Протокол по дело №76/2023 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 43
Дата: 15 април 2024 г. (в сила от 15 април 2024 г.)
Съдия: Веселина Иванова Димчева
Дело: 20235420200076
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 29 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 43
гр. Златоград, 11.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Веселина Ив. Димчева Наказателно
дело частен характер № 20235420200076 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Р. Р. М. - редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. С. Н., с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ С. П. Д. - редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Н. Д. с пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ Е. И. К. - редовно призована, явява се лично.
АДВ. Н. - Уважаема госпожо Председател, да бъде даден ход на
делото.
АДВ. Н. Д. - Също моля, да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА писмо от ДСП, вх. № 715/01.04.2024 г., към
което е предоставена информация, свързана с работата на ОЗД-З. по случая на
детето Р. С. Д., съдържаща: Писмо, изх. № СЛ/Д-СМ-ЗГ/172-0111/10.01.2024
г. от Агенция за социално подпомагане, ДСП, отдел „Закрила на детето“ – З.;
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство гр. Д., по пр.
пр. № 2955/28.12.2023 г.; Протокол № 3/29.12.2023 г. на Агенция за социално
1
подпомагане, ДСП, отдел „Закрила на детето“ – З.; Постановление за
изпращане по компетентност, по пр. № 1906/23 от 20.12.2023 г.; Писмо, изх.
№ СЛ/Д-СМ-ЗГ/172-006/20.12.22023 г. Агенция за социално подпомагане,
ДСП, отдел „Закрила на детето“ – З. до ОП – С.; Писмо, изх. № АД-01-
910/14.12.2023 г. от Министерство на образованието и науката, Регионално
управление на образованието- С. до АСП, отдел „Закрила на детето“ – З.;
Писмо, изх. № СЛ/Д-СМ-ЗГ/172-006/08.12.22023 г. от Агенция за социално
подпомагане до Директор на ДСП - З.; Писмо, изх. № СЛ/Д-СМ-ЗГ/172-
002/05.12.22023 г. от Агенция за социално подпомагане, до Началник на
Регионално управление на образованието – С.; Писмо от Детска градина
„Пролет“, гр. Н., изх. № 20/05.12.2023 г. до АСП, отдел „Закрила на детето“;
Протокол № 2/05.12.2023 г. от АСП,ДСП, Отдел „Закрила на детето“, гр. З.;
Писмо, изх. № СГ/Д-СМ-ЗГ/25-005/24.11.2023 г. от АСП, ДСП, отдел
„закрила на детето“, гр. З. до Р. Р. М., чрез адв. С. Н.; Писмо, изх. № СГ/Д-
СМ-ЗГ/25-004/17.11.2023 г. от АСП, ДСП, отдел „закрила на детето“, гр. З. до
Директор Дирекция социално подпомагане, гр. П. и Протокол № 1 от
17.11.2023 г. от АСП, ДСП, отдел „Закрила на детето“, гр. З.
АДВ. Н. - Да се приемат докладваните доказателства.
АДВ. Н. Д. - Не възразявам, да бъдат приемат докладваните
доказателствата.
СЪДЪТ намира, че докладваните доказателства са относими и
необходими към предмета на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, приложените
към Писмо, вх. № 715/01.04.2024 г. от АСП, ДСП, отдел „Закрила на детето“,
гр. З., а именно: Писмо, изх. № СЛ/Д-СМ-ЗГ/172-0111/10.01.2024 г. от
Агенция за социално подпомагане, ДСП, отдел „Закрила на детето“ – З.;
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство гр. Д., по пр.
пр. № 2955/28.12.2023 г.; Протокол № 3/29.12.2023 г. на Агенция за социално
подпомагане, ДСП, отдел „Закрила на детето“ – З.; Постановление за
изпращане по компетентност, по пр. № 1906/23 от 20.12.2023 г.; Писмо, изх.
№ СЛ/Д-СМ-ЗГ/172-006/20.12.22023 г. Агенция за социално подпомагане,
ДСП, отдел „Закрила на детето“ – З. до ОП – С.; Писмо, изх. № АД-01-
910/14.12.2023 г. от Министерство на образованието и науката, Регионално
2
управление на образованието - С. до АСП, отдел „Закрила на детето“ – З;
Писмо, изх. № СЛ/Д-СМ-ЗГ/172-006/08.12.22023 г. от Агенция за социално
подпомагане до Директор на ДСП - З.; Писмо, изх. № СЛ/Д-СМ-ЗГ/172-
002/05.12.22023 г. от Агенция за социално подпомагане, до Началник на
Регионално управление на образованието – С.; Писмо от Детска градина
„Пролет“, гр. Неделино, изх. № 20/05.12.2023 г. до АСП, отдел „Закрила на
детето“; Протокол № 2/05.12.2023 г. от АСП,ДСП, Отдел „Закрила на детето“,
гр. З.; Писмо, изх. № СГ/Д-СМ-ЗГ/25-005/24.11.2023 г. от АСП, ДСП, отдел
„закрила на детето“, гр. З. до Р. Р. М., чрез адв. С. Н.; Писмо, изх. № СГ/Д-
СМ-ЗГ/25-004/17.11.2023 г. от АСП, ДСП, отдел „закрила на детето“, гр. З. до
Директор Дирекция социално подпомагане, гр. П. и Протокол № 1 от
17.11.2023 г. от АСП, ДСП, отдел „Закрила на детето“, гр. З.
СЪДЪТ, КАТО КОНСТАТИРА , че в предходно съдебно заседание,
проведено на 27.03.2024 г. е мотивирал отказа си за назначаване на съдебно-
психологическа експертиза по искане на повереника на частния тъжител, но е
пропуснал да се произнесе с диспозитив,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на съдебно-
психологическа експертиза по задача, вещото лице да установи, дали
поведението на подсъдимия е довело или може да доведе до синдром
„Родителско отчуждение“ у детето Радослав Д..
АДВ. Н. - Водим допуснатият ни в предходно съдебно заседание
свидетел Стилиянка М.. Моля да бъде изслушан.
АДВ. Н. Д. – Също водим допуснатия ни в предходно съдебно
заседание свидетел. Намира се в съдебната зала. Това е А. Д. – майка на С. Д.
и моля да бъде изслушана.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на социалния работник
св. К., както следва:
Е. И. К. -* г., българка, български гражданин, без родство и дела със
страните. Работя като главен социален работник в отдел „Закрила на детето“
при ДСП – З.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетеля отг. по чл. 290 НК. Обеща да каже
истината.
3
НА ВЪПРОСИ от адв. Н. към свидетеля.
СВ. Е. К. – При нас в ДСП – З., отдел „Закрила на детето“ постъпи
сигнал на 16.11.2023 г. Постъпила е жалба от майката, чрез нейния адвокат и
съответно сигнала за детето е регистриран в ДСП - З. в дневника за сигнали
на Агенция социално подпомагане. В рамките на 10 дни, който е срока за
проверка на сигнала, извършихме проучване съгласно ППЗЗДет. Проучването
включва извършено посещение в дома на детето в гр. Н., ул. „Й. Н.“ № 10.
Изпратени са съответно и писма до ДСП – П., в чиято териториална структура
се намира майката на детето. Майката живее в гр. П. и съответно колегите,
компетентни да се срещнат и да проведат разговор с майката са колегите от
ДСП – П. Изпратени са също писма до личния лекар на детето в гр. П. и до
детската градина в гр. П., която то е посещавало до септември 2023 г. - ДГ
„К.“, вкл. и до ДГ „П.“ гр. Н., тъй като в разговор, проведен с бащата, той ни
информира, че е подал заявление за записване на детето в ДГ „Пролет“ гр. Н.
В 10-дневния срок на проучване на сигнала нямаше постъпила информация от
ДСП – П. Информация от тях постъпи едва след изтичане на 10-дневния срок
за проучване на сигнала. Постъпи информация в ДГ „Пролет“ – Н., че е
подадено заявление от страна на бащата, но детето не може да бъде записано
при тях, тъй като не е отписано от предходната детска градина. С цел
осигуряване правото на детето на образование, от страна на ДСП – З.,
изпратихме писмо до Регионално образование – С., с цел разрешаване на
казуса по отношение на осигуряване правото на детето на образование, тъй
като то подлежи на задължителна предучилищна подготовка. В разговорите,
проведени с бащата, той винаги е твърдял, че не пречи и не е осуетява
срещите и контактите на детето с майката. Първата ни среща беше на
17.11.2023 г. Проведе се в дома на бащата в гр. Н. При разговор, проведен с
него той твърди, че не осуетява срещите и контактите на майката с детето.
Детето беше в дома на бащата. Каза, че срещите се провеждат, чрез
телефонни разговори и чрез аудио-видео връзки и социалните мрежи.
Запозната съм със спогодбата на съда от 2022 г. и съгласно нея детето по два
месеца трябва да е при майката и по два месеца при бащата. По данни на
бащата и твърдения, през целия период, след постановяване на това
определение, майката е полагала грижи и реално те не са изпълнявали
доброволно това определение по тяхно желание. От това, което бащата
предостави като данни, че детето е взето на 16.09.2023 г., последвайки
4
логиката, би следвало на 16.11.2023 г. да е при майката, а то е било при
бащата. След 16.11.2023 г. би следвало да е при майката, а то е било при
бащата. При срещата с бащата му разясних, какви могат да бъдат
последствията при нарушение на определението. Бащата е консултиран за
задължението на страните да спазват разпореденото от съда, т.е. да се спазва
определения режим. Информиран е, че следва да го спазва и той отговари, че
разбира това. Разясних му, че това е нарушение на закона и че подлежи на
наказателна отговорност при неспазване на съдебно определение, съдебно
решение, съдебен акт като цяло. Отговори, че е запознат с това, но въпреки
това не желае да върне детето, с мотив, че майката не може да полага грижи
за него, като внасям едно уточнение, че към този момент – към първата среща
ние нямаме обратна информация от ДСП – П., какво е реално състоянието на
майката, какви са нейните възможности да полага адекватни грижи за детето,
поради здравословното й състояние и т.н. В първия разговор, който е
проведен с него, той твърди, че майката е изгонила него и детето от
жилището, т.е., че имало конфликт между тях. Той и детето са били на
терасата, занимавали са се, прибрали с а играчките, а трябвало да се спази
следобедният сън на детето. Нямаме официална обратна информация от
майката, която съответно ни е предоставена от колегите от ДСП – З. ДСП – П.
ни отговориха, че майката има желание и условия да се грижи детето.
Изпълнява служебните и домакинските си задължения. Придвижва се с
помощни средства, както и с подкрепата на майка си успявала да полага
адекватни грижи за детето. Сигнала, че се нарушава правото е от майката.
АДВ. Н. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
НА ВЪПРОСИ от адв. Н. Д.
СВ. Е. К. – Здравословното състояние на детето към момента на
първото посещение беше във видимо добро здравословно състояние.
Впоследствие на 29.12.2023 г. провеждах разговор с бащата, от който стана
известно, че детето е било на лечение в болницата в гр. З. По Коледните
празници на 2023 г. по негови данни са пролежали в болница. Не мога да
кажа, за колко дни. Освен сигнала през ноември месец 2023 г., друг сигнал не
е имало. За родителските права сме изготвяли доклад през 2021 г. Проверката
започна през ноември на база сигнал от майката. Преди това не е имало
сигнали и жалби от нейна страна. Бащата след постановяване на
5
определението е бил за известен период в чужбина и след като се е завърнал е
отишъл при майката в гр. П. за известно време. Сигнала е за неспазване на
съдебното определение.
АДВ. Н. Д. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
НА ВЪПРОСИ от адв. Н..
СВ. Е. К. – Не съм казала, че майката не спазва определението.
Доброволно са се споразумели за неспазване на определението. Сигнал не е
подаван срещу майката. Информацията, че не е годна да полага грижи за
детето беше споделено в хода на разговора при срещата с бащата.
АДВ. Н. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
НА ВЪПРОСИ на съда към свидетеля.
СВ. Е. К. – Детето е върнато на майката (пак по данни на бащата) на
05.01.2024 г. Следващата ми среща с него беше на 05.12.2023 г. в офиса на
отдела. Сам беше. Винаги при всички срещи с клиентите (без значение дали е
г-н Д. или който и да е) ние ги информираме, консултираме по отношение на
техните задължения, отговорности, грижи за детето и т.н. и задълженията за
спазване на съдебни актове. Разбрах, че не е върнал детето, защото той каза,
че детето е при него в Н. и продължава да се грижи за него. Отказва просто да
го върне и продължава да се грижи за него. Имахме още една среща на
29.12.2023 г. Тогава детето беше с него в офиса. Не съм сигурна, но във
втория или третия разговор той каза, че е искал да върне детето на майката, но
в телефонен разговор, тя му била казала, че това е в период, в който детето
трябва да е при него и затова не е върнал детето. Впоследствие през януари
2024 г. се споразумяват. Поканих го за среща по телефон, във връзка със
случая и той заяви, че се намира в гр. С. Това беше на 09.01.2024 г., а на
05.01.2024 г. доброволно е закарал детето на майката да се грижи за него.
Вследствие на това обстоятелство ние сме изпратили преписката до ДСП – П.
за продължаване на работата по случая, съответно ние сме прекратили
преписката. В информацията, която сме получили от ДСП – П. е споменато,
че майката е подавала жалби до РУ – П, във връзка с неизпълнение на
съдебното определение. Ако не се бъркам, по съвет на адвокат или
длъжностно лице (не съм убедена) й е обяснено, че това е период, в който
бащата е следвало да полага грижи за детето и тя е оттеглила
жалбата/възражение (как е оформено не мога да кажа).
6
НА ВЪПРОСИ от адв. Н. към свидетеля.
СВ. Е. К. – След телефонния разговор с г-н Д., съм търсила
информация, каква е била реакцията на детето при срещата с майката. Същият
заяви, че не е имало пречки, не е имало проблеми, доброволно е останало,
спокойно е било и съответно той сподели, че след предаването на детето
ежедневно поддържа връзка/контакти с детето, чрез телефонни разговори. На
09-ти след телефонния разговор, заяви, че на 10-ти заминава за чужбина. Във
връзка с това, че не беше осигурено правото на детето на образование, а то
подлежи на задължително на такова (казуса за записването му в ново учебно
заведение, предвид местоживеенето му), изпратихме писмо до Регионалния
инспекторат по образование – С. И ние сме подавали сигнал до прокуратурата
във връзка с правото на детето за образование и т.н. и от прокуратурата
имаме върната обратна информация. От постъпилата обратна информация, ни
информират, че се образува дело по тъжба на майката – пострадалото лице.
ПОРАДИ изчерпване въпросите към свидетеля, същият бе освободен
от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетелите С. М. и
А. Д., както следва:
С. И. М. – * г.,българска, български гражданин, майка на Р..
А. А. Д. - * г., българка, български гражданин, майка на С. Д..
СЪДЪТ разясни на свидетелите отг. по чл. 290 НК, както и предвид
близката родствена връзка с подсъдимия по делото, разясни правото на св. Д.а
по чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК да откаже да свидетелства. Обещаха да говорят
истината. След като им бе разяснена отговорността, свидетелката А. Д. беше
изведена от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на св. С. М.
СВ. С. М. – Знам за какво съм тук. Желая да свидетелствам.
НА ВЪПРОСИ от адв. Н. към свидетеля.
СВ. С. М. - Известно ми е, че за периода ноември и декември 2023 г.,
по решение на РС – З., по гр.д. № 321/2021 г. и постигнато споразумение,
което е по делото, детето трябваше да бъде при Р.. По принцип той трябваше
да доведе детето до местоживеенето на майката, но той не го доведе, отказа да
го доведе и непрекъснато твърдеше, че повече дете няма да видим. Живея
7
заедно с дъщеря ми и непрекъснато съм в жилището й и през цялото време
съм свидетел на събитията, които се случват между тях и детето. Моето
наблюдение за поведението на бащата (подсъдимия) към дъщеря ми са
ежедневни. Бащата беше категоричен, че няма да върне детето и че повече
няма да видим детето.Това беше при разговор с Р. по телефона. Тя беше
включила телефона на високоговорител, за да чувам. Там съм всеки ден. Това
жилище, в което живее Р., ние с баща й го дарихме и аз живея там по решение
на съда. Този разговор, за който говоря, беше на 01.11.2023 г. около 18,30
часа. Бях в стаята, когато звънна. Тя многократно го търси и при едно от тези
позвънявания се обади. Не отговаряше, отказваше да вдигне телефона. Тя се
опитваше по 60 пъти на ден да му звъни, за да си види и чуе детето, но той не
вдига и отказва. В конкретния случай вдигна телефона и отговори. Р. го
прикани да доведе детето, но той отказа. Каза, че тя е тъпа, че тя е проста,
обиждаше я в присъствието на детето. Лошото е, че е в присъствието на
детето. Детето беше при него. Разговорът беше с видео-обаждане. Виждаше
го на Вайбър. Р. виждаше детето, което е било при бащата при разговора с
нея. Тя никога не е отказвала детето да е при нея. Напротив, тя се бори до
последно за детето си. Това е вторият път в който се явяваме за това дете на
съд. Във връзка с опитите да си види детето, той каза, че ако тя отиде в Н. да
си вземе детето, вече има един случай в Н., в който жена сама се е закопала и
така и тя може да изчезне по същия начин. При такива заплахи едва ли бихме
тръгнали насила да си вземаме детето. Искаме всичко да е по
законоустановения ред. Той е длъжен да доведе детето. Той каза, че няма да
се съобразява с решенията на съда, със законите, на което ние реагирахме, как
няма да се съобразява, това са законови разпореждания. Решението на съда е
съобразно съдебна спогодба, като това беше тяхната воля – на С. и на Р.,
одобрена от съда, която той престъпва. Заяви, че няма да се съобразява с
никакви закони, с никакви дела, детето остава при него, защото според него
дъщеря ми е недобър родител. Казва, че ние не можем да гледаме дете.
Интересно ми е, как аз с 42 години педагогически опит и тя с висше
образование „Информационни технологии в бизнеса“, как да не може да си
гледа детето, но може да работи в болницата? Имаше случай, в който извиках
Р. да се обади в полицията в Н. и да помоли да отидат в къщата на С., защото
детето долу на земята пищи и казва: „Мамо, помогни ми“, а баба му и баща
му надвиснали над него. Защо ли са надвиснали над него, за да реве отдолу
8
детето и да вика: „Мамо помогни ми“? Р. винаги се е стремяла да спазва
добрия тон към бащата, за да не го провокира, защото провокациите могат да
се отразят на детето. Тя никога не е повишавала тон към бащата. Не е имало
споразумение за временно неспазване на определението доброволно, защото
той сам заяви, че закона не го интересува и ще прави, каквото си иска. Дори
подписа декларация, че иска да си вземе детето. Той я накара да подпише
такава декларация. Тя отдавна иска да си вземе детето и без тази декларация.
Никога не е отказвала да вземе детето. Дори задържахме детската градина не
два, а три месеца, докато си дойде Р., макар че по закон могат да пазят
мястото два месеца. Тя си води детето до градината сама, тя си го взима, тя се
е грижила за него в къщи. Ние сме били тъпи, ние сме глупави.
Не ми е известно да е имало детето някакъв здравословен проблем
тогава, но декември месец по Коледа и след това по Нова година, детето беше
с двустранна пневмония в болницата в З. Първият път беше в З. с пневмония
и за неизлекувана пневмония, като си го взехме през февруари при нас, на
17.03.2024 г. се наложи да се пукат тъпанчетата, за да изтече гнойта.
Декември преди коледните празници детето е било с висока температура,
бяха викали Бърза помощ. Той е информирал дъщеря ми, че детето не е добре.
Всъщност Р. го информира: „Детето кашля, на детето очите му плуват, иди,
извикай Бърза помощ! Заведи го на лекар!“ Преди декември детето не е
лежало в болница, освен 2021 година три пъти. С. имаше изградена теза, че
няма да върне детето при всякакви обстоятелства. Това е.
АДВ. Н. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
НА ВЪПРОСИ от адв. Н. Д.
СВ. С. М. - Знам какъв е режима на лични контакти – два месеца да
бъде при единия родител и два месеца при другия, като С. Д. се задължава да
доведе детето в П. при майката и да го върне в Н. Този режим не се спазваше.
Когато си намереше С. работа в Н., той си заминаваше, оставяше детето при
нас ние да го гледаме и е било по-дълго време при нея. Веднага след като
приключи делото в съда, взехме с нас детето и го закарахме в П. Няколко дни
по-късно, С. уреди документите си и замина за Н. Дойде през пролетта на
2023 г. в П. Той дойде, Р. се съгласи да живее при нас в П. с детето – детето
да има двама родители. Детето беше щастливо. Това продължи до началото на
лятото. В един момент, той свали детето пред блока да го разхожда, качи го в
9
колата и го закара в С. и започна сегашната сага. Детето е родено на 03.08.
Значи е било на 05.08.2023 г. Взе го по сандалки и тениска и от тогава започна
сагата. Детето беше върнато в П. преди около месец – месец февруари 2024 г.,
защото той отново замина за Норвегия. Сезирахме плевенската прокуратура,
полиция, закрила на детето и т.н. Ясно ми е, защо взе детето. Взе детето, по
една проста причина – да извие ръцете на Р.. Той винаги е казвал: „Вие няма
да гледате дете! Вие не може да гледате дете!“ Нямаше причина, изведнъж
реши, че това дете няма да живее с Р.. Не може да се храни на масата ни, да
живее при нас и да има причина. Стана изведнъж, излезе да разходи детето и
си тръгна. Бях там. Непрекъснато съм в жилището. Най-много да отида да
напазарувам, до блока има магазин. От Отдел „закрила на детето“ – П. идваха
на посещение в дома ни. Дори в службата на дъщеря ми са ходили. Съставяни
са някакви протоколи, защото Р. е била принудена да подписва някакви
документи. Това са протоколи за посещенията при нея, че това, което е
изнесено в тях е вярно. Тези протоколи бяха през февруари 2024 г. Детето до
февруари месец не беше при нас. Дойде сега. Притесних се и се обърках.
Социалните служители дойдоха при нас първия път, а втория път дойдоха в
службата на Р. и знаеха всичко. Сега посещение не е имало, но имаше
посещение в службата й, защото искаха да се срещнат с Р. в работното й
време, а тя няма как да напусне работното си място. В дома й не са идвали.
Посетили са я само на работното място. Тогава още го нямаше детето при нас
и затова потърсихме тяхното съдействие. Тепърва бяхме започнали да
работим по неговото връщане. Това посещение се случи малко след подаване
на сигнал от Р. за неизпълнение на решението.
АДВ. Н. Д. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
ПОРАДИ изчерпване на въпросите към свидетеля, същият бе
освободен от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на св. А. Д.
СВ. А. Д. – Знам за какво е делото. Желая да свидетелствам. Ще
отговарям на въпросите, но моля да ми говорите по-силно, че не чувам.
НА ВЪПРОСИ от адв. Н. Д. към свидетеля.
СВ. А. Д. – С. беше в чужбина от януари до юни 2023 г. През юни
отиде да живее при детето в гр. П. Живя един месец там – до юли месец 2023
г. Живеели са добре, като по едно време Р. му казала, че не може да гледа
10
детето, да отива в Н. Това го е казала на сина ми и той ми го каза, като се
прибра в Н. с детето. Той ми каза, да го гледаме за две седмици, тъй като
всичко я боли. Като С. е там, всичко я боли, а като го няма С. има друг
характер. Дойде с детето в Н. през юли 2023 г. Седяха 15 дни при нас заедно с
детето. След това го отведе пак в П. Всичко беше точно. Нямаше каране,
нямаше нищо. В края на юли 2023 г. отново се върна с детето в Н. Стояли са
там 15 дни. От 15.07. отиде пак в П. Стоя две седмици и пак се върна в Н.
Попитах го, какво е станало. На обяд са спали, детето също е спало и тя е
станала и започнала да вика: „Махайте се от тук, изчезвайте, тук нямате
работа“ и ги е изгонила. Казала, че не ги иска, да се махат. Детето започнало
да плаче. Искал е да го остави при майка му, но детето плачело и искало баща
си. Каза, че Р. ги изгонила и стояха в Н. до Нова година. Като дойдоха в Н.
стояха до декември месец, Нова година карахме в Н. Към 05,06.01.2024 г. си
го закара в П., защото е сезирала полицията. Можехме да си го гледаме тук,
но го остави там. Той нямаше желание, но го глобиха и някой му каза да го
върне. Никой не е идвал в дома ни. Имаме документ, да си закараме детето,
защото имаме глоба. Документът е от съдията. Пишеше в документа на еди
коя си дата да закараме детето, в П., иначе ще има глоба от 1000 лева. Идваше
полиция на обяд в моята къща, защото Р. се е обадила, че сме мъчили и били
детето. Цяло лято август, септември, октомври е идвала полиция заради
жалби от майката. Попитах: „С., за какво те вика полицията“. Каза, че Р. се е
оплаквала в полицията, че се държим лошо с детето, че го бием. От
полицията дойдоха и казаха, че всичко е точно. От полицията не ни викат
нищо. Знам, че детето през ноември и декември 2023 г. е трябвало да бъде в
П. при майката. Не го закарахме, защото майката не искаше да го гледа. Тя се
обади на С. и не знам, защо не иска да го гледа. Не съм чула майката, С. ми
каза, че майката не иска да гледа детето. Детето когато беше в Неделино е
боледувало. Болни са всички деца. На Коледа вечерта беше в болницата в З.
за една седмица. По-напред беше с температура, но се оправи. Не знам защо
С. не е закарал детето ноември и декември 2023 г. при майка му.
АДВ. Н. Д. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
НА ВЪПРОСИ от адв. Н.
СВ. А.Д. – Майката искаше детето. Само да може да го гледа, ще й го
закараме. Не мога да кажа криво. Казва на С., че му е майка. Аз съм й казвала,
11
че тя му е майка, а той му е баща. По телефона са говорели. Двамата са си
говорели, аз не съм слушала разговора. С. иска да влезе тя в правия път – не
може сама да се справя, майка й го гледа. Сама няма да може да гледа детето.
Моят син, ако е сам може да си гледа детето. Благодарна съм на бабата. Р. е
казвала на сина ми, че си иска детето.
АДВ. Н. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
ПОРАДИ изчерпване на въпросите към свидетеля, същият бе
освободен от съдебната зала.
АДВ. Н. - Нямам други доказателства и няма да сочим доказателства
за събиране. Считаме делото за изяснено от фактическа страна. Да се
приключи и да се даде ход на съдебните прения.
АДВ. Н. Д. Уважаема госпожо Председател, първо имам едно
доказателствено искане и след това едно изявление от моя страна.
Доказателственото ми искане е във връзка с информацията, която получихме
от разпитания социален работник за това, че в П. от ДСП, отдел „Закрила на
детето“ се е водела паралела проверка, тъй като те са компетентната
структура, която да осъществи срещата с майката, във връзка с подадените от
нея сигнали. В тази връзка моето искане е, да бъде изискана цялата преписка,
образувана във връзка и по повод подадените от майката сигнали и да се
представят изготвените протоколи. Видно и от показанията на разпитания
свидетел, който е воден от частния тъжител, такива срещи са осъществени и е
изготвена документация. В представените документи от Отдел „Закрила на
детето“ – З. е представена единствено и само кореспонденцията, която е
водена между двете институции, а не и самите материали по същество от
отдел „Закрива на детето“ – П. Това ни е доказателството искане, като моля
след като се произнесете по него, да ми дадете възможност, да направя
изявление във връзка с това, което коментирахме с колегата преди съдебното
заседание.
АДВ. Н. – По това доказателствено искане. Представени са
множество протоколи и писма, вкл. депозиран съответен документ във връзка
с проведеното социално проучване от страна на компетентната структура в П.
Възразявам да се изискат посочените доказателства от адв. Н. Д., тъй като са
неотносими. От представените документи става ясно, че е направено такова
проучване.
12
СЪДЪТ, като съобрази становищата на процесуалните представители
на страните, намира, че направеното доказателствено искане е основателно,
доколкото ще установи факти и обстоятелства във връзка с поведението на
майката – частен тъжител по делото, обективирани в документите, съставени
от ДСП-П., каквито не се съдържат в кориците по делото, доколкото всички
представени писмени доказателства по делото са протоколи и писма,
съставени единствено от ДСП – З., както и кореспонденцията с ДСП – П.
ТАКА МОТИВИРАН, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от ДСП – П. цялата налична информация във
връзка с преписка, касаеща детето Р. С. Д., ЕГН ********** с родители: С. П.
Д., ЕГН ********** и Р. Р. М., ЕГН **********, както и всички съставени по
преписката документи във връзка с проведени срещи, респективно –
съставени социални доклади, в случай, че такива са налични.
ЗА СЪБИРАНЕ на доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 15.05.2024 г. от 10,00 часа, за
когато страните и процесуалните им представители уведомени днес.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11,30 ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________В.Д.____________
Секретар: ___________Р.Ю.____________
13