Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262572
30.11.2021 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15216 по описа на съда
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба на Н.Н. срещу „Изи асет мениджмънт“ АД и
„Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени установителни искове с правна
квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.
22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.
Ищцата твърди, че с
първия ответник бил сключен договор за заем от 1000 лева, а с втория договор за
предоставяне на поръчителство. Счита, че уговорката за лихва от 35% по договора
за заем е нищожна поради противоречие с добрите нрави, защото превишавала
трикратния размер на законната лихва. Предвид възмездността на договора за
кредит, нищожността на клаузата за лихва водела до недействителност на самата
кредитна сделка поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В договора за
заем не бил посочен и действителния ГПР, защото в него не били включени разходите,
които ищцата ще направи за поръчител. Предвид горното била нарушена и
разпоредбата на чл. 5 ЗПК, което довело до неравнопоставеност в
правоотношението. На собствено основание бил нищожен и договорът с втория
ответник поради липса на основание, защото липсвал интерес за ищцата от
подписването му, длъжникът не получавал никаква престация, а изискването за
плащане на възнаграждение противоречало на задължението на кредитора да направи
проверка на кредитоспособността на потребителя. На последно място намира, че
договорът е нищожен и поради липсата на задължение по кредитната сделка, което
да се обезпечава.
Иска се
прогласяването на нищожността на договорите. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет мениджмънт“ АД е
подал писмен отговор, с който оспорват исковете. Твърди, че между страните не
бил сключен договор с номера посочен в исковата молба- 3660192 и иска ищцата да
бъде задължена да го представи. Алтернативно излага съображения за
действителност на правоотношенията. Счита, че уговорената лихва не противоречи
на добрите нрави, както и че не са нарушени изискванията за ГПР, като
възнаграждението за поръчителството не следвало да се включва в него. Ищцата
имала интерес от точно изпълнение на задълженията си към ответника и потърсила услугите на
дружество за поръчител. Иска се за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
В
срок е постъпил отговор на ИМ и от втория ответник, с който се
оспорва претенцията. Дружеството извършвало гаранционни сделки по занятие.
Ищцата имала интерес от точно изпълнение на задълженията си към кредитора и
потърсила услугите на дружеството за поръчител, което сключило сделката поради
възможността да получи възнаграждение. Намира, че насрещните престации са
еквивалентни, защото дружеството отговаряло спрямо заемодателя с цялото си
имущество по рамков договор, като извършвало възмездна услуга. Излагат се и
съображение за неоснователност на иска за недействителност на договора за заем.
Иска се за отхвърляне на исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо
място следва да се отбележи, че страните не оспорват сключването на процесните
договори. Ответникът „Изи Асет мениджмънт“ АД заявява, че между страните не е
сключван договор с № ***, но от изложените в исковата молба обстоятелства
относно параметрите на процесния договор е видно, че е допусната техническа
грешка при изписването със втората цифра от номера- ***
Предвид
становищата на страните и представените писмени доказателства, по делото се
установява, че на 26.06.2020 г. с „Изи асет мениджмънт“ АД е сключен договор за
паричен заем, по който на ищцата е предоставена сумата от 1000 лева. Годишният
лихвен процент е 35.00%, а годишният процент на разходите (ГПР) 40.50 %. В чл.
4 от договора за заем е предвидено, че потребителят следва да предостави
обезпечение в 3-дневен срок от сключването, чрез две физически лица поръчители,
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което
предоставя гаранционни сделки.
Във връзка
с договора за заем на същата дата и
под същия номер е сключен договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищцата
по заема срещу възнаграждение от 591.60 лева. Уговорено е в чл. 2, че договорът
влиза в сила при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем.
В чл. 3, ал. 2 и ал. 3 е посочено, че плащанията се извършват на заемодателя
„Изи асет мениджмънт“ АД.
Представен
е общ погасителен план, в който са
посочени размерите на вноските по договора за заем и по договора за
предоставяне на поръчителство, които имат едни и същи дати на изискуемост.
Относно недействителността на договора за
заем:
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Предвид
уговореното възнаграждение за поръчителство, се констатира, че не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство е установено за услуга в полза на заемодателя,
която е задължително условие за отпускането на заема. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора, следва да се включат в ГПР.
Становището
на ответниците, че дължимостта на сумата не е част от договора за заем и не е била
известна към момента на сключването на договора не може да бъде споделено. В
договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от ответника „Изи
асет мениджмънт“ АД дружество поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна
възможност и е сключел договор за предоставяне на поръчителство с втория
ответник. Договорите са сключени чрез едно и също лице, на една и съща дата,
заведени са под един номер, предоставен е един погасителен план и е уговорено
плащане само в полза на „Изи асет мениджмънт“ АД. Освен това заемодателят „Изи
асет мениджмънт“ АД и поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД имат качеството на
свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи
асет мениджмънт“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на
ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора
за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за
услуга в полза на заемодателя и поставена като изискване за предоставянето на
заема- чл. 4, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да
бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото
ограничение, предвид посочения в договора процент, размерът на възнаграждението
и срока на заема- около 7 месеца. Ето защо
посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 40.50% не
отговаря на действителния такъв.
Посочването
в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.
Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. В този смисъл: Решение №
260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение №
682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375
от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от
18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от
29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.
Следователно
процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Относно
недействителността на договора предоставяне на поръчителство:
Съгласно
чл. 1, потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи с „Изи асет мениджмънт“ АД договор за
поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно за всички задължения
възникнали по договора за заем, както
и за последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено
основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него
задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността на договора
за заем, липсва и основание за сключването на договор за предоставяне на
поръчителство.
Възраженията
на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да бъдат
споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга
причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение
чрез поръчителство.
Ето защо
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По
разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в
размер на общо 100 лева.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адв. Ф. следва
да бъде присъдена сумата от общо 600 лева за адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните Н.Р.Н., ЕГН ********** и „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК *********, че сключеният между тях договор за паричен заем от 26.06.2020 г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК,
във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните Н.Р.Н., ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство от
26.06.2020 г. е нищожен, на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да заплати на Н.Р.Н., ЕГН
**********, сумата
от 50.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Н.Р.Н., ЕГН
**********, сумата
от 50.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Изи асет
мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Д.Л.Ф., личен № ******,
сумата от 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Н.Р.Н. по производството.
ОСЪЖДА „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. Д.Л.Ф., личен № ******,
сумата от 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Н.Р.Н. по производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.