Р Е Ш Е Н И Е

№

 

25.04.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2870 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №18-0938-004199 /16.08.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на К.Г.К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-         на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП;

-         на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка, без да излага конкретни съображения. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 853603/06.08.2018г. от страна на Д.Л.Д. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ на ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля С.Г.С. и на нарушителя К.Г.К.. Съставен е за това, че на 06.08.2018г. в ***срещу № 6 с посока на движение ***, като водач на лек автомобил „***“ с регистрационен № ***,  извършва следното: 1. използва мобилен телефон по време на движение, без наличието на устройство позволяващо използването на телефон, без участието на ръцете й – нарушение по чл.104а ЗДвП; 2. не представя контролен талон към СУМПС – нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Нарушителят е възразил, без да излага конкретни съображения. Такива е представил по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като е посочил, че К.К. не е разговаряла по мобилен телефон и че полицейските служители не са били в състояние визуално да възприемат подобно поведение от нейна страна, тъй като са се движели след управлявания от жалбоподателката автомобил; твърди, че при полицейската проверка е била изпробвана за наличие на алкохол, но пробата е била отрицателна, а това не е отбелязано в съставения АУАН; посочва, че полицейските служители не пожелали да изчакат пристигането на неуточнен от жалбоподателката адвокат, за да присъства при проверката.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, респективно – не е възприел направеното възражение от страна на жалбоподателката. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на К.Г.К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.15 – 16, л.40 – 41 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила и Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно.

По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Д.Л.Д., С.Г.С., както и писмени доказателства /л.10 – 12, л.35, л.38 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Д. и С.. Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Показанията на двамата свидетели не будят каквото и да било съмнение в тяхната истинност и не оставят впечатление за проявена тенденциозност, поради което Съдът им отдава вяра. Именно от показанията на свидетелите Д. и С. се установява по убедителен начин изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, в т.ч. – че по време на управление на процесния лек автомобил, водачът К.К. е разговаряла по мобилен телефон, без да използва устройство от типа „свободни ръце“, а впоследствие – при извършената полицейска проверка – не е представила и контролен талон към СУМПС. Следва да бъде отбелязано, че по искане на жалбоподателката бяха приобщени писмени доказателства, които обаче не опровергават изложената от страна на двамата свидетели фактическа обстановка. Видно от представена справка от страна на ОДМВР – ПЛЕВЕН, на 06.08.2018г., използвания от страна на дежурните полицейски служители Д.Л.Д. и С.  Г.С. е бил л.а. „***“ с рег***, който е бил оборудван с автоматизирана информационна система „видеозаснемане на пътен контрол“. Файлове от дата 06.08.2018г. обаче не се съхраняват повече от 30 дни, по съответна Заповед на Министъра на вътрешните работи – освен ако в този срок бъдат изискани от страна на компетентни държавни органи, т.е. видеозаписи от процесната дата не са налични към настоящия момент, за преглед и евентуално – приобщаване по делото. От друга страна, от представена справка на ОБЩИНА ПЛЕВЕН е видно, че към 06.08.2018 г. района около *** в гр.ПЛЕВЕН не е бил обхванат от система за видеонаблюдение, т.е. не са налице съответни видеозаписи, обхващащи пространството и времевия период, интересуващи настоящото дело. Впрочем, възраженията, направени от жалбоподателката в срока и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, също няма как да бъдат споделени – на първо място, напълно неподкрепено от доказателствата по делото е виждането на К.К., че полицейските служители не са били в състояние визуално да възприемат дали тя разговаря по мобилен телефон; на второ - при отрицателна проба за алкохол с техническо средство, полицейските служители нямат задължение да отразят така извършената проба в съставен АУАН, а на трето – изпълнението на техните задължения не може да бъде поставено в зависимост от евентуалното пристигане на адвокат, по желание на проверяваното лице. Изводът е, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява оборена от събраните по делото доказателствени материали; Съдът изцяло приема изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.104а ЗДвП, „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.“. Законодателят е въвел цитираната законова забрана, без да предвижда изключения от нейното действие. Следователно, при описаната по-горе фактическа обстановка, водачът К.К. е била длъжна да се въздържа от използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Като не е изпълнила това свое задължение за бездействие, К. е извършила нарушение по чл.104а ЗДвП – и същото се явява доказано по убедителен начин.

На следващо място, съобразно чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него…“. Налице е задължение за действие, с което при описаната по-горе фактическа обстановка, жалбоподателката не се е съобразила, като по този начин е извършила нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП - и същото се явява доказано по убедителен начин.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършените нарушения и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил съответни административни наказания: на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП;      на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Размерът на административните наказания не следва да бъде обсъждан, тъй като всяка от административнонаказателните разпоредби предвижда абсолютен размер на санкцията, която е правилно съобразена от страна на административнонаказващия орган. Никое от нарушенията не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената им опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл.104а ЗДвП, съответно - по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; отделно от това, справката за нарушител на името на К.К. разкрива наличието на влезли в сила административни наказания, за други нарушения на ЗДвП в миналото, т.е. налице е известно ниво на лична обществена опасност на дееца, несъвместимо с определянето на извършените от нея нарушения като „маловажни“.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0938-004199 /16.08.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на К.Г.К. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-         на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП;

-         на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: