Р Е Ш Е Н И Е
№ 496
гр.Пловдив, 08.05.2020г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на
осми май,
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното
от председателя гр.д.№694 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба с вх.№9635/26.03.2020г. депозирана от Д.С.Г. с
ЕГН-**********, чрез процесуалния и представител адв. Н.К. ***, със съдебен
адрес:***, Дом „***“ ,ет.1, офис 10, чрез адв. Н.К. против Постановление
на ЧСИ Росен Раев, с рег.№910, с район на действие ПОС по изп.д.№20199100401253,
с което е са начислени разноски в общ
размер от 249.02лв, от които 73.79лв разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ, 100лв
юрисконсултско възнаграждение и допълнителни
разноски в размер на 21.02лв по т.31 от ТТРЗЧСИ. Обжалват се и действията
на съдебния изпълнител, с които е насочено изпълнението срещу имущество, което длъжникът твърди, че е
несеквестируемо. Навеждат се доводи, че начисленото
юрисконсулско възнаграждение в размер на
100лв, е прекомерно и не е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, поради което се иска неговото
намаляне. Оспорват се начислените
„други такси“ , без да е уточнено на какво основание се дължат. Твърди
се, че е наложен запор върху банковата
сметка на длъжника в банка ДСК, по която
постъпва единствено личната пенсия на Г. в размер на 200лв месечно, без
съдебният изпълнител да е взел предвид
факта, че този доход се явява несеквестируем по смисъла на закона. Прави
се и възражение за несъразмерност на наложените обезпечителни
мерки – запори върху банковите сметки на длъжника и върху личната пенсия на Д.Г.
в общия размер на дълга. Иска се отмяна на
прекомерния размер на начислените разноски и незаконосъобразно наложените
обезпечителни мерки.
Ответникът по жалбата, взискател в изпълнителното
производство „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД гр.Пловдив, чрез
процесуалния представител юрисконсулт П.П.
оспорват жалбата като неоснователна, моли същата да се остави без уважение по
съображения подробно изложени в депозираното писмено становище. Претендира
разноски – юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100лв.
В депозираните на основание чл.436 ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ Росен Раев е изразил становище
относно допустимостта, а по същество относно неоснователността на жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния
срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Изпълнително дело №20199100401253 по описа на ЧСИ Росен
Раев, с рег.№910
с район на действие ПОС,
е образувано по молба на
взискателя „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД гр.Пловдив против Д.С.
Г., въз основа на изпълнителен лист издаден на
19.02.2019г. от Районен съд гр.Пловдив, за парично вземане в размер на 279.61лв, сумата в размер на 36.03лв, - обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода от 04.01.2016г. до 14.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата , считано от 15.01.2019г. до пълното и изплащане, както и разноски
по делото в размер на 25.00лв – държавна такса и 50лв – юрисконсулско
възнаграждение.
Съдът е сезиран с жалба против Постановление на ЧСИ Р.Раев, с твърдения, че приетото от съдебния изпълнител юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лв, е прекомерно и не съответства на фактическата и
правна сложност на делото, поради което следва да бъде редуцирано, както и
че начислените 73.79лв разноски по т.26
от ТТРЗЧСИ и допълнителни такива в
размер на 21.02лв по т.31 от ТТРЗЧСИ, не са правилно начислени.
Наведените възражения съдът намира за
неоснователни по следните съображения:
Съгласно молбата за
образуване на изпълнително дело, взискателят е представляван от процесуален представител
юрисконсулт П.П., който ведно със искане за образуване на изпълнително дело,
е и възложил на
ЧСИ, конкретни изпълнителни действия, с цел събиране на вземането.. Видно
от съдържанието на молбата за образуване на изпълнително производство,
независимо, че взискателят е упълномощил
съдебния изпълнител с
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, в тежест на последния е активно да участва в
процеса, чрез своя процесуален представител, като следи и съответно посочва способи за изпълнение с
цел удовлетворяване на вземането. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че
доколкото представляван и представляващ, не биха могли с точност да определят,
как би могло да се развие едно изпълнително производство и колко време би
продължило, то не би могло да се приеме,
че извършените от процесуалният представител на взискателя действия ще се
сведат единствено до депозиране на молба за
образуване на изпълнително производство, и искане за налагане на конкретно
посочените в молбата изпълнителни действия спрямо длъжника, което от своя страна да даде
основание да се приеме, че същите не се
характеризират с фактическа и правна сложност.
Ето защо, съдът намира, че възражението на жалбоподателя, че извършените
от процесуалният представител действия и предстоящите такива, с цел
удовлетворяване на вземането, не се
характеризират с фактическа и правна сложност, са изцяло неоснователни.
Доколкото разпоредбата на т.26 от
ТТР към ЗЧСИ сочи, че пропорционалната
такса се събира върху събраната сума, а извършените от взискателя разноски,
включително и адвокатски хонорар, са за сметка на длъжника и подлежат на
събиране, ведно със сумите по изпълнителния лист, настоящият съдебен състав
намира, че пропорционалната такса е правилно определена от съдебния изпълнител в
размер на 73.79лв с ДДС, поради което наведените от жалбоподателя възражение в
тази насока също се явяват неоснователни. Неоснователни се явяват и
възраженията по отношение на т.нар.
разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ, предвид наличния документ за това на л.56 от изпълнителното дело.
По отношение на възражението, че
е наложен запор върху несеквестируем доход: Видно от съобщенията
изпратени до третите задължени лица – търговски банки, изрично в същите е
посочено, че запорите следва да се изпълняват при спазване на правилата на
чл.446 а ГПК във вр. с чл.446 ГПК, като не следва да се изпълнява по отношение на постъпления
от помощи и обезщетения, както и по отношения на несеквестируема част от
трудовото възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход постъпили по
банковата сметка на длъжника./ л.25, л.26, л.27 от изпълнителното дело/.В
изпълнение на разпоредбите на закона е и писмото на НОИ /л.48 от изпълнителното
дело/, съгласно съдържанието, на което на основание чл.88 от НПОС и чл.446 ГПК, не се пристъпва към принудително събиране на
запора. Гореизложеното обосновава извода, че не е налице принудително събиране
по отношение на пенсията на длъжника, имаща характер на несеквестируем доход по
смисъла на закона. Ето защо направеното възражение в посочения смисъл се явява
неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
По отношение на възражението за несъразмерност на наложените обезпечителни
мерки с общия размер на дълга:
Със ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г./ е нормативно въведено с новата
разпоредба на чл. 442а, ал.1 от ГПК изрично изискване за съразмерност на
наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на
задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване
води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441,
ал.2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу
процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На
същия е предоставена възможността по чл. 442а, ал.2 от ГПК да релевира
несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при
установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Длъжникът може и
по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от
незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение, съгласно
чл. 441, ал.2 от ГПК.
За несъразмерност и прекомерност на обезпечителните мерки може да се
говори, когато по запорираните банкови сметки едновременно има достатъчна наличност за погасяване
размера на дълга по изпълнителното дело или по специалната сметка на ЧСИ е
постъпила сума надвишаваща дълга, а
третите задължени лица са пристъпили към изпълнение на наложените запори. В конкретният случай
тези хипотези не са налице. Длъжникът получава единствено пенсия в размер под
МРЗ, предвид на което и доколкото
е налице реална възможност, вземането на взискателя да остане
неудовлетворено, изцяло законосъобразно е налагането на запори върху банковите
сметки на длъжника, които понастоящем имат обезпечителна функция. Ето защо
възражението за несъразмерност на
наложените обезпечителни мерки с общия размер на дълга, се явява неоснователни
и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, жалбата
се явява неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора, на ответника по жалбата се дължат разноски в настоящото производство
в размер на 100лв, представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Ето защо съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№9635/26.03.2020г. депозирана от Д.С.Г. с
ЕГН-**********,***, със съдебен адрес:***, Дом „***“ ,ет.1, офис 10, чрез адв. Н.К. против действията на ЧСИ Росен Раев, с
рег.№910, с район на действие ПОС по изп.д.№20199100401253, с които са
начислени разноски в общ размер от
249.02лв, от които 73.79лв разноски по т.26 от ТТРЗЧСИ, 100лв юрисконсултско
възнаграждение и допълнителни разноски в
размер на 21.02лв по т.31 от ТТРЗЧСИ, както и против действията, с които е
насочено изпълнението срещу имущество,
което длъжникът твърди че е несеквестируемо,
против наложените обезпечителни мерки.
ОСЪЖДА Д.С.Г. с ЕГН-**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37 направени в производството разноски в
размер на 100лв/ сто лева/
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: