№ 516
гр. Варна, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20223110200689 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на адвокат Н.Д. като пълномощник на П. КР. КР.,
ЕГН ********** против наказателно постановление № 433а-11/15.06.2021 г., издадено
от А.С.М. – директор на ОД на МВР Варна, с което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
материалния закон, както и при съществено процесуално нарушение и моли за
неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Н.Д., редовно упълномощен. По същество адв.Д. поддържа жалбата, излага
аргументи за несъставомерност на деянието, алтернативно прилагане на чл.28 от ЗАНН
за маловажен случай, моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Варна, редовно призована, не се явява и не
се представлява в съдебно заседание. Преди първото съдебно заседание са постъпили
писмени бележки от ОД на МВР Варна, представлявана от А.С.М. чрез главен
юрисконсулт К.Л.-А., редовно упълномощена. Моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, излага доводи за това и да им
присъди юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата моли
съда да присъди минимален размер на адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура Варна, редовно призована по реда на надзора за
законност, не изпраща представител и не взема становище.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
1
от фактическа страна следното:
С решение за обявяване на извънредно положение от 13.03.2020 г.,
обнародвано в бр.22 на Държавен вестник, Народното събрание по предложение на
Министерския съвет и на основание чл.84 т.12 от Конституцията на Република
България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 обяви извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г.
до 13 април 2020 г. Народното събрание възложи на Министерския съвет да
предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във
връзка с пандемията от COVID-19 в съответствие с чл.57 ал.3 от Конституцията на
Република България, според който при обявяване на война, на военно или друго
извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на
отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал.
1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
На 20 март 2020 г. и на 23 март е приет от 44-то Народно събрание Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. С § 22 т.3 от
Преходните и заключителни разпоредби в Закона за здравето се създава чл.209а, който
в последствие е изменен и към датата на деянието по настоящето дело е със следната
редакция:
Чл.209а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от
2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Който наруши
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.4 или 7 и
чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
(3) Нарушенията по ал.1 и 2 се установяват с актове, съставени от държавни здравни
инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната
здравна инспекция, длъжностни лица, определени от директорите на областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица,
определени от кметовете на общини.
(4) Наказателните постановления се издават съответно от директора на съответната
регионална здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община.
Съгласно чл.63 ал.1 от Закона за здравето при непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на
заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.
Според ал.2 на същия член извънредна епидемична обстановка по ал. 1 се
обявява за определен период от време с решение на Министерския съвет по
предложение на министъра на здравеопазването въз основа на извършена от главния
държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск.
Съгласно ал.4 на същия член при обявена извънредна епидемична обстановка по
ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за
отделна област.
С Решение № 325 от 14 май 2020 година на Министерския съвет е обявена
2
извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020
г., като е възложено на министъра на здравеопазването по предложение на главния
държавен здравен инспектор да въведе временни противоепидемични мерки за
територията на страната с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите. В
последствие периодът от време на извънредната епидемична обстановка е удължаван
многократно с решения на Министерския съвет.
С Решение № 855 от 25 ноември 2020 година на Министерския съвет е
удължен срока на обявената извънредна епидемична обстановка на територията на
Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано
от 1 декември 2020 г. до 31 януари 2021 г. и е възложено на министъра на
здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор да въведе
временни противоепидемични мерки на територията на страната с цел защита и
опазване живота и здравето на гражданите, свързани със спазване на изисквания за
физическа дистанция, хигиена на ръцете, дезинфекция и носене на защитни маски за
лице на закрити обществени места.
Със Заповед № РД 01-677/25.11.2021 г. на министъра на здравеопазването е
наредено въвеждането на противоепидемични мерки на територията на Република
България, считано от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г., между които:
16. На всички пазари, тържища, базари и изложения се създава организация за
еднопосочно движение и осигуряване на дистанция от най-малко 1,5 м. между
посетителите. Работещите и посетителите са длъжни да носят защитна маска за лице.
На 24.03.2020 г. директора на ОД на МВР Варна издал Заповед № 365з-
1952/изискано и приложено заверено копие/, с която оправомощава всички държавни
служители – полицейски органи от Областна дирекция на МВР Варна да съставят
актове за установяване на административни нарушения/АУАН/ по чл.209а от Закона за
здравето.
На 02.01.2021 г. С.Ц. Д. – полицейски инспектор в група ООР в Първо РУ при
ОД на МВР Варна съставил акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия АА бл.№ 541738/02.01.2021 г. № 433а-11 на въззивника за
това, че на 02.01.2021 около 14:00 часа в гр.Варна, Колхозен пазар, не носи защитна
маска за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата, кърпа, шал, шлем и други на пазари, тържища и базари на открито и закрито.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по т.16, изречение 2-ро от Заповед №
РД-01-677/25.11.2021 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл.63 ал.4
във връзка с чл.209а ал.1 от Закона за здравето. Актът е връчен на 02.01.2021 г. на
въззивника, който се запознал със съдържанието на акта, записал като възражения
„Органите на МВР също нямат маски“, подписал го и получил препис.
В последващото Наказателно постановление № 433а-11/15.06.2021 г., издадено
от А.С.М. – директор на ОД на МВР Варна, административно-наказващият орган е
възприел изцяло обстоятелствата, отразени в АУАН, като е квалифицирал
нарушението на въззивника по чл.209а ал.1 от Закона за здравето, за което му наложил
административно наказание глоба в размер на 300 лева, като за основание за налагане
на наказанието е посочена разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
Така отразената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
3
писмени доказателствени средства, приобщени към материалите по делото на
основание чл.283 от НПК, а именно:
материалите по административно-наказателната преписка - наказателно
постановление № 433а-11/15.06.2021 г., издадено от А.С.М. – директор на ОД на
МВР Варна; акт за установяване на административно нарушение серия АА бл.№
541738/02.01.2021 г. № 433а-11, съставен от С.Ц. Д. – полицейски инспектор в
група ООР в Първо РУ при ОД на МВР Варна;
служебно изискани – заповед № 365з-1952/24.03.2020 г. на директора на ОД на
МВР Варна;
които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Наказателното постановление е връчено на 07.02.2022 г. лично на К., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е входирана на 14.02.2022 г. Жалбата е
подадена в срока на обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежната страна, поради
което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е съставен от С.Ц. Д. – полицейски инспектор в група ООР в Първо РУ
при ОД на МВР Варна, полицейски орган от ОД на МВР Варна и длъжностно лице
съгласно изискванията на чл.209а ал.3 от Закона за здравето и упълномощен със
Заповед № 365з-1952/24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР Варна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - А.С.М. –
директор на ОД на МВР Варна, съгласно изискванията на чл.209а ал.4 от Закона за
здравето.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от
ЗАНН. В АУАН и в наказателното постановление нарушението е описано подробно,
като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е
в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимите
заповеди на министъра на здравеопазването, които въвеждат съответните изисквания.
Дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като
съвсем коректно актосъставителят и административно-наказващият орган са посочили,
че се касае за нарушение на чл.209а ал.1 от Закона за здравето, съгласно която, който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 или 7 и
чл.63а ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв. Нормата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето съдържа в себе си както
правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и
посочването ѝ е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране
на деянието е изпълнено. Отделно от това актосъставителят и административно-
наказващият орган коректно са цитирали кои точно разпоредби от кои точно заповеди
на министъра на здравеопазването не са били изпълнени.
Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено по следните съображения:
В случая е приложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл.28 б.а
от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се
4
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира,
че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл.93 т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11
ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93 т.9 от
НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28 б.а от ЗАНН, за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административно-
наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите
данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице
предпоставките на чл.93 т.9 от НК вр.чл.11 от ЗАНН. Действително деянието формално
осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление
административно нарушение. В конкретния случай обаче се касае до лице, в
непосредствена близост до което не е имало никакви други хора, поради което и
липсата на защитна маска реално не е представлявало опасност за никого. В
конкретния случай от горното нарушение не са възникнали каквито и да е вредни
последици, като жалбоподателят е признал и вината си. Няма данни жалбоподателят да
е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това
е негова първа противоправна проява. Това следва да бъде отчетено в негова полза,
като се приеме, че настоящата му проява следва да се третира като такава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията, обхванати от чл.6 на
ЗАНН. Горните обстоятелства разкриват значително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и
категоричен начин маловажност на случая на административното нарушение по
смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
С оглед изхода на делото разноски се дължат само на жалбоподателя, който
обаче не е направил изрично искане за присъждане на разноски, поради което и съдът
не дължи произнасяне в този смисъл.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 433а-11/15.06.2021 г., издадено от А.С.М.
– директор на ОД на МВР Варна, с което на П. КР. КР., ЕГН **********, на основание
чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
5
Предупреждава нарушителя П. КР. КР., ЕГН **********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Да се изпратят съобщения на ОД на МВР Варна и на П. КР. КР. чрез адвокат
Н.Д., че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да
се върне на ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6