ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1989
гр. Бургас, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501982 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал. 1, т.2 вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба на СТ. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: : гр. Б., ж.к. „М.
р.“, бл. **, вх. *, ет. *, действащ чрез упълномощения си процесуален представител адв.
Маргарита Георгиева, срещу разпореждане № 6029 от 21.09.2021г., постановено по ч.гр.д.
№ 6412/2021г. по описа на Районен съд- Бургас , с което е отхвърлено заявлението му за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ
по чл.417, т. 3 от ГПК срещу длъжника „ВЕНТО 3“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Ал. Стамболийски” № 68а за сумата от 1600 евро,
представляваща неустойка, дължима за периода от м. януари до м. август 2021г. на
основание т. 5 вр. с т. 4 от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****,
том ***, рег. № ****, нот. дело № ****/14.**.****г. на нотариус Надежда Маркова, с рег. №
409, с район на действие – РС – Бургас и за присъждане на направените по делото разноски
в размер на 63 лв. държавна такса и 340 лв. адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят изразява недоволство от обжалваното разпореждане на
първоинстанционния съд. Сочи, че в клаузите на нотариалния акт са отразени всички
компоненти, релевантни за определяне на размера на дължимата неустойка, както и
изискуемостта й и видът на неизпълнението, за което се дължи. Заявява, че към заявлението
са представени доказателства, удостоверяващи насрещното задължение на купувача за
плащане на продажната цена съобразно размерите и сроковете, посочени в нот. акт. Счита,
че неправилно районният съд е счел, че следва да се представят доказателства
неизпълнението на насрещната страна за снабдяване на сградата с акт 15, тъй като то е
1
обвързано със срок, с настъпване на който е налице забавата. Излага съображения, че в
производството по чл. 417 от ГПК съдът следва да прецени единствено дали съдържанието
на договора, обективира вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, а не са изследва въпроса дали задължението действително е изпълнено.
Излага несъгласие с цитираната в обжалваното разпореждане съдебна практика, която счита,
че е неприложима в процесния случай, като наред с това същата не е актуална, тъй като е
постановена преди ТР от 18.06.2014г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. По подробно
изложените в жалбата съображения моли за отмяна на обжалваното разпореждане и
постановяване на ново, с което да заявлението му да бъде уважено.
След извършена служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че частната
жалба е подадена в законоустановения едномесечен срок от легитимирано лице, което имат
правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване пред въззивната
инстанция съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
С обжалваното разпореждане, с образуваното пред него заповедно производство по
чл. 417 от ГПК първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Приел е, че тъй като изискуемостта
на вземането за неустойка е поставено в зависимост от настъпване на друго обстоятелство, а
за него не са представени официални или изходящи от длъжника доказателства, доказващи
неизпълнението му съгласно чл. 418, ал. 3 от ГПК, нотариалният акт сам по себе не може да
удостовери подлежащо на изпълнение задължение за плащане на претендираното вземане за
неустойка.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи,
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира обжалваното
разпореждане за валидно и допустимо, но по същество за неправилно по следните
съображения:
С подаденото пред РС- Бургас заявление кредиторът СТ. Д. Г. е поискал издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т.
3 от ГПК срещу длъжника „ВЕНТО 3“ ЕООД за сумата от 1600евро- договорна неустойка по
5 вр. с т. 4 от сключения помежду им договор за покупко-продажба на право на строеж
върху недвижим, обективиран в нотариален акт № ****, том ***, рег. № ****, нот. дело №
****/14.**.****г. на нотариус Надежда Маркова, с рег. № 409, с район на действие – РС –
Бургас, уговорена в размер на 200 евро за всеки месец просрочие, за период от осем месеца,
считано от 01.01.2021г. до 31.08.2021г. поради забавено изпълнение на задължението на
длъжника - продавач да предаде в уговорения срок до 30.12.2020г. закупения от купувача-
кредитор апартамент в състоянието, описано в т. 3 от нот. акт и да снабди с акт 15 сградата
с адрес: гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски” № 68, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.617.267 по КККР на гр. Бургас, в която се намира закупения от
кредитора- купувач, както и е поскано и присъждане на направените по делото разноски за
платена държавна такса в размер на 63 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на
340 лв.
Съгласно чл. 417, т. 3 и чл. 418 от ГПК заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист може да се издаде по искане на кредитора когато вземането, независимо
2
от неговата цена се основава на спогодба или друг договор с нотариална заверка на
подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или
заместими вещи, както и за задължения за предаване на определени вещи. При издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист съдът следва да провери дали претендираното
от кредитора вземане подлежи на изпълнение, т.е. дали същото е изискуемо, като съгласно
чл. 418, ал. 3 от ГПК, ако от съдържанието на документа се установява, че изискуемостта на
вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпване на
друго обстоятелство, изпълнението или това обстоятелство трябва да се удостоверят с
официален или изходящ от длъжника документ.
В случая, видно от съдържанието на нот. акт в клаузата на т. 4 от нот. акт
длъжникът -продавач се е задължил в срок до 31.12.2020г. да предаде на заявителя- продавач
закупения от последния обект в степен на завършеност, подробно описана в т. 3 от нот. акт и
в същия срок да снабди с акт 15 сградата, в която се намира имота. В клаузата на т. 5 нот.
акт страните са се уговорили, че ако дружеството не спази срока по т. 4 за предаване на
обекта и за снабдяване на сградата с акт 15, той дължи на купувача неустойка в размер на
200 евро за всеки месец просрочие, като в случай, че забавата продължи поведе от година
дружеството дължи на купувача неустойка в размер на 10 000 евро. Към заявлението са
представени доказателства, че заявителят -купувач е заплатил изискуемата съгласно
договора продажна цена.
С оглед съдържанието на горепосочените договорни клаузи следва извода, че
изискуемостта на вземането на купувача- заявител да претендира заплащане на уговорената
неустойка възниква при забава на кредитора, която настъпва след изтичане на посочения в т.
4 срок, определен като конкретна дата – 31.12.2020г., който към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК- 14.09.2021г., безспорно е изтекъл. Тъй като в случая, в
представения нот. акт страните са уговорили, че вземането за неустойката ще възникне след
изтичане на срока по т. 4, а същият представлява посочена конкретна дата, която не зависи
от други обстоятелства, неправилно районният съд е приел, че за изискуемостта на
вземането за неустойка са необходими допълнителни доказателства по смисъла на чл. 418,
ал. 3 от ГПК. Този извод следва от нормата на чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, според която
когато денят за изпълнение на задължение е определен, както е в случая /падежът е посочен
като конкретна дата/, длъжникът изпада в забава с изтичането му, поради правилото, че
„срокът кани вместо човека“. Затова настъпване на конкретно определената в нот. акт дата е
довело до възникване на изискуемостта на задължението на длъжника по т. 3 и т. 4, а след
забавата за изпълнението е възникнало и вземането на кредитора за уговорената неустойка,
без нужда длъжникът да бъде канен. Горните обстоятелства водят до извода, че в случая за
доказване на изискуемостта не е нужно представяне на официален или изходящ от
длъжника писмен документ по смисъла на чл. 418, ал. 3 от ГПК /за разлика от цитираната в
обжалваното разпореждане съдебна практика, която касае неизпълнение на задължение в
срок, чието начало е следвало да бъде установено с подобни писмени доказателства/. Наред
с това, в нот. акт са посочени всички компоненти за дължимостта на уговорената неустойка,
като същата е уговорена в точен, конкретно определен размер и срок.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че представеният
нотариален акт обективирана поетото от длъжника- продавач задължение за заплащане на
кредитора-купувач на уговорената в т. 5 неустойка при настъпване на конкретна падежна
дата по т. 4. Затова и тъй като нот. акт е редовен от външна страна документ, той
удостоверява със съдържанието си подлежащото на принудително изпълнение изискуемо
вземане на кредитора срещу длъжника за заплащане на посочената в него договорна
неустойка в претендирания размер и за срок от 01.01.2021г. до 31.08.2021г. поради забавено
снабдяване на сградата акт 15. Същият представлява предвиден в чл. 417, т. 3 от ГПК
документ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съгласно чл.
418 от ГПК.
С оглед горните съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението по чл. 417 и чл. 418 от ГПК и
следва да се отмени изцяло, като вместо него следва да бъде постановено издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК за посочените в заявлението вземания за неустойка и разноски по делото.
3
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ № 6029 от 21.09.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 6412/2021г. по описа
на Районен съд- Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на кредитора СТ. Д. Г., ЕГН: **********, с
адрес: : гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, действащ чрез упълномощения си процесуален
представител адв. Маргарита Георгиева срещу длъжника „ВЕНТО 3“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Ал. Стамболийски” № 68а за
заплащане на сумата от 1600 евро, представляваща неустойка, дължима за периода от м.
януари до м. август 2021г. на основание т. 5 вр. с т. 4 от нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ****, том ***, рег. № ****, нот. дело № ****/14.**.****г. на
нотариус Надежда Маркова, с рег. № 409, с район на действие – РС – Бургас и за
присъждане на направените по делото разноски в размер на 63 лв. държавна такса и 340 лв.
адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4