Решение по дело №1505/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              03.07.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                   МАРИНА ГЮРОВА

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1505 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 18.11.2019г., гр.д.35498/19г., СРС, 43 с-в отхвърля предявените от „Т.С.” ЕАД против А.Н.К. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 760,18 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. за топлоснабден имот с аб.№ 157883, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2018г. до изплащане на вземането; сумата 297,26 лв. – обезщетение за забава върху главницата за ТЕ през периода от 15.09.2016г. до 06.08.2018г.; сумата 31,28 лв. – цена на услуга дялово разпределение на ТЕ за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2018г. до изплащане на вземането и сумата 7,07 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение през периода от 15.09.2016г. до 06.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ч.гр.д. 54226/2018г., СРС, 43 с-в, като осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 450 лв. - разноски за исково производството и сумата 150 лв. - разноски за заповедно производство.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че в решението липсват мотиви за притежаваното от ответницата право на собственост върху топлоснабдения имот и за размера на дължимите от нея като потребител суми за стойност на предоставена топлинна енергия и мораторна лихва. Иска се отмяна на решението и  постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

         Въззиваемият - ответникът по исковете А.Н.К. оспорва жалбата.

         Третото лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е  неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 61, д.18157/1995г., I н-с при СРС, ответникът А.Н.К. придобива право на собственост върху топлоснабдения имот, като продавачът си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на живеене и ползване. Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Въззивният съд намира, че при конкуренция между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право, именно вторият от тях е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия. Това е така, защото правомощията владение и ползване на собственика, се упражняват единствено от ползвателя, чрез служене и получаване на доходите – чл.56, ал.1 ЗС. Затова чл.57, ал.1 ЗС именно в негова тежест възлага разходите, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, наред с поддържането на вещта. Разпоредбата е съобразена с предположението за фактическо използване на веща от ползвателя. В случая, няма доказателства за различно фактическо положение в топлоснабдявания имот през процесния период, включително за установено владение от голия собственик. Същевременно липсва нормативно или договорно предвидена солидарна отговорност на собственика и ползвателя за разноски, свързани с имота, за да се претендира целият дълг от голия собственик съобразно чл.121, ал.1 вр. чл.122, ал.1 ЗЗД. Ангажирането изцяло на неговата отговорност за разходи за топлинна енергия, каквато не е потребявал, би довело до неоснователно разместване на имуществени блага, в нарушение на забраната за неоснователно обогатяване. Исковете за признаване дължимост на главница за предоставена топлинна енергия и мораторна лихва, следва да се отхвърлят като неоснователни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.

Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 150 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат.  

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.11.2019г., гр.д.35498/19г., СРС, 43  с-в.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** Б да заплати на А.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 150 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението е постановено с участие на трето лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.