Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Б.С., 11.03.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – втори граждански състав, в открито
съдебно заседание, проведено на тридесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО Й.
при участието на секретаря Таня Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията Й. гр. дело № 1418 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от „Т.Б.”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес парк с., сграда 6, чрез адв. З.Ц. от
САК, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.с., ж.к.„Гео Милев” ,
ул.“Александър Жендов“ № 6, ет.5, с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с които се иска да се
установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу
ответника Ж.Д.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес: *** А, за
общата сума от 456,38 лв. - главница,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
мобилни услуги № *********/28.07.2016г., Допълнително споразумение към договор
за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 20.12.2017г., за
която обща сума са издадени съответни фактури, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.08.2019г.,
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1075/2019г. по описа на БСлРС, до
окончателното изплащане на сумата, както и да осъди ответницата да заплати на
ищцовото дружество направените по делото разноски по заповедното производство,
включително и адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото
производство. Поддържа се, че между ищеца и ответника е сключен Договор за
мобилни услуги № *********/28.07.2016г., съгласно който на ответника е
предоставен мобилен телефонен № *********. Поддържа се също, че с Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* за мобилен
телефонен № ********* е договорен нов абонаментен план, а на ищеца е
предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J3 2016 Black.
Предоставянето на устройството е уредено в сключен между страните Договор за лизинг от 20.12.2017г., съгласно който
общата цена на лизинговата вещ е 220,57лв. с включен ДДС. За ползването на
телефонния апарат ответника – лизингополучател се е задължил да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 9,59лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
отчетни периоди. Поддържа се, че за периода месец юни 2018г. – месец октомври
2018г. ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължими по договорите
суми, за които са издадени фактури както следва: Фактура № ********** от
01.06.2018г. с падеж 16.06.2010г., издадена за отчетния период 01.05.2018г. –
31.05.2018г. за сумата от 36,16лв.; Фактура № ********** от 01.07.2018г. с падеж 16.07.2018г. за отчетния период
01.06.2018г. – 30.06.2018г., за сумата от 39,94лв.; Фактура № ********** от
01.08.2018г. с падеж 16.08.2018г., за отчетния период 01.07.2018г. – 31.07.2018г.
за сумата от 34,69лв. и Фактура № ********** от 01.09.2018г. с падеж
16.09.2018г. за отчетния период 01.08.2018г. – 31.08.2018г. за сумата от 0,72лв.
, като след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги е издадена
Фактура № ********** от 01.10.2018г. с падеж 16.10.2018г., за сумата от
201,02лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата от 143,85лв.
с вкл. ДДС – предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black. Подробно се излагат доводи относно
основателността и доказаността на предявените искове в приложената по делото
молба – становище.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, в
който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че в предвидения в договора 5 дневен
срок е поискал да развали сключения договор за мобилни услуги и договор за
лизинг, но му било отказано. Поддържа също, че е подал жалба, но му е било
казано да си плаща задълженията. Сочи, че от тогава е спрял да плаща
задълженията си по договорите, сключени с ищеца. Не
сочи никакви доказателства в подкрепа на твърденията си и изложените
възражения.
В съдебно
заседание ответника поддържа отговора на исковата молба. Иска от съда да
отхвърли иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен
иск по чл.415,
във вр. чл.422
от ГПК.
Същият е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, тъй
като с определение, постановено по
ч.гр.дело № 1075/2019г. на Районен съд - Б.С. е издадена исканата заповед. След
получаване на съобщението за издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, в законоустановения срок ответника е подал възражение срещу
издадената заповед.
Между ищеца и ответника е
сключен Договор за мобилни услуги № *********/28.07.2016г., съгласно който на
ответника е предоставен мобилен телефонен № *********. С Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* за мобилен
телефонен № ********* от 20.12.2017г., е договорен нов абонаментен план, а на
ищеца е предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J3 2016 Black.
Предоставянето на устройството е уредено в сключен между страните Договор за лизинг от 20.12.2017г., съгласно който
общата цена на лизинговата вещ е 220,57лв. с включен ДДС. За ползването на
телефонния апарат ответника – лизингополучател се е задължил да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 9,59лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
отчетни периоди. Потвърждава се и от ответника в изявлението му в с.з., че за
периода месец юни 2018г. – месец октомври 2018г. не е изпълнил задължението си
да заплати дължими по договорите суми. За претендираните суми са издадени
фактури както следва: Фактура № ********** от 01.06.2018г. с падеж
16.06.2010г., издадена за отчетния период 01.05.2018г. – 31.05.2018г. за сумата
от 36,16лв.; Фактура № ********** от 01.07.2018г. с падеж 16.07.2018г. за отчетния период
01.06.2018г. – 30.06.2018г., за сумата от 39,94лв.; Фактура № ********** от
01.08.2018г. с падеж 16.08.2018г., за отчетния период 01.07.2018г. –
31.07.2018г. за сумата от 34,69лв. и Фактура № ********** от 01.09.2018г. с
падеж 16.09.2018г. за отчетния период 01.08.2018г. – 31.08.2018г. за сумата от
0,72лв. , като след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги е
издадена Фактура № ********** от 01.10.2018г. с падеж 16.10.2018г., за сумата
от 201,02лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата от 143,85лв.
с вкл. ДДС – предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black.
Разглеждайки приложеният Договор
за лизинг от 20.12.2017г. съдът намира, че уговорените в т.11, ал.2 клауза за
неустойка в посочения размер е неравноправна клауза и ответникът не следва да я
заплаща. Същото се отнася и за договорената с Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* за мобилен телефонен №
********* от 20.12.2017г., клауза за
неустойка (т.4) в посочения размер, която е неравноправна клауза и ответникът
не следва да я заплаща.
Заплащане на
претендираната неустойка се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, 2)
съответствието на клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието между
правата и задълженията на страните, както и че същата не е във вреда на
потребителя. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от заявителя.
В § 13а, т.9 ДР на ЗЗП
изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Разпоредбата дефинира понятието „потребител“
като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите,
предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата
в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото
понятие в § 13 от ДР на ЗЗП. Според него, „потребител” е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност.
Включената и в двата
договора клауза за неустойката е неравноправна и съответно нищожна на основание
чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл.143, ал.2, т.5, от ЗЗП във връзка с
чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на
неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на
договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. В
случая, с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че
полетата се попълват от представител на ищеца-търговец говори, че ответникът не
е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена
клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, независимо от постигнатото
споразумение с КЗП, че размерът на нестойката не може да надхвърля трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи
договори на оператора с потребителите. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Допълнителен аргумент, че уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за
услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер
на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016
по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г.
на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I
т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или
на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по
тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Не е основателно и
искането на заявителя съдът да присъди неустойка в размер на оставащите месечни
лизингови вноски по Договора за лизинг, на посочените по-горе основание.
Съдът намира клаузата за
нищожна изначално към датата на сключването на договорите, отсъствието на
валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
(нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да
било размер.
Предвид на това тази
уговорка няма действие между страните, но по аргумент от чл. 26, ал. 4 ЗЗД
нейната недействителност не влече нищожност на целия договор /Решение №
1270/09.01.2009г. по гр.д. № 5093/2007г. на II г.о./.
Представеното по делото Споразумение
между ищеца и Комисията за защита на потребителите се отнася за конкретни дела,
по които ищеца и комисията са били страна към момент, и не може да се
противопостави на ответника, тъй като той не е страна по него, и освен това
противоречи на обществения интерес.
Приложения по делото Запис
на заповед обезпечава неравноправната клауза за заплащане на неустойка по
договора за лизинг, поради което се следва да се взема предвид от съда.
С оглед изложеното до тук съдът
намира, че ще следва да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 111,51лв., представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги № *********/28.07.2016г.
и Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 20.12.2017г., за периода от 01.05.2018г. –31.08.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.08.2019г., като в останалата част иска следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора съдът приема, че на ответника следва да бъдат възложени
сторените от ищеца разноски в хода на заповедното и исковото производство в
размер общо на 94,01 лева
съобразно уважения размер на иска.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422
от ГПК,
че Ж.Д.М. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк с.,
сграда 6, сумата от 111,51лв., представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги № *********/28.07.2016г.
и Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 20.12.2017г., за периода от 01.05.2018г. –31.08.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.08.2019г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1075/2019г. по описа
на БСлРС, до окончателното изплащане на сумата, като В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ДО ПЪЛНИЯ РАЗМЕР ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
ОСЪЖДА Ж.Д.М. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес парк с., сграда 6, направени разноски по заповедното и
исковото производство в размер на 94,01 лева съобразно уважения размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
(И. Й.)