на каса от ОББ-Плевен от сметката на
„Възраждане 71“ – с.***** с IBAN ***0 лева, за която знаел, че е
придобита от него чрез тежко умишлено престъпление - измама по чл.210, ал.1,
т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК
На същата дата, на същото място
извършил финансова операция – наредил банков превод от сметка IBAN
***, на „Възраждане 71“
– с.***** от ОББ-Плевен към сметка с IBAN *** „***“АД с титуляр М.А. в размер на
84 000 лева, за която знаел, че е придобита от него чрез тежко умишлено
престъпление - измама по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209,
ал.1 от НК --- престъпление по чл.253, ал.4, вр.ал.3,
т.2, вр.ал.1, предл.1 от
НК.
По
делото няма предявен граждански иск, не са конституирани гр. ищци и частни
обвинители.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите по отношение на двамата
подсъдими обвинения и изразява становище, че същите се доказват по несъмнен
начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимите като за подс. К. предлага наказание лишаване от свобода в размер на
10 години, което да се търпи при първоначален строг режим в затвор, както и
глоба в размер на 100 000 лв., а по отношение на подс.
А. предлага наказание около 6 години лишаване от свобода, което да се търпи при
първоначален строг режим в затвор и глоба в размер около средния предвиден от
закона. Прави искане да бъде изменена мярката за неотклонение на А. в задържане
под стража. Прокурорът освен това пледира на основание чл.253, ал.6 НК за отнемане в полза на държавата на сумите,
които съставляват предмет на извършеното престъпление.
Подсъдимият М.А. се явява лично и със защитника си адв. С.К. от САК. Не се признава за виновен и пледира за
постановяване на оправдателна присъда.
Защитникът адв.
К. изразява становище, че обвинението,
което е повдигнато на подзащитният му е недоказано от
субективна страна. Твърди, че в хода на съдебното следствие е останало
недоказано по несъмнен начин обстоятелството, че А. е знаел какъв е произхода
на получените по негова сметка парични суми от подс. К.
към момента, когато се е разпоредил с въпросните суми. Предвид горното пледира подзащитният му да бъде признат за невинен по повдигнатото
му обвинение.
Съдебното производство по отношение на
подсъдимия А.Б.К. се провежда задочно по реда на чл.269, ал.3, т.2 НПК.
За
този подсъдим се явява служебният защитник адв. В.П.,
която пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния
й. Алтернативно пледира за налагане на наказание при условията на чл.66, ал.1 НК, тъй като към момента на деянието подс. К. е неосъждан,
както и за приложение разпоредбата на чл.55 от НК и да не бъде налагано
кумулативно предвиденото от закона наказание глоба. Защитата твърди, че
престъплението, в което е обвинен подс. К. не е
осъществено от субективна страна, тъй като извършеният банков превод на
паричната сума, която последният е придобил чрез престъпление по чл.210, ал.1,
т.5 вр. чл.209, ал.1 НК представлява разпореждане с
предмета на престъплението „измама“, а не самостоятелно престъпление по смисъла
на чл.253 НК. Изразява становище, че не е налице общност в умисъла между
двамата подсъдими за извършване на престъплението „пране на пари“, тъй като от
доказателствата по делото е видно, че с паричните средства, които са предмет на
престъплението по настоящето наказателно производство, К. е изпълнил парично задължение, което е имал
към покойния дядо на подс. А.. Парите са преведени по
сметка на А. в качеството му на наследник и за погасяване на задължение по
договор за заем, а не с цел да се прикрие произхода, местонахождението,
движението или действителната собственост на горните парични средства.
Плевенски
окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след преценка становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа страна :
През
лятото на 2011г. А.Б.К. решил да си набави парични средства чрез измамливи
действия като въведе в заблуждение лица, занимаващи се с изкупуване на зърнена
продукция, давайки вид че притежава зърно.
През
периода от 05.07.2011г. до 06.07.2011г. А.К. въвел в заблуждение на
представителите на *****ЕООД – П. И. Б. от гр.Раковски и представителите на „***
1“ ЕООД – гр.Благоевград – М. Д. М., че
ще им продаде ечемик, който бил складиран в складове на представляваното от К.
дружество „Възраждане 71“ ЕООД – с.*****. Под предлог, че ще им даде ечемика
след плащането К. настоял представителите на двете дружества да му заплатят
предварително уговорените по сделките суми. Така „*** 1“ЕООД – гр.Благоевград
му превели сумата от 48 360 лева на 05.07.2011г., а *****ЕООД –
гр.Раковски му превели сумата от 46 500 лева на 06.07.2011г. Сумите били
преведени по сметка на „Възраждане71“ЕООД – с.***** с IBAN ***, представлявано от К.. ***** ЕООД
превели сумата с посочено за превода основание
„ф-ра № 101 от 06.07.2011“, а „***“ООД
посочили като правно основание за направения превод „ф.101/05072011“. Тъй като
нямал намерение да им доставя ечемик, а и възможност да стори това К. им
причинил вреда в размер на преведените суми. Така в резултат на извършената от
него измама К. получил владението върху сумата от 94 860 лева в сметката
на представляваното от него дружество. За горното престъпление извършено от К.
е налице влязла в сила осъдителна присъда по НОХД 1532/2012 г. по описа на РС гр.Плевен.
На
06.07.2011 г. в 12.50 часа К.
телефонирал на А. и двамата провели няколко разговори, в които К. поискал А. да
му съобщи негова лична банкова сметка, ***ет на
престъплението измама. А. се съгласил да му предостави номера и позвънил на телефон 064 ******, който е на банков клон „Република“
в гр.Плевен, ул.“*****“ **. Отговорникът на клона Н.Б.М. му съобщил номера на
сметката. Незабавно след това А. изпратил на К. кратко текстово съобщение със
съдържание номера на личната му(на А.) сметка в ***. В това време К. се явил в клона на ОББ в гр.Плевен и се
легитимирал като представител на дружеството „Възраждане 71“ ЕООД. Съставил
нареждане разписка, което била осчетоводена от банката в 12.58 часа. Срещу този
документ на К. били изплатени 10 000 лева от получените от измамата.
Незабавно след това К. съставил и преводно нареждане за кредитен превод, с
което наредил на банката от сметката на дружеството да бъдат преведени сумата
от 84 000 лева по сметката на А. в „***“ с IBAN ***. Тъй като се опасявал, че е възможно
сметката да бъде запорирана К. наредил превода по
системата РИНГС за бързи преводи. В този момент А. се намирал в гр.Велико Търново.
След постъпването на сумата по сметката му А. получил кратко текстово съобщение
от банката си в 13.37 часа на същата дата.
Тъй
като по това време вече органите на полицията били започнали разследване по
документиране на извършената от К. измама очаквали, че А. ще се яви в клон
„Република“ за да изтегли парите. Преди обяд на 07.07.2011г.
А. се появил в клон „Република“, за да изтегли сумата и да попълни декларация
за произход на средствата. В този момент К.Г. и Х.Д. *** се явили също в клона
и поканили А. да ги придружи в полицията за разпит. Той ги попитал какъв е
поводът за този разпит и те го уведомили, че получените по сметката му средства
са с престъпен произход, тъй като са придобити от А.К. чрез измама. А.
доброволно тръгнал с двамата полицаи и в 11.00 часа пристигнали в Областта
дирекция на МВР-Плевен. В 11.10 часа започнал разпит на А. от разследващ
полицай, който бил по досъдебното производство за измамата на К.. Разпитът
продължил до 12.00 часа. След края на разпита разследващият полицай отново
разяснил на А., че средствата получени по личната му сметка от А.К. са придобити от К. чрез измама и че е
забранено от закона да се разпорежда с тях. Разяснението станало в присъствието
на К.Г.. След това А. бил освободен и напуснал Дирекцията на полицията. След
напускането на Дирекцията А. отново провел разговор с К..
А.
се явил в клон „Република“ и настоял да му бъде изплатена сумата от 58 000
лева и да направи превод с останалата
част. В 15.52 часа бил осчетоводен подписаният от А.
документ „Преводно нареждане за кредитен превод“, с който А. разпоредил на
банката да извърши превод на сумата от 25 000 лева от неговата сметка с IBAN
*** съпругата му Т. А. с
IBAN ***. Незабавно
след това А. подписал „Нареждане разписка“, с която в 16.01 часа изтеглил на
каса сумата от 58 000 лева. За това теглене банката удържала такса в
размер на 275 лева, тъй като тегленето не било предварително заявено.
След
това напуснал клона на банката със сумата от 58 000 лева.
Така
приетата от съда за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства.
Обстоятелствата
за осъществения от страна на К. по отношение на А. банков превод и проведената
в тази връзка между тях телефонна комуникация, както и извършените от страна на
А. разпоредителни действия с получената чрез превода парична сума се
установяват от заключението на съдебно-икономическата експертиза (л.156-л.167
от досъдебното производство), писмените доказателства, приобщени по реда на чл.
283 НПК- справка от МТЕЛ (л.11-л.69, т.2
от досъдебното производство), банкови документи (л.148-л.155, т.2 от
досъдебното производство),
банкови извлечения
(л.109-л.161, т.3 от досъдебното производство). Обясненията на самия А. също са
в потвърждение горните обстоятелства. Той не отрича обстоятелството, че след проведен телефонен разговор с К. и изпращане
на sms, в който е изписал номера на
банковата си сметка, е получил чрез банков превод от подс.
К. инкриминираната съобразно повдигнатото обвинение парична сума. В обясненията
си А. разказва и за извършените от него разпоредителни
действия с тези парични средства. Съдът намира, че в тези им части обясненията
следва да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства /посоченени по- горе в
настоящите мотиви/, показанията на свидетелите Н.М., К.Г., Т.М., Х.Д. и М.Д.Х.,
както и със заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Подсъдимият
А. обаче твърди, че с паричната сума, която му е била преведена, подс. К. е изплатил свое парично задължение от 2005г. към
покойния дядо на А.. За доказване на горното твърдение, подсъдимият представя
чрез защитника си нотариално заверен препис на частен документ- декларация,
която отразява изявление на подс. К. в тази насока. Този
подсъдим твърди също така, че не е знаел, нито е бил уведомен от когото и да е
преди да се разпореди с процесната парична сума, че
същата е била придобита от подс. К. чрез
престъпление.
Настоящият
съдебен състав намира, че в тази им част обясненията на подс.
А. съставляват защитна версия и не следва да бъдат кредитирани с доверие. По
отношение на обстоятелството дали преди извършване на разпоредителните действия
с паричната сума в размер на 83 000 лв. подсъдимият А. е знаел, че тя е
придобита от подс. К. чрез престъпление, в хода на
съдебното следствие бяха разпитани свидетелите К.И.Г. и Х.Д.Д.,
и двамата служители на ОД на МВР Плевен. От техните показания се установява, че
са били част от екипа, който е съдействал на разследващ полицай Н. във връзка с
разследването на извършената от подс.К. измама. По
този повод получили данни, че част от получената чрез това престъпление парична
сума е преведена по сметка на подс. А. в „***“, както
и че А. се намира в офиса на банката и има намерение да изтегли горните суми. И
двамата свидетели твърдят, че по нареждане на разследващ полицай Н. са отишли в
офиса на банката, където се срещнали с А.. Обяснили му, че паричните суми,
които са преведени по неговата сметка от А.Б.К. са придобити от последния чрез
измама, за която има образувано досъдебно производство, по което следва да бъде
разпитан и го отвели за такъв разпит в ОД на МВР Плевен. Свидетелят Г. твърди,
че след приключване на разпита разследващ полицай Н. също е уведомила А., че
получените по неговата сметка суми са придобити от К. чрез престъпление. Казала
му да не прави опит за прехвърляне на горната сума, тъй като предстои сметката
да бъде запорирана от съда. Показанията на тези двама
свидетели кореспондират помежду си и остават непроменени при проведената очна
ставка между подс. А. и всеки от тях. Съдът намира,
че горните показания следва да се кредитират с доверие, тъй като кореспондират
помежду си. Освен това действията на подс. А. след
приключване на разпита му от полицай Н. са показателни. От показанията на свид. М.Х., свид. Н.М., Т.М. и
съдебно- икономическата експертиза на в.л. Б.А. се установява, че подс.А. отишъл в клон „Република“ и настоял да му бъде
изплатена сумата от 58 000 лева и да направи превод с останалата част. В 15.52 часа бил осчетоводен подписаният от А.
документ „Преводно нареждане за кредитен превод“, с който А. разпоредил на
банката да извърши превод на сумата от 25 000 лева от неговата сметка с IBAN
*** съпругата му Т. А. с
IBAN ***. Незабавно
след това А. подписал „Нареждане разписка“, с която в 16.01 часа изтеглил на каса в брой сумата от
58 000 лева. За това теглене банката удържала такса в размер на 275 лева,
тъй като тегленето не било предварително заявено. Тези действия показват припряност
от страна на А., който очевидно е целял да „изпразни“ банковата си сметка преди
тя да бъде запорирана.
Съдът
намира за неоснователни и неотносими към предмета на
доказване доводите на подс. А., че с получения от
него паричен превод, подс. К. е погасил свое парично
задължение към покойния дядо на А.. На първо място дори това да е така, то
наличието на подобно обстоятелство не представлява извинителна причина да бъде
прието плащане с парични средства, за които подсъдимият А. е бил уведомен, че
са придобити от платеца чрез престъпление. За съставомерността
на извършеното деяние е необходимо да е налице знание за незаконния произход на
средствата и извършване на разпореждане с тях, които обстоятелства се
установяват от обсъдените по- горе доказателства. На второ място настоящият съд намира, че в
хода на съдебното следствие не е доказано съществуването на твърдяното от А.
правоотношение. От представения от подсъдимия А. чрез неговия защитник адв.К. нотариално заверен препис на частен документ-
декларация, изхождаща от А.Б.К. е видно едностранно изявление, че същият е
получил през 2005г. /без да е посочена конкретна дата/ от М. А., гражданин на Р. Македония, сумата от
300 000 македонски динара, която се равнява на 100 000 германски марки. Съдът намира, че горният
частен документ е недостоверен. Самата декларация не е датирана от издателя й.
Единствената достоверна дата е тази на
нотариалната заверка на преписа от този частен документ- 22.04.2014г.
Тази декларация не удостоверява наличие на договор за заем между М. А. и А.Б. К.,
тъй като не съдържа минимално необходимите реквизити за такъв. Не са налице
данни за дата и място на сключването му и падеж. Както е известно от правната
теория, договорът за заем е реален, т.е. за действителността на същия е
необходимо парите, които са предмет на договора да бъдат предадени от
заемодателя на заемополучателя. По делото няма
никакви данни в тази насока- документ за извършен банков превод, касов ордер и
пр. Следва да се има предвид, че се касае за значителна сума в чужда валута,
която не може да бъде пренесена легално в брой през границата на страната.
Освен
това от съдебно- икономическата експертиза по делото е видно, че подс. А. не е декларирал получената от него сума в ГДД за
2011г., съобразно изискванията на чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ.
Ето
защо съдът намира, че се касае за защитна версия на подс.
А., която цели оневиняването му.
След
съвкупната преценка на обсъдените доказателства, съдебният състав намира, че подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Съдът
намира, че подс. А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
От
обективна страна са налице всички признаци на визирания престъпен състав-
подсъдимият извършил финансови операции с парична сума, за която е знаел, че е
придобита от подс. К. чрез тежко умишлено
престъпление „измама“. Неоснователни са доводите на защитника адв. К., че А. не е бил предупреден писмено по реда на ЗМВР
за това обстоятелство. За съставомерността на
извършеното деяние е без значение начинът, по който подсъдимият е узнал за
произхода на средствата. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен
начин от свидетелските показания на К.И.Г. и Х.Д.Д.,
че подсъдимият А. е бил уведомен, както от тях лично, така и от разследващ
полицай Н. за горното обстоятелство. Предикатното престъпление, в резултат на което К. е придобил средствата е тежко по смисъла на Назатателния кодекс на
Република България – «Измама» във всичките
му основни и квалифицирани състави. От тук насетне наличието на знание относно предикатното престъпление е белег за наличието на пряк умисъл за изпирането на пари, тъй като предикатното
престъпление е елемент от обективната страна на съставите
на изпирането на пари и представите на дееца за него са елемент от съзнаването на обществената опасност на деянието като част от съдържанието на интелектуалния
момент на вината по чл.253 НК. За предикатното
престъпление К. бил признат
за виновен и осъден с влязла
в сила присъда по НОХД № 1532/2012г. на РС-Плевен.
Налице
е разпореждане с парична сума, което съставлява финансова операция по смисъла
на чл.253, ал.1 от НК. Това е банковия превод от една сметка към друга, а също
така и тегленето на каса на сума пари от банкова сметка. ***, което се изразява
в съставянето на писмено разпореждане за превод, както и съставянето на разпореждане до
банката за изплащане на каса и фактическото теглене на парите.
Налице
от обективна страна е и квалифициращият признак два – пъти с оглед броя на
финансовите операции.
От
субективна А. е съзнавал обществената опасност на деянието си, неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Същият е действал със съзнанието, че извършва разпоредители действия със сума,
която е придобита от К. чрез престъпление.
Причина
за извършеното престъпление е незачитане на установения в страната правов ред и
стремеж към неправомерно облагодетелстване.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази сравнително високата
степен на обществена опасност на деянието и относително невисоката такава на
дееца, който е неосъждан за престъпления от общ характер. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на този
подсъдим, сравнително младата му възраст, доброто му процесуално поведение в
хода на съдебното производство. Като единствено отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът намира неосъзнаването на степента на обществена опасност на
извършеното престъпление и неговите противоправни
последици. При така обсъдените критерии на чл.54 НК, Окръжен съд Плевен намира,
че следва да наложи на подс. А. минималното
предвидено от закона наказание в размер на три години лишаване от свобода. С
оглед липсата на предходни осъждания съдът намира, че целите по чл.36 НК по
отношение на този подсъдим могат да се постигнат с приложение разпоредбата на
чл.66, ал.1 НК, поради което изтърпяването на това наказание следва да бъде
отложено с максималния 5 годишен изпитателен срок, предвид сравнително високата
степен на обществена опасност на извършеното престъпление. Следва да се наложи
и кумулативно предвиденото наказание глоба, като съдът намира, че то също
следва да бъде в минималния предвиден от закона размер от 20 000 лв. В
разпоредбата на чл.253, ал.6 НК е предвидено, че предметът на престъплението
или имуществото, в което е транформиран, се отнема в
полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата
равностойност. Ето защо подс. А. следва да бъда
осъден да заплати в полза на държавата и сумата от 83 000 лв.
Съдът
намира, че обвинението по отношение на подс. А.Б.К.
също е доказано по един несъмнен начин. От обективна страна са налице всички
признаци на визирания престъпен състав- подсъдимият извършил финансови операции
с парична сума, за която е знаел, че е придобита чрез тежко умишлено
престъпление „измама“. Несъмнено К. е знаел произхода на средствата, тъй като имено
той е извършил измамата, с която ги е придобил. Предикатното престъпление, в резултат на което К. е придобил средствата е тежко по смисъла на Назатателния кодекс на
Република България – «Измама» във всичките
му основни и квалифицирани състави. От тук насетне наличието на знание относно предикатното престъпление е белег за наличието на пряк умисъл за изпирането на пари, тъй като предикатното
престъпление е елемент от обективната страна на съставите
на изпирането на пари и представите на дееца за него са елемент от съзнаването на обществената опасност на деянието като част от съдържанието на интелектуалния
момент на вината по чл.253 НК. За предикатното
престъпление К. бил признат
за виновен и осъден с влязла
в сила присъда по НОХД № 1532/2012г. на РС-Плевен. Неоснователни са доводите, на защитника адв.П.,
че извършените разпореждания
с процесните парични
средства са елемент от престъплението «измама» и за тях не следва да се носи наказателна отговорност по чл.253 НК. Предикатното престъпление
измама е било довършено с причиняването на имотна вреда на пострадалите в момента, когато същите са се разпоредили
в резултат на създадените
им невярни представи със съответното имущество- в
случая с паричната сума, която
е предмет на настоящето дело. След довършване на горното престъпление, като е извършил финансови операции с преведените му парични средства, подс. К. е осъществил състава на друго престъпление, а имено на такова по чл.253 НК. Налице е разпореждане с парична сума, което
съставлява финансова операция по смисъла на чл.253, ал.1 от НК. Това е банковия
превод от една сметка към друга, а също така и тегленето на каса на сума пари
от банкова сметка. ***, което се изразява в съставянето на писмено разпореждане
за превод, както и съставянето на
разпореждане до банката за изплащане на каса и фактическото теглене на част от
парите.
Налице
от обективна страна е и квалифициращият признак два – пъти с оглед броя на
финансовите операции.
От
субективна К. е съзнавал обществената опасност на деянието си, неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Същият е действал със съзнанието, че извършва разпоредители действия със сума,
която е придобита чрез престъпление, тъй като самият той е извършител на
предикатното престъпление.
Причина
за извършеното престъпление е незачитане на установения в страната правов ред и
стремеж към неправомерно облагодетелстване.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази сравнително високата
степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Наистина К. е неосъждан
за престъпления от общ характер към момента на деянието, но обстоятелството, че
същият е извършил предикатното престъпление, както и факта, че същият е осъждан
при условията на реална съвкупност за деяния, които е извършил преди това,
което е предмет на делото, дава основание на съда да приеме, че този подсъдим е
с висока лична степен на обществена опасност.
Единственото
смекчаващо отговорността обстоятелства, което настоящият съд може да приеме за
налично е имено неосъждането на К. към момента на деянието. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът намира укриването на подс.
К., с което очевидно цели осуетяване на наказателното преследване против себе
си. При така обсъдените критерии на чл.54 НК Окръжен съд Плевен намира, че
следва да наложи на подс. К. минималното предвидено
от закона наказание в размер на три години лишаване от свобода. С оглед липсата
на предходни осъждания към момента на деянието съдът намира, че няма пречка да
намери приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, поради което изтърпяването на
това наказание следва да бъде отложено с максималния 5 годишен изпитателен
срок. Следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба, като
съдът намира, че то също следва да бъде в минималния предвиден от закона размер
от 20 000 лв. В разпоредбата на чл.253, ал.6 НК е предвидено, че предметът
на престъплението или имуществото, в което е транформиран,
се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда
неговата равностойност. Ето защо подс. К. следва да
бъда осъден да заплати в полза на държавата и сумата от 94 000 лв.
Съдът
намира, че по отношение на подс. К. са налице
предпоставките на чл.25 вр. чл.23 НК за определяне едно общо
най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД №4395/2009 година по описа на
Районен съд Плевен, НОХД №1532/2012 година по описа на Районен съд Плевен и
НОХД №816/2015 година по описа на Окръжен съд Плевен. Такова се явява
наказанието в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 1532/2012г. на РС-Плевен, което е
определено да се търпи и първоначален строг режим в Затвор.
Съдът намира,че с оглед установената по делото
съдимост на подс. К., целите на наказанието по чл.36 НК, а имено генералната и специалната превенция налагат приложението на чл.24,
ал.1 от НК и увеличение на определеното общо най- тежко наказание с шест
месеца, поради което този подсъдим следва да бъде осъден да изтърпи общо наказание
лишаване от свобода в размер на четири години при първоначален строг режим в
Затвор.
Налице
са основанията на чл.23, ал.3 от НК за присъединяване изцяло към наложеното по
отношение на А.Б.К. наказание лишаване от свобода на наказанието глоба в размер
на 20 000 лева, както и наказанието по чл.253, ал.6 от НК по настоящата
присъда, с която А.Б.К. е осъден да плати в полза на държавата сума в размер на
94 000 лева. Това е така, защото съдът счита, че горното наказание
представлява конфискация по аргумент на чл.44, ал.1 НК.
С оглед този изход на наказателното
производство на основание чл.189, ал.3
от НПК подсъдимият А.Б.К. следва да бъде осъден да заплати направените
по делото деловодни разноски в размер на 60 лева по сметка на ОД на МВР Плевен
и 40 лева по сметка на Окръжен съд град Плевен. По същите съображения следва да
бъде осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
М.А. направените по делото деловодни разноски в размер на 60 лева по
сметка на ОД на МВР Плевен и 40 лева по сметка на Окръжен съд град Плевен.
Предвид
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: