ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1014
гр.Плевен, 3.08.2021
год.
Административен
съд - гр.Плевен, пети състав, в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 548 по
описа на Административен съд - Плевен за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по жалба от
С.Т.Т., в която е посочил, че подава същата на основание чл.256 от АПК-неизпълнение на задължение по служба на административен орган и
същевременно се твърди, че е налице „антиобществен“ и незаконосъобразен
мълчалив отказ на административния ръководител на ВСС. В жалбата се прави
искане да бъде задължен административния ръководител на ВСС да изпълни
„логичното си задължение по осигуряване на нормални условия на труд на БГ
магистратите, касаещи пряко гражданите, тъй като счита, че гражданите имат
право да бъдат съдени от деликтоспособни хора. Счита, че всеки магистрат трябва
трезво и с морал да може да преценява последиците от постъпките си. Сочи, че
специалното правило на чл.162, т.6 от ЗСВ изисква справка за
начална „нормалност“, като в законовите уредби няма указание за периодичен преглед, а необходимостта от
такъв се извежда от изискванията на КТ и ЗБУТ. Сочи, че ВСС е работодател на
административните ръководители, тъй като взема решения за дисциплинарни
наказания и заплати, за предоставяне помещения на съдебната власт. В заключение
моли съда да задължи административния ръководител на ВСС да изготви исканите
правила, както и да го глоби за отказа му.
Прави искане делото да се гледа в АССГ, тъй като не живее в Плевен.
Претендира освобождаване от заплащане на държавна такса за подадената
жалба, като е направил изявление в жалбата, че не притежава нищо-работа,
средства, продал е апартамента си, има възрастна и болна майка, има
регистрирана, но неработеща фирма.
В допълнително депозирано уточнение, изпратено до съда по електронна поща
на 14.07.2021 год. не въвежда нови
оплаквания. Възразява относно подсъдността на спора на Административен
съд-Плевен и поддържа искането си делото да се разгледа от АССГ.
Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., е
представил подробно писмено становище за недопустимост, алтернативно-за
неоснователност на подадената жалба.
1.
Настоящият състав на съда с Разпореждане №2905/16.07.2021
год.е оставил без уважение искането адм.дело
№548/2021 год. да се изпрати за разглеждане от АССГ, тъй като подсъдността на
административните дела не е изборна, а се определя от разпоредбата на чл.133,
ал.1 от АПК и е в зависимост от постоянния адрес на адресата на акта, който в
случая е в гр.Плевен, видно от справката
на л.14 от адм.дело №6190/2021 год. на АССГ.
2.
С оглед
произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса и на основание чл.83, ал.2 от ГПК вр. чл.144
от АПК , на жалбоподателя е указано да
представи саморъчно подписана декларация за имуществото и доходите си ,
влоговете, семейното положение, трудовата заетост и други обстоятелства, които счита, че имат
значение за произнасяне на съда по въпроса за освобождаване от държавна такса. До
настоящия момент жалбоподателят не е
представил саморъчно подписана
декларация за имуществото и доходите си , влоговете, семейното положение,
трудовата заетост и други обстоятелства,
които счита, че имат значение за произнасяне на съда по въпроса за
освобождаване от държавна такса.
Независимо от непредставянето на декларация
обаче, съдът е изискал служебно информация за декларирани от
жалбоподателя недвижими имоти и МПС; справка за родствени връзки на лицето; информация да доходите на лицето и наличието
на регистрирани трудови договори; справка
за регистрирани фирми на името на Т.. От постъпилите по делото доказателства от
съответните компетентни органи съдът установи, че Т. няма декларирано недвижимо имущество. Към
датата на справката Т. е имал декларирано МПС-Фиат Пунто. В информационната
система на НАП няма данни за сключени трудови договори за периода
1.06.2020-30.06.2021 год., няма данни за осигуряване през посочения период,
няма данни за подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ през периода, както и справки по
чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ през посочения период. Има регистрирано ЕООД,
на което е управител, но видно от УАС, капиталът на същото е неденоминиран,
последните вписвания по партидата на дружеството са от 2012 година и макар
формално да не е заличено, липсват доказателства за получени доходи и/или
печалба от дейността на дружеството. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят
не разполага с парични средства за заплащане на дължимата държавна такса,
поради което следва да бъде освободен от нейното заплащане.
3.Производството пред ВСС е
започнало по подадено искане от Т., адресирано до административния ръководител на ВСС Б.М., в което са направени две
искания:
А. Проверка за актуалност на психичното здраве на всички административни
ръководители на магистрати в Република
България, като е пояснено, че те са „Ваши служители, а вие сте им
работодател-осигурявате заедно с тях условия за труд.“ и
Б.Създаване на ред за упражняване и на ваш, спрямо тях, и на техен, спрямо
„служителите“ /магистрати/, периодичен контрол за годност, съобразен с
изискванията на Кодекса на труда, ЗБУТ, духа на ЗСВ, Закон за здравето и ЗЗЛД.
В искането са изложени аргументите за направеното искане. Цитирани са
текстовете на чл.286 и чл.287 от КТ.
Жалбата от Т., поставила началото на настоящото съдебно производство, е
подадена на основание чл.256 от АПК – като жалба против неизпълнение от страна
на Представляващия ВСС на задължението му на административен орган по служба да
изпълни задължението си по осигуряване на нормални условия на труд на
българските магистрати, изразяващи се в проверка за актуалност на психичното
здраве на всички административни ръководители на органи на съдебната власт в
страната и в създаване на ред за упражняване на периодичен контрол за психична годност, съобразен с изискванията
на КТ, ЗБУТ, духа на ЗСВ, Закон за здравето и ЗЗЛД.
Според настоящия състав на съда жалбата на Т. е недопустима за разглеждане
по същество, поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 256 и чл. 257 от АПК е създаден специален ред за
защита срещу неоснователните бездействия на административни органи. Бездействието
на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт,
може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за
оспорване на индивидуалните административни актове. Неизвършването на
фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по
силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане
до органа за извършването му.
Съгласно разпоредбата на чл.160 от
Закон за съдебната власт, съдия, прокурор, следовател, административен
ръководител и заместник на административен ръководител, с изключение на
председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния
административен съд и главния прокурор, се назначава, повишава, понижава,
премества и освобождава от длъжност с решение на съответната колегия на Висшия
съдебен съвет. В разпоредбата на чл.162 от ЗСВ са изброени изискванията за
заемане длъжност на магистрат, сред които изисквания по т.6 е удостоверяването,
че лицето не страда от психическо
заболяване. Това изискване е установено единствено при първоначално назначаване
на съответната длъжност. В ЗСВ липсват
разпоредби, задължаващи, указващи или
препоръчващи извършването на периодични прегледи на психичното здраве на
административните ръководители на съответните органи на съдебната власт.
Съобразно чл. 287 от КТ, всички
работници и служители подлежат на задължителни предварителни и периодични
медицински прегледи. Предварителните медицински прегледи се заплащат от лицата,
които кандидатстват за работа, а периодичните медицински прегледи са за сметка
на работодателя. Условията за извършване на предварителните и периодичните
прегледи съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на
работниците и служителите се определят от министъра на здравеопазването. Това е
сторено в издадената по законова делегация
Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за
задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците, издадена
от министъра на народното здраве, обн., ДВ, бр. 16 от 27.02.1987 г., изм. и доп., бр. 65 от 9.08.1991 г., бр. 102 от 13.12.1994 г., бр. 78 от
30.09.2005 г. Съгласно чл.9 от Наредбата, на задължителни
периодични медицински прегледи подлежат всички работници през цялото
времетраене на трудовата им дейност, както следва: до 18-годишна възраст -
ежегодно; от 18- до 40-годишна възраст - един път на пет години; над 40-годишна
възраст - един път на 3 години. В зависимост от това дали съответното
предприятие има медицинско обслужване по месторабота, задължителните периодични
медицински прегледи се организират от работодателя или лекаря, обслужващ предприятието, а при липса на такова- по
договор с държавно, общинско, частно или кооперативно здравно заведение-чл.11 и
чл.12 от Наредбата. Разпоредбата на чл.16 от Наредбата регламентира, че работодателите съвместно със здравните
работници, разработили анализа за резултатите от периодичните медицински
прегледи, го обсъждат ежегодно. След това те планират и провеждат необходимите
профилактични мероприятия за подобряване на условията на труда, трудоустрояването,
рационалното и диетичното хранене, отдиха, физкултурата, спорта, туризма и др.
за работещите в предприятието. Следва да се има предвид още, че и службите за
трудова медицина не извършват периодични медицински прегледи, правомощията на СТМ
са да извършват оценка на риска за здравето и безопасността на труда съгласно чл. 16 от ЗЗБУТ и чл. 11 от Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и
периодичността за извършване на оценка на риска. Т. е. СТМ изготвя
анализ и обща оценка и определя допустимостта на риска с разработване на
комплексни мероприятия за предотвратяване и ограничаване на риска при
необходимост.
Ето защо, налага се извод, че работодателят
е лицето, което преценява колко и какви профилактични прегледи да проведе, като
периодичен преглед на психичното здраве на административните ръководители на
съответните органи на съдебната власт не е включен в задължителните такива по
Наредба № 3. Т.е. дали да проведе и какви профилактични прегледи на работещите
в съответното звено, е предоставено изцяло на преценката на съответния
работодател.
Ето защо и непредприемането на каквито и да било действия от страна на ВСС,
респ. на неговия Представляващ, да бъдат провеждани периодични прегледи за проверка за
актуалност на психичното здраве на всички административни ръководители на
органи на съдебната власт в страната, както и непредприемането на действия за създаване на
ред за упражняване на периодичен контрол
за психичната им годност, съобразен с изискванията на КТ, ЗБУТ, духа на
ЗСВ, Закон за здравето и ЗЗЛД, не може да бъде квалифицирано като бездействие
по смисъла на чл. 256 от АПК, изразяващо се в
неизвършване на фактически действия, които Представляващият ВСС е бил длъжен да извърши по силата на закона. В
случая липсва императивна разпоредба, задължаваща Представляващия ВСС, както и
самия ВСС, да извърши конкретни фактически действия по искането на Т.. Сезираният
орган не е обвързан от направеното искане да издаде или да откаже издаването на
някакъв акт-в случая да създаде някакви правила-както се е изразил
молителят-„ред „за упражняване на периодичен контрол за психична годност на
административните ръководители на органите на съдебната власт , съответно не е
задължен да предприеме някакви правни и/или фактически действия за проверка за
актуалност на психичното здраве на тези лица, защото не е задължен по обвързващ
начин от приложимата за случая Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните
предварителни и периодични медицински прегледи на работниците. В дискрецията на
съответния ръководител е да прецени колко и какви профилактични прегледи да
проведе, като периодичен преглед на психичното здраве на административните
ръководители на съответните органи на съдебната власт не е включен в
задължителните такива по Наредба № 3.
Не са разписани правомощия от такъв характер на сезирания орган и в чл.11 от
Правилник за организация на дейността на ВСС и на неговата администрация.
При липсата на нормативна възможност административният орган да бъде правно
задължен да извърши определено фактическо действие следва да се приеме, че
подаденото искане е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА жалбоподателя С.Т.Т. от задължението за заплащане на държавна
такса в размер на 10 /десет/ лева за подадената жалба, поставила началото на
настоящото съдебно производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Т.Т. с правно основание чл.256 от АПК, против неизпълнение от страна на
Представляващия ВСС на задължението му на административен орган по служба да
изпълни задължението си по осигуряване на нормални условия на труд на
българските магистрати, изразяващи се в проверка за актуалност на психичното
здраве на всички административни ръководители на органи на съдебната власт в
страната и в създаване на ред за упражняване на периодичен контрол за психична годност, съобразен с изискванията
на КТ, ЗБУТ, духа на ЗСВ, Закон за здравето и ЗЗЛД.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
административно дело №548 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год.
Определението може да се оспори чрез Административен съд-Плевен пред
Върховен административен съд в 7/седем/ дневен срок от съобщението до страните.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и на
Представляващия ВСС.
СЪДИЯ: /П/