Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София,
18.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание при закрити врата, проведено
на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 651 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят
ИА „Г.И.ПО Т.“ твърди, че ответното дружество „И.“ ООД е длъжник за изплащане
на изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови
възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите на търговеца.
Това било установено при извършване на две проверки от молителя при ответника. Твърди,
че за периода от м. септември 2016 г. до м. януари 2018 г. не били изплатени в
пълен размер трудовите възнаграждения на И.Д.Л., М.А.Х., С.Т.К., С.И.С., Д.Й.Й. и Д. Й. Д., които са шест от общо 9 до 10 работника на
ответника през посочения период. В допълнителна молба е уточнено на кой от
работниците какъв размер на трудово възнаграждение не е изплатено и за какъв
период, като забавата е в рамките на от 7 месеца до година и половина.
Неизплащането на трудови възнаграждения било потвърдено и от управителя на
дружеството, който го обосновал с липса на дейност. Не били представени и
ведомости за заплати за част от посочения период. На дружеството били наложени
принудителни административни мерки. През м. март 2018 г. била извършена
последваща проверка за изпълнение на наложените принудителни административни
мерки. Не били представени доказателства за изпълнението им и били съставени
актове за установяване на административно нарушение. Молителят твърди, че са
налице предпоставките на закона за откриване производство по несъстоятелност за
ответника. Сочи, че от м. септември 2017 г. насетне ответното дружество е имало
само двама работника, а след м. февруари 2018 г. няма работници на трудов
договор. Затрудненията му да изплати дължимите трудови възнаграждения били
трайно състояние и същият бил спрял плащанията, поради което неговата неплатежоспособност
се предполагала. Освен това, ответникът не бил заявил финансовите си отчети за
обявяване в търговския регистър за повече от три години. С това целял да
избегне даването на публичност на влошеното си финансово състояние. Дружеството
било неплатежоспособно, но и свръхзадължено, тъй като
според обявения ГФО за 2013 г.
имуществото му не било достатъчно да покрие паричните му задължения. ИА
„Г.И.ПО Т.“ моли да бъде открито производство по несъстоятелност за ответника,
след като съдът го признае за неплатежоспособен, а евентуално – за свръхзадължен.
По
делото е встъпил и кредиторът „Б.П.Б.“ АД, който твърди, че има изискуемо
вземане срещу ответника по договор за банков кредит № 1063/2008 от 01.09.2008
г. Кредитът бил отпуснат в размер на 3 000 000 лева за издаване на
гаранции и оборотни средства. Договорът бил изменян с 21 Анекса. С Анекс №
6/29.04.2011 г. кредитът бил трансформиран в евро и разделен на два подлимита – за 767 876 евро и за 766 000 евро. За
събиране на част от вземането си за главница в общ размер на
2 999 353.10 лева банката подала заявление по чл. 417 ГПК пред СРС и
по ч.гр.д. № 26067/2014 г. на 67 състав била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист за 586 749 лева. Било образувано и
изпълнително дело № 20147660402147 на ЧСИ К.А.. Към момента общото задължение
на „И.“ ООД било в размер на 6 543 698.84 лева – главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, присъдена законна
лихва, административна такса и съдебно-административни разноски. Банката
твърди, че ответникът не е в състояние да изпълни посочените изискуеми парични
вземания и е неплатежоспособен – дружеството е спряло плащанията. При условия
на евентуалност банката твърди, че ответникът е свръхзадължен,
тъй като размерът на всички негови задължения надвишава стойността на неговите
активи. „Б.П.Б.“ АД моли да бъде открито производство по несъстоятелност за
ответника, след като съдът го признае за неплатежоспособен, а евентуално – за свръхзадължен.
С
определение от о.с.з. от 19.12.2019г. на мястото на молителя „Б.П.Б.“АД е бил
конституиран неговият универсален правоприемник – „Ю.Б.“АД.
Ответникът е депозирал отговор на исковата
молба в законоустановения едномесечен срок само във връзка с молбата на ИА „Г.И.ПО
Т.“. Поддържа, че е начислил и изплатил
на посочените от молителя лица всички дължими трудови възнаграждения, като дори
на някои от работниците било заплатено повече от дължимото. Намира, че хипотезата
на чл. 608, ал. 1, т. 8 ТЗ се отнася само за действащи към момента на подаване
на молбата по чл. 625 ТЗ трудови правоотношения, а посочените шест лица не били
в такива правоотношения към 04.04.2018 г. Поддържа още, че заплащането на
трудовите възнаграждения надлежно се установявало с РКО, подписани от
съответния работник. „И.“ ООД заплатило трудови възнаграждения над 60% от
брутното трудово възнаграждение на всяко от шестте, посочени от молителя лица,
което било съобразено само с дните, през които тези лица предоставили на
работодателя работната си сила и изпълнявали добросъвестно своите задължения.
Работниците не били отправяли искания към дружеството за извършване на други
плащания и отношенията му с тях били уредени, липсвал спор с работниците. Излага
доводи, че хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ визира неплащането на цялото
дължимо трудово възнаграждение, а не само част от него, която в случая не
надхвърляла евентуално 17-20 лева. Ответникът оспорва да е налице трайна
невъзможност у него да изпълнява задълженията си. Поддържа, че редовно е
изплащал възнагражденията на своите служители, а неплатената част, сочена от
молителя не заплаща, защото оспорва дължимостта й.
Твърди, че във всеки един момент имуществото на дружеството е равно на капитала
му, както и че дружеството разполага с
достатъчно имущество за покриване на задълженията си. Сочи, че в търговския
регистър са обявени всички ГФО, с изключение на ГФО за 2015 г. Твърди, че
обслужва задълженията си и не е спрял плащанията.
Предявени
са искания с правно основание чл. 625 ТЗ.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен
субект – Изпълнителна агенция „Г.И.ПО Т.“, който е сред изрично изброените в
нормата, като разполагащи с правото да инициират производство за откриване на
производство по несъстоятелност при изискуеми и неизпълнени задължения за
заплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите на търговеца.
С право да подаде молба по чл. 625 ГПК разполага и другият
молител, присъединил се в хода на производството - „Ю.Б.“ АД, с оглед
качеството на кредитор на ответното дружество по сключен между тях договор.
С оглед правноорганизационната форма на
ответното „И.“ООД, същият има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал.
2, т. 1 ТЗ, поради което приложими са спрямо него разпоредбите на чл. 607 и сл. ТЗ.
Основанието, на което се е позовал молителят ИА Г.И.ПО Т. за
откриване на производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на
длъжника, като на изследване подлежат предпоставките за възникването й като
трайно константно финансово-икономическо състояние. За установяване на същото
по делото са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно-икономическа
експертиза.
От изисканата по делото справка от Агенция по вписванията се
установява, че са налице вписвания, отбелязвания и заличавания относно права
върху недвижими имоти на „И.“ООД, подробно описани, върху които са наложени
възбрани за обезпечаване на договорни задължения.
Видно от постъпилата справка от МВР – СДВР – Отдел „Пътна
полиция“, в централната база на АИС – КАТ към 12.06.2017г. са регистрирани като
собственост 39 броя пътни превозни средства на името на „И.“ООД.
Постъпила е и справка от ТД на НАП – София, от която е видно, че
за обезпечаване на установени и изискуеми публични задължения на „И.“ООД са
наложени предварителни обезпечителни мерки с постановления публичен изпълнител
– от 18.09.2014г.; от 01.02.2012г.; от 12.04.2012г.; от 19.08.2010г.; от
21.09.2012г., без да е налице започнало принудително изпълнение срещу
дружеството.
В хода на производството е постъпила молба от „Ю.Б.“ АД, в която
сочи, че е прехвърлил вземането си към ответното „И.“ООД по процесния
договор за кредит № 1063/2008 от 01.09.2008г. и изменен и допълнен с последващи
Анекси, като вземането е било прехвърлено в пълен размер и ведно с всички
привилегии и обезпечения, съгласно Договор за цесия от 28.02.2020г. в полза на
цесионера „КЕДЪР Е“ООД. Към молбата е приложен договорът за цесия за доказване
настъпилото частно правоприемство, като безспорно е, че същият е породил
правните си последици спрямо третите лица чрез уведомяването на длъжника.
При това положение и доколкото се установи, че към момента на
приключване на съдебното дирене молителят „Ю.Б.“АД е загубил качеството се на
кредитор, по отношение на него са отпаднали предпоставките за наличието на
материално правна легитимация да подаде молба по чл. 625 ТЗ. В този смисъл,
установява се, че ответното дружеството няма непогасени задължения спрямо този
молител, поради което молбата в тази част следва да бъде отхвърлена.
По делото е безспорно, че към момента на завеждане на молбата,
ответното дружество не е било изплатило част от възнагражденията за периода м.
09.2016г. – м. 01.2018г. на лица, които са били заети при него по трудови
правоотношения, като спорно е дали плащането е било дължимо, с оглед положения
труд от работниците и съобразно действието на трудовите договори и дали са били
заети по тях през посочения период. Посоченият от молителя брой на работниците
с неизплатено трудово възнаграждение в пълен размер по договора е 7 при наети
общ брой – 10 /надвишаващ 1/3/, които са изискуеми повече от два месеца, което
е съответно на предпоставките в чл.608, ал. 1, т. 4 ТЗ за иницииране на съда с
молба по чл. 625 ТЗ.
В тежест на молителя е докаже изискуемост на посочените като
дължими вземания към работниците, с оглед и изричното оспорване на този факт от
страна на ответното дружество. В отговора на исковата молба ответникът изрично
е оспорил наличието на действащи трудови договори с шест от посочените
работници към момента на депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ /04.04.2018г./. По
делото не са ангажирани доказателства за опровергаване на този факт, за което
молителят дължи пълно и главно доказване.
В хода на производството, за установяване изправността в
отношенията си със заетите по трудови правоотношения при него лица /макар и по
прекратени такива/, ответникът е представил подписани декларации от посочените
в молбата лица, в които сочат, че към 04.06.2020 г. са получили дължимото им
възнаграждение, като нямат финансови претенции към „И.“ООД.
В случая, молителя ИА Г.И.ПО Т. се явява процесуален субституент
на посочените като кредитори лица – работници с неиздължени трудови
възнаграждения. В този смисъл, за да обоснове правният си интерес от сезирането
на съда с молбата по чл. 625 ТЗ, молителят упражнява чужди права, с оглед
предвидената възможност за това в чл. 625 ТЗ и чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ. Същият разполага
с правото да предяви молба за откриване на производство по несъстоятелност, с
цел удовлетворяване на чуждо материално право и което право е изрично
предвидено в закона.
При установяване недължимост вземанията
на кредиторите, които са били заети по трудови правоотношения при ответника,
отпадат предпоставките за откриване производство по несъстоятелност, като
молбата за това следва да бъде приета за неоснователна само на това основание,
без да бъдат изследвани останалите предпоставки, засягащи
финансово-икономическото състояние на дружеството ответник. В този смисъл, по
отношение на работниците не се установи да е било налице качеството им на
кредитори по трудово правоотношение с „И.“ООД. Изложеното във волеизявлението
им, обективирано в представените по делото частни документи съдът приема като
ползващо се с материална доказателствена сила, доколкото възпроизвежда
неизгодни за издателите им факти. Същите са посочени като кредитори и
притежаващи материалното право, в чиято
защита е бил иницииран съдът за образуване на производството по
несъстоятелност. Поради това, на изследване в производството подлежи наличието
на това материално право, което придава качеството на ответника на длъжник. При
доказването наличието на такова, на последващо изследване в процеса би
подлежало финансово-икономическото състояние на дружеството и което би
обосновало извода за неплатежоспособност, в случай, че бъде установено, че
същото се явява трайно и обективно
такова, без да се касае за временно затруднение на длъжника да плати.
В случая, доколкото не се установи качеството на кредитори, нито
на работниците, чиито материални права са предмет на защита при упражненото
право от молителя ИА Г.И.ПО Т., нито качеството на такъв по отношение на втория
присъединил се молител – „Ю.Б.“АД, съдът намира молбата по чл. 625 ТЗ за
обявяване неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността
на „И.“ООД за неоснователна само на това основание, като не следва да бъдат
излагани допълнителни мотиви относно финансово-икономическото му състояние.
Като неоснователна, молбата следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, във вр. чл. 621 ТЗ, молителите следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника разноските за производството в размер на
3250 лв. – депозити за вещо лице.
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.625 от ТЗ на Изпълнителна
Агенция „Г.И.ПО Т.”, БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на управление ***,
и „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, за откриване
на производство по несъстоятелност на „И.” ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание неплатежоспособност и свръхзадълженост, като неоснователна.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Г.И.ПО Т.”, БУЛСТАТ:
********, със седалище и адрес на управление ***, и „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплатят на „И.” ООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 621 ТЗ, сумата от 3250 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: