РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№458
Град Пловдив, 28 февруари 2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 3229 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ .
Образувано е по жалба на М.И.И., ЕГН **********,***, против
заповед № РД-17-1486 от 16.10.2017 г. на кмета на район „Централен“ при Община
Пловдив, с която е наредено да се отнеме: разрешение за ползване № 01-02-0143(1)/ 18.02.2014 г. на имот общинска
собственост за разполагане на преместваем обект за местодомуване на леко МПС –
гараж № 1, съгласно одобрена схема на 27.08.2012 г. на главен архитект на район
„Централен“, находящ се в УПИ I – комплексно жилищно строителство,
УПИ II – 286 и УПИ III- комплексно
жилищно строителство, търговия,
услуги, клубове и зеленина в кв.443 – север по плана на Първа градска част, гр.
Пловдив, което е със срок на валидност до 28.02.2019 г., издадено от кмета на
район „Централен“ при Община Пловдив, и
разрешение за поставяне № 086/ 01.03.2014 г., издадени на жалбоподателката.
Претендира се, че актът е издаден в
нарушение на материално - правните и процесуално - правните норми на закона по
изложените в жалбата съображения. В жалбата се твърди, че собственичката на преместваемия обект има издадено
разрешение за поставяне и разрешение за
ползване от кмета на район „Централен“ при Община Пловдив и че редовно заплаща
задълженията си по повод поставения обект. От правна страна се твърди, че
наличието за разрешение за поставяне, валидно пет години, е правното основание
за поставянето на преместваемия обект върху терен общинска собственост, че този
срок до момента не е изтекъл. Моли да се има предвид, че е инвалид, поради
което гаражът й е нужен за колата, която ползва, предвид тежката инвалидност.
Освен това живее в постоянен стрес колата й да не бъде открадната, тъй като
били правени опити. В съдебно заседания процесуалният представител на
жалбоподателката моли да се има предвид, че са налице незаконни действия на
кмета по прилагане на принудителното изпълнение на заповедта още преди
произнасянето , както и да се има предвид, че ПОС е отменил Наредбата за реда и
условията за издаване на разрешения за ползване на места в общенска
собственост. Претендира отмяна на заповедта и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът – кмета на район „Централен“ при Община
Пловдив, чрез юрк. С., намира жалбата за неоснователна и иска от съда заповедта
да бъде потвърдена. Възразява за прекомерността на разноските на
жалбоподателката. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена в предвидения за това четиринадесетдневен срок
от получаване на съобщението за постановения акт до неговия адресат – заповедта
е издадена на 27.10.2017 г., а жалбата е подадена на 08.11.2017г., както и че е
подадена от адресата на заповедта и имащо правен интерес от оспорването,
предвид представените с жалбата доказателства, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на настоящия правен спор е заповед № РД-17-1486 от 16.10.2017 г. на кмета на
район „Централен“ при Община Пловдив, с която е наредено да се отнеме:
разрешение за ползване № 01-02-0143(1)/ 18.02.2014 г. и разрешение за поставяне
№ 086/ 01.03.2014 г., издадени от кмета на район „Централен“ при Община Пловдив на жалбоподателката.
След обсъждане на приетите по делото доказателства, съдът
намира на първо място, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
при спазване на процесуалните и на материалноправните предпоставки за
издаването й.
По делото няма спор, че срокът на разрешението не е
изтекъл. Няма спор също така, че в т.9.3 от разрешението за ползване е
посочено, че разрешението за ползване се отнема, когато обществените нужди
налагат това или при започване на процедура по прилагане на подробен
устройствен план на съответната територия, а в т.6.3 от разрешението за
поставяне е посочено, че разрешението се отнема при обществени нужди, налагащи
това действие или започване на процедура по прилагане на подробен устройствен
план на съответната територия.
По делото е представено разрешение за строеж № 25 от
03.02.2015 г., издадено от главен архитект на Община Пловдив относно
строителството на обект: Проект „Пловдив през 2014 – 2020 г. – Интелигентен,
устойчив, желан европейски град“, който предвижда благоустрояване и
озеленяване, рехабилитация и социализация, изграждане на детски площадки и на
спортни площадки в междублокови пространства в УПИ I- комплексно жилищно строителство, УПИ III- комплексно жилищно
строителство, търговия, услуги, клубове и зеленина в кв.443, УПИ VII – комплексно жилищно строителство,
търговия и зеленина в кв.440, всички по плана на Първа градска част – север,
гр. Пловдив.
Разрешението за строеж е съпроводено и с план- схема по част архитектура
относно строежа на предвидените съоръжения за обществено ползване.
Видно от представените по делото разрешения, предмет
на настоящия правен спор, същите касаят поставянето на преместваемия обект –
гараж на жалбоподателката именно на територия, предвидена за благоустрояване и
строеж на спортни площадки, съгласно предвидения проект.
В този смисъл съдът намира, че са изпълнени условията
на т.9.3 от разрешението за ползване и на т.6.3 от разрешението за поставяне,
които предвиждат отнемането на тези разрешителни при възникването на обществени
нужди.
Относно възраженията на жалбоподателката, че като
инвалид се нуждае от място, за да прибира автомобила си, както и от
възможността за посегателства, съдът намира тез възражеиня за несъстоятелни.
Жалбоподателката не е лишена от възможността за местодомуване на собствения й
автомобил на адреса. На практика се касае се за подготовка по пристъпване към
действия по премахване на гаражната клетка, предвид предвидените по-горе
обществени мероприятия по благоустрояване на града. Преместваемият обект се
намира на земя, която е общинска собственост, поради което общината е тази,
която определя какво ще е предназначението на имота. В случая, каза се по-горе,
същите са в полза на обществото, поради което не е налице безотговорно и
целенасочено поведение в частен интерес.
Съдът намира, че не е налице и връзка на процесната
заповед с оспорената Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за реда и
условията за издаване на разрешение за ползване на масто общинска собственост
на територията на Община Пловдив, за което е било образувано адм.д.№ 2817/ 2017
г. по описа на Административен съд – Пловдив. Предвид оспорването им,
измененията не са влезли в сила, поради което не следва да бъдат коментирани.
Заповедта е издадена по действащата Наредба към датата на издаване на административния
акт. Съгласно чл. 22 от Наредбата „Разрешенията за ползване на място общинска
собственост, издадени по реда на тази наредба, се отнемат със заповед на кмета
на община Пловдив и/или упълномощено от него лице: когато мястото не се
използва по предназначение; когато не се използва от лицето, на което е
предоставено, и когато обществени нужди налагат това.“
При така развитите съображения, съдът приема изводите
на административния орган за наличие на
основанията по чл.22, предл. 3 от Наредбата за реда и условията за издаване на
разрешение за ползване на масто общинска собственост на територията на Община
Пловдив, за правилни, поради което и издадената заповед е правилна и
законосъобразна. Подадената против нея жалба следва да бъде оставена без уважение.
От страните се претеднират разноски, които предвид
изхода от спора ще следва да се присъдят на ответника. На ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на ВАС.
Ето защо на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.И., ЕГН **********,***,
против заповед № РД-17-1486 от 16.10.2017 г. на кмета на район „Централен“ при
Община Пловдив, с която е наредено да се отнеме: разрешение за ползване №
01-02-0143(1)/ 18.02.2014 г. и разрешение за поставяне № 086/ 01.03.2014 г. ,издадени
от кмета на район „Централен“ при Община
Пловдив.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********,*** да
заплати на Община Пловдив сумата от 600/шестотин/ лева разноски за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок пред Върховния административен съд от
съобщението с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: