РЕШЕНИЕ
№ 909
гр. Пловдив , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20205330116877 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Турботранс България“ ООД против
„Парагон Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 266, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10500 лв. – незаплатено възнаграждение
за извършена и приета работа по договор за ремонт на ****, за което е издадена
фактура № ******/ 17.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 15.12.2020 г. до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество било официален
представител в България за продажба и ремонт на **** ДАФ. Ищецът посочва, че
през месец януари 2020 г. извършил ремонт на **** на ответника, за което била
издадена фактура № ******/ 17.01.2020 г. Ремонтът възлизал на сумата от
12624,73 лв., която сума следвало да се заплати на шест вноски в срок до
20.08.2020 г. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си, като останала за
плащане сумата от 10500 лв. Претендира заплащането и от ответника, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от ответника
1
„Парагон Интернешънъл Транспорт“ ЕООД. Редовно призован, ответникът не се е
явил в откритото съдебно заседание и не е направил искане делото да се гледа в
негово отсъствие. Страните са уведомени за последиците на чл.238 ГПК с
определението за насрочване на делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.266 ЗЗД, вр. чл.258 ЗЗД
и сл., вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239,
ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и
искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения,
както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищцовото дружество в откритото съдебно
заседания, проведено на 07.06.2021 г. прави искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото
съдебно заседание чрез законния представител - ***** – л.30 от делото. Препис от
исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.25 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК,
уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно
заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля
делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към
исковата молба писмени доказателства – фактура № ******/ 17.01.2020 г.,
споразумение от 30.03.2020 г., се прави извода за вероятна основателност на
исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва
предявените искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на
исковете е присъждането на законна лихва върху главницата за периода от
депозиране на исковата молба в съда – 15.12.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането.
2
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК
има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 420 лв. и 1000 лв. за
адвокатско възнаграждение, или общо 1420 лв.
В полза на ищеца следва да се издаде изпълнителен лист, поради
обстоятелството, че решението е окончателно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Парагон Интернационал Транспорт“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Генерал Драгомиров“ № 4
да заплати на „Турботракс България“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: село Горни Богров, обш. Столична, бул. „Ботевградско шосе“ №
420, следните суми: сумата от 10500 лв. (хиляда и петстотин лева) – незаплатено
възнаграждение за извършена и приета работа по договор за ремонт на ****, за
което е издадена фактура № ******/ 17.01.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.12.2020 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 1420 лв. (хиляда четиристотин и
двадесет лева) – разноски пред първата инстанция за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на ищеца за присъдените
суми.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3