Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 18.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2224 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск от Р.К.М., ЕГН **********,***, против „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, *****, с правно основание чл. 439 ал.2
от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 227.84 лв. - главница по договор за покупка на стоки от 05.05.2008
г. и 2014.77 лв. - лихви и разноски по ИД № 20128080401999 по описа на
ЧСИ №808 и район на действие ОС Варна - З.Д., образувано въз основа на издадена
заповед за изпълнение и ИЛ по ЧГД № 15716/2011 г. по описа на ВРС.
В исковата молба се твърди, че ищцата се явява длъжник по ИЛ, издаден по молба до PC Варна
от 26.04.2012 г. на "П.Ф.ЕАД с ЕИК ****по ЧГД № 15716/2011 г. по описа на
ВРС, на основание издадена заповед за изпълнение по същото дело. Изпълнителният
лист от 08.03.2012 г. е за сумата 227.84 лв. главница по договор за покупка на
стоки от 05.05.2008 г. и 2014.77 лв. лихви и
разноски.
На
основание на този изпълнителен лист взискателят
завежда ИД № 20128080401999 по описа на ЧСИ №808 и район на действие ОС Варна -
З.Д.. ЧСИ изпраща покани за доброволно изпълнение, като последната получена
лично от ищцата е от 12.09.2012 г.
Съгласно договор за цесия от 15.05.2015г. взискателят „П." прехвърля вземането си на „К.И.И.БГ". Ищцата твърди, че не е била уведомена надлежно
по реда на чл.99 пр.3 от ЗЗД за тази цесия, поради което счита, че не дължи
нищо на ответника.
Твърди, че доколкото от последното изпълнително
действие, предприето от основния взискател П.Ф.ЕАД от
дата 12.09.2012 г. до запора от 05.01.2018 г. са изтекли повече от пет години и
по силата на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство следва да се
прекрати с постановление от ЧСИ, което не е сторено.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника. В него се сочи, че искът е неоснователен.
Считат,
че вземането не е погасено по давност поради следното:
На 05.05.2008
г. между „БНП П. П.Ф." ЕАД с универсален правоприемник „БНП П. П.Ф."
С.А., клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Р.К.М., в
качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за потребителски
паричен кредит № ******, по силата на който в полза на Р.К.М. е отпусната сума
в размер на 1,016.34 лв. /хиляда и шестнадесет лева и тридесет и четири
стотинки/, която да послужи за потребителски нужди. Кредитополучателят се
задължил да погаси усвоения кредит чрез 15 погасителни месечни вноски, 14 от
които от които в размер 79,52 лв. и последна 15-та вноска в размер на 79,60 лв.
Общата стойност на плащанията е 1,192.88 лв. /хиляда сто деветдесет и два лева
и осемдесет и осем стотинки/. Първата падежна дата е 15.06.2008 г., а
последната - 14.08.2009 г. Кредитополучателят е направил дванадесет вноски за
погасяване на кредита, като първата пропусната вноска е на 15.06.2009г.
Поради неизпълнение на
възникналите договорни задължения от страна на Р.К.М., кредиторът се е снабдил
с Изпълнителен лист, издаден на 8.03.2012 г. по ЧГД 15716/2011 г. по описа на
PC - Варна, с което е прекъсната теклата до момента погасителна давност, като
действие по принудително изпълнение, съгл. TP от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Считат, че давността е прекъсната
с подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С
депозирането му в съда, същата е спряла да тече, съгл. чл. 115 ЗЗД и е
възобновена на 8.03.2012 г. с издаване на изпълнителен лист по ЧГД 15716/2011
г. по описа на PC - Варна.
По молба на „БНП П. П.Ф."
ЕАД от 26.04.2012 г. е образувано изпълнително дело № 1999/2012 г. по описа на
ЧСИ З.З.Д., с per. № 808
към КЧСИ, район на действие гр. Варна и е приведен в изпълнение гореописания
изпълнителен лист.
В молбата си за образуване, взискателят е възложил на ЧСИ З.З.Д.
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата е прекъсната погасителната давност,
съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на
ВКС.
След образуване на горепосоченото
изпълнително дело погасителна давност не е текла. Това произтича от
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана
в ППВС № 3/18.11.2018г., която е била в сила към датата на образуването на
изпълнително дело № 194/2012 г. по описа на ЧСИ З.З.Д..
С т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, е дадено съвсем различно разрешение на
въпроса, но считат, че същото не следва да бъде приложено към процесните правоотношения, поради практиката на ВКС,
застъпена в Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по реда на
чл.290 ГПК и Решение на ВКС № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/ 2018г. Решение №252/17.02.2020 по дело №1609/2019 на ВКС, III г.о., както и поради
практиката на Европейския съд за правата на човека по приложението на чл. 6, пap. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/, обективирана в Решение от
19.02.2013 г. по дело П.П.срещу България /жалба №
2834/2006 г./ и в Решение от 10.01.2019 г. по дело В. срещу България /жалба №
48149/2009 г./. (В този смисъл е и Определение № 735 от 6.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3982/2019 r., Ill г. о., ГК).
Отделно от изложеното, по
изпълнителното дело са поискани и предприети изпълнителни действия, които
обосновават неприложимост на института на погасителната давност, на който се
позовава ищцовата страна. На 18.06.2012 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на Р.К.М., изплащано от работодателя „Й.Д."
ЕООД. С молба от 10.09.2015 е конституиран поради цесия взискателят
„К.И.И.Б." ЕАД. На 05.01.2018 г. са наложени
запори на банкова сметка, *** „И." АД, „П.И.Б." АД и Б.П.Б.АД. На
26.02.2020 г. е насрочен опис на движими вещи на домашния адрес на длъжника.
С предприемането на изпълнителни
действия е била прекъсната погасителната давност, преди да е изтекъл
5-годишният срок.
Не е необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от
самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно
си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не
„извършени" или друга подобна формулировка. В този смисъл и Решение №
854/05.02.2019 г. по гр. д. № 16162/2018 г. на Районен съд - гр. Пловдив, XXII
състав, потвърдено с Решение № 395/28.03.2019г. от ОС - Пловдив, V състав по
в.гр.д. № 336/2019 г. и Решение № 4114/30.11.2018 г. по гр.д. № 9873/2018 г. на
Районен съд-гр. Пловдив, потвърдено с Решение № 1028 от 21.08.2019г. на ОС -
Пловдив по в.гр.д. № 441/2019 г.
Аргумент в подкрепа на това
становище са мотивите в Реш. № 1416 от 24.06.1969 г.
на ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о.: „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните изпълнителни
действия и предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези
действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените
адреси.
Твърди, че ищцата е надлежно
уведомена за цесията. С нотариално заверено пълномощно
от 09.06.2015 г., предишният кредитор (цедентът) е
упълномощил „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *****, да
уведоми от името на „БНП П. П.Ф." ЕАД всички длъжници
по вземания на „БНП П. П.Ф." ЕАД, които „БНП П. П.Ф." ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015
г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, БНП, чрез
пълномощника си „К.И.И.Б." ЕАД, е изпратил
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Р.К.М. на адрес ***.
Същото е се е върнало като „Непотърсен".
Съгласно чл. 8 от Общите условия
по Договора за кредит: „Всички съобщения с изявления на Кредитора, отправени
към Кредитополучателя, се считат за получени и узнати от Кредитополучателя, ако
бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факс или на електронна поща,
или съобщени по телефон на лицето, посочено на този документ...".
В условията на евентуалност моли
да се приеме приложеното към настоящия
отговор Уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на
чл. 99 ЗЗД, като същото да се счита за връчено в хода на процеса, съгласно
практиката на ВКС /Решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/.
В съдебно заседание ищецът поддържа
иска
си по чл. 55 от ЗЗД и моли за уважаването му. Изрично посочва,
че НЕ ТВЪТРДИ да е изтекла погасителна
давност за вземанията по издадения ИЛ, а само срокът за настъпване на перемпцията, както и че доколкото длъжникът не е бил
уведомен за цесията, това прави вземането недължимо в полза на цесионера.
За ответника не се явява представител в с.з., представя
становище по същество на делото в писмена молба.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Ищцата Р.К.М., ЕГН **********,***, е сключила с Д.Ф.И.ЕАД,
договор за кредит **** от 05.05.2008г.
Срещу ищеца по делото в полза на БНП П. П.Ф. ЕАД с ЕИК ****е
издаден ИЛ от 08.03.2012 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 9255/19.10.2011г.
по ЧГД №
15716/2011 г. по описа на ВРС за вземания по договор за кредит **** от 05.05.2008г.
Въз основа на ИЛ е образувано на 26.04.2012г. ИД №
20128080401999 по описа на ЧСИ №808 и район на действие ОС Варна - З.Д..
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищеца
лично на 02.07.2012г.
Направен е опит за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника /запорното съобщение е
изпратено до длъжника на 02.07.2012г., а не до работодателя „Й.Д.“ ЕООД/, но
ТПО е било прекратено на 29.06.2012г.
Съгласно договор за цесия от 15.05.2015г. БНП П. П.Ф. ЕАД
прехвърля на „К.И.И.БГ" процесното вземане, по
което цедента е влизскател
– по договор **** с длъжник Р.К.М., за сумите по ИЛ с посочване и на
изпълнителното дело и на ЧСИ.
След извършената цесия и въз основа на нея, по молба от „К.И.И.БГ" от 10.09.2015г., цесионера
е конституиран на същата дата като взискател по ИД №
20128080401999 по описа на ЧСИ З.Д..
Предприето е уведомяване на длъжника чрез ЧСИ за
извършената цесия, от „К.И.И.БГ", при надлежно
упълномощаване за извършване на уведомяването от името на цедента
от БНП П. П.Ф. ЕАД – видно от пълномощното на л. 46 от делото. Пратката до
длъжника с М и БМ експрес ООД, не е била потърсена.
Изпратени са запорни съобщения
до ПИБ АД, ТБ И. АД и Б.П.Б.АД на 05.01.2018г., получени съответно на
15.01.2018г. от банките: ПИБ АД и Б.П.Б.АД
Със заявление от
На 20.02.2019г. е постъпила
молба от взискателя за извършване на опис на движими
вещи на длъжника. Опис е насрочен на 26.02.2020г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен по делото е иск с правно основание чл. 439 от ГПК с предмет оспорване на изпълнението на паричното задължение по издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Допустимостта на иска по чл.439 от ГПК е обусловена от
надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, чието установяване би
обусловило извод за недължимост на вземането, за
което е същата е издадена.
В конкретният случай НЕ СЕ твърди новият факт /настъпил
след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ да е настъпване на погасителна
давност за вземането. Макар в исковата молба да е посочено изтичането на пет
годишен срок, не се сочи същият да е обусловил погасяване на вземането по
давност, а само наличието на основание за прекратяване на изпълнителното
производство /перемпция/. Изрично в първото по делото
съдебно заседание ищецът чрез процесуалният си представител посочи, че НЕ
ТВЪРДИ да е налице изтекъл давностен срок за
вземането.
Давността се прилага само при наличие на възражение за
изтекла погасителна давност. В случай, че не е налице изрично заявено възражение
от ползващата се от давността страна, давността служебно не може да бъде
приложена от съда. Поради това съдът намира, че е недопустимо при непредявено
възражение за давност, да изследва дали за вземането е изтекъл давностния срок или не.
Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК, Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява, че от датата, в която е направен е
опит за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника на
02.07.2012г., до датата, в която е подадена молба от „К.И.И.БГ"
молба за конституирането му като взискател по ИД - 10.09.2015г.,
е изминал период от повече от две години, в които взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия.
В т. 10 на ТР 2/2015г., е
прието разбирането, че т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Оттук следва, че на 02.07.2014г.,
с изтичане на двугодишния срок, в който взискателят
/първоначалния/ не е поискал извършването на нови изпълнителни действия,
изпълнителното производство се е прекратило ex lege по силата на самата норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Прекратяването на
изпълнителното производство по силата на закона, въз основа на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и съгласно
тълкуването в т. 10 от ТР 2/2015г. се установява по делото като безспорен факт.
Въпросът е обаче дали
прекратяването на изпълнителното производство по право въз основа на перемпцията /настъпил факт с правно значение/, означава ОТПАДАНЕ
НА ОСНОВАНИЕТО НА ВЗЕМАНЕТО, доколкото се иска прогласяване на недължимостта на ВЗЕМАНЕТО /на дълга/.
За да бъде отговорено на този въпрос следва да подчертае разликата
между двата института на правото – погасяване на ВЗЕМАНЕТО по давност и перемирането на ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
Според теорията давностният срок представлява период от време, определен по
продължителност в закона, в течение на който, ако носителя на едно субективно
право не го упражни или ако не е погасено по друг начин, се погасява правото да
се търси защита и да се приложат мерките на държавната принуда.
В по-старата теория проф. Таджер счита, че изтичането на давността и позоваването на
нея води до прекратяването на процесуалното право на иск, тъй като материалното
право просто е прекратило съществуването си. Проф. Павлова пък счита, че притезанието е форма, фаза от съществуването на
субективното право, че с изтичането на погасителната давност и с позоваването
на нея, се прекратява възможността правото да се иска по принудителен ред, т.е.
прекратява се притезанието /като материално право/.
Според проф. Ж.С. пък, правната природа на погасителната давност е, че това е
процесуално право, като след упражняване на същото се прекратява правото да се
търси процесуална защита на материалното право.
Въпреки различията в
теорията, на практика с изтичането на погасителната давност за длъжника
възниква потестативното право да откаже изпълнение на
задължението си. След изтичане на давностния срок и
позоваването на него, кредиторът не може да търси своите вземания принудително,
като под принудително се разбира силата на държавната принуда, т.е. не само
принудително изпълнение /изп. производство/, а вкл. и
чрез други процесуални способи като напр. установяване или осъждане в исковото
производство. Това превръща правото в естествено задължение по смисъла на чл.
118 от ЗЗД.
За „перемпцията“
няма легално определение. В българското право уредба на перемпцията
се съдържа единствено в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в който текст
законодателят предвижда прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие
на взискателя да иска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години от последното изпълнително действие.
В теорията института на перемпцията се обяснява чрез и във връзка с института на погасителната давност. Перемпцията представлява прекратяване на КОНКРЕТНО
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ /като процесуален способ за налагане на държавна
принуда/ след изтичане на законово определен срок на бездействие на взискателя. След изтичане на двугодишния срок се погасява
правото на взискателя да иска и получи изпълнение САМО
по конкретно образувано изпълнително производство, т.е. погасяват се конкретни
процесуални права, а не се погасява самото право на взискателя,
което продължава да съществува и да бъде обект на защита, вкл. и чрез държавна
принуда, до изтичане на давността.
С други думи, погасителната
давност определя срок, в който правният субект по принцип може да търси
принудително изпълнение на свое право в исков или изпълнителен процес, и след
изтичане на срока правото му на защита се погасява, а перемпцията
е период от време, след който настъпва прекратяване на конкретно изпълнително
производство, като правото на защита не отпада по принцип, а само не е законосъобразно
неговото упражняване в конкретния изпълнителен процес.
След прекратяване на
изпълнителното дело поради перемпция в хипотезата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателят и съдебният
изпълнител нямат правото законосъобразно да предприемат процесуални действия по
вече прекратеното производство. Взискателят обаче
може да изтегли своя изпълнителен лист и да иска образуване на ново
изпълнително производство, което би довело до законосъобразно принудително
изпълнение.
Перемирането на конкретното
изпълнително производство и продължаване на изпълнението по такова производство
въпреки настъпилата перемпция, води до процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение, за което ЧСИ носи отговорност за вреди по реда на чл.
441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД, но не води до
отпадане на притезанието /вземането на кредитора/.
Това разбиране се подкрепя
от цялостната съдебна практика, както от т. 10 на ТР № 2 от 25.06.2015 г. по
т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, което изяснява понятието перемпция само в контекста на погасителната давност, така и
цялостната практика на съдилищата, разглеждащи искове за недължимост
на суми по реда на чл. 439 от ГПК, основани само и единствено на давност /перемпцията се преценява отново в контекста на ТР и на
изтичането на давностния срок/.
Въз основа на
гореизложените мотиви съдът намира, че макар, че по делото е установено, че е
настъпила премепция на конкретното изпълнително
производство – ИД 1999 от 2012г. на ЧСИ З.Д., този факт сам по себе си не
означава, че вземането е недължимо. Недължимо /по принудителен ред/ същото вземане
става едва с погасяването му по давност, който факт обаче не подлежи на
изследване в настоящото производство поради липса на възражение за изтекла
погасителна давност.
По възражението за недължимост на вземането в полза на цесионера:
С договора за цесия, кредиторът -
цедент прехвърля свое вземане спрямо длъжника на нов
кредитор - цесионер. Договорът за цесия е консенсуален и произвежда действие между страните по него
от датата на постигане на съгласието.
Съгласно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
Уведомлението за цесията НЕ Е
елемент от фактическия състав на договора за прехвърляне на вземания, поради
което не се отразява на действителността на договора за цесия. Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със
стария кредитор с прехвърлянето му, но действието на цесията спрямо длъжника е
от съобщаване на прехвърлянето от цедента, на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД.
Уведомлението има за цел само да
съобщи на длъжника на кой кредитор следва да извърши надлежно плащане.
Надлежното и ненадлежно уведомление на длъжника има правно значение при
изпълнението на задължението за плащане от страна на длъжника – т.е. на кой от
кредиторите същият е длъжен да плати задължението си и считано от коя дата.
Съгласно ТР № 1 от 11.11.1954 год. на ОСГК на ВС,
правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщаването й
от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението,
извършено от цесионера /новия кредитор/.
В конкретния случай е налице
упълномощаване на цесионера „К.И.И.БГ"
от цедента БНП П. П.Ф. ЕАД да извърши /от негово име/
съобщаването за цесията - представено е пълномощно /л. 46 от делото/.
По настоящото дело не са
представени доказателства за надлежно връчване на уведомлението за цесия от
ЧСИ. Видно от исковата молба обаче, длъжникът най-късно до датата на подаване
на исковата молба в съда – 14.02.2020г. е бил запознат с факта на извършената
цесия на процесните вземания /достигнало е до
знанието му уведомлението за цесия/, поради което съдът намира, че цесията е произвела
действие по отношение на длъжника и същият дължи вземанията на новия кредитор.
Предвид изложените мотиви,
искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора и
направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът като прецени правната и фактическа сложност на делото,
броя на с.з. и събраните доказателства, както и участието на ответника в
делото, намира, че юрисконсултско възнаграждение следва
да бъде присъдено на основание чл. 78 ал. 3 и 8 от ГПК във вр.
с чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 100лв. /минимален размер/. Освобождаването на ищеца от
такси и разноски по делото включва таксите и разноските, дължими към съда, но
не включва разноските на другата страна, които подлежат на обезщетяване.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.К.М., ЕГН **********,***, против „К.И.И.Б."
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, *****, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 227.84 лв. -
главница по договор за покупка на стоки от 05.05.2008
г. и 2014.77 лв. - лихви и разноски по ИД № 20128080401999 по описа на
ЧСИ №808 и район на действие ОС Варна - З.Д., образувано въз основа на издадена
заповед за изпълнение и ИЛ по ЧГД № 15716/2011 г. по описа на ВРС, на
основание чл. 439 ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.К.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.И.И.Б."
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, *****, сумата от 100лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 и
8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
обявяването му на страните, ведно с препис от съдебния акт. Решението да се
обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: