№ 804
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000905 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
С въззивна жалба Многопрофилна болница за активно лечение „Христо Ботев“
АД обжалва решение № 260 082 от 21.06.2021 г., постановено по т.д. № 111/20 г. по описа
на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, в частта, в която е осъден да заплати на
Многопрофилна болница за активно лечение „Вива Медика"ООД сумата 77 486.16 лв.,
представляваща договорна неустойка по чл.24.2 от предсрочно прекратен наемен договор от
18.03.2009 г., сумата 4 500 лв., представляваща невърнат гаранционен депозит по договора,
и сумата 4 500 лв., представляваща договорна неустойка по чл.21.1 от договора за период от
100 дни, считано от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
15.10.2020 г. до окончателното им изплащане, както и направени по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 5 224 лв.
В жалбата са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, както и за постановяването му в противоречие със съдебната практика. Твърди,
че не оспорва постановеното решение по отношение на възприетите за установени от съда
факти, но оспорва правния извод на съда. Твърди, че подписаният между страните анекс от
28.07.2014 г. към договора за наем е недействителен-нищожен, поради противоречие с
разпоредбата на чл.9, ал.6 от ЗЛЗ. Твърди, че ако съдът не приеме, че договорът е нищожен
поради противоречие със закона, то същият е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.2 от
ЗЗД, тъй като го заобикаля. В тази връзка твърди, че сключената при заобикаляне на закона
сделка е поначало допустима, но недопустима е нейната по-далечна цел. Оспорва изводите
1
на съда по отношение на неотносимостта на разпоредбите на чл.9, ал.6 и §15 от ЗЛЗ,
съобразно които цитираните разпоредби са относими към извършваната медицинска
дейност, но са без правно значение по отношение на договора за наем. Оспорва и изводите
на съда по отношение на търговски характер на сключената сделка. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и незаконосъобразни, като претендира и
разноски за двете инстанции.
Ответникът по тази въззивна жалба Многопрофилна болница за активно
лечение „Вива медика“ ООД оспорва жалбата. Твърди, че съдът неправилно е определил
началния момент на срока на договора, като твърди, че изводите в тази насока не
кореспондират със събраните по делото доказателства, както и твърденията на страните.
Твърди, че в договора страните са определили месечна наемна цена, а не месечен наем, с
оглед употребените в договора първоначален срок на наема и начална дата на наема. Под
първото следва да се разбира срокът на договора за наем, с оглед невъзможността
предадените помещения да се използват по предназначение. Под начална дата на наема
следва да се разбира датата/моментът от които страните ще започнат да изчисляват
продължителността на времето, през което ще се използват отдадените под наем
помещения. С оглед на това и срока, в който е извършен момента твърди, че десетгодишния
срок на договора за наем е започнал да тече от датата на реалното използване по
предназначение на отдадения под наем имот, т.е. от приключването на ремонтите. Твърди,
че нормата от ЗЛЗ не урежда начина на ползване на помещенията, а урежда ограничение на
дейностите, за които могат да се ползват помещенията, поради което помещенията могат да
се използват за всички разрешени цели. Оспорва и наведените доводи във връзка с изводите
на съда по отношение на характера на сключената сделка, като твърди, че същата е
търговска по отношение на него, като се позовава на разпоредбата на чл.287 от ТЗ. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази част и претендира
разноски.
С въззивна жалба Многопрофилна болница за активно лечение „Вива медика“
ООД оспорва решение № 260 082 от 21.06.2021 г., постановено по т.д. № 111/20 г. по описа
на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, в частта, в която е отхвърлен предявения
от Многопрофилна болница за активно лечение „Вива Медика"ООД срещу Многопрофилна
болница за активно лечение "Христо Ботев"АД иск за сумата 89 297.37лв., представляваща
обезщетение по чл.24.3 от прекратен наемен договор от 18.03.2009 г., както и в частта, в
която е осъден да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение "Христо
Ботев"АД разноски по компенсация съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на
2 563 лв.
Твърди, че са допуснати процесуални нарушения в доклада по делото, тъй
като съдът не е квалифицирал предявеният иск, не е отделил спорното от безспорното. С
оглед на това оспорва изводите на съда по отношение на извършеното прихващане. Твърди,
че съдът е постановил решението в противоречие със закона и събраните по делото
доказателства. В тази връзка твърди, че безспорно е между страните, че ищецът е заплатил
наемни вноски в размер на 700 000 лв., които са погасени чрез прихващането. Оспорва
изводите на съда по отношение на началния момент на договора за наем, като излага същите
доводи, отразени в отговора на въззивната жалба на ответната страна. Твърди, че с
2
отхвърлянето на така предявеният иск е изненадан в две посоки отхвърлянето и мотивите, с
които се прави. В тази връзка твърди, че са налице условията на чл.24.3 от договора. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част, като вместо него
постанови ново, с което да уважи предявеният иск, като претендира разноски за двете
инстанции.
Ответникът по тази въззивна жалба Многопрофилна болница за активно
лечение "Христо Ботев"АД оспорва същата. Твърди, че доводите за допуснато нарушение
при изготвянето на доклада са неоснователни, тъй като съдът изрично е посочил кои факти
не са спорни по делото, още при изготвянето на доклада. Твърди, че още с отговора на
исковата молба е оспорил така претендираната сума, както и че е оспорил извършеното
прихващане. Оспорва и наведените доводи за дължимост на сумата, като се позовава на
договорките между страните, отразени в чл.4.2 от подписания протокол, но неповече от
700 000 лв. Оспорва и наведените доводи по отношение на началната дата на договора, като
се позовава на издадената и приета от ответника фактура с № **********. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази част, като претендира и
разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следната:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение №
260 082 от 21.06.2021 г., постановено по т.д. № 111/20 г. по описа на Врачански окръжен
съд, Гражданско отделение, че съдът е осъдил Многопрофилна болница за активно лечение
"Христо Ботев"АД да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Вива
Медика"ООД сумата 77 486.16 лв., представляваща договорна неустойка по чл.24.2 от
предсрочно прекратен наемен договор от 18.03.2009 г., сумата 4 500 лв., представляваща
невърнат гаранционен депозит по договора, и сумата 4 500 лв., представляваща договорна
неустойка по чл.21.1 от договора за период от 100 дни, считано от 23.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 15.10.2020 г. до окончателното им изплащане,
както и направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на
5 224 лв.; отхвърлил е предявения от Многопрофилна болница за активно лечение „Вива
Медика" ООД срещу Многопрофилна болница за активно лечение "Христо Ботев"АД иск за
сумата 89 297.37лв., представляваща обезщетение по чл.24.3 от прекратен наемен договор от
18.03.2009 г., като неоснователен и недоказан и е осъдил Многопрофилна болница за
активно лечение „Вива Медика" ООД да заплати на Многопрофилна болница за активно
лечение "Христо Ботев"АД разноски по компенсация съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 2 563 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между
страните договор за наем от 18.03.2009 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в
Служба по вписванията с дв.вх.рег.№4981/16.07.2009 г., Акт № 085, том 9, партида 14 040,
14 041, 14 042. Видно от представеното заверено копие от същият, първоначалния срок да
3
договора е 15 години и начална дата - датата на подписване на приемо-предавателния
протокол по чл.4.2. Страните са договорили месечен наем в размер на 4 500 лв. с ДДС. По
силата на договора МБАЛ - „Христо Ботев"АД предоставя на МБАЛ „Вива Медика" ООД
правото да полза временно и възмездно обособена част от двуетажен болничен корпус на
бивши УНГ, Офталмологично и Неврологично отделение към болницата, като съгласно
чл.3.2. наемодателят предава на наемателя владението на имота на датата на сключване на
договора, а неговото състояние се описва подробно в приемо-предавателен протокол
(Приложение №1). В чл.4.1. е предвидено, че наемателят се съгласява да извърши
строително-монтажни и довършителни работи на имота в срок от 12 месеца, считано от
датата на подписване на договора, като предварително съгласува проекта с наемодателя и
съгласуваният проект става неразделна част от него, а съгласно чл.4.2. след приключването
на строителните работи страните подписват приемо-предавателен протокол за състоянието
на имота, точната стойност на извършените от наемателя работи и сумата, която страните се
съгласяват да приспаднат от дължимия наем. Видно от разпоредбата на чл.5.1., страните са
постигнали съгласие изразходваната от наемателя сума за ремонтните работи да се
приспада от дължимия наем по начина, посочен в протокола по чл.4.2., но не повече от 700
000лв. В чл.7 е предвидено, че в деня на подписване на договора наемателят заплаща
гаранционен депозит в размер на 4 500 лв., който служи като гаранция за добро изпълнение
на задълженията му по договора, а съгласно чл.8.2. този депозит се връща на наемателя в
срок от 7 работни дни, считано от датата на прекратяване действието на договора. Съгласно
чл.21.1 при забава за плащането на каквито и да било суми, дължими по силата на договора,
неизправната страна дължи неустойка в размер на 1% върху дължимата сума за всеки ден
забава.
Не се спори, а се установява и от договора, че страните, са договорили
неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора от която и да е от страните по
непредвиден в него или в който и да е приложим нормативен акт (чл.24.2), която е в размер
на дължимия месечен наем за 12 месеца, а съгласно уговореното в чл.24.3. ако инициативата
за непредвиденото в договора и в закон прекратяване изхожда от наемодателя, същият
дължи на наемателя освен неустойката по предходната алинея, също така и обезщетение в
размер на стойността на всички извършени от наемателя разходи за строително-монтажните
и довършителни работи и обзавеждането на недвижимия имот, определена в протокола по
чл.4.2., за които не е извършено прихващане от наема.
Не се спори, а се установява и от представеният от ищеца анекс към договора
за наем от 20.07.2009 г., че срокът на договора е променен от 15 на 10 години.
Не се спори, а се установява и от представения приемо-предавателен протокол
от 08.11.2010 г., че страните са удостоверили състоянието на наетата сграда след завършване
строително-монтажните и довършителни работи, извършени от наемателя, определили са
стойността им 789 297.37 лв., както и е постигнато съгласие сумата 700 000 лв. да бъде
приспадната от дължимия наем, а остатъкът над тази сума остава за сметка на наемателя.
Предвидено е прихващането на посочената сума да се извърши на базата на издадената от
4
наемателя фактура и по този начин ще се прихване счетоводно вземането за наем срещу
задължението.
Не се спори, а се установява и от представеният анекс към договора за наем от
28.07.2014 г., с нотариална заверка на подписите, че страните са постигнали съгласие
наемателят да извърши със собствени средства, материали и работна ръка в полза на
наемодателя възникналите неотложни и възпрепятстващи лечебната дейност СМР на
помещения, находящи се над отделението по кожни и венерически болести, резултат от
падналите обилни поройни дъждове, причинили значителни щети както на покривната част
на сградата, така и на помещенията на втория й етаж, на стойност 41 929.52 лв. съгласно
изготвена и одобрена от двете страни КСС. За сметка на извършения неотложен ремонт от
страна на наемателя страните са уговорили удължаване срока на действие на договора за
наем до 18.03.2023 г.
Не се спори, а се установява и от представения приемо-предавателен протокол
от 13.04.2020 г., че наемателят е предал на наемодателя наетия имот в описано в протокола
състояние.
От представеният с отговора на исковата молба приемо-предавателен
протокол от 18.03.2009 г. (Приложение №1 към договора за наем) се установява, че страните
са удостоверили техническото състояние на имота, към момента на предаването му на
наемателя.
Не се спори между страните, а се установява и от представения партиден лист
от 20.03.2009 г., че ищецът е заплатил гаранционен депозит в размер на 4 500 лв.
Не се спори, а се установява и от представения анекс към процесния договор
за наем, подписан от страните на 01.03.2017 г., че считано от 01.01.2017 г. същите са
договорили месечната наемна цена в размер на 6 457.18 лв. без ДДС.
Не се спори, а се установява и от представените от третото неучастващо лице
НЗОК справки за клиничните пътеки, по които са извършвани плащания към МБАЛ „Вива
Медика"ООД и МБАЛ – „Христо Ботев"АД, че двете дружества имат частични идентични
клинични пътеки, по които касата е извършвала плащания в периода 2011 г.-2018 г., като
"исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза", "остър и обострен хроничен пиелонефрит",
"бронхопневмония и бронхиолит", оперативни процедури върху апендикс, затваряне на
стома, интервенция на ануса, хернии, инфекции на меките тъкани, гръдна хирургия,
операции на таз, долен крайник, раменен пояс, горен крайник и др.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът е
сезиран с обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване
искове с правно основание чл.92 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 77 486.16
лв., представляваща договорна неустойка за забава по чл.24.2 от договора, за сумата от
5
89 297.37 лв., представляваща обезщетение по чл.24.3 от договора, за сумата от 4 500 лв.,
представляваща стойността на заплатения гаранционен депозит, както и за сумата от 4 500
лв., неустойка по чл.21.1 от договора.
По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби:
По отношение на така подадените въззивни жалби съдът намира, че същите са
подадени в установените срокове и от упълномощени лица, срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което същите са процесуално допустими:
С атакуваното решение № 260 082 от 21.06.2021 г., постановено по т.д. №
111/20 г. по описа на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е осъдил
Многопрофилна болница за активно лечение "Христо Ботев"АД да заплати на
Многопрофилна болница за активно лечение „Вива Медика"ООД сумата 77 486.16 лв.,
представляваща договорна неустойка по чл.24.2 от предсрочно прекратен наемен договор от
18.03.2009 г., сумата 4 500 лв., представляваща невърнат гаранционен депозит по договора,
и сумата 4 500 лв., представляваща договорна неустойка по чл.21.1 от договора за период от
100 дни, считано от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
15.10.2020 г. до окончателното им изплащане, както и направени по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 5 224 лв.; отхвърлил е предявения от
Многопрофилна болница за активно лечение „Вива Медика" ООД срещу Многопрофилна
болница за активно лечение "Христо Ботев"АД иск за сумата 89 297.37лв., представляваща
обезщетение по чл.24.3 от прекратен наемен договор от 18.03.2009 г., като неоснователен и
недоказан и е осъдил Многопрофилна болница за активно лечение „Вива Медика" ООД да
заплати на Многопрофилна болница за активно лечение "Христо Ботев"АД разноски по
компенсация съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 2 563 лв.
Релевираните от ищеца основания за незаконосъобразност на решението са
свързани с твърдения за допуснати нарушение при изготвянето на доклада по делото (не са
квалифицирани предявените искове, не са дадени указания за представянето на
доказателства за извършеното прихващане). Наведени са твърдения за незаконосъобразност
на решението в отхвърлителната част свързани с изводите на съда по отношение на
началната дата на договора за наем и основанието за прекратяването на договора от страна
на наемодателя.
Във въззивната жалба на ответника са релевирани основания за
незаконосъобразност на атакуваният акт, свързани с възприетото от съда по отношение
основанието за прекратяване на договора и приложимостта на разпоредбите на ЗЛЗ,
несъобразяването от страна на първоинстанционния съд по отношение на наведеното
твърдение за нищожност, поради заобикаляне на закона на подписаното споразумение
(анекс) от 28.07.2104 г., както и възприетото от съда по отношение на търговския характер
на сключеният договор за наем.
Липсва спор между страните, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че между същите е възникнало валидно правоотношение по
6
сключен договор за наем. Съгласно разпоредите на чл. 228 ЗЗД договорът за наем е
двустранен консенсуален договор, съглашение по силата на което едно лице - наемодател
предоставя ползване на недвижим имот или непотребима движима вещ на друго лице -
наемател, за определен период от време срещу поето задължението от страна на наемателя
да заплаща определена цена. В сключеният между страните наемен договор е уговорено
заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на договора, от която и да е от
страните по него, по непредвиден в договора или който и да е приложим спрямо договора и
в сила нормативен акт (чл.24.2). С разпоредбата на чл.24.3 от договора страните са
договорили заплащането на обезщетение, в размер на стойността на всички извършени от
наемателя разходи по СМР и ДР и обзавеждането на имота за които не е извършено
прихващане от наема, при изхождащо от наемодателя предсрочно прекратяване на договора.
С оглед на така постигнатото съгласие, както и предвид характера на договореното в тази
разпоредба, настоящият състав, тълкувайки действителната воля на страните при условията
на чл.20 от ЗЗД, изразена в разпоредбите на чл.24 от договора намира, че отразеното в
цитираната разпоредба на т.3 от договора по същество е уговорка за заплащане на неустойка
при предсрочно прекратяване на договора от страна на наемодателя, определяща конкретен
размер на същата, като към уговорения общ и за двете страни размер на неустойката,
съизмерим с месечния наем се добавя и неустойка в размер на остатъка от вложените
разходи по СМР, ДР и обзавеждането (подобренията), за които не е извършено прихващане
между страните от дължимия месечен наем. Този извод на съда почива и на тълкуването на
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, определяща функциите на неустойката като обезпечаваща
изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от неизпълнението. Правилото на
чл. 92 ЗЗД е диспозитивно и при липса на противна уговорка между страните
обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната
страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението, но чрез уговорката за
неустойката не се ограничава размерът на обезвредата на кредитора. Едновременно с това
страните са уговорили и неустойка в разпоредбата на 21.1 от договора за неизпълнение на
парични задължения в срок, дължими по силата на договора. Така уговорената неустойка
има мораторен характер, с оглед на задълженията които обезпечава и характера на
неизпълнението на поето с договора задължение. Същата е уговорена за забавено
изпълнение на парични задължения на страните. По отношение на наведените доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира същите
за частично основателни по следните съображения:
По отношение на първия и втория обективно съединени искове за заплащането
на сумата от 77 486.16 лв., представляваща договорна неустойка по чл.24.2 от предсрочно
прекратен наемен договор от 18.03.2009 г. и сумата от 89 297.37лв., представляваща
обезщетение по чл.24.3 от прекратен наемен договор от 18.03.2009 г., съдът намира
следното:
Основателен е наведеният довод във въззивната жалба на ответника, че съдът е
направил незаконосъобразен извод по отношение на въведеното с отговора на исковата
7
молба възражение относно действителността на подписаното между страните споразумение
от 28.07.2014 г. Безспорно, с влизане в сила на ЗЛЗ, същият допуска в разпоредбата на чл.9,
ал.6 на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ да се
осъществява дейност от друго лечебно заведение за болнична помощ само при условие, че
клиниките, отделенията и лабораториите в двете лечебни заведения за болнична помощ
извършват различни медицински дейности. § 15, в сила от 14.12.2010 г., допуска
изключения от създаденото правило и урежда заварените положения, съгласно които
лечебните заведения за болнична помощ, които осъществяват дейност на територията на
държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ и не отговарят на условията
по чл. 9, ал. 6, могат да продължат да извършват досегашната си дейност до изтичане на
сроковете, уговорени в сключените до влизането в сила на този закон договори за наем или
за съвместна дейност. С подписаното между страните споразумение, същите са продължили
срока на действието на договора, т.е. наемния срок след влизане в сила на измененията на
ЗЛЗ забраняващи на територията на държавни или общински лечебни заведения да се
осъществява конкурентна дейност от друго лечебно заведение.
Заобикалянето на закона е уредено като самостоятелно основание за
нищожност на договорите - чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД. То се отличава от уреденото в
предложение първо на посочения текст основание (противоречие със закона) по начина, по
който се осъществява забранения от закона резултат. Докато при противоречието със закона
поведението на страните по сделката е в пряко нарушение на повелителна правна норма, то,
за да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да съзнават, че
целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на
една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните
правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат
непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна
цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона. При заобикалянето на
закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез извършената сделка или поредица
от сделки постигат цел, която законът не позволява. В конкретния случай страните не
сключват нов договор за наем (за осъществяване на болнична помощ на територията на
държавно или общинско медицинско заведение), а продължават срока на вече сключен,
преди изменението на закона договор за наем, които съгласно разпоредбата на §15 от ПР на
ЗЛЗ следва да продължи своето действие до изтичането на срока. С оглед на изложеното,
настоящият състав намира, че така сключеното споразумение е нищожно, на основание
чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД и същото не е произвело целените с него последици.
Видно от доказателствата по делото, срокът на наемния договор сключен
между страните е изтекъл на 18.03.2019 г. В тази връзка като неоснователни следва да се
възприемат наведените твърдения от страна на ищеца по отношение на нач„алния момент
на течението на срока по сключеният договор за наем. Ищецът се позовава на разпоредбата
на чл.4.2 от договора, съобразно която след приключването на СМР и ДР страните
подписват приемо-предавателен протокол, отразяващ състоянието на недвижимия имот,
8
след завършването на дейностите, точната стойност на ремонтните дейности, както и
сумата, която страните се съгласяват да бъде приспадната от дължимите наемни вноски.
Тълкувайки при условията на чл.20 от ЗЗД уговорките между страните, в тяхната цялост,
съдът приема, че същият е породил обвързващото си страните действие на датата на
неговото сключване. Държането на имота е предадено на същата, за което е съставен и
приемо-предавателен протокол от 18.03.2009 г. Уговореният срок на наемния договор е
започнал да тече от момента на предаването на държането. Доводът, че отдадените
помещения не съответстват на целите на наемния договор не намира основа в събраните по
делото доказателства. Видно от разпоредбата на чл. 3.1 от договора наемателят ищец в
настоящето производство изрично е декларирал, че е направил обстоен оглед, запознат е със
състоянието на имота и същият отговаря на неговите цели и задоволява изискванията му.
Съдът не възприема доводите на ищеца, че договорът е породил действието си от датата на
подписване на приемо-предавателния протокол по чл.4.2, посочен в титулната му част като
"начална дата на наема". Предназначението на този протокол да удостовери извършените от
наемателя СМР и стойността на същите, подлежаща на приспадане от дължимата наемна
цена. В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за наем е
неформален и че за валидното възникване на наемно правоотношение следва да е налице
съгласие на страните относно вещта, която се предоставя във временно ползване, и относно
възнаграждението (наемната цена), която наемателят дължи за предоставеното му ползване.
При наличието на съгласие относно посочените съществени елементи договорът се счита за
валидно сключен, като ирелевантен по отношение на действителността му е фактът дали
вещта реално е предадена на наемателя. Последното е от значение единствено за
дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на наемодателя е обусловено от
изпълнението на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта. Уговорения
срок на действието на договора за наем, с оглед изложеното по-горе следва да се определи
от момента на постигането на съгласието. Извършването на СМР в отдадения под наем
имот не могат да обусловят друг срок, различен от този, за които страните са постигнали
изрично съгласие, което в конкретния случай е 10 години от съвпадането на
волеизявленията им по отношение на съществените елементи на договора.
Неоснователен е наведеният довод, че изводите на първоинстанционния съд за
характера на сделката са незаконосъобразни. За да се приеме, че дадена сделка е търговска,
тя следва да отговаря на определените в материалния закон критерии - чл. 286 от ТЗ, а
именно -обективен и субективен. Според обективния критерий на чл. 286, ал. 2 от ТЗ
търговски са сделките по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги
извършват - абсолютни търговски сделки. Договорът за наем не попада в приложното поле
на тази разпоредба. Субективният критерий се съдържа в чл. 286, ал. 1 от ТЗ - търговска е
сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. При
съмнение: намира приложение оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 от ТЗ - че
извършените от търговеца сделки са сключени от него по занятие. В конкретния случай за
да извършва дейността за която е създадено търговското дружество (медицинска дейност,
включваща и болнично лечение) е необходимо същата да разполага с помещения. С оглед
9
на това сделката е сключена от търговци и е свързана с търговската дейност на ищеца,
поради което правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че сключеният
договор за наем е сделка имаща търговски характер.
Дори да не се възприеме изложеното по отношение на срока на договора,
настоящият състав намира, че претенцията за заплащане на сумата от 77 486.16 лв.,
представляваща договорна неустойка по чл.24.2 от предсрочно прекратен наемен договор от
18.03.2009 г. е неоснователна, предвид нищожността на разпоредбата на чл.24.2 от
договора. С т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. Общото
събрание на Търговска колегия на ВКС се е произнесло по противоречиво разрешавания от
съдилищата в Република България въпрос за предпоставките, при които съдържащата се в
приватизационните и в търговските договори уговорка за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Според дадените указания, нищожността е
налице във всички случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване и на примерно посочени от
ОСТК критерии. В съобразителната част на решението е застъпена позиция, че добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение,
нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона -
нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като
абсолютна предпоставка за нейната действителност. Задължението да следи служебно за
спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на
неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза,
независимо дали страните са се позовали на нищожността й.
С оглед на така дадените задължителни тълкувания по приложението на
закона, настоящият състав намира, че предявеният иск за заплащане на неустойка в размер
на 77 486.16 лв., представляваща договорна неустойка по чл.24.2 от предсрочно прекратен
наемен договор от 18.03.2009 г. е неоснователен. Така цитираната уговорка между страните
за заплащане на неустойка съдът в настоящия си състав намира за нищожна. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Извършвайки служебна преценка за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави, в конкретния случай случай към момента на сключване на договора и
използвайки примерно изброените критерии в цитираното тълкувателно решение на ОСТК
на ВКС като естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка, изпълнението на задължението дали е
обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената
неустойка (компенсаторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
10
очакваните от неизпълнение на задължението вреди съдът намира, че уговорената
неустойката следва да се приеме за нищожна, тъй като единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
С оглед характера на насрещните престации - за продължително изпълнение на
наемодателя (предоставяне на ползването на вещта) и за периодично изпълнение на
наемателя изразяващо се в заплащане на наемната цена, както развалянето на този договор,
така и прекратяването му има действие за в бъдеще. На основание чл. 238 ЗЗД, ако
договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като
предизвести другата един месец по-рано. Когато договорът за наем е с определен срок,
наемното правоотношение се прекратява с изтичане на срока. Срокът обезпечава както
интереса на наемателя - защитава го от възможността наемодателят да го лиши от
ползването на имота предсрочно било поради прекратяване, било поради разпореждане с
вещните си права по отношение на имота, ако се легитимира и като собственик на
последния, при отчитане на правилото по чл. 237, ал. 2 ЗЗД, така и интереса на наемодателя
- да получи за определен период наемна цена срещу предоставеното право на ползване на
наетата вещ. Същевременно липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената
им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за наем могат да включат
клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е
от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните
на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за наем, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за наем и вида на насрещните престации:
наемодателят се задължава да предостави на наемателя ползването на една вещ срещу
наемна цена, а наемателят - да я заплати, но само срещу отстъпеното му ползване. При
прекратяване на договора за наем наемодателят не получава наемна цена, но може да отдаде
вещта за ползване на друго лице, от което да реализира пропусната печалба. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за наем от
наемателя, в размер на всички или част от оставащите неплатени по договора наемни
вноски до края на срока му, наемодателят по прекратения наемен договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. По аргумент за противното,
уговарянето на неустойка в полза на наемателя, в размер на всички или част от оставащите
неплатени по договора наемни вноски до края на срока му би дало възможност на наемателя
да си възстанови дължимото по договора за период, в който той безспорно е ползвал имота и
дължи заплащането на договорената наемна цена. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на страните и нарушава
11
принципа за справедливост.
С оглед на така изложеното и предвид частичното съвпадане на крайните
изводи, настоящият състав намира, че атакуваното решение е незаконосъобразно в частта, в
която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 77 486.16 лв.,
представляваща договорна неустойка по чл.24.2 от предсрочно прекратен наемен договор от
18.03.2009 г., поради което следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което да
се отхвърли предявеният иск. По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 89
297.37 лв., представляваща обезщетение по чл.24.3 от прекратен наемен договор от
18.03.2009 г., предвид съвпадането на крайния извод решението е законосъобразно и следва
да се потвърди. Така уговорената неустойка се дължи само при условията, уговорени между
страните, т.е. при предсрочно прекратяване на сключеният договор за наем. От изложеното
по-горе по отношение на срока на договора и нищожността на споразумението от 2014 г.,
съдът намира, че предявеният иск е неоснователен.
По отношение на атакуваното решение, в частта, в която съдът е присъдил
неустойка върху сумата от 4 500 лв., представляваща невърнат депозит, съдът в настоящия
си състав намира, че атакуваното решение е незаконосъобразно. Уговорената в процесната
разпоредба на чл.21.1 от договора неустойка има характер на мораторна такава, тъй като е
договорена с оглед забавеното или неточното във времево отношение парично задължение
от страните. Сключеният между страните договор за наем е двустранен договор, който е за
продължително и, с оглед срока и характера на престациите. При прекратяване на
договорната връзка отпада с обратна сила и уговорката за обезщетение резултат от
забавеното изпълнение. В случаите на договор с периодично изпълнение отговорността за
вреди, поради развалянето/прекратяването на договора, под формата на неустойка -
предварително определен размер на тези вреди, може да се търси единствено, ако подобен
вид неустойка за такава хипотеза е бил изрично предвиден в клаузите на сключения
договор, т.е. дължима е само уговорената неустойка за обезщетяване на вредите от
развалянето/прекратяването на договора. Ето защо настоящият състав намира, че
атакуваното решение в тази част е незаконосъоразно и като такова следва да се отмени, като
вместо него се постанови ново, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен.
По отношение на подадената въззивна жалба против решението, с което е
уважен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. След преустановяване на
договорната връзка липсват основания ответникът да задържа внесената сума в размер на
4 500 лв., представляваща депозит. Същата подлежи на връщане, тъй като се явява платена
на отпаднало основание.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че атакуваното
решение, в частта в която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 77 486.16
лв., представляваща договорна неустойка по чл.24.2 от предсрочно прекратен наемен
договор от 18.03.2009 г. и сумата 4 500 лв., представляваща договорна неустойка по чл.21.1
от договора за период от 100 дни, считано от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
12
сумите, считано от 15.10.2020 г. до окончателното им изплащане е незаконосъобразно и
като такова следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърлят
така предявените искове. В останалата част, в която съдът се е произнесъл по другите
обективно съединени искове решението е законосъобразно и като такова следва да се
потвърди. С оглед изхода на спора, атакуваното решение следва де отмени и в частта за
разноските.
На ищеца следва да се присъдят разноски в размер 180 лв., представляваща
заплатена държавна такса в първоинстанционното производство, както и сумата от 545 лв.,
представляваща разноски за един адвокат, съобразно уважената част от исковете. На
ответника в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски в размер на
4 955.67 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед направеното
възражение за прекомерност.
По отношение на изявленията за присъждане на разноски в настоящето
производство, съдът намира, че на въззивника ищец се дължат разноски в размер на 1 794
лв., предвид липсата на възражение за прекомерност. На въззивника ответник се дължат
разноски в размер на 1 610.73 лв., представляваща размера на внесената държавна такса,
съобразно уважената част от нея, както и сумата от 3 162.50 лв., представляващо
възнаграждение за един адвокат, съобразно направено възражение за прекомерност.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 082 от 21.06.2021 г., постановено по т.д. № 111/20 г. по описа на
Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е осъдил Многопрофилна болница
за активно лечение "Христо Ботев"АД да заплати на Многопрофилна болница за активно
лечение „Вива Медика"ООД сумата от 77 486.16 лв., представляваща договорна неустойка
по чл.24.2 от предсрочно прекратен наемен договор от 18.03.2009 г., сумата 4 500 лв.,
представляваща договорна неустойка по чл.21.1 от договора за период от 100 дни, считано
от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.10.2020 г. до
окончателното им изплащане, както и частта относно направени по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 5 224 лв., както и в частта, в която е
осъдил Многопрофилна болница за активно лечение „Вива Медика" ООД да заплати на
Многопрофилна болница за активно лечение "Христо Ботев"АД разноски по компенсация
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 2 563 лв., като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Многопрофилна болница за активно лечение
„Вива Медика"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, бул.
"Демокрация" №17 срещу Многопрофилна болница за активно лечение "Христо Ботев"АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, бул."Втори юни" №66
обективно съединени искове за заплащане на сумата от 77 486.16 лв., представляваща
13
договорна неустойка по чл.24.2 от предсрочно прекратен наемен договор от 18.03.2009 г.,
сумата 4 500 лв., представляваща договорна неустойка по чл.21.1 от договора за период от
100 дни, считано от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
15.10.2020 г. до окончателното им изплащане, като неоснователни и недоказани.
Потвърждава атакуваното решение № 260 082 от 21.06.2021 г., постановено
по т.д. № 111/20 г. по описа на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение в останалата
част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Вива Медика"ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, бул. "Демокрация" №17 да
заплати на Многопрофилна болница за активно лечение "Христо Ботев"АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, бул."Втори юни" № 66 сумата от
4 955.67 (четири хиляди деветстотин петдесет и пет лв. и шестдесет и седем ст.) лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 1 610.73 ( хиляда
шестотин и десет лв. и седемдесет и три ст.) лв., представляваща размера на внесената
държавна такса, съобразно уважената част от нея, както и сумата от 3 162.50 ( три хиляди
сто шестдесет и два лв. и петдесет ст.) лв., представляващо възнаграждение за един адвокат,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение "Христо Ботев"АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, бул."Втори юни" № 66 да
заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Вива Медика"ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, бул. "Демокрация" №17 сумата от
180 (сто и осемдесет) лв., представляваща заплатена държавна такса в първоинстанционното
производство, сумата от 545 (петстотин четиридесет и пет) лв., представляваща разноски за
един адвокат, както и сумата от 1 794 ( хиляда седемстотин деветдесет и четири) лв., на
основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в тридесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14