Р Е Ш Е Н И Е
№ 2241/8.6.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесети май през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар И.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14023 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
е са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
вр. чл. 49 и 50 ЗЗД и с чл. 86 ЗЗД от *, действащ като ЕТ „М.С.М.“, с ЕИК *,
седалище и адрес на управление:*** срещу З. "Б.И." АД, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от * за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът има изискуемо вземане към
ответника по заповед за изпълнение издадена на 10.08.2015 г. по ч.гр.д. №
46211/2015 г. на СРС за сумата от 4 500
/четири хиляди и петстотин/ лева, представляващо обезщетение за причинени
имуществени вреди, за стойността на собствения на ЕТ „*“, с ЕИК *, лек
автомобил "*", с рег. № В * CP, рама *, изцяло унищожен вследствие на
пожар възникнал в непосредствено паркирания до него, лек автомобил марка „*, с
peг. № В * СС, застрахован при З. „Б.И.“ АД, по полица Гражданска отговорност №
*, заедно със законната лихва върху присъдената сума. считано от датата на
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 03.08.2015 г. до
окончателното изплащане на дължимото обезщетение.
Обуславя
правния си интерес от предявяване на установителния иск, като излага, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу З. „Б.И.“ АД, с ЕИК * по което е образувано
ч.гр.дело № 46211 по описа на Софийски Районен Съд за 2015 г., Гражданска
колегия, 74 състав. На 12.10.2015г., получава съобщение от заповедния съд, че в
рамките на двуседмичния срок по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ЕТ „*“, с ЕИК * е
собственик на лек автомобил „*“, с рег. № В * CP, рама *. На 21.01.2015 г.
вечерта автомобилът на дружеството бил паркиран на паркинга до бл. 209, срещу
трафопост № 988, в *". Около 21,30 ч., поради техническа неизправност и
високо преходно съпротивление, довело до късо съединение, се запалил
непосредствено паркирания до собственото на ищеца МПС, лек автомобил „*“, с
peг. № В * СС. Огънят се разпространил, а пламъците обхванали и лекия автомобил
„*“, с peг. №* CP, в следствие, на което автомобилът е изцяло изгорял.
Образувано е наказателно производство, по досъдебно производство №200/2015г. по
описа на Трето РУ на МВР - Варна, което е прекратено с постановление на РП -
град Варна от 21.04.2015 г.
Кредиторът
предявява претенциите си пред застрахователното дружество ответник, за
заплащане на застрахователно обезщетение, в следствие на настъпилото
застрахователно събитие с лек автомобил „*“, с peг. № В * СС, застрахован при З.
„Б.И.“ АД, по полица Гражданска отговорност № *. Застрахователят отказва да
заплати дължимото обезщетение в размер на 4 500 /четири хиляди и петстотин/
лева, представляващо стойността на унищожения при пожара лек автомобил „*“, с
рег.№ В * CP, с мотив, че представените от кредитора документи, не ангажират
„безспорни доказателства относно вината на застрахования в З. „Б.И." АД
водач за настъпване на събитието, което съгласно чл. 223 от КЗ е абсолютна
предпоставка за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Моли се
за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи и присъждане на
сторените по заповедното и настоящото производства разноски.
Ответникът
З. "Б.И." АД, *** депозира отговор на исковата молба в срока по чл.
131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции изцяло, като недоказани неоснователни.
Твърди се, че претенцията на ищеца за претърпени имуществени вреди е
недоказана, тъй като от представените от ищеца документи, както и от воденото
досъдебно производство не са ангажирани безспорни доказателства относно субекта
на деликта, застраховал своята „Гражданска отговорност“ в З. „Б.И.“ АД,
респективно неговата вина и противоправност на деянието му. Оспорва се
наличието на причинно-следствена връзка между щетите, получени върху процесното
МПС и деянието на определено лице, като се твърди че възникналият пожар е
случаен инцидент.
Оспорват
иска по размер, като считат предявената искова претенция в размер 4500 лева за
претърпени имуществени вреди за прекомерно завишена и не отговаряща на
действително претърпените вреди.
В хода
на производството по делото е допуснато по искане на ищеца намаляване на иска
по размер, чрез направен частичното му оттегляне, като същият се счита за
предявен за сумата от 3500 лв., а
производството по делото е прекратено за разликата между сумата от 3500 лева и първоначално
предявения размер от 4500 лева.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се оспорва наличието към датата на произшествието на
договорни отношения между ответника и водача на л.а „*", с peг. № В * СС,
застрахован при З. „Б.И." АД, по полица Гражданска отговорност № *.
Видно от представеното
свидетелство за регистрация на МПС, ЕТ „*", с ЕИК * е собственик на лек
автомобил „*“, с рег. № В * CP, рама *.
Съгласно представеното удостоверение от 24.01.2015 г., издадено от
ІІІ-то РУП на МВР - гр. Варна, на 21.01.2015 г. управлявалата автомобила Нели Станчева
е декларирала, обстоятелството, че е автомобилът е пострадал от престъпление по
чл. 330, ал. 1 НК
- палеж на чужда движима вещ - „*“, с рег. № В * CP, рама *, собственост на
ищеца. По случая е било образувано досъдебно производство № 200/2015 г. по
описа на същото РУП.
От изисканата от РП – Варна и приета, като доказателство по делото
преписка от досъдебно производство № 200/2015 г., прекратено с Постановление на
прокурор от 21.04.2015 г. поради липса на престъпление по чл. 330 НК
е видно, че пожарът от който е пострадал
автомобилът на ищеца се дължал на случайно събитие - късо съединение в
ел.инсталацията на л.а. „*, с peг. № В * СС. В хода на досъдебното производство
е бил установен механизма на възникналото произшествие, а именно, че
автомобилът на ищеца е бил паркиран в близост до срещу трафопост № 988, в *“ като в непосредствена близост до трафопоста и колата му са
били паркирани автомобил марка „Ауди", модел „80" с peг. № В * СС и
автомобил марка „Фолксваген", модел „Венто" с peг. № В * PA. На 21.04.2015
г. около 21,30 ч., поради техническа неизправност и високо преходно
съпротивление, довело до късо съединение, се запалил непосредствено паркирания
до собственото на ищеца МПС, лек автомобил „*“, с peг. № В * СС. Огънят се
разпространил, а пламъците обхванали и лекия автомобил „*“, с peг. № В * CP, в
следствие, на което автомобилът е изцяло изгорял. По образуваното наказателно
производство, по досъдебно производство №200/2015г. по описа на Трето РУ на МВР
- Варна, прекратено с постановление на РП - град Варна от 21.04.2015 г. се
установява още, че не са се установени предпоставки
или мотивация от лица за извършване на умишлен палеж, а при извършените огледи не
са установени материали с неясен произход. Разследващите органи са установили,
че причината за възникване на пожара са изяснени, като възникналият на
21.01.2015 г. пожар е започнал в следствие на техническа неизправност – късо
съединение в двигателния отсек на лек автомобил „*, с peг. № В * СС.
За случилото се и причинената вреда е било уведомено ответното
застрахователно дружество, с което собственикът на лекия автомобил „*, с peг. №
В * СС е имал сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за ползвания от
него лек автомобил, като видно от ликвидационен акт и опис по претенция по щета
№ 15962626000081 е че купето на автомобила и предната му лява част са изгорели.
С писмо изх. № ОК-217752/05.05.15 г. застрахователят е уведомил ищеца, че „представените
от кредитора документи, не ангажират безспорни доказателства относно вината на
застрахования в З. „Б.И." АД водач за настъпване на събитието, което
съгласно чл. 223 от КЗ е абсолютна предпоставка за изплащане на обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност"“.
От заключението на изготвената по делото авто-техническа
експертиза се установява, че остатъчната стойност на автомобила към деня на
застрахователното събитие е 3500 лв. с ДДС, като по автомобила не са останали
годни резервни части и материали. Стойността на останалото от автомобила, като
вторични суровини е 140.00 лв..
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е пряк иск от увреден срещу застрахователя за изплащане
на обезщетение поради настъпили от виновно поведение на застрахования със
застраховка „Гражданска отговорност“ вреди, спрямо който застрахованият е
отговорен, евентуално вреди причинени от вещ - МПС собственост на застрахования.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и използването на
МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя. В случая от
представената по делото застрахователна полица безспорно се установява, че
собственикът на автомобила, в който е възникнал пожара - „*", с peг. № В *
СС, има качеството на застрахован по смисъла на горната разпоредба.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента и за да бъде тя ангажирана
следва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител и застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. В настоящото производство съдът
черпи данни за станалия на 21.01.2015 г. инцидент както от изисканата и
представена по делото застрахователна преписка (л. 45-53 от делото), така и от
изисканата и приета като доказателство преписка на ДП №200/2015 г. на РП-Варна.
От същите става ясно, че на посочената дата автомобилът на ищеца марка „*",
с peг. №* CP е пострадал, поради самозапалването, при техническа неизправност
на паркирания в непосредствена близост лек автомобил „*, с peг. № В * СС, управляван от *.
Образуваното по случая наказателно производство е прекратено с постановление на
ВРП поради липса на престъпление от общ характер и наличие на данни за
техническа неизправност. При тези данни и с оглед цитираните разпоредби на
специалния закон съдът намира, че в случая и във връзка с чл. 257 от КЗ
е приложима разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД,
т.е., застрахователя отговаря за претърпените от третото лице - ищецът по
делото имуществени вреди, доколкото застрахованият, като собственик на
автомобила, в който е възникнал пожара, отговаря съгласно българското
законодателство. Налице е увреждане за ищеца, причинна връзка между него и
възникналия пожар в автомобила, собственост на застрахования. Съдебната
практика е категорична, че когато вредата е причинена от вещ, но не поради
работа с нея, а вследствие внезапна повреда на вещта /в случая неизправност на
автомобила/, нейният собственик ще отговаря по реда на чл. 50 от ЗЗД
и съдът, за да уважи този иск не е задължен да издирва точната причина за тази
повреда. Собственикът и надзираващият вещта могат да се освободят от
отговорност само когато вредите са резултат на непреодолима сила
/непредотвратимо събитие/, на изключителна вина на пострадалия или на трето
лица. Ответникът възразява срещу ангажиране на отговорността му като
застраховател, тъй като пожарът се дължи на случайно събитие - късо съединение
в ел.инсталацията на автомобила „*, с peг. № В * СС, евентуално късо съединени
в намиращия се в близост трафопост. Данни за наличието на някоя от хипотезите,
изключващи отговорността на застрахования, обуславяща и тази на застрахователя,
по делото липсват. В тежест на последния е да докаже твърденията си за
наличието на случайно събитие. Мотивите, въз основа на които е прекратено
воденото по случая досъдебно производство, не са задължителни за гражданския
съд. Събраните в приложеното наказателно производство доказателства, в това
число и изготвената пожаро-техническа експертиза, не са годни доказателствени
средства по смисъла на ГПК. Следователно, по делото липсват данни пожарът в
автомобила, собственост на застрахованото лице, да е настъпил следствие на
случайно събитие, ни са налице и данни същият да е възникнал поради неизправност
в намиращия се наблиза трафопост. От друга страна според практиката на ВС
отговорността по чл. 50 от ЗЗД
се носи и тогава, когато вредите, произлезли от вещи, се дължат на случайно
събитие. Поради това съдът счита, че предявеният иск е доказан по своето правно
основание и ответникът, като застраховател на застрахованото лице, дължи на ищеца-
едноличен търговец застрахователно обезщетение за причинените по притежавания
от него лек автомобил вреди. По отношение на размера на предявения иск, съдът
взема предвид заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза.
Съгласно същата, вещото лице е оценило стойността на автомобила към момента на
увреждането на сумата от 3500,00 лева. Оценена е и стойността на останките от
автомобила, годни за предаване за вторични суровини, а именно 140,00 лева. В
конкретния случай, иска следва да се уважи, частично, като от приетата от
вещото лице стойност на автомобила в размер на 3500.00 лв. се извади стойността
от 140,00 лв. на останките годни за скрап от същия. Поради това и съдът счита, че действително
причинените на ищеца вреди по автомобила му са в размер на 3360,00 лева, като
до този размер предявеният иск следва да се уважи, а в останалата му част до
пълния предявен размер от 3500.00 лева да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Върху присъдената главница следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 03.08.2015
г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора подлежи на
разглеждане направеното искане от ищеца за присъждане на 810,00 лв. разноски в
съответствие с представения списък по чл. 80 ГПК и приетите по делото писмени
доказателства, от които 600,00 лв. адвокатско възнаграждение, 120,00 лв. за
САТЕ и 90,00 лв. за държавна такса. При направено от ответника възражение по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, съдът намалява същото до минимално
установения размер от 545 лв., при което съобразно прекратената част на делото
и уважената част на иска, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 563,73
лева, като разноски по настоящото дело.
Имайки
предвид частичното установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., т. 12, които разноски следва да бъдат присъдени съобразно размера до който
вземанията по издадената заповед за изпълнение са установени. Разноските, които
следва да се присъдят във връзка със заповедното производство възлизат на
сумата от 515,20 лева, при претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК разноски
от 690,00 лв..
Съгласно
отхвърлената част на иска и частичното прекратяване на делото, поради оттегляне
на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК ответникът също има
право на разноски. Същите се претендират в размер на 460 лева (400 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 60 лв. за САТЕ), като съобразно прекратената
част на делото и отхвърлената част на иска в полза на ответника следва д се
присъди сумата от 116,53 лева.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.
„Б.И.“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *
ДЪЛЖИ на *, действащ като ЕТ „М.С.М.“, с ЕИК *, седалище и адрес на управление:***,
по заповед за изпълнение издадена на 10.08.2015 г. по ч.гр.д. № 46211/2015 г.
на СРС, сумата в размер на 3360,00 /три хиляди триста и шестдесет/ лева,
представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди, за стойността на
собствения на ЕТ „*“, с ЕИК *, лек автомобил „*“, с рег.№ В * CP, рама *, изцяло
унищожен вследствие на пожар възникнал в непосредствено паркирания до него, лек
автомобил марка „*“, с peг. № В * СС, застрахован при З. „Б.И.“ АД, по полица
Гражданска отговорност № *, заедно със законната лихва върху присъдената сума.
считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
03.08.2015 г. до окончателното изплащане на дължимото обезщетение, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА по главницата за разликата над сумата от
3360,00 лева, до пълния предявен размер от 3500,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от * да заплати на *, действащ като ЕТ „М.С.М.“,
с ЕИК *, седалище и адрес на управление:*** сумата от 515,20 лева /петстотин и
петнадесет лева и 20 стотинки/, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 46211/2015 г. на СРС,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от * да заплати на *, действащ като ЕТ „М.С.М.“,
с ЕИК *, седалище и адрес на управление:*** сумата от 563,73 лева /петстотин
шестдесет и три лева и 73 стотинки/, представляваща направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА *, действащ като ЕТ „М.С.М.“, с ЕИК *, седалище и
адрес на управление:*** да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от * сумата от 116,53 лева /сто и шестнадесет
лева и 53 стотинки/, представляваща направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: