Р Е Ш Е Н И Е
№ , том , стр.
Гр. Кула 12.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Кула, втори състав в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Дияна Дамянова -
Цанкова
със секретаря Лозана Петкова, като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова,
гражданско дело № 313 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове, с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3,във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86
от ЗЗД от С.Я.Г., ЕГН********** ***
чрез пълномощник адв. Л.В. *** против „ АРУША” ЕООД, ЕИК 105584, със седалище и
адрес на управление гр. Кула, ул. „ Възраждане” № 15, бл. 45, вх. В, ет.3,
ап.34, представлявано от управителя Ян Ван Спунтерза отмяна на уволнение със
Заповед с №24/09.07.2019г., издадена от ответника, да бъде възстановен ищеца на
длъжността която е заемал преди уволнението „ Шофьор товарен автомобил
международни превози” в ответното дружество, да му заплати сумата от 3619,95
лв, представляваща обезщетение за оставането му без работа след уволнението за
шестмесечен период, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 11.07.2019г. до 11.01.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, ответното дружество да заплати на ищеца сума в общ
размер на 1150 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2019, 2018,2017 и 2016г., обезщетение за забава за
периода от 16.07.2019г. до предявяване на исковата молба – 12.08.2019г. в
размер на 8 лева и законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане, както следва:250 лева - обезщетението за 13 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2019г.; 300 лева - обезщетението за 20 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2018г.; 300 лева - обезщетението за 20 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2017г.; 300 лева - обезщетението за 20 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2016г.
С протоколно определение от 12.02.2020г., съдът е
прекратил частично производството, поради постигната спогодба, по отношение на
претендираните суми за неизплатен годишен отпуск за 2017г. и 2018г., на осн.
232 ГПК, поради оттегляне на исковете за
мораторна и законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД за незаплатен годишен отпуск за
2017г. и 2018г. , поради отказ от иска, на осн. чл. 233 ГПК по отношение на
исковете за незаплатен годишен отпуск за 2016г. в размер на 300 лв. и за 2019г.
в размер на 250лв, както и исковете по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху посочените суми.
В исковата молба
се твърди, че по силата на трудов договор №53/16.06.2014г. ищецът е работил в
ответното дружество на длъжност „ шофьор международни превози“ с месечно
трудово възнаграждение в размер на 409.00 лева, като с допълнително
споразумение от 02.01.2018г. към посочения трудов договор, размерът на
основното месечно трудово възнаграждение е увеличен на 524.00 лв. и
допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа в размер на 0.6%,
платими ежемесечно, а от 02.01.2019г. трудовото възнаграждение на ищеца е 572 лева
месечно. Твърди се също, че със Заповед № 24/09.07.2019г., на основание чл.188,
т.З от КТ във вр. чл.190, ал.1 от КТ на ищеца е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“, за това, че след писмена покана е
изх.№22/27.06.2019г. не се е явил на работа в два последователни дни, а именно
на 03.07.2019г. и на 04.07.2019г., като в заповедта е посочено, че е издадена
въз основа на докладна записка от Марко Нинов Ценков - управител, след
извършена проверка, която заповед е подписана от Марко Нинков Ценков и е
връчена на ищеца по куриер на 11.07.2019г. Посочва се също, че със Заповед
№25/09.07.2019г., на основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ е прекратен трудовия
договор с ищеца, като причини за прекратяване на трудовото правоотношение е
Заповед №24/09.07.2019г. за дисциплинарно уволнение - системно неявяване на
работа, която заповед също е връчена по куриер на 11.07.2019г. Ищецът твърди,
че не е извършил сочените в двете заповеди нарушения на трудовата дисциплина -
системно нарушение на трудовата дисциплина и неявяване на работа в два
последователни дни, а твърди, че за посочените дни, работодателят е уведомил
устно С.Я., че планува ремонт на превозни средства и няма да работи, поради
което той не е бил на работа през тези два дни. Ищецът твърди също, че
посочените заповеди не са мотивирани, като не е посочено - „системно неявяване
на работа“, кога е извършено, колко пъти и в кои дни работникът не се е явил на
работа, имал ли е причини, уважителни ли са били, и въз основа на кой законов
текст се налага дисциплинарно наказание за соченото нарушение. Посочва се също,
че при определяне вида на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“
ответното дружество не е спазил принципа за съответствие на тежестта на
наказанието с тежестта на нарушението, заложен в разпоредбата на чл.189,ал.1 от КТ, както и не е спазил разпоредбата на чл.193 КТ, като не е изискал обяснения
от работника преди налагане на дисциплинарното наказание и издаване на
процесиите две заповеди. Посочва се също, че цитираната в Заповед №24/09.07.2019г.
писмена покана с изх.№22/27.06.2019г. не е връчена на ищеца и той не е запознат
с нейното съдържание. Твърди се още, че в резултат на извършеното уволнение
ищецът е безработен, въпреки активното търсене на работа.
От ответника е
депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който отговор
оспорва исковете като неоснователни и недоказани, като оспорва повечето
твърдения на ищеца. Оспорва твърдението, че
трудовото правотношение с ищеца е било прекратено от лице, което не разполагало
с работодателска власт, като твърди, че лицето Марко Нинов Ценков е назначено
от работодателя и едноличен собственик на капитала Ян Спунтер, с трудов договор
№ 1/21.03.2007г. на ръководна длъжност „Управител” в ответното дружество, като
работодателят с трудовия договор и в длъжностната характеристика за тази
длъжност го е определил като лице с ръководни функции освен да ръководи
цялостната дейност на предприятието и да назначава, преназначава и освобождава
работещите. В тази връзка се твърди също, че ищецът е назначен от същото лице
Марко Ценков. Оспорват се също така и твърденията на ищеца, че е бил освободен
от работодателя да не идва на работа на 03 и 04.07.2019г. и не е идвал на
работа през тези дни по нареждане на работодателя, като се твърди, че до ищеца
е изпратено Писмо-искане изх. № 22/27.06.2019г., с което ищецът е бил поканен
от работодателя да се яви в предприятието в гр.Кула на работа на 03.07.2019г.
за изпълнение на задълженията си и поставяне на задачи по длъжностната
характеристика, но не го е направил. Твърди се също, че дните 03 и 04.07.2019г.
са били работни дни от седмицата - сряда и четвъртък, като ищецът е следвало да
идва на работа през тези дни, както и че ищецът не полага труд на смени, тъй
като ищецът е международен шофьор по професия и за времето през което не е в
наряд следва да се явява на работа във фирмата на разположение на работодателя.
Оспорва се също и твърдението за липса на мотиви в заповедта за уволнение, като
се твърди, че налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ практически е
извършено с първата Заповед № 24/09.07.2019г., в която са изложени обстойни
мотиви за прекратяване на трудовия договор с ищеца, а именно неявяване на
работа в два последователни работни дни - 03. и 04.07.2019г., като е посочено и правното основание за уволнение. Твърди се също, че със Заповед №
25/09.07.2019г. не е било извършено прекратяване на трудовия договор с ищеца, а
същата има само констативно значение - констатира по смисъла на чл.330, ал.2,
т.6 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение, поради дисциплинарното
уволнение на ищеца, извършено с предходната Заповед № 24/09.07.2019г. и е
издадена с оглед вписване в трудовата книжка на ищеца на основанието на чл.330,
ал.2, т.6 от КТ и за да му са начисли обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2019г., което не е било първоначално
начислено с предходната уволнителна заповед, поради което същата в графа
„Причини за прекратяване на трудовия договор“ препраща изцяло към мотивите на
уволнителната Заповед № 24/09.07.2019г. Твърди се също, че писмени обяснения на
ищеца не са дадени по негова вина, като се твърди, че работодателят с писмо
изх. № 23/04.07.2019г. е изискал писмени обяснения от ищеца за извършените от
него нарушения на трудовата дисциплина, а именно за неявяването му на работа в
двата последователни работни дни - 03. и 04.07.2019г., но от своя страна ищецът
е отказал да получи писмото с пратката.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа
исковата
молба. Ангажира доказателства. Моли да бъдат уважени предявените
искове.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител
оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази разпоредбитена закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори и това обстоятелство е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване от съда с протоколно
определение от 12.02.2020г., което се установява и от приетия по делото Трудов
договор № 53 от 16.06.2014г., че между ищецът С.Я.Г. и ответното дружество „ АРУША” ЕООД е имало сключен
посоченият трудов договор, съгласно който ищецът встъпил в трудовото
правоотношение с дружеството на длъжността „” Шофьор – международни превози” на
пълно работно време от 8 часа, като между страните било уговорено основно
месечно трудовото възнаграждение в размер на 409 лв. и допълнително
възнаграждение за продължителна работа в размер на 0,6 %, платимо от
работодателя всеки месец. От 02.01.2019г. основното трудово възнаграждение на
ищеца е 572 лева месечно, което се установява от вписването в трудовата книжка
на ищеца, препис от която е приет по делото. Като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено и обстоятелството, че със Заповед №24/09.07.2019г. на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл.188, т.3 КТ във
вр. с чл.190, ал.1, т.2 и чл.187, т.1 КТ, което обстоятелство се установява и
от посочената заповед, която е представена от ищеца и приета от съда. Работодателят
е прекратил едностранно и без предизвестие трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от датата на връчването й. Фактическото
основание, отразено в заповедта, е: неявяването на ищеца на работното място за
два последователни дни – на 03.07.2019г. и на 04.07.2019г., след като е бил
поканен за това с Писмена покана с изх. № 22/27.06.2019г. Безспорно е и
обстоятелството, че заповедта е получена от ищеца на 11.07.2019г. и от същата
дата трудовият договор се счита прекратен - чл.335, ал.2, т.3 КТ.
Исковата
молба съдържа твърдение за неспазване на процедурата по чл.193 ал.1 КТ и то
следва да се разгледа на следващо място, тъй като на осн.чл.193 ал.2 КТ, ако
работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 КТ, съдът отменя
наказанието, без да разглежда спора по същество.
Съгласно чл. 193, ал.1 КТ, работодателят е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Когато на работодателят станат известни обстоятелства за
нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска обяснения от
работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане
на дисциплинарно наказание/ В този смисъл е и
Решение №136/ 25.07.2016 г.на ВКС гр. дело №6323/2015 г.III г.о.
Чрез тази законоустановена процедура се дава
възможност на субекта на дисциплинарна власт да прецени по-точно и отношението
на служителя към нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността
на служителя да се защити в рамките на тази опростена дисциплинарна процедура.
С оглед наведените доводи от страна на ищцата за неспазване на процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание, следва първо да бъде извършена преценка
дали работодателят е изслушал работника или служителя или е приел неговите
писмени обяснения. Това налага изследване, поискано ли е от работодателя
представянето на такива, за какви нарушения и дали те съвпадат с посочените в
заповедта. Обясненията на работника/служителя, които работодателят е длъжен да
изиска съгласно чл. 193 КТ, трябва да са достигнали до субекта на
дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание. Както се
посочи по-горе, разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ задължава работодателя да
поиска писмени или устни обяснения от работника или служителя не по принцип, а
във връзка с конкретно установени дисциплинарни нарушения, за които след
евентуална преценка може да бъде наложено дисциплинарно наказание. Това е така,
защото законоустановените в чл. 193, ал. 1 КТ задължения за работодателя преди
да наложи дисциплинарно наказание са да изслуша работника или служителя /или
съответно да приеме писмените му обяснения/ и да събере и оцени посочените
доказателства. Тъй като целта е да не се допусне работодателят да вземе
окончателното си решение във връзка с вината на работника и относно вида на
наложеното дисциплинарно наказание, без да бъде съобразена позицията на
нарушителя и без да бъдат преценени посочените от него доказателства,
определящи следва да се считат: отправянето на покана от страна на работодателя
до работника за даване на обяснения, достигането на същата до работника,
достигането на обясненията на работника до работодателя и установяването на
изтекъл достатъчен, разумен срок между даденото време за обяснения и наложеното
наказание /така че да е технически възможно работодателят да вземе предвид
обясненията на работника преди да вземе решение за налагане на наказание и за
определяне на вида му. В тежест на работодателя е доказването на изпълнение на
задължението по чл. 193, ал. 1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание,
като същият следва да ангажира доказателства, че е поискал обяснения за конкретните
нарушения, визирани в заповедта за уволнение, заради които е наложил
дисциплинарно наказание.По делото е представено и прието от съда Писмо изх. №
23/04.07.2019г. от управителя на ответното дружество до ищеца, с което същият
го кани да представи писмени обяснения за неявяването си на работа на 03 и
04.07.2019г. По делото обаче няма ангажирани доказателства посочената покана да
е връчена на ищеца. По делото е представена с отговора на исковата молба и
приета от съда квитанция за получаване на пратка, обратна разписка за приета на
05.07.2019г. пратка с № 5300114054155 на куриерска фирма „ Еконт“, както и част
от разписка, на която е отбелязано „ не желае да получи пратката“. От
посочените документи не се установява посоченото писмо до ищеца да се е съдържало
в някоя от пратките, за които се отнасят посочените документи.
Законът въздига в абсолютно отменително основание
непоискването на обяснения от нарушителя и прави незаконно уволнението само на
процесуално основание. Затова съдът намира, че следва да отмени наложеното
дисциплинарно наказание без да разглежда спора по съществото му на основание
чл. 193, ал. 2 КТ.
По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че по отношение на него
е налице незаконно уволнение (т.е., че
първият предявен иск е основателен), както и срокът на трудовия договор,
сключен между него и ответника. С оглед изложеното по-горе по иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, съдът намира за доказано, че е налице незаконно уволнение на
ищеца. Наред с това трудовият му договор е бил безсрочен (видно и от
съдържанието му), поради което няма пречка да бъде възстановен на същата
длъжност. Следователно и този иск е основателен и следва да бъде уважен и
ищецът да бъде възстановен на длъжността, която е заемал пред уволнението, а
именно“ Шофьор международни превози“.
По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, вр. чл. 225 от КТ:
Искът
за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период, за което доказателствената тежест се носи от ищеца. По делото
се доказа, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено по незаконен
начин. Същевременно както е прието и в Тълкувателно решение № 6/2013 от
15.07.2014г. по тълк.д. 6/2013г. по описа на ОСГК на ВКС, фактът на безработица
може да бъде доказан, посредством липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищцата или липсата на регистрирано трудово
правоотношение в НАП или регистриране на ищцата в бюрото по труда, като
безработно лице или чрез други обстоятелства, от които може да се направи извод
за оставането без работа.В настоящия случай, ищецът е ангажирал като
доказателство препис от трудовата си книжка, от която се установява, че липсват
вписани трудови правоотношения след уволнението му за процесния период, което
се подкрепя и от представените от ищеца и приети от съда регистрационна карта
на ищеца, издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „ Бюро по труда“ гр.
Берковица, от която се установява, че на 15.07.2020г. ищецът се е регистрирал,
както и от Служебна бележка изх. № 60-05-02-5870/10.02.2020г. на Дирекция“ Бюро
по труда“ гр. Берковица, в която е отразено, че от 15.07.2019г., лицето е
безработно. Обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се определя на базата на
последното брутно трудово възнаграждение, получено преди незаконното уволнение
като същото не може да бъде по-малко от размера на установената за страната
минимална работна заплата за периода на недопускането на работа / Тълкувателно
решение № 2 от 12.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГК/. Видно от заключението на вещото лице по
приобщената към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза, което
не е оспорено от страните, последното брутно трудово възнаграждение на ищцата
за отработен месец възлиза на 606,32 лв., като същото следва да се вземе
предвид като база за изчисляване на размера на дължимото му обезщетение по чл.
225, ал.1 от КТ, като за процесния период - от 11.07.2019 г. до 11.01.2020 г.,
същото възлиза на 3619,95 лв. Въз основа на заключението на ССЕ, което не е
оспорено от страните и като обективно е прието от съда, ищецът е направил на основание
чл. 214 от ГПК изменение на иска относно размера, чрез неговото увеличаване,
като същият се счита предявен за сумата от 3619.95 лв., вместо за сумата 3432
лв. за периода от 11.07.2019г. до 11.01.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. С
оглед изложеното предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ е
основателен за посочения период.
По разноските:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд Кула държавна такса в размер на 80 лв., на
основание чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК върху уважените искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 от КТ, държавна такса в размер на 144.80 лв. върху уважения размер на оценяемия
иска по чл. 225 КТ, на основание чл. 1 от Тарифата, държавна такса в размер на
30,32 лв. на основание чл. 1 от Тарифата, във вр. с чл. 78, ал.9 ГПК по иска по
чл. 224 от КТ, по който е постигната спогодба между страните, както и сумата от
100 лв. за назначената и изготвена съдебно – оценителна експертиза, или общо
435,12 лв.
С оглед изхода на спора, ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 700
лв. за платено адвокатско възнаграждение, които ищецът претендира и представя
списък по чл. 80 ГПК. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г.
по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
случая заплащането на сумата от 700 лв. ищецът установява с представен с
исковата молба по делото Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2019г.,
в който е записано, че договорената сума от 700 лв. е платена в брой. Ответното
дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за
неоснователно, поради следното: Съгласно чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански за отмяна на уволнение (чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ),
когато искът е предявен самостоятелно - не по-малко от размера на минималната
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ; за други неоценяеми искове - 200 лв.; за трудови дела с определен
интерес - съобразно ал. 2, според която разпоредба „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. В настоящия случай исковете по чл.344, ал.1 и т.2 от КТ
не са предявени самостоятелно, поради което не се следва за всеки от тях минимално
адвокатско възнаграждение по 560 лв., колкото е минималната работна заплата. По отношение на
оценяемия иск на ищеца по чл. 225 от КТ, претенцията по иска, която е
основателна е за сума в размер на 3619,95 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на - 483,40 лв.
С исковата
молба е предявен и иск по чл. 224 от КТ за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за сумата от 1150 лв., по който е постигната
спогодба между страните. Според разпоредбата на чл. 78, ал.9 от ГПК „Разноските
по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго“. С постигнатата спогодба не са уреждани
отношенията между страните във връзка с разноските, поради което и с оглед
посоченото, разноски за адвокатско възнаграждение за този иск са за сметка на
ищеца. Тъй като в договора за правна защита не е посочено каква сума по кой иск
се дължи, съдът приема, че по всички искове е уговорена равна сума, а именно по
140 лв. по всеки от първоначално предявените 5 кумулативно съединени иска. С
оглед на всичко посочено, съдът намира, че искането на ищеца за осъждане на
ответника да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение е основателно
само за сумата от 560 лв., като за разликата от 140 лв. следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Ответното
дружество също е направило искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., за което е представило списък по чл. 80 ГПК, но с оглед изхода на спора, такова не му се следва.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на С.Я.Г. ЕГН **********, с адрес ***, извършено със
Заповед № 24 от 09.07.2019г., издадена от „Аруша ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление, гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин, ул. „Възраждане“
№15, бл. 45, вх. В, ет. 3, ап. 34 за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С.Я.Г. ЕГН **********,
с адрес *** на заеманата преди уволнението
длъжност „Шофьор -международни превози” в „Аруша“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Кула, ул. ''Възраждане'' №15, бл.45, вх. В, ет.3, ап.34
ОСЪЖДА „Аруша ''ЕООД, ЕИК 105584364, със седалище и адрес на управление гр. Кула, ул.
''Възраждане №15, бл. 45, вх. В, ет.3, ап.34, да заплати на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ, на С.Я.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 3619,95 лв./Три хиляди шестотин и деветнадесет лева и 95 стотинки/,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
за периода от 11.07.2019г. – 11.01.2020г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 12.08.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, която сума следва да бъде заплатена по банкова сметка ***: ***, BIC:***.
ДОПУСКА
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението, в частта
относно присъждане на сумата от 3619,95 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа.
ОСЪЖДА Аруша” ЕООД, ЕИК 105584364, със седалище и адрес на управление гр. Кула, ул.
''Възраждане №15, бл. 45, вх. В, ет.3, ап.34, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 560лв./Петстотин
и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски –
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Аруша” ЕООД, ЕИК 105584364, със седалище и адрес на управление гр. Кула, ул.
''Възраждане №15, бл. 45, вх. В, ет.3, ап.34, да заплати по
сметка на Районен съд гр. Кула на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 435.12 лв./Четиристотин
тридесет и пет лева и 12 стотинки/ държавна такса върху уважените искове и
платено възнаграждение за съдебно – счетоводна експертиза.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Видин в двуседмичен срок от
връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..................