О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като изслуша
докладваното от съдия Пенов ч.гр.д. № 709 по описа на съда за 2020 г. и за
г. и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Застрахователно дружество Евроинс” АД против
определение от 07.10.2020 г., по гр.д. № 1375/2020 г. на РС Ловеч.
В
частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното определение,
свеждащи се до съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя съдът неправилно е оставил
без уважение възражението за неподсъдност на делото, отказвайки да изпрати
делото на съда по седалището на ответника. В частната жалба се излагат
съображения за приложимост на общата подсъдност по чл. 105, вр. 108, ал. 1 ГПК
и за липса на основания приложението ѝ да се изключи. В частната жалба е
направено искане за отмяна на обжалваното определение, за прекратяване на
производството по гр.д. № 1375/2020 г. на РС Ловеч и за изпращане на делото по
подсъдност на СРС.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника С.М.Т. не е постъпил писмен отговор
на частната жалба.
Частната
жалба е допустима, тъй като същата е подадена в
срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице
правен интерес от обжалване (чл. 274, т. 2, вр. чл. 121 ГПК). Едноседмичният
срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото, броен от датата на
връчване на атакуваното определение (20.10.2020 г.), същият изтича на 27.10.2020
г., в който ден частната жалба е подадена, видно от клеймото за подател.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна се установява, че производството по № 1375/2020 г. на
РС Ловеч е образувано по искова молба от С.М.Т. против „Застрахователно
дружество Евроинс” АД, с която е поискано да се признае по отношение на
ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 4 057,94 лв. В
исковата молба се твърди, че въз основа на влезли в сила осъдителни съдебни
решения в полза на „Застрахователно дружество Евроинс” АД против С.М.Т. е
издаден изпълнителен лист от 18.11.2011 г. за заплащане на конкретно означени в
него суми, че по този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, по
което производството било спряно, а С.М.Т. (ищецът в производството) се
задължил да внася по 200 лв. месечно, че последната му вноска била направена на
25.09.2014 г., след което, на 18.01.2018 г. производството по изпълнителното
производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От ищеца се
посочва, че на 25.08.2020 г. получил покана за доброволно изпълнение от друг
частен съдебен изпълнител, че изпълнителното дело било образувано от
„Застрахователно дружество Евроинс” АД по същия изпълнителен лист, че
претендираната сума по него е 4 057,94 лв., че същата е погасена по
давност, тъй като от последното плащане по предходното изпълнително дело
(25.09.2014 г.) до датата на прекратяването му (18.01.2018 г.) са изтекли три
години. При тези твърдения от ищеца е изведено искане да бъде установено по
отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата 4 057,94 лв., поради
погасяването ѝ по давност. От ищеца поискано и да се допусне обезпечение
на иска, чрез спиране на изпълнението.
След изпращане на препис от исковата молба, от ответника е постъпил писмен
отговор, в който е направено възражение за неподсъдност на делото, основано на
довод за наличие на обща подсъдност по чл. 105 ГПК.
С определение от 07.10.2020 г., по гр.д. №
1375/2020 г. на РС Ловеч съдът е оставил без уважение искането за прекратяване на производството пред РС
Ловеч и изпращането му по подсъдност на СРС.
От правна страна
съдът намира следното:
Според установената обща местна
подсъдност, искът се
предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника (чл. 105 ГПК). Това правило е
повторено и за подсъдността на исковете
срещу юридически лица – предявяват се пред съда, в чиито съдебен район се намира седалището на ответника (чл. 108, ал. 1, изр. първо ГПК). Законът установява особени
правила за местна подсъдност, изключващи общата такава (чл. 109-117 ГПК).
В случая предявеният иск е по чл.
439 ГПК, защото от ищеца се отрича дължимост на вземането по издадения срещу
него изпълнителен лист, с позоваване на факти, настъпили след постановяване на осъдителните
съдебни решения. За неговата местна подсъдност не са установени особени
правила, изключващи общата такава. Няма основание да се приеме приложимост и на
някоя от местната подсъдност по чл. 109-117 ГПК. Не среща опора в закона и
изложения от районния съд мотив за отхвърляне на възражението за местна
неподсъдност, според който спорът подлежал на разглеждане от РС Ловеч, тъй като
в неговия съдебен район е районът на действие на частния съдебен изпълнител и
защото същият съд е постановил обезпечителната мярка спиране на изпълнението. Изводът
противоречи на чл. 389, ал. 1 ГПК, според която молбата за обезпечение на иска
се подава пред съда, пред който делото е висящо, т.е. обуславяща е подсъдността
на иска, а не обратното – обусловеност на местната подсъдност от искането за
допускане на обезпечение, каквото разбиране е изразено с мотива на районния
съд. Съображенията на районния съд не могат да се обосноват и с разпоредбата на
чл. 390, ал. 4 ГПК, защото тя урежда единствено местната подсъдност в производството по допускане на
обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението. Чрез
цитираната разпоредба се определя единствено съда, до когото може да се подаде
молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, при поискана обезпечителна
мярка спиране на изпълнението. Бъдещият иск ще следва да се предяви пред съответния
съд, чиято родова и местна подсъдност се определя според правилата на чл.
105-117 ГПК. В процесуалния закон не е уредена подсъдност на иска пред съда,
постановил обезпечителната мярка спиране на изпълнението.
Ето защо предявеният от С.М.Т.
против „Застрахователно дружество Евроинс” АД иск по чл. 439 ГПК е местно
подсъден на съда, в чиито
съдебен район се намира седалището на ответника (чл. 108, ал. 1, изр. първо ГПК). Възражението на ответника за местна неподсъдност на
спора се основава на същото правило и с оглед на това, че седалището на
дружеството ответник е в гр. София, същото е основателно.
По
изложените съображения настоящият състав счита, че
определението на районния съд в обжалваната му част, с която е оставено без
уважение възражението за местна неподсъдност, е неправилно. Същото следва да се
отменени в тази му част, а производството по делото да се прекрати, а исковата
молба да се изпрати по подсъдност на Софийския
районен съд.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение 07.10.2020 г., по гр.д. № 1375/2020
г. на РС Ловеч в обжалваната му част, с която възражението на ответника
„Застрахователно дружество Евроинс” АД за местна неподсъдност на делото е
оставено без уважение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1375/2020 г. на
РС Ловеч, образувано по искова молба от С.М.Т. против „Застрахователно
дружество Евроинс” АД
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.