Р Е Ш Е Н И Е
№ 1632 29.10.2021г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети
октомври, две хиляди двадесета и първа година, в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: В. С.
прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 2260 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба на Държавна агенция „Национална сигурност“, чрез държавен служител с
юридическо образование в ДАНС, против Решение № 287/05.07.2021г., постановено
по НАХД № 2050/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено НП №
38-58/25.08.2020г., издадено от Председателя на Държавна
агенция „Национална сигурност“, с което на „ДЗИ- ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 85Б, с
ЕИК *********, представлявано от главния изпълнителен директор Коста Чолаков, за
нарушение на чл.54, ал.7, изречение първо, вр. чл.53, ал.1 и чл.15, ал.1 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари, е наложена имуществена санкция в
размер на 20 000 лева, на основание 116, ал. 3, т. 3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/.
Касаторът счита решението
за необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон. Не споделя
мотивите на съда, обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление,
като излага подробни доводи в тази насока. Счита, че съставомерността на
нарушението е безспорно установена. Иска се отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно
призован, не изпраща представител. С нарочно становище по съществото на спора вх.№
10187/06.10.2021г., поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът по касация – „ДЗИ-ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски, като
представя списък на същите.
Представителят на
Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита
че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
същата се явява неоснователна поради следните съображения:
С оспореното пред районния
съд наказателно постановление ответникът по касацията е бил санкциониран за
допуснато нарушение на чл.54, ал.7, изречение първо, вр. чл.53, ал.1 и чл.15,
ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за това, че при извършена на
19.05.2020г. проверка въз основа на Заповед № ФР-9-75/13.11.2019г. на директора
на САД „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, било
установено, че на 09.08.2019г. ответникът по касация, в качеството си на
застрахователно и презастрахователно дружество, извършващо дейност на
територията на Република България, задължено лице по смисъла на чл.4, т.5 от ЗМИП, не е идентифицирало законния представител на клиента си „КАЛИМБАСИЕРИС
МЕРИТАЙМ“ ЕООД преди сключване на застрахователен договор, а именно срочна рискова застраховка „Живот“ – „ДЗИ
Динамик“, Тарифа RL 71, № RL710003125, чрез предоставяне и снемане на копие от
официален документ за самоличност, в нарушение на изискванията на чл.54, ал.7,
изречение първо, вр. чл.53, ал.1 и чл.15, ал.1 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари.
За да постанови съдебния си
акт, решаващият съд е събрал необходимите доказателства при спазване на
процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка. Въз основа на последната, Районен съд – Бургас е достигнал до
извод, че извършването на нарушението е безспорно установено, като този извод
се подкрепя от събраните по делото доказателства. Съдът е приел
обаче, че неправилно е приложена санкционната норма на чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП. Приел е, че за да е налице системност по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗМИП,, актосъставителят е
следвало да състави един акт, в който да опише всички шест нарушения, открити в
хода на проверката, а АНО да издаде едно наказателно постановление и с него да
наложи едно наказание – за системност, прилагайки санкционната разпоредба на
чл.116,а л.3, т.3 от ЗМИП. Доколкото това не е сторено от АНО, въззивният съд е
приел, че правната рамка, под която е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството е неправилна и предвид констатираното несъответствие
между фактическото и правно основание за ангажиране на отговорността, отменил
оспореното НП.
Решението на Районен съд –
Бургас е правилно.
Касационната инстанция
възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна.
Съгласно чл.116, ал.1 от ЗМИП "Който извърши или допусне да се извърши нарушение на чл. 7, чл. 9,
чл. 11, ал. 1 – 3, чл. 12 – 22, чл. 24 – 31, чл. 33 – 60, чл. 65 – 69, чл. 72,
ал. 1 – 3 и 5 – 7, чл. 73, ал. 1, чл. 74, ал. 1 – 5 и 11, чл. 76, ал. 1, чл.
80, чл. 87, ал. 4, чл. 101, ал. 11, чл. 106, ал. 2, 4 и 5, чл. 107, ал. 4, чл.
110, ал. 1 и 2 и чл. 111, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва със:….“. От своя страна, разпоредбата на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП,
посочена като санкционна от страна на органа „За тежки или системни нарушения по ал. 1, ако деянието не съставлява
престъпление, наказанието е: по ал. 1, т. 3 – имуществена санкция от 20 000 до 10 000
000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи
съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната
година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от
акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от
комисиони и/или такси.“
Съгласно §1, т.15 от ДР на ЗМИП, системно
нарушение е налице, когато са извършени пет или повече административни
нарушения на този закон или на Правилника за прилагането му от същия вид в
рамките на една година. Граматическото тълкуване на нормата на чл.116, ал.3,
т.3 от ЗМИП налага извод, че за да се определи едно нарушение за системно е
необходимо преди извършването му да са извършени поне още четири нарушения от
същия вид в рамките на същата година, без да е необходимо те да са установени с
влезли в сила наказателни постановления. В конкретния случай по делото е
установено, че са извършени общо шест нарушения като всяко едно от тях е
подведено под санкционната норма на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП. Неправилно АНО е
приел, че в случая е налице квалифициращото обстоятелство за системно
нарушение. За да се приеме, че е налице системност, АНО е следвало да състави
един АУАН, в който да опише всички шест нарушения, които са открити в хода на
проверката, извършена въз основа на заповед № ФР-9-75/13.11.2019 г. на
Директора на САД "ФР" към ДАНС, като издаде едно НП и с него наложи
едно общо наказание – за системност, прилагайки именно санкционната норма на
чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП, както правилно е преценил районният съд.
Като е наложил наказание, прилагайки
санкционната норма за системност в конкретния случай АНО е допуснал процесуално
нарушение, което правилно е било определено като такова от районния съд. В
конкретния случай на "ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД, като лице по чл.
4 от ЗМИП, е следвало да бъде наложено
наказание по чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП – имуществена санкция в размер на 5
000 лева.
С оглед изложеното, не се
установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и
правилно.
Предвид крайния изход на
спора, съдът намира искането на процесуалния представител на ответника по
касация за присъждане на разноски за основателно, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, съобразно представения договор за правна защита и съдействие и платежни
документи.
Воден от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 287/05.07.2021г., постановено по НАХД №
2050/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Държавна Агенция "Национална сигурност" да
заплати на "ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №85Б, с ЕИК *********,
представлявано от главния изпълнителен директор Коста Чолаков, разноски по
делото в размер на 1 356.00 /хиляда
триста петдесет и шест/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.