Решение по дело №33461/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7288
Дата: 28 юни 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Десислава Йорданова Йорданова
Дело: 20211110133461
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7288
гр. С., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110133461 по описа за 2021 година
Ищецът „З.Д.Е.“ АД е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за
осъждане на ответника „Д.З.“ АД да заплати на ищеца сумата в размер на 415,62 лева,
представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по
преписка по щета № ********** за направени разходи за заместващ автомобил,
представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 03.07.2020 г., в гр. С.,
на *** пред С. стокова борса, по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Гранд Чероки“
с рег. № ***, който навлязъл в съседната пътна лента и не пропуснал движещия се по нея
лек автомобил марка „Субару“, с рег. № ***, застрахован при ищеца и му нанесъл вреди,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата
молба в съда - 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско
на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: при управление на лек
автомобил „Гранд Чероки“, застрахован при ответното дружество, водачът му извършва
маневра навлиза в лентата на движение на лек автомобил марка „Субару“, застрахован при
ищеца по имуществената застраховка, с което му причинил щети – описани в Протокол за
оглед и оценка на щети от 06.07.2020 г. Твърди, че щетите са на стойност 7127,65 лв.,
както и разходи за заместващ автомобил в размер на 415,62 лева , като поддържа, че на
18.11.2020 г. изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на
посочената стойност и е направил ликвидационни разноски по щетата. Твърди, че
ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в
1
полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също,
че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо от получената покана,
сумата от 7127,65 лева е платена, но не заплатена сумата за заместващия автомобил – 415,62
лева. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума ведно с
лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по основание и размер. Оспорва, че наемът на заместващ
автомобил не е покрит риск и не се дължи от ответника. Твърди, че не са налице
предпоставките за приложение на клауза „Е+“, тъй като не е установено всички премии да са
платени, освен това периодите на ремонтиране на автомобила в сервиз и ползването на
заместващ автомобил не съвпадат. Сочи, че разхода за заместващ автомобил не е пряка и
непосредствена последица от ПТП и не подлежи на обезщетяване. Оспорва акцесорната
претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Прави искане предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния. На основание чл.
411 от КЗ във вр. чл. 493, ал. 1, т. 3 КЗ, ищецът следва да докаже имуществената вреда,
настъпила за него в изпълнение на имуществена застраховка при покритие по клауза „Е+“.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението.
С оглед твърденията на страните по делото, с доклада по чл. 146 от ГПК са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1/ лекият
автомобил марка „Субару“, е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена
застраховка „Каско“; 2/ лекият автомобил марка „Гранд Чероки“ е бил застрахован при
ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 3/ сумата
в размер на 7127,65 лева е платена с преводно нареждан от 18.11.2020 г.; 4/ ищецът е
предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното
дружество с покана, която е получена и ответникът е платил изцяло сумата за ремонт на
увредения автомобил - 7127,65 лева.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 03.07.2020 г. /в
срока на застрахователното покритие на договора за имуществена застраховка/, е настъпило
2
ПТП, в резултат на което са причинени вреди на лек автомобил марка „Субару“, застрахован
при ищеца. С оглед настъпилото ПТП, при ищцовото дружество е депозирано искане за
завеждане на претенция, съставен е доклад по щета № **********/06.07.2020 г., а ремонтът
на увреденото МПС е възложен на автосервиз „Ауто Юнион Сервиз“, който от своя страна
за извършените ремонтни дейности е издал фактура на обща стойност 7528,27 лева с вкл.
ДДС, която сума е заплатена от ищцовото дружество, видно от представеното извлечение от
банковата сметка.
Видно от приложената застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС №
00500100327038 и допълнителната клауза „Е+“-„Заместващ автомобил“, се установява, че в
случай на настъпване на застрахователно събитие и при изпълнение на изрично посочени
условия застрахователят се задължава да предостави на застрахования услугата „заместващ
автомобил“, като конкретния автомобил се предоставя след изрично искане на
застрахования, от изрично определено от застрахователя дружество-наемодател, предлагащо
услугите „рент–а–кар“ и заплащане в негова полза на депозит за наетия автомобил в размер
на 200 лв. от страна на застрахования. Застрахователят е поел задължение да заплати наема
за заместващия автомобил, за срок не по-дълъг от 30 дни, като всички останали разходи по
ползването на наетия автомобил и в случай, че ползването продължи повече от 30 дни, са за
сметка на застрахования. В приложените по делото условия по допълнителната клауза „Е+“
за заместващ автомобил са посочени изрично и останалите условия по предоставянето, респ.
ползването на услугата „заместващ автомобил“ като нейното предоставяне е еднократно в
рамките на действието на застрахователния договор.
Както се установява от приетите по делото писмени доказателства - възлагателно
писмо за заместващ автомобил, адресирано до „Авто Юнион Сервиз“, издадената фактура
№ 00000193114/19.08.2020 г. и договор за наем № 25002 за предоставяне под наем на л.а.
„Опел корса“, с рег.№ СВ0938КС, за периода от 15.07.2020 г. до 13.08.2020 г. на
собственика на увредения при процесното ПТП автомобил, е бил предоставен заместващ
автомобил срещу заплащане на наем в общ размер на 493 евро. с вкл. ДДС. От страна на
„Авто Юнион Сервиз“ е издадена фактура № **********/14.09.2020 г. на обща стойност
7528,27 лева с вкл. ДДС, като видно от същата, стойността на наема на заместващия
автомобил е 346,35 лв. без ДДС (или 415,62 лв. с вкл. ДДС). Стойността на процесната
фактура е заплатена изцяло от ищеца, респ. последният е заплатил и стойността на наема на
заместващия автомобил, по силата на допълнителна клауза към застрахователната полица
„Е+“, предвиждаща такава еднократна възможност за срока на действие на застрахователния
договор. Няма данни преди това застрахователно събитие, процесният лек автомобил да е
претърпял друго такова, което да е налагало ползването на тази допълнителна услуга от
страна на застрахования, поради което съдът приема, че застрахования собственик се е
възползвал от допълнителната клауза на застраховката си „Каско“ за пръв път след
настъпване на процесното ПТП.
От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-автотехническата
експертиза, на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, което не е оспорено
3
от страните, се установява, че средната пазарна стойност на наема на автомобил от класата
на предоставения заместващ – марка „Опел“, модел „Корса“ за периода от 15.07.2020 г. –
13.08.2020 г. е в размер на 1137,89 лева. Според експерта, трудът, вложен при
възстановяване на увредения лек автомобил „Субару ХВ“, с рег. № ***, е 60,2 часа, което се
равнява на приблизително 7-8 дни възстановителни дейности, извършвани от един работник
в сервиз. Освен количеството труд, което се влага при възстановяване на едно превозно
средство, вещото лице сочи, че времето за престой в сервиза зависи от натовареността на
сервиза, брой и квалификация на работниците, както и от срока за доставка на детайлите,
който според експерта обикновено е с продължителност около 2 седмици и зависи също от
множество фактори – наличие на детайлите в централен склад, куриерски услуги, логистика
и др.
Съгласно чл. 493, ал. 1 т. 2 и т. 3 КЗ застрахователят по „ГО“ дължи вредите
причинени на чуждо имущество, както и пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от увреждането. В настоящия случай, съдът счита, че
претендираното от ищеца обезщетение за наем на заместващ автомобил е в пряка причинна
връзка по смисъла на чл. 493, ал. 1, т. 3 от КЗ, с причиненото от делинквента ПТП, тъй като
от анализа на приетите по делото доказателства се установява безспорно, че заместващият
автомобил е бил предоставен на собственика на увредения при ПТП от 03.07.2020 г., лек
автомобил, по негово изрично желание и във връзка с наложилия се продължителен ремонт
за възстановяване на щетите по увредения му автомобил. Заместващия автомобил е
предоставен въз основа на договор и след издадено възлагателно писмо от застрахователя по
застраховка „Каско“. Заплатеният от застрахователя по имуществената застраховка наем за
заместващ автомобил е за срок, попадащ в максимално допустимия такъв, съгласно
застрахователния договор и по размер не е прекомерен. Лишаването на застрахования
собственик от автомобил за продължителен период от време и неудобството от тази липса,
представляват „пряк и непосредствен резултат“ от непозволеното увреждане по см. на чл.
429, ал. 2, т. 1 от КЗ, което е причинено виновно от застрахования при ответника водач на
лек автомобил, като имуществото на увреденото лице като съвкупност от права, задължения
и фактически отношения, е засегнато тъй като ако автомобилът не беше увреден, нямаше да
се наложи неговият ремонта и собственикът му щеше да продължи да го ползва, като
извлича ползите от собствената си вещ. Размерът на обезщетението за тези вреди, във вид на
„пропуснати ползи“ попада в обсега на лимита на отговорността по застраховката
„Гражданска отговорност“, поради което няма основание същите да не се поемат от
застрахователя на виновния водач (в този смисъл и РЕШЕНИЕ № 264371 ОТ 01.07.2021 Г.
ПО В. ГР. Д. № 4884/2021 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД).
Ето защо анализът на събраните по делото доказателства води до извод, че заплатеният
от ищеца наем за заместващия автомобил, предоставен на собственика на увредения при
ПТП автомобил, съставлява имуществена вреда, която е пряк и непосредствен резултат от
увреждането, причинено от делинквента - водач на лекия автомобил „Гранд Чероки“, за
които същият следва да отговаря, по арг. от чл. 429, ал. 2, т. 1 от КЗ, поради което
4
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, доколкото вземането е възникнало в
търсения размер.
С оглед основателността на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.

По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има
ищецът.
Последният е сторил разноски за държавна такса е размер на 50 лева /л. 5 по делото/,
100 лева за депозит за съдебна автотехническа експертиза /л. 64 по делото/ и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, определя в минималния размер от 100 лева,
съобразявайки обема на извършените процесуални действия и фактическа и правна
сложност на делото.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъди
сумата в общ размер на 250 лева – разноски в производството.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да
заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание
чл. 411 от КЗ, сумата в размер на 415,62 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета № ********** за направени
разходи за заместващ автомобил, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП,
станало на 03.07.2020 г., в гр. С., на *** пред С. стокова борса, по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на лек
автомобил марка „Гранд Чероки“ с рег. № ***, който навлязъл в съседната пътна лента и не
пропуснал движещия се по нея лек автомобил марка „Субару“, с рег. № ***, застрахован
при ищеца, с което му нанесъл вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 11.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ***, да заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 250 лева - разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6