Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 534/16.12.2021г.
гр.Монтана
в името на
народа
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на четиринадесети декември , през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при
секретаря Димитрана Д. като…разгледа….докладваното.от съдията…БИСЕРКА БОЙЧЕВА… адм.д.№505/2021г.
по описа на Административен съд Монтана и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
24, т.1 и т. 2 от Закона за правната помощ /ЗПП/.
Делото е образувано по жалба от С.Д.Г. ***
против Решение №21-207-1217/10.11.2021г.на Председателя на Националното бюро за
правна помощ/НБПП/ , с което на основание чл.24,т.1 и т.2 от ЗПП е прекратена
правната помощ ,предоставена с Решение №202/22.02.2021г. на Председателя на
НБПП ,на С.Д.Г., и е освободен адв.Е.Р.Д. *** от по-нататъшни задължения по
преписката.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че постановеното прекратяване
на предоставената й правна помощ, е необосновано от фактическа и правна страна.Иска
обжалваното Решение №21-207-1217/10.11.2021г. на Председателя на Националното
бюро за правна помощ да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата - Председател на
Националното бюро за правна помощ – гр. София, не се явява в съдебно заседание
,но в писмено становище ,вх.№2703/10.12.2021г. оспорва жалбата ,като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният
административен акт е правилен и законосъобразен. С подробно изложени
съображения обосновава,че доколкото на основание Решение №202/22.02.2021г.на
председателя на НБПП е предоставена от адв.Д. дължимата правна помощ под
формата на консултация във връзка с правото на жалбоподателката на личен
асистент, продължаването на
предоставянето на правна помощ за извършване на исканите от жалбоподателката неправни
действия /снабдяване с храна и др./, не се обхваща от системата на правна помощ
и искането за продължаване на правната помощ е очевидно неоснователно.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със заявление вх.№
21-207-1217/19.02.2021г./л.31/ до Председателя на Национално бюро за правна помощ
/НБПП/,жалбоподателката С.Д.Г. с ЕГН * с
адрес: *** е поискала да и бъде предоставена правна помощ.
Въз основа на посоченото заявление в НБПП е образувано административно
производство и с решение № 202/22.02.2021г. на Председателя на НБПП, на
заявителката е предоставена правна помощ под формата на консултация във връзка
с правото й на личен асистент/л.29/.
С решение № 21-207-1217/08.03.2021г. на Председателя на НБПП да окаже
правна помощ на заявителката е назначена адв. И*** М*** И*** от АК - М*** , вписана
под № 6146 в НРПП/л.26/.
По искане на заявителката с
решение № 21-207-1217/ 12.04.2021 г. на председателя на НБПП адв. И*** М***
И*** е заменена с адв. Е.Р.Д. ***,
вписан под № 1060 в НРПП.
С молба вх. № 20-207-1844/24.09.2021 г. заявителката е поискала адв. Д.
да бъде заменен с друг адвокат, тьй като той бил отишъл веднъж при нея, снимал
документи, но според нея не бил свършил никаква работа.
На 30.09.2021г. директорът на дирекция «Правна помощ» в НБПП - г-жа Д***
е провела телефонен разговор с адв. Д., в който той е посочил, че е предоставил
консултация на заявителката, но въпросите, по които тя е искала съдействие не
са от правно естество, а административни взаимоотношения с общината, като е
заявил, че ще изпрати писмено обяснение.
С молба вх. № 20-207-1844/11.10.2021 г./л.15/ в НБПП адв. Д. е посочил,
че заявителката е започнала да го привиква да й прави покупки за храна, тъй
като назначената й помощничка я била напуснала и нямало кой да й купува храна,
като това се случило два пъти. В тази връзка адвокат Д. е поискал да бъде
освободен като служебен защитник на г-жа Г..
С писмо изх.№ 21-207-1217/21.10.2021 г. на председателя на НБПП /л.14/на
заявителката са дадени указания да посочи дали й е признато право да ползва
личен асистент и ако й е признато такова право - по какъв въпрос желае
консултация.
С молба № 21-207-1217/26.10.2021 г. жалбоподателката Г. е посочила, че й е признато право да ползва
личен асистент, но проблемът е, че назначените й асистенти напускат.
Следователно в случая става въпрос за проблеми, които не са от правно естество,
доколкото заявителката има признато право на личен асистент и същото не се
отрича, а за проблеми във връзка с напускането на назначаваните й асистенти и
взаимоотношения на заявителката относно това с общината.
С
оспореното в настоящото съдебно производство Решение№21-207-1217/10.11.2021г.на
Председателя на Националното бюро за правна помощ/НБПП/ , на основание чл.24,т.1 и т.2 от ЗПП е
прекратена правната помощ ,предоставена с Решение №202/22.02.2021г. на
Председателя на НБПП ,на С.Д.Г., и е освободен адв.Е.Д.-*** от по-нататъшни
задължения по преписката, като прекратяването на предоставената на
жалбоподателката правна помощ от
фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че на основание Решение
№202/22.02.2021г.на председателя на НБПП е предоставена от адв.Д. дължимата
правна помощ под формата на консултация във връзка с правото на
жалбоподателката на личен асистент,същата имала вече назначен асистент , и продължаването на предоставянето на правна
помощ за извършване на исканите от жалбоподателката неправни действия не влизат в обхвата на понятието
„правна помощ“,като извършване на покупки на хранителни продукти от адв.Д. и
подпомагането и като личен асистент,какъвто той не е.
По делото е допуснато събиране на гласни
доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на адв. Е.Д.,който обаче не
се явява в съдебно заседание по делото ,поради здравословни проблеми ,поради
което е и заличен като свидетел с определение от съда.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против
индивидуален административен акт по см. на чл.
21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност по реда на АПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество оспорването е
неоснователно.
Обжалваното Решение №21-207-1217/10.11.2021г.
за прекратяване на предоставена правна
помощ, е издадено от материално компетентния орган по чл.
27, ал. 2 от ЗПП - Председателя на Националното бюро за правна помощ, в
качеството му на орган, постановил Решение №202/22.02.2021г. и последващото
такова Решение№ 21-207-1217/ 12.04.2021 г., с което е предоставена правна помощ на
жалбоподателката ,от адв.Е.Д. под формата на консултация във връзка с разясняване
на правата и във вр.с ползването на
личен асистент.
Оспореното решение е постановено в писмена
форма, при посочване на възприетите от административния орган като релевантни
факти и обстоятелства за обосноваване наличието на материално-правно основание
за прекратяване на предоставената на жалбоподателката правна помощ. Изпълнени са изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт от фактическа и
правна страна.
Съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила при постановяването на обжалвания
административен акт, като същият е издаден след като са изяснени всички
релевантни факти и обстоятелства от значение за случая.
Решение №21-207-1217/10.11.2021г. на Председателя на НБПП за прекратяване на
предоставената на С.Г. правна помощ, е постановено в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са
следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като
правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените
с акта правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.
23, ал. 2 от ЗПП, системата за правна помощ освен случаите на задължителна
по силата на закона адвокатска защита за осъществяване на процесуално
представителство, обхваща и тези, когато обвиняемият, подсъдимият или страната
по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства
за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието
изискват това. В чл.
23, ал. 3 и ал.
4 от ЗПП е предвидено, че по граждански и административни дела, правна
помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства
от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП,
прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение,
като решаващият орган формира преценката си като вземе предвид доходите на
лицето или неговото семейство; имущественото му състояние, удостоверено с
декларация; трудовата заетост; здравословното състояние и възраст, както и
други констатирани обстоятелства. Нормативно определените видове права помощ
са: консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на
съдопроизводството или за завеждане на дело,вкл.консултация по гл.Vа /чл.
21, т. 1 от ЗПП/; подготовка на документи за завеждане на дело /чл.
21, т. 2 от ЗПП/; процесуално представителство /чл.
21, т. 3 от ЗПП/ и представителство при задържане по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР, по чл. 16а
от Закона за митниците и по чл.
124б, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".
В чл.
24 от ЗПП е регламентирано, че правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се
предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна
точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ
/чл.
24, т. 1 от ЗПП/; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована
или недопустима /чл.
24, т. 2 от ЗПП/ и в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК,
освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря
на условията за предоставяне на правна помощ /чл.
24, т. 3 от ЗПП/. Съгласно разпоредбата на чл.
27, ал. 1 от ЗПП лицето, на което е предоставена правна помощ, е длъжно да
уведоми незабавно органа по чл. 25, ал. 2 ЗПП за промени в обстоятелствата, на
които се основава предоставянето на помощта, като органът, взел решението за
предоставяне на правна помощ, може да я прекрати от момента на настъпване на
промяната /чл.
27, ал. 2 от ЗПП/.
Въз основа на посочената по-горе нормативна
регламентация следва извода, че предоставянето на правна помощ /извън случаите
на задължителна по силата на закона адвокатска защита за осъществяване на
процесуално представителство/, е обусловено от кумулативното наличие на две
предпоставки – липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и
интересите на правосъдието да налагат предоставянето на правна помощ.
Интересите на правосъдието, като законово установено условие за предоставяне на
правна помощ в хипотезата на чл.
23, ал. 2 и ал.
3 от ЗПП, имат за съдържание и цел както премахването на финансовите пречки
пред лицата за достъпа им до съд, така и за осигуряване на възможност за
адекватна защита на правата им, съответно за надлежно упражняване на
процесуалните възможности, с оглед недопускане на неравенство между страните.
Преценката за наличието на това условие включва и преценка дали предоставянето
на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на
лицето, кандидатстващо за правна помощ и дали претенцията на лицето не е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима – съществуването на
нормативно установени правоизключващи обстоятелства по см. на чл.
24, т. 1 и т.
2 от ЗПП, на практика изключват налагащ предоставянето на правна помощ
интерес на правосъдието. По аргумент от разпоредбите на чл.
27, ал. 1 и ал.
2 от ЗПП, обуславящите предоставянето на правна помощ обстоятелства, следва
да са налице не само към момента на постановяване на акта за предоставяне на
правна помощ – наличието на обстоятелствата, на които се основава
предоставянето на помощта, е релевантно не само за възникването, но и за
съществуването на правото на правна помощ, предоставяна по реда и на основание
ЗПП. Следователно отпадането, след постановяването на акт за предоставяне на
правна помощ, на някое от предвидените в чл.
23, ал. 2 от ЗПП материалноправни условия за предоставянето на помощта,
представлява основание за прекратяване предоставянето на правна помощ, от
момента на настъпване промяна на обстоятелствата, послужили като основание за
нейното предоставяне.
В случая от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че след като жалбоподателката в настоящото
производство е била консултирана от адв.Д.
във връзка с разяснение на правата й при ползване на личен асистент ,то нуждата от правна помощ е отпаднала ,което
е основание за нейното прекратяване от органа-Председателя на НБПП.След като
обемът и обхватът на предоставената на лицето правна помощ, включващ
консултиране на лицето и разясняване на
негови права, отнасящи се до правото му на личен асистент ,са изчерпани ,то и
нуждата от предоставяне на правна помощ е вече ненужна и правилно е прекратена
от органа. Безпредметно е същата да бъде продължена за извършване на неправни
действия от адв. Д. на жалбоподателката ,които не се обхващат от системата за
правна помощ и нейната цел. От отпадането на необходимостта от ползването респ.
от предоставянето на безплатна правна помощ, се следва нейното прекратяване от
органа, взел решението за предоставянето на правна помощ. При прекратяването на
правната помощ поради промяна на обстоятелствата, следва да се извърши преценка
кои са обстоятелствата, регламентирани като условие за предоставяне на правна
помощ и тези, въз основа на които е постановено предоставянето на помощта и
дали обстоятелствата, наложили предоставянето на правна помощ, са престанали да
съществуват и съответно е отпаднала нуждата от правна помощ. По аргумент от чл.
27, ал. 2 във вр. с чл.
24, т. 1 и т.
2 от ЗПП, това е основание за прекратяване предоставянето на правната
помощ. В този смисъл ,прекратяване на правна помощ е съобразено с
материално-правните разпоредби и съответства на целта на закона за правна помощ-
да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и
предоставяне на ефективна правна помощ. Съдържанието на тази законова
регламентирана цел се свързва с предоставяне на финансирана от държавата и
осъществявана от адвокати правна помощ с оглед премахването на финансовите
пречки пред лицата за достъпа им до съд и за осигуряване на възможност за
защита на техните права и интереси, поради което и предвид разпоредбата на чл.
24, т. 1 и т.
2 от ЗПП не се явява несъответно на целта на закона прекратяването на
предоставена правна помощ, когато нейното предоставяне не е оправдано от гледна
точка на ползата, която тя би донесла на лицето и когато претенцията е очевидно
неоснователна, необоснована или недопустима, както е в случая.
Предвид така установените по делото факти
съдът намира, че Председателят на Националното бюро за правна помощ обосновано
е приел, че проявлението на обстоятелствата по чл.
24, т. 1 и т.
2 от ЗПП съставлява основание за прекратяване на предоставената на
жалбоподателката правна помощ.
В този смисъл
оспореният административен акт се явява постановен от компетентен орган ,при
спазване на установената форма и в съответствие и при правилно приложение на
материалния и процесуалния закон и целта на закона.
Направено е искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в писмена молба
вх.№2703/10.12.2021г.от органа-председател на НБПП ,като при този изход на
делото същото му се дължи ,на основание чл.143,ал.3 АПК ,във вр. с чл.37 ЗПП
,във вр. с чл.24 ат НЗПП ,в размер ,определен на минимума от 100лв. ,с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 2, предложение 5 от АПК, АС-М*** -ІІІ състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.Д.Г. ***
против Решение №21-207-1217/10.11.2021г.на Председателя на Националното бюро за
правна помощ/НБПП/ , с което е прекратена правната помощ ,предоставена с
Решение №202/22.02.2021г. на Председателя на НБПП ,на С.Д.Г., и е освободен
адв.Е.Д. *** от по-нататъшни задължения по преписката.
ОСЪЖДА С.Д.Г. *** да заплати на НБПП разноски по
делото в размер на 100/сто/лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване,на основание чл.25,ал.2 от Закона за правна помощ ЗПП/.
АДМ. СЪДИЯ: