№ 363
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300500666 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба вх. №06332/07.02.2022г. на Л.Х. Б.,
ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Б.Н.-Д., в
качеството й на длъжник по изпълнително дело №20218210401842 по
описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. №821, с район на действие Окръжен
съд- Пловдив, против разноските по изпълнителното дело- адвокатско
възнаграждение на взискателя в размер на 480 лв., и такси и разноски по
ТТРЗЧСИ в размер на 330,96 лв.
Ответната страна по жалбата- Община Сопот, чрез пълномощника си
по делото адв. Г.Б., в писмено становище оспорва същата и иска
оставянето й без уважение.
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният
изпълнител счита жалбата за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено
следното:
Изпълнително дело №20218210401842 по описа на ЧСИ Петко
Илиев, рег. №821, с район на действие Окръжен съд- Пловдив, е
1
образувано на 09.11.2021г. по молба на взискателя Община Сопот въз
основа на акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК,
с който са били установени задължения на длъжника Л.Х. Б. за
заплащане на данък върху недвижими имоти за периода 2016г.-2020г. и
лихви в общ размер на 25,19 лв. и такса за битови отпадъци за
периода 2016г.-2020г. и лихви в общ размер от 83,47 лв. Към молбата за
образуване са представени писмени доказателства за заплатено от
взискателя на упълтомощения от него адвокат Г.Б. адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. След извършено от съдебния
изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника са били
наложени запори върху трудовото й възнаграждение, което получава от
„Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, както и върху банковите й
сметки в „Ти би ай банк“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД. На
29.11.2021г. длъжникът е заплатил директно на Община Сопот
задълженията, за събирането на които е било образувано изпълнителното
дело. Видно от връчената на длъжника покана за доброволно
изпълнение, със същата са му били начислени разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя в размер на 480 лв., както и такси
по ТТРЗЧСИ в размер на 330,96 лв.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че не следва да
дължи разноски по изпълнителното дело, тъй като същото било
незаконосъобразно образувано преди да й бъде връчен и да влезе в сила
актът за установяване на задълженията, както и поради това, че не е
била уведомена за наличието на задължения към взискателя Община
Сопот. Съгласно разпоредбата на чл.209, ал.2, т.3 от ДОПК
принудителното изпълнение на публични задължения, установени с акт
по чл.107 от ДОПК, каквито са предмет на събиране по процесното
изпълнително дело, се извършва независимо дали актът е обжалван,
поради което връчването и влизането в сила на последния не е
предпоставка за образуване на изпълнително производство. На следващо
място съгласно разпоредбата на чл.182, ал.2 от ДОПК предварителното
уведомяване на длъжника за наличието на публични задължения е уредено
2
като възможност, а не като задължение за публичния взискател преди
предприемане на действия по събирането им, поради което
неуведомяването на длъжника не може да съставлява обстоятелство,
отразяващо се на отговорността му за направените за принудителното
събиране на задълженията разноски. В случая следва да се отчете и
обстоятелството, че процесният акт не създава, а само констатира
неплащането на съществуващи извън него задължения за заплащане на
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, за които
длъжникът е бил уведомяван съгласно ЗМДТ и които подлежат на
плащане в съответните срокове по ЗМДТ. Предвид горното и доколкото
установените с акта задължения са били изискуеми и не са били
платени към датата на образуване на изпълнителното дело, то следва да
се приеме, че жалбоподателката е дала повод за образуването му.
С оглед данните по делото за погасяване на дълга в срока за
доброволно изпълнение частично основателни са изложените в жалбата
доводи за прекомерност на начислените в тежест на жалбоподателката
разноски.
Видно от представените по изпълнителното дело писмени
доказателства, взискателят Община Сопот е заплатила на упълномощения
адв. Г.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. При определяне
на размера на адвокатското възнаграждение страните по договора за
правна защита и съдействие са длъжни да се съобразяват с разпоредбата
на чл.36, ал.2, изр.2 от Закона за адвокатурата, предвиждаща че размерът
на възнаграждението не може да бъде по- нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет. Съгласно разпоредбата на чл.10
от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страна по изпълнително дело възнаграждението е- за
образуване на изпълнително дело- 200 лв. /т.1/; за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000
лв.- 200 лв. /т.2/.
В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното
производство освен подаването на първоначалната молба по чл. 426 ГПК за
3
образуване на изпълнителното дело, не се е налагало процесуалният
представител на взискателя да извърши каквито и да са други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, тъй като в
срока за доброволно изпълнение е било извършено плащане от длъжника.
Обстоятелството, че в молбата за образуване на изпълнителното дело
са били направени искания за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, не е основание за дължимост на адвокатско възнаграждение по
чл.10, т.2 от наредбата, тъй като посочването на изпълнителен способ е
част от задължителното съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 от
ГПК и е условие за редовно образуване на изпълнителния процес, за
което се дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от наредбата.
Предвид горното предварителното уговаряне и заплащане от страна на
взискателя на адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от наредбата е на
негов риск и следва да остане за негова сметка в случаите, в които по
изпълнителното дело не се налага извършване на други действия от
процесуалния представител на взискателя, извън тези по подаване на
молбата по чл.426 от ГПК. По така изложените съображения следва да се
приеме, че в случая длъжникът не дължи направените от взискателя
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от
наредбата, поради което и размерът на разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело следва да се намали на 240 лв.
с ДДС.
По жалбата в частта й, с която се оспорват начислените такси по
изпълнението:
Видно от връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение,
със същата са му били начислени такси по Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ в общ размер от 330,96 лв. с ДДС към
19.11.2021г. В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният
изпълнител е посочил начинът на формиране на сумата. Изложените в
жалбата доводи, че начислените такси и разноски по изпълнението не са
били необходими за принудителното реализиране на вземането, са
частично основателни. Съгласно разпоредбата на чл.442а, ал.1 от ГПК
наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите
изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението,
като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното
4
поведение на длъжника и възможността вземането да остане
неудовлетворено. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.3 от ГПК
длъжникът не дължи разноски за изпълнителни способи, които не са били
приложени. В случая съдебният изпълнител е бил сезиран с искане за
принудително изпълнение на парично вземане в общ размер от 108,66
лв. съгласно представеното изпълнително основание. За събиране на
посоченото вземане същият е предприел цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника и е наложил запори върху две
банкови сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение, за
което е начислил съответните такси и разноски по тарифата. Според
настоящия състав на съда така извършените изпълнителните действия, за
които са били начислени такси и разноски, се явяват несъразмерни на
подлежащото на принудително изпълнение вземане, което е довело до
необосновано завишаване на разноските по изпълнението. С оглед
размера на вземането е било необходимо и достатъчно съдебният
изпълнител да извърши само справка в регистъра на банковите сметки за
длъжника, както и такава за наличието на трудов договор, като
цялостно проучване на имущественото му състояние не се е налагало,
поради което и длъжникът не дължи такса по т.2 от тарифата в размер
на 60 лв. с ДДС. Предвид обстоятелството, че по изпълнителното дело
са постъпили суми само от наложения запор върху банковата сметка на
длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, както и от наложения
запор върху трудовото му възнаграждение, то съгласно разпоредбата на
чл.79, ал.1, т.3 от ГПК длъжникът не дължи таксите и разноските за
наложения запор върху банковата му сметка в „Ти би ай банк“ ЕАД. От
изложеното дотук се налага изводът, че в тежест на длъжника следва да
се възложат таксите за образуване на изпълнителното дело в размер на
24 лв. с ДДС /т.1 от тарифата/, за изпращане на покана за доброволно
изпълнение и на съобщения за вдигане на наложените запори върху
банковата сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД и
върху трудовото му възнаграждение в общ размер от 36 лв. с ДДС /т.4/,
за изготвяне и връчване на длъжника и взискателя на съобщения за
прекратяване на изпълнителното дело в размер на 48 лв. ДДС /т.5/, за
налагане на запори върху банковата сметка на длъжника в „Първа
инвестиционна банка“ АД и върху трудовото му възнаграждение в общ
5
размер от 36 лв. с ДДС /т.9/. В тежест на длъжника следва да се
възложат и допълнителните разноски по т.31а от тарифата за получаване
на информация за банковите сметки на длъжника в размер на 3 лв. с
ДДС, както и за заплащане на пощенски и куриерски услуги за
изпращане на покана за доброволно изпълнение, две запорни съобщения
и две съобщения за вдигане на наложени запори в общ размер от 14,52
лв. Длъжникът дължи и пропорционална такса за изпълнение на
вземането по т.26 от тарифата в размер на 41,84 лв. с ДДС, изчислена
върху събрана сума от общо 348,66 лв., съставляваща сбор от
задължението по изпълнителното основание /108,66 лв./ и разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя /240 лв./. Предвид горното
общият размер на дължимите от длъжника такси и разноски по
изпълнението следва да се намали от 330,96 лв. с ДДС на 203,36 лв. с
ДДС.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ начислените на длъжника Л.Х. Б., ЕГН **********, с
покана за доброволно изпълнение изх. №39768/19.11.2021г. разноски по
изпълнително дело №20218210401842 по описа на ЧСИ Петко Илиев,
рег. №821, с район на действие Окръжен съд- Пловдив, както следва- за
адвокатско възнаграждение на взискателя за разликата над 240 лв. с ДДС
до претендирания размер от 480 лв. с ДДС; и за такси и разноски по
ТТРЗЧСИ за разликата над 203,36 лв. с ДДС до претендирания размер от
330,96 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №06332/07.02.2022г. на Л.Х.
Б., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Б.Н.-Д., в
останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7