№ 918
гр. Варна, 06.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500513 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Община Суворово, подадена чрез
процесуален представител адв. Р. А. срещу Решение № 3403/09.11.2022г. по гр. д. № 2868
2022г. по описа на РС-Варна, с което е признато за незаконно прекратяването на трудовото
правоотношение на П. А. И., ЕГН **********, на длъжността „директор“ на ОУ „Христо
Ботев“ - с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна, извършено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 1 от
КТ, и е отменена Заповед № РД07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО – Варна, с която
същото е извършено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при несъобразяване със събрания доказателствен материал,
както и непълно изследване на същия, при несъобразяване с константната съдебна практика
на ВКС и необосновано. Не били обсъдени доводите му за недобросъвестност на
служителката П. И., тъй като тя е била наясно, че към момента на депозиране на
заявлението за едностранно прекратяване на ТПО не са били налице изискуемите
предпоставки за допускането му. От показанията на свидетелката Йорданка Х. се
установявало, че И. е била известена посредством телефонен разговор, проведен на
08.02.2022г. за обстоятелството, че е налице заповед за прекратяване на ТПО, предвид
влязлата към тази дата присъда, с която е била лишена от право да заема ръководна
държавна длъжност за срок от три години. Не била обсъдена и цитираната в отговора на
исковата молба съдебна практика на ВКС. Съдът не съобразил още и акцентираните с
писмените бележки на жалбоподателя несъответствия на свидетелските показания на свид.
Божидар Йорданов относно заболяването на ищцата и удостоверената с медицински
документи нейна диагноза. Другата свидетелка Нона Й.-Маринова била наета за
детегледачка от ищцовата страна, което индикирало възможната заинтересованост, поради
близки отношения между двете. По изложените съображения моли за отмяна на
1
обжалваното решение и отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. А. И., чрез процесуален
представител адв. К. Г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Противопоставя се срещу твърдението за злоупотреба с права от нейна страна, като сочи, че
от събраните свидетелски показания се установявало, че на 08.02.2022 г. при посещението
на комисия от РУО-Варна в училището, П. И. е отсъствала от работното си място, като е
известила зам. директорът, че се намира в лекарски кабинет. Установявало се още, че
болничният и амбулаторният й листове са издадени преди тя да бъде потърсена по телефона
от началника на РУО-Варна. В същото време видно от показанията на свид. Божидар Иванов
било, че при обаждането не е било съобщено, че ще бъде освободена от заеманата
длъжност, или че е осъдена за извършено престъпление. От друга страна свидетелските
показания Йорданка Х., които били в противоположния смисъл не следвало да бъдат
кредитирани, тъй като същата е в служебно правоотношение с РУО-Варна, а те не се
подкрепят от показанията на другия свидетел на ответника. Позовавайки се на съдебна
практика въззиваемият обосновава становището си, че работодателят не разполага с правна
възможност да връчи заповедта за уволнение, чрез обаждане или чрез изпращане на текстово
съобщение (SMS) по мобилен телефон. На следващо място сочи, че не е доказано да е знаела
за постановената присъда от наказателния съд, а освен това не бил изпълнен и фактическия
състав на чл.330 ал.2 т.1 от КТ, тъй като присъдата и решението на на ВОС, с което тя е
потвърдена, били отменени с решение на ВАпС, а наказателното производство възобновено
от фазата на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. Твърди
недопустимост на отговора на исковата молба от ответника Община Суворово, тъй като не
следвало на новоконституираният ответник да бъде предоставян нов срок по чл. 131 от ГПК.
Отправя искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение с присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Не са
направени доказателствени искания. Въз основа на посочените съображения въззивното
производство по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 513/2023г. на 28.03.2023 г. от 09:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
2
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3