РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 365/23.2.2023г.
гр. Пловдив,
23.02.2023 год.
Административен
съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари
две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и с
участието на прокурора Светослава Пенчева като разгледа докладваното от съдия
Дичева КАНД № 3196 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в
от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 2130/15.11.2022 г., постановено
по АНД № 5192/2022 г. по описа на РС - гр.Пловдив, III н. с., с което е отменено Наказателно
постановление № 647496-F601207/14.07.2022 г., издадено от заместник директор на
ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на С. Д. С.,***, ЕГН **********, на основание
чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.16 ал.1 т.4
във връзка с чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.
Жалбоподателят - ТД на НАП, не е доволен от решението
и моли за неговата отмяна и за потвърждаване на НП. Излага доводи за
незаконосъобразност и неправилност на решението. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба - С. Д. С., чрез адвокат П.,
оспорва жалбата и иска оставянето й без уважение. Претендира разноски.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, счита жалбата
за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а решението на ПРС, като
правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба
против Наказателно постановление № 647496-F601207/14.07.2022 г., издадено от
заместник директор на ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на С. Д. С.,***, ЕГН **********,
на основание чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на
чл.16 ал.1 т.4 във връзка с чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.
От фактическа страна, в хода на
въззивното производство е установено, че с АУАН № F601207 от 11.03.2021 г. при
извършена проверка е установено, че С. Д. С., ЕГН **********,в качеството си на
управител на “Бухала“ ЕООД, с ЕИК *********, предприятие по смисъла на ЗСч и
търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил длъжен, не е публикувало
годишния си финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2018 г., като го заяви за
вписване и представи за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията в законоустановения срок до - 30 септември на следващата година, т.
е. до 30.09.2020 г. /сряда – присъствен ден/.
Констатирано е и няма спор, че през 2019
г. дружеството е осъществявало дейност и има реализиран оборот от фискално
устройство в размер на 14 210.00 лв., съгласно данни от справка „Фискални
устройства с дистанционна връзка“.
Към датата на съставяне на АУАН, ГФО на
дружеството за 2019 г. не е заявен за вписване и не е представен за обявяване на
ТР на АВ.
Нарушението е установено на 14.12.2020
г. - датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с
писмо изх. № 12-00-353/14.12.2020 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив
с вх. № 04-01-208/05.02.2021 г.
Изпратени са покани: - с изх. №
70-00-2031-2489/15.02.2021 г.; с изх. № 94-00-1260-2849/17.02.2021 г. за
съставяне на АУАН за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч., като поканата от
15.02.2021 г. е върната като "непотърсена".
Актът е съставен на 11.03.20218 г. в
отсъствие на нарушителя, чийто препис последният получил на 01.07.2022 г. Към
АУАН от 11.03.2021 г. е налично приложение от 20.06.2022 г., връчено заедно с
АУАН на наказаното лице на 01.07.2022 г., в което е посочено от С., че желае НП
да му бъде връчено на електронен адрес: **********@***.**.
След съставяне на АУАН са предприети
действия за връчване на нарушителя, като е изпратена покана с обратна разписка
с с изх. № 94-00-2803-581/12.04.2021 г., върната без никаква отметка. От Протокол
№ **********/29.06.2021 г. се установява, че е извършено посещение на
декларирания адрес по чл.8 от ДОПК, при което нарушителят не е открит.
С разпореждане № 594264-F601207/18.08.2021
г. на заместник директора на ТД НАП - Пловдив и предвид предприетите действия,
на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН, административнонаказателното производство е
спряно.
Въз основа на съставения АУАН, е
издадено и обжалваното НП.
За да го отмени, районният съд е приел, че
нарушение има, и то е несъмнено установено, но са налице съществени процесуални
нарушения, допуснати в хода на АНП, налагащи отмяна на НП.
Мотивирано е, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при реализиране на
административнонаказателната отговорност на лицето, а именно, атакуваното НП е
издадено извън шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН – АУАН е
съставен на 11.03.2021 г., а НП е издадено на 14.07.2022 г.
Прието е също така, че не е спазена
разпоредбата на чл.43,ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не е изчерпал
всички възможни и допустими процесуални действия за намиране на нарушителя,
преди издаването на акта за спиране на производството. Нарушаването на чл.43
ал. 4 от ЗАНН е довело и до неспазване на условията по чл.43 ал.6 от ЗАНН.
Подробно е изложено защо извършените действия не могат да бъдат определени с
характер на "щателно издирване" по смисъла чл.43 ал.6 от ЗАНН. Оттук
е прието и, че спирането на производството е необосновано и в разрез с
разпоредбата на чл.43 ал.6 от ЗАНН. Не са били налице предпоставките за това,
поради което и 6-месечният срок за издаване на НП, който според чл.34 ал.3 от ЗАНН
започва да тече от съставянето на акта, т. е. в случая от 11.03.2021 г.,
безпрепятствено е изтекъл на 11.09.2021 г., без въз основа на процесния АУАН да
е било издадено НП. Като е издал НП след тази дата, АНО е постановил
незаконосъобразен и подлежащ на отмяна акт.
Решението е правилно.
Касационният съд споделя изцяло мотивите
относно наличието на съществени процесуални нарушения, които са основание за
отмяна на обжалваното НП. В случая, видно от административната преписка е, че
не се установява да са били налице обективните предпоставки за спиране на
административнонаказателното производство. За да се пристъпи към тази
процедура, следва да е изпълнена обективната предпоставка "щателно
издирване на нарушителя". В настоящият случай такова щателно издирване от
съответната служба на административнонаказващия орган не е проведено. Както е
отбелязал и ПРС, в конкретния случай е приложимо тълкуването дадено от
Върховния съд, а впоследствие и Върховния касационен съд на Република България
в редица решения във връзка с чл.268 ал.3 т.2 от НПК(отм.); , приложим по
препращане от чл. 84 от Особените разпоредби на ЗАНН, което определя, че „щателното
издирване“ представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени,
последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване
точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и
фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява
продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се
ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като
лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи,
имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с
положителност са общинските администрации и органите на МВР. В конкретния
случай това не е сторено в какъвто смисъл ПРС е извел верни изводи.
В чл. 43, ал. 4 ЗАНН е регламентирана процедурата по връчване на АУАН, когато е съставен в
отсъствие на нарушителя, какъвто е настоящият случай, а чл. 43, ал. 6 ЗАНН урежда действията в случай, че нарушителят след
щателно издирване не е намерен. Правилата на тези разпоредби не са приложени от
АНО. По делото е представена покана за явяване за връчване на АУАН, която не е
била надлежно връчена на нарушителя. Видно от представен по делото протокол
служители на ТД на НАП Пловдив са извършили посещение на регистрирания адрес на
касационния ответник, без да е открит същият. Представените доказателства,
както е приел и ПРС, не обосновават законосъобразност на допуснатото спиране по
реда на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда такава възможност
само ако нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване. Спиране на
производството е допустимо, когато са извършени всички възможни действия по
издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени
необходими за целта усилия, същият не е намерен. В случая единственото
доказателство, въз основа на което е спряно административнонаказателното
производство е протокол, в които е
отразено, че не е намерен търсеният адресат. Не са налице данни да е събирана
информация за промяна на адреса на С., да е търсен адресата на акта на друг
адрес, нито да са полагани каквито и да е други усилия за неговото издирване. В
тази връзка споделят се изцяло изводите
на ПРС, че спирането на АНП е извършено в нарушение на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, доколкото по делото липсват каквито и да било
доказателства по отношение на С. да е било проведено щателно издирване по
смисъл на цитираната норма. В ЗАНН е предвиден специален ред за предявяване и
връчване на акт, съставен в отсъствие на нарушител и когато нарушителят не е
бил намерен на адрес – чл. 43, ал. 4
и 5 от ЗАНН –
актът се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската
администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване,
които не са приложени в случая. Под "съответната служба" законът няма
предвид организацията на касатора, а съответното поделение на МВР, чиито
служители имат задължението по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН за връчване.
При това положение
разпореденото спиране на АНП като осъществено в противоречие на закона, не може
да породи желаните от администрацията правни последици. Т. е. в конкретния
случай предвидените в чл. 34 ЗАНН
срокове не са спрели да текат. Следователно и преклузивният 6-месечен срок по
ал. 3 на чл. 34 от закона (според която образуваното АНП се прекратява, ако не
е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта)
е изтекъл към датата на издавен на процесното НП. Това само е достатъчно
последното да бъде отменено в какъвто смисъл са изводите на ПРС.
Поради това решението на ПРС следва да
се остави в сила.
С оглед изхода от спора и предвид
претенциите на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, съдът
намира, че такива не се следват предвид липсата на представени доказателства да
са направени разноски пред настоящата
инстанция.
Воден от горното, Административен съд –
Пловдив, XXVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №
2130/15.11.2022 г., постановено по АНД № 5192/2022 г. по описа на РС -
гр.Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: