Решение по дело №1738/2019 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 260325
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Велина Ангелова
Дело: 20195240101738
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  :

 

        № 260325/05.07.2021  година,   гр. Пещера

 

 

                В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд , граждански състав

На 16.06.2021  година

В публичното  заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА А.ОВА

                                  Членове:

                                   Съдебни заседатели:

Секретар  СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА

прокурор……………………………..

като разгледа докладваното от Съдия А.ова по гр.дело № 1738 по описа за 2019  година.

 

         Предявен е иск по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЗД.

Ищецът  ЕТ „АВТОРАЙ-А. Г.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик,ул.“Г.Гурко № 20,представлявано от  А. Г. Г.  в исковата си молба против ответника М.И.И. с ЕГН-********** *** твърди ,че  между страните съществували договорни отношения по правилата на  договор за  наем на недвижим имот  от 27.12.2016 година ,по силата на който ищецът в качеството на наемодател  предоставил на ответника в качеството на наемател  за временно и  възмездно ползване недвижим имот,представляващ:метален павилион  с площ от 65 кв.м.,находящ се в гр.Пещера ,ул.“Георги Кьосеиванов“ срещу задължение на наемателя да заплаща месечна наемна цена  от 300 лева.Сочи още ,че според клаузите на договора  наемателят  следвало да заплаща  договорения наем  в срок  от 1-во до 5-то число на всеки  календарен месец ,както и да заплаща всички разходи  за ползване на имота ,в това число ел.енергия ,вода  и други текущи разходи.Срокът на договора  бил за 1 година ,т.е до 31.12.2017 година ,но ползването на наетия имот  продължило и  след  тази дата ,без противопоставяне на наемодателя.Договорните отношение  се считали продължени  за неопределен срок ,считано от 01.01.2018 година  при същите условия.В последствие между страните  възникнало напрежение ,поради  нередовното плащане на ежемесечния наем.В първата половина на месец октомври 2019 година  ищецът напуснал имота  въпреки предупреждението на ищеца да възстанови имота в първоначалното му състояние-такова каквото е получил имота,при сключване на договора,т.е към 01.01.2017 година.Твърди още ,че  ответникът не изпълнил задълженията си по договора  като имал  неизплатени наема  за пет месеца  както  следва: за месец  юни 2019 година ;за месец юли 2019 година ;за месец август 2019 година;за месец септември 2019 година и за месец октомври 2019 година или общо сумата от 1500 лева  ,както и неплатени  разходи за обекта в това число: неизплатена   ел.енергия в размер на 293.75 лева и неизплатена вода в размер на 303.06 лева.Общото задължение на ответника било в размерна 2096.81 лева.Моли да се осъди ответника да им заплати сумата от 2096.81 лева  представляваща  дължим наем за пет месеца ,в това число  за  месец юли 2019 година ;за месец август 2019 година;за месец септември 2019 година и за месец октомври 2019 година или общо сумата от 1500 лева  ,както и неплатени  разходи за обекта в това число: неизплатена   ел.енергия в размер на 293.75 лева и неизплатена вода в размер на 303.06 лева,ведно със законната  лихва върху тази сума ,считано от  депозиране на исковата молба до окончателното  й изплащане.  Претендират се и направените  по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочи  доказателства.

В указания от съда срок ответникът е  депозирал писмен отговор,в който   не оспорва ,че с ищеца са били обвързани от валиден договор за наем на метален павилион,считано от 27.12.2016 година при месечен наем от 300 лева.Сочат още ,че са извършили подобрения в имота по време на ползване на същия на стойност 1355,13 лева като са  внесли и депозит в размер на 300 лева. Освободили имота и предали ключовете от него на 02.10.2019 година ,поради което  наем за месец октомври 2019 година не следвало да им се начислява.Видно от представените фактури за ел.енергия и за консумирана вода  същите били само до  30.09.2019 година.Сочи още ,че ищецът не му бил представил документ  за удържан и внесен данък  върху платения наем за периода 2017 -2018 и 2019 година  по чл.55 от ЗДДФЛ.

С писмена молба от 23.09.2020 година  по реда на чл.103,ал.1 от ЗЗД  ответникът е направил възражение за прихващане  като твърди ,че  с ищеца са били  в договорни отношения по правилата на договор за наем  на недвижим имот ,представляващ метален павилион за периода от 27.12.2016 година  с договорен месечен наем от 300 лева.Сочи ,че  до месец май 2019 година редовно е заплащал договорената наемна цена.Ползвал е обекта до месец септември като е предал ключовете на 02.10.2019 година.Дължал  наем в размер на 900 лева ,неизплатена и консумирана  ел.енергия в размер на 293.76 лева;  ползвана и неплатена вода  в размер на 303.06 лева.Сочи ,че е внесъл депозит в размер на 300 лева,за което имал документ.В процеса на ползване на  обекта е извършил редица подобрения,в това число: прозорец и витрина  на стойност 700 лева; направа на В и К  инсталация и   покупка на  квадратна тръба  на стойност 168.30 лева; WC седало  фаянс долно ,капак-70.87 лева; подновен таван-172.56 лева;облицовка с ламперия на стойност 159.29 лева;лед лампи-84.13 лева;или подобрения  на стойност  общо от 1355.13 лева,плюс депозит от 300 лева.Моли да се извърши прихващане  със исковата сума ,тъй като  и двете произтичали от едно и също наемно правоотношение.Сочи доказателства.

         Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност ,във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :

         От събраните по делото писмени доказателства :договор за наем на недвижим имот;фактура и   фискален бон  се установява ,че  на 27.12.2016 година е бил сключен писмен договор  между  ЕТ „Авторай“  гр.Пазарджик ,представлявано от  А. Г. Г. в качеството му на немодател и  М.И.И.  в качеството му на наемател ,по силата на който  наемодателят  отдава под наем на наемателя  за временно и възмездно   ползване   недвижим имот,  представляващ павилион,състоящ се от 65 кв.м.,находящ се в гр.Пещера ,ул.“Георги Кьосеиванов“  срещу  задължението на наемателя да заплаща месечен наем  в размер на 300 лева ,както и всички  разходи свързани  с обикновеното ползване на имота( ТЕЦ,телефон,ел.енергия,вода и  други текущи разходи).Уговорено е било ,че  договорът се сключва за срок от една година и влиза в сила  от 01.01.2017 година.Наемателят  оставя депозит в размер на  един месечен наем ,който ще бъде върнат,при изплатени  консумативни сметки и добре поддържан имот. Установява се още ,че  на ищеца е била  издадена фактура под № ********** от  Община-Пещера  на стойност  293.76 лева за  ползвана ел.енергия  за месеците август и септември 2019 година,която сума е платена  видно от издадения фискален бон. Издадени са и  счетоводни документи на ищеца за обект находящ се  в гр.Пещера –Железен град  от  „Водоснабдяване ,канализация и строителство“ ЕООД гр.Пещера за  консумирана  вода  до 30.09.2019 година на стойност 303.06 лева ,която сума е платена видно от приетия като доказателство фискален бон.

         Като писмено доказателство е приет  приходен касов ордер ,от който се установява ,че на 27.12.2017  година ответникът е заплатил по договора  сумата от 600 лева ,от която  300 лева депозит и 300 лева  наем за  месец януари 2017  година.

         Представени са писмени доказателства : фактури  за  закупени  стоки и съответен  монтаж  на стойност 1355.13 лева.

         По делото е разпитана като свидетел РЕНЕТА А.ОВА ИВАНОВА –майка на ответника ,която  в показанията си сочи ,че  действително между страните  съществували наемни отношения като  тя лично  се занимавала с наемните отношения. Синът й ползвал помещение под наем ,което било собственост на ищеца като  договорът бил от 2017 година до септември 2019 година. Имало закъснения с плащането на наема.До месец май 2019 години  изчистили  всичките задължения относно плащането на наемната цена.На 02.10.2019 година върнали ключа от наетия обект и на тази дата били  засечени показателите на водомера и електромера.Некоректно е търсенето на наем за целият месец октомври, защото  след връщането на ключовете нямали достъп до обекта.През месец май уведомили  ищеца чрез  неговата съпруга ,че  ще ползват обекта до септември  месец и ще  го напуснат.Нямат писмен документ ,но уведомили съпругата на  собственика,че ще напуснат обекта в края на септември. Поискали среща със собственика Г.,за да уредят отношенията си  тъй като  са направили подобрения в обекта много повече от дължимия наем ,за което представили и документи ,но Г. не се явил на срещата. Сменена била  витрината  ,имало ПВЦ,цялото заведение било с плоскости,имало подновена  тръба,но собственикът не се явявал ,за да преговарят.Не се коментирал и внесения депозит от 300 лева.           Следователно от изложеното дотук съдът счита ,че предявеният иск е  частично основателен по следните съображения:

Съгласно чл.228 от ЗЗД -С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. Този договор е  двустранен /създава задължения и за двете страни/ , възмезден /  срещу престацията  на наемодателя ,наемателят  дължи насрещна престация /  , консенсуален / страните по него са обвързани щом постигнат съгласие/ , неформален/ няма законово изискване за форма  за действителност ,в която следва да бъде сключен/ .  Наемната  цена е съществено  условие  на този договор –ако  не е определена , тя трябва  поне да е определяема. След като твърди  ,че исковата сума  му се дължи  като наемна ценя ,то в тежест на ищеца  е да докаже  по делото  съществуването на наемно правоотношение .

От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че  страните по делото са били обвързани от валиден договор за наем  на недвижим имот  за срок от 01.01.2017 година  за срок от една година ,след изтичането на който  наемателят е продължил да ползва имота  със  знанието и без противопоставянето на  наемодателя ,поради което договорът се е трансформирал в безсрочен. Установи се ,че договорената от страните наемна цена е  била 300 лева  като  ответникът  изрично признава ,че не е платил месечния наем ,за периода юни-до септември 2019 година .Установи се от показанията на разпитаната свидетелка  Иванова ,че  на 02.10.2019 година са напуснали обекта  и  са предали ключовете на собственика  като това се подкрепа и от представените писмени доказателства  фискалните бонове за начислена ел.енергия и  вода за обекта ,които  са до  месец септември 2019 година

Съгласно чл.79 от ЗЗД-  Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Следователно претенцията на ищеца е основателна  за  дължим наем за периода  юни-септември 2019 година в размер на 1200 лева .Основателна е и  претенцията на ищеца  за дължими суми  за консумативи- ел.енергия на стойност 293.75 лева  и вода  на стойност 303.06 лева.

 По възражението на ответника за прихващане :

От събраните по делото доказателства единствено безспорно се установи ,че същият  на 27.12.2016 година е внесъл депозит съобразно  договора в размер на 300 лева ,който  след освобождаване на имота не е бил върнат на наемателя.По делото безспорно не се установи  към настоящия момент  твърдените  подобрения  дали съществуват на място в процесния имот,поради което  за сумата от 1355.13 лева  искането за прихващане е недоказано.

От ответника  е направено искане за прихващане на осн.  чл. 104 вр. чл. 103 от ЗЗД. Съгл. чл. 103 от ЗЗД: когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Вземането на ответника за платен депозит от 300 лева  по договор за наем  е изискуемо и ликвидно и по негово искане следва да се направи прихващане  с дължимата на ищеца по настоящото производство  сума за наем в размер на 1200 лева за периода от  юни до септември  2019 година ,като ще следва да се осъди ответника да заплати разликата от 900 лева  за наем за периода от  юни до септември 2019 година и разходи за ел.енергия в размер на 293.75 лева и за вода в размер на 303.06 лева ,ведно със законната лихва върху тези суми ,считано от 30.12.2019 година до окончателното им изплащане.

         В тежест на ищеца следва да се възложат направените по делото разноски в размер на 495.87 лева

         Водим от горните съображения ,Пещерският районен съд

 

         Р   Е   Ш   И   :

         ОСЪЖДА М.И.И.  с ЕГН-********** *** да заплати на ЕТ „АВТОРАЙ-А. Г.“ с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик,ул.“Гурко“ № 20 ,представлявано от А. Г. Г. сумата от 900 лева,представляваща   за наем за периода от  юни до септември 2019 година и разходи за ел.енергия в размер на 293.75 лева и за вода в размер на 303.06 лева ,ведно със законната лихва върху тези суми ,считано от 30.12.2019 година до окончателното им изплаща,както и разноски по делото  в размер на  495.87 лева като ОТХЪВРЛЯ  предявения иск за разликата  от 1496.81 лева до предявения размер от 2396.81 лева като неоснователен и  недоказан.

 

         Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: