№ 37
гр. Русе , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20204520103758 по описа за 2020 година
Искът е с правно основание по чл.224 КТ, съединен с иск за лихва за забава.
Ищцата С. Й. З. чрез процесуалния си представител твърди, че е
работила при ответника по трудово правоотношение като животновъд от
15.05.2018г. с основно месечно трудово възнаграждение 610 лв. Със Заповед
№2/25.03.2020г. трудовото правоотношение с ответника е било прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 25.03.2020г. Неизползваният от нея
платен годишен отпуск за времето на действие на трудовия договор е в
размер на 37 дни и дължимото обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск възлиза в общ размер 1015.65 лв. Работодателят й е изплатил само
част от обезщетението в размер на 400 лв, като неплатеният остатък възлиза
на 615.65 лв. Съгласно чл.228, ал.3 КТ, работодателят й дължи обезщетението
заедно със законната лихва. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати
сумите 615.65 лв обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, заедно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и
16.93 лв лихва за забава за периода от 21.05.2020г. до 27.08.2020г., съобразно
направеното уточнение с молба вх. №28889/04.09.2020г. и разноските по
делото.
Ответникът “Еко Ден” ЕООД с. Пиргово, област Русе, представляван от
1
управителя Деница Георгиева Войчева, чрез процесуалния си представител
взема становище за неоснователност на предявения иск. Възразява, че не
дължи суми на ищцата. Заявява, че при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните дължимите обезщетения по чл.222, ал.1 и по
чл.224, ал.1 КТ били изплатени на ищцата своевременно. Обезщетението по
чл.224, ал.1 КТ в размер на 949 лв й е било платено на два пъти, както следва:
на 24.04.2020г. – сумата 549 лв с РКО от същата дата и по-късно, съобразно
направеното признание от ищцата в исковата молба, още 400 лв в брой, за
което не е съставен документ. Моли искът да бъдат отхвърлен с присъждане
на разноски.
С определение в съдебно заседание на 12.01.2021г. на основание чл.214
във вр. с чл.233 ГПК съдът е допуснал изменение на исковете по чл.224 КТ и
по чл.86 ЗЗД чрез намаляване размерите им от 615.65 лв на 472.64 лв
обезщетение и от 16.93 лв на 13 лв лихва за забава върху обезщетението по
чл.224, ал.1 КТ. Прекратил производството за сумата 146.94 лв (143.01+3.93)
поради отказ.
По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. заверен препис
от трудовото досие на ищцата и е назначена счетоводна експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно от представения препис от Трудов договор №15/15.05.2018г. и от
заключението на експертизата, страните са били в трудово правоотношение,
считано от 15.05.2018г., като ищцата е изпълнявала длъжността
“животновъд”, с основно месечно трудово възнаграждение 540лв. С
Допълнително споразумение към трудовия договор основното трудово
възнаграждение на ищцата е увеличено на 610 лв и 3.66 лв допълнително
възнаграждение за прослужено време 0.6 %.
Уговореният размер на платения годишен отпуск е 20 работни дни.
Със Заповед №2/25.03.2020г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено, считано от 25.03.2020г., на основание чл.328, ал.1, т.2
КТ поради закриване на част от предприятието.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено
устно от вещото лице в съдебно заседание на 12.01.2021г., се установява след
2
проверка по личното трудово досие на ищцата и по оригиналните
разплащателни ведомости за заплати за месеците февруари, март, април, май
и септември 2020г., че през времетраенето на трудовото правоотношение
ищцата не е подавала писмени молби за ползване на платен годишен отпуск,
както и че във ведомостите за заплати не й е начислявано ползването на такъв
през целия период на работа при ответника. Поради това на нея й се полагат
12 работни дни за 2018г., 20 работни дни за 2019г. и 5 работни дни за 2020г.
или общо 37 работни дни за периода 15.05.2018г.-25.03.2020г.
Експертизата заключава, че размерът на обезщетението за
неизползвания отпуск през 2018г. възлиза на 368.16 лв в брутен, респ. на
331.34 лв в нетен размер, през 2019г. възлиза на 613.60 лв в брутен, респ. на
552.24 лв в нетен размер и през 2020г. възлиза на 153.40 лв брутно, респ. на
138.06 лв в нетен размер - след приспадане на съответния данък по ЗДДФЛ.
Общият размер на дължимото обезщетение възлиза на 1021.64 лв след
приспадане на законоустановените удръжки.
От приложения на л.41а Разходен касов ордер №1/24.04.2020г.,
осчетоводен на същата дата и от заключението на експертизата се вижда, че
на ищцата е изплатено обезщетение по чл.224 КТ в размер на 549 лв, при
което дължимото обезщетение остава в размер на 472.64 лв.
В исковата молба ищцата твърди, че е получила 400 лв обезщетение по
чл.224 КТ, но за тази сума няма издаден РКО, че е изплатена, нито подпис за
получаването й във ведомостта за месец септември 2020г.
Устно в съдебно заседание на 12.01.2021г. вещото лице заключава, че
поради липса на писмен платежен документ, удостоверяващ получаване от
страна на ищцата на сума в размер на 400 лв, то дължимото обезщетение по
чл.224 КТ е 472.64 лв в нетен размер. Лихвата за забава върху тази сума за
периода от 21.05.2020г. до предявяване на иска- 28.08.2020г. възлиза на 13 лв.
Заключението на вещото лице е прието от съда.
При тези данни досежно дължимостта на следващото се обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на ищцата в размер на 37 работни дни, за
които й се следва обезщетение в размер на 472.64 лв в нетен размер, искът по
чл.224, ал.1 КТ следва да бъде уважен в посочения размер, заедно със
3
законната лихва от предявяването му - 28.08.2020г. до окончателното
изплащане.
Искът за заплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл.224,
ал.1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен в посочения от
експертизата размер -13 лв за периода от 21.05.2020г. до предявяване на иска
– 28.08.2020г.
Възражението на ответника, че се дължи само сумата 72.64 лв
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, предвид направеното признание на ищцата в
исковата молба за заплащане на част от обезщетението – 400 лв, е
неоснователно. Това е така защото признанието се преценява от съда с оглед
всички безспорно установени обстоятелства по делото.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.2, ал.2, вр. чл.7 от
Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да заплати на процесуалния представител
на ищеца Владислав Велев, адвокатско възнаграждение, което съдът
определя на 300 лв.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в размер
на 50 лв следва да се заплати от ответника, както и 200 лв възнаграждение за
вещо лице.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Еко Ден” ЕООД със седалище и адрес на управление в с.
Пиргово, област Русе, ул. “Мизия” №5, представлявано от управителя Деница
Георгиева Войчева, ЕИК ********* да заплати на С. Й. З., ЕГН **********,
сумите 472.64 лв обезщетение за 37 работни дни неизползван платен годишен
отпуск за 2018г., 2019г. и 2020г. в нетен размер, заедно със законната лихва,
считано от 28.08.2020г. до окончателното изплащане, както и 13 лв лихва за
забава за периода от 21.05.2020г. до предявяване на иска – 28.08.2020г., а по
сметка на Русенски районен съд да заплати 50 лв държавна такса по
производството и 200 лв съдебни разноски.
4
ОСЪЖДА “Еко Ден” ЕООД да заплати на адвокат Владислав Велев от
Адвокатска колегия гр. Русе сумата 300 лв разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5