Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 24.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети граждански състав, в публичното заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 1902/2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от П.В.В. против Л.Е.М. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че от 1983 г. ищецът живее в жилище, находящо се на адрес ********************, а ответникът обитава жилище, находящо се на същия адрес, непосредствено над неговото /****/. Твърди се, че от 2008 г. от тръбата за питейна вода в жилището на ответника има теч в жилището на ищеца, че течът причинил скъсване арматурата на плочата, от тавана в банята пада мазилка, а едно от откъртените парчета е счупило мивката. Твърди се, че в периода юни – август 2016 г. ответникът Л.Е.М. ремонтирала жилището си, че за извършването на ремонта били ползвани силни вибриращи машини и къртачи, при което от тавата на детската стая в жилището на ищеца паднала мазилка с площ от около 2 кв. м. и се напукали стените. Твърди се, че без съответно разрешение от общинските власти, през 2015 г. ответникът Л.Е.М. иззидала терасата към кухнята си с итонг тухлички, в следствие на което плочата на терасата над кухнята на ищеца се пропукала, образувала се дупка, от която терасата се пълни с вода и се пукат стъклата на остъклението.

От ищеца е изведено искане /уточняваща молба вх. № 10465/09.10.2018 г./ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 000,00 лв., което да се заплати от ответника, ведно със законната лихва, начиная от 01.10.2013 г. до окончателно изплащане на главницата.

В депозиран по делото отговор ответникът Л.Е.М. оспорва твърденията на ищеца за скъсана арматура на плочата в жилището му. Твърди се от ответника, че сградата, в която се намират жилищата на страните, не е въведена в експлоатация и че ищецът не е собственик на обособен обект в нея, в частност на увреденото жилище.

В хода на делото ищецът се явява лично, като в хода на по същество излага становище за основателност на заявената претенция и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът взема участие чрез адв. Ч., който в хода по същество заявява становище за неоснователност на иска, моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноските по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Между П.В.В. и Е.С.В., от една страна, и Велислав Петров В., от друга страна, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първите двама даряват на втория следния собствен недвижим имот: апартамент № **********, със застроена площ от 81,72 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, столова с низша, баня, клозет, коридор, тераси, при граници и съседи: двор, стълбище, В.В., двор, долу – Ц.К., горе – Е.Г., заедно с таванско помещение № 17 и мазанско помещение № 4, заедно с прилежащите му 3,15982 % ид. части от общите части на сградата и право на строеж върху УПИ III, в кв. 4 по действащия подробен устройствен план на гр. Ловеч, като дарителите си запазват пожизнено право на ползване върху дарения имот, за което е издаден нотариален акт за дарение на недвижим имот ****************Процесното жилище се ползва от ищеца П.В.В., а находящия се над него апартамент се обитава от ответника Л.Е.М.. Нейният апартамент се намира на последния етаж от сградата. Покривът на сградата имал течове, което налагало периодично да се събират пари за неговия ремонт, като последният такъв в е извършен, когато ищецът бил домоуправител. Около 2012-2013 г. Л.М. ремонтирала банята и кухнята на своето жилище. При този ремонт тя приобщила терасата на кухнята към самата кухня, подменила старото остъкления на терасата, изпълнявайки нова дограма от ПВЦ. Това се установява от показанията на свидетелите П.Т.и Т.Т., които са съседи на страните, живущи в същия жилищен блок.

На двете жилища /апартаментите на ищеца и на ответника/ е извършен оглед от вещото лице Е.Г.. От констатациите на експерта се установява, че в банята на ползвания от ищеца апартамент, на две места по тавана е налице паднала мазилка с площ от около един квадратен метър всяко, с нарушаване целостта на бетоновата плоча и лека корозия на оголената арматура. Локацията и на двете места е около тръби, преминаващи през плочата, като под едното от тях се намира мивка, която е счупена. От експерта се допуска да е имало течове от горния етаж, които да са се случили назад във времето, но при направения ремонт в банята на горния апартамент, не се установяват актуални мокри петна по тавана на банята на ищеца. Таванът на спалнята /детската стая/ на жилището на ищеца е облицован с гипсокартон без конструкция, като е налице паднало парче с площ от около 6 кв. м. Причината за падането му е залепването му върху тавана без да е прихванат към метална конструкция. При огледа на същата стая на горния апартамент се констатира, че в нея не са извършвани дейности, изискващи използване на силно вибриращи машини и къртач, като по пода на същата стая е положен ламиниран паркет, за чието полагане също не се ползват машини, предизвикващи вибрации. В източния край на тавана на терасата на жилището на ищеца има подкожушено латексово покритие, като причината за появата им е липсата на добро уплътнение между металната дограма и тавана на терасата, при което в резултат на силни ветрове, водата от дъждовете прониква отвън. Същата тераса на горния апартамент е приобщена към кухнята, чрез затварянето ѝ посредством зид с тухли от газобетон, изпълнен на мястото на парапета, и монтиране на ПВЦ дограма. Това изпълнение няма наднормено натоварващо въздействие върху плочата на терасата, поради влагането на олекотени материали (тухли от газобетон), поради което то е изключено като причина за появата на петната по тавана на терасата на ищеца. По тавана на горната тераса също се забелязват петна от течове, които са стари и причината за появата им е липсата на добро уплътнение преди ремонта. Стойността на ремонтните работи, включваща труд и материали, които следва да се извършат за отстраняване на констатираните вреди по апартамента на ищеца е 310 лв., без ДДС, която включва: 31,50 лв. – пердашена циментова замазка с фибри при ремонт /таван на баня/, 16,61 лв. – гипсова шпакловка по таван на баня, 18,70 лв. – боядисване с латекс при ремонт /таван баня/, 90,16 лв. - доставка и монтаж на тоалетна мивка голям формат, 75,03 лв. – гипсокартон по таван на спалнята, 64,82 лв. – боядисване с латекс при ремонти /таван спалня/, 3,00 лв. – изстъргване боя от таван тераса, 24,86 лв. – боядисване с латекс при ремонти таван тераса.

Със заповед № 574/19.04.2018 г. на кмета на община Ловеч, по повод жалба от П.В.В. и Е.С.В., е назначена комисия, на която е възложено да извърши оглед на място и да осъществи административен контрол на извършения ремонт на терасата на ответника. След извършване на проверката, комисията съставя констативен протокол от 27.04.2018 г., с който се удостоверява липса на видими изменения и деформации по стените на апартамента.

Описаната фактическа обстановка се установява от ангажираните по делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните, от показанията на свидетелите Тотева и Топалска, от заключението на вещото Г. и отговора на ищеца по чл. 176 ГПК. Видно от съвместното им обсъждане те се подкрепят взаимно. Изводите на вещото лице относно вида на вредите и техния източник са изградени на база констатации, направени след оглед на място на жилищата на страните. Отговорите на заключението са обосновани, пълни и изключват други възможни хипотези за естеството на вредите по жилището на ищеца и реалната причина за настъпването им. Те изключват тезата на ищеца за падане на част от облицовката на тавана с гипсокартон, поради вибрации от ремонтите на горния апартамент /причината е закрепване на тавана без метална конструкция/, и за увреждане латексовото покритие на терасата от натоварване на плочата със зидовете на горната тераса и приобщаването ѝ към кухнята /носимоспособността не се превишава, а причината е липсата на добро уплътнение между металната дограма на остъклението и тавана на терасата/. В тази насока /за липса на видими изменения и деформации по стените на апартамента/ са и констатациите на специалистите от техническата служба на община Ловеч. Извод за липсващо претоварване от остъкляването им и изпълнените изолации по парапетите на терасите в жилищната сграда и носимоспособността им е направен и в доклад за конструктивно обследване на цялата жилищна сграда, ангажиран по делото от ищеца.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.

Ищецът е титуляр на вещно право на ползване върху апартамент, а ответникът е собственик на апартамент, като и двата жилищни имота са в сграда в режим на етажна собственост. Те са разположени една над друго, като жилището на ответника разположено на последния етаж на сградата. Като носител на ограниченото вещно право на ползване, ищецът е легитимиран да претендира обезщетение за вредите по ползваното от него жилище. От всички установени вреди по жилището на ищеца, единствено падналата мазилка от тавана на банята с нарушаване целостта на бетоновата плоча е резултат от теч на вода от горния апартамент, който е на ответника. Независимо от данните за няколкократни ремонти на покривната конструкция, по делото не се установява връзка на евентуални течове от покрива с повредите по плочата и мазилката на тавана в банята на ищеца. Течовете от горното помещение /банята на апартамента на ответника/ са единствената причина за разрушаване мазилката в банята на ищеца.

Като собственик ответникът не е положил грижа на добър стопанин, за да поддържа пода на банята в такова състояние, че попадащата върху него вода да не просмуква или отича през фуги, стигайки до тавана на ищеца. Макар да не се установява точния момент, от който просмукващата се вода оказва вредоносно въздействие върху мазилката, съдът приема, че с извършване на ремонта на своето жилище през 2012-2013 г., ответникът е изпълнил горното си задължение на собственик, с което преустановил бездействието си. Въпреки това, за него си остава задължението да поправи настъпилия вредоносен резултат – падналата мазилка от тавана на банята, с частична ерозия на бетонната плоча, с обща площ от около 2 кв. м.

Обезщетението, необходимо за възстановяване на тази вреда е 66,81 лв. без ДДС, респ. 80,17 лв. с ДДС. Последната сума е справедливият размер на обезщетеното, тъй като отчита всички обстоятелства относно естеството на вредата и нужните средства за възстановяването ѝ /стойността на материали и труд с ДДС/.

Ищецът е заявил искане за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение върху вземането на обезщетение на вреди. Това обезщетение е с компенсаторен характер, като то се държи от момента на увреждащото действие по аргумент от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Размерът на обезщетението не се определя при постановяване на решението, а се изчислява в изпълнителния процес от момента на увреждането до плащането. В тази връзка при основателност на иска за заплащане на обезщетение за вреди, действията на съда относно вземането за обезщетение за забава, се ограничават до това да посочи момента на увреждането. Категорични данни досежно момента на настъпването им не се събраха. С оглед приетото по-горе, че с извършване на ремонта на своето жилище през 2013 г. ответникът е преустановил бездействието си, следва да се приеме, че тогава е довършено и вредоносното деяние, в която календарна година попада и деня, от който се претендира обезщетението за забава – 01.10.2013 г. Поради това съдът приема, че началният момента, от който следва да се присъди обезщетение за забава, е сочения в исковата молба – 01.10.2013 г. до изплащане на присъденото обезщетение.

Макар да са налични, съдът приема, че за останалите вреди по апартамента на ищеца, поосечени в исковата молба, не следва да се присъжда обезщетение, защото те не са в причинно-следствена връзка бездействието на ответника. Счупването мивката не е в причинна връзка с теча по тавана на банята, доколкото се установява ерозия на мазилката и част от бетона, а не изкъртване. Падането на част от облицовката на тавана, изпълнена с гипсокартон, също не е в причинна връзка с поведението на ответника. То не е предизвикано от ремонта в апартамента на ответника, а се дължи на неправилното му залепване на гипсокартона върху плочата, закрепване без метална конструкция /в каквато насока са изводите на експерта/. За вредите от некачествено изпълнение ищецът може да ангажира отговорността на изпълнителя, ако е възлагал изпълнението на облицовката, или да остане в негова тежест, ако сам си я изпълнил. Увреждането на латексовото покритие по тавана на терасата също не е в причинна връзка с поведението на ответника, защото появилите се на това място петна са от овлажняване, което е резултат от липсата на добро уплътнение между металната дограма на остъклението и тавана на терасата на ищеца.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за вреди по обитаваното от него жилище. Както се посочи по-горе, като титуляр на ограниченото вещно право на ползване, ищецът е легитимиран да претендира обезщетение за вредите по ползваното от него жилище /в този смисъл решение № 210 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 490/2009 г., III ГО/. Неоснователно е и възражението за липса на доказателства за законност на недвижимия жилищния блок, респ. за неговата търпимост, и за въвеждане на сградата в експлоатация. Независимо от липсата на доказателства за законния статут на строежа, до издаване на заповед за премахването му, апартаментите в него са самостоятелни обекти на вещни права и за тяхното увреждане може да се претендира обезщетение. Същият извод е валиден при липса на удостоверение за ползване, чието правно значение се проявява единствено върху правомерното ползване на недвижимия имот според предназначението му, поради което то не се явява условие за възникване право на обезщетение при причиняване вреди върху същия имот. Всички други възражения за качеството на ремонта в апартамента на ответника не следва да се обсъждат, защото те се отнасят до вреди, за които съдът прие, че не се намират в причинна връзка с поведението на ответника. Възражението за погасителна давност е направен едва в устните състезания, поради което съдът също не го обсъжда.

Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски и ангажирал списък на сторените. По делото са ангажирани доказателства за сторени разноски в размер на 200,00 лв. /50,00 лв. - държавни такса и 150,00 лв. - възнаграждение за вещо/. С оглед частичното учение на предявения иск /за сумата от 80,17 лв./ ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 16,03 лв. Ответникът също е претендирал разноски и такива му се дължат съобразно отхвърлената част от иска /чл. 87, ал. 3 ГПК/. От него са ангажирани доказателства за сторени такива в размер на 400,00 лв. /заплатено адвокатско възнаграждение/ и с оглед отхвърлената част от иска, ищецът следва да му заплати разноски в размер на 367,93 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД Л.Е.М., с адрес *** да заплати на П.В.В., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 80,17 лв. /осемдесет лева и седемнадесет стотинки/ - обезщетение за причинени имуществени вреди в жилище, находящо се на адрес ********************, вследствие на течове от баня в жилището на В.С.И., находящо се на адрес ***, изразяващи се в паднала мазилка от тавана около две тръби в банята, ведно със законната лихва от 01.10.2013 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата до пълния претендиран размер от 1 000,00 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.Е.М. с адрес *** да заплати на П.В.В., с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 16,03 лв. /шестнадесет лева и три стотинки/ - разноски в настоящото производството, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.В.В., с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Л.Е.М. с адрес *** сумата от 367,93 лв. /триста шестдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/ - разноски в настоящото производството, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Присъдените в полза на ищеца сума ответникът може да заплати по сметка IBAN ***, открита на името на Е.С.В..

 

Решението може да бъде обжалвано пред Ловешкия окръжен съд в 2–седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: