Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря....................Петя Маринова................................и
в присъствието на прокурора...................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2113 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази:
Отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от В.К.К.,
П.К.К., С.К.К., К.К.К., А.К.К., В.К.К., М. К.Р. и В.К.Р., в качеството си на наследници на К.Р.К.,***,
починал на 07.09.2001 г., всички чрез пълномощник адв.
Д.С., против “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София, на основание чл. 124 ал. 1
от ГПК, за установяване недължимост на вземания, поради
изтекла погасителна давност.
В
исковата молба се твърди, че ищците, в качеството им на наследници на починалия
си баща К.Р.К.,***, починал на 07.09.2001 г., съгласно Акт за смърт № 380 от
08.09.2001 г., издаден от Община Ловеч, са съсобственици на недвижим имот,
представляващ къща, находящ се в ***** в гр. Ловеч,
като за този обект, при ответника е открита партида с клиентски № 53000090365,
записана на името на наследодателя им.
Посочва
се, че ищците не обитават постоянно наследствения си имот, поради което и не
ползват електроенергия на този адрес. През месец ноември 2020 г., установили,
че електричеството в обекта е прекъснато, което ги накарало да направят справка
в Центъра за обслужване на клиенти на ответното дружество, като служителката ги
уведомила, че по партидата, открита при ответника, на името на техния баща е
начислена сума в размер на около 11000,00 лева, за периода от месец декември
2007 г. до месец април 2015 г. Твърди се, че ищците изискали съответните
документи, въз основа на които е начислена горната сума, но от страна на
ответника било отказано предоставянето им, като единственото, което им било
обяснено е, че част от сумата е произходяща от
консумирана /отчетена, посредством средството за търговско измерване/ ел.
енергия, а друга част е начислена на база съставени констативни протоколи, на
основание ПИКЕЕ. Посочва се, че информацията /дадена устно от служителката/ е,
че сумата в размер на 5 790,44 лева представлява главница, от която сумата в
размер на 2 521,78 лв. - начислена въз основа на съставени констативни
протоколи, за периода от месец ноември 2011 г. до месец март 2015 г. вкл.,
както и сумата в размер на 3 268,66 лв. - за консумирана ел. енергия, за
периода от месец декември 2007 г. до месец октомври 2010 г. вкл., а сумата в
размер на около 5 000,00 лева, представлява начислена лихва върху главницата.
Във
връзка с изложеното ищците считат, че не дължат горната сума - както тази за консумирана
електрическа енергия, така и служебно начислената такава, въз основа на
съставени констативни протоколи. Считат, че същата е не само неоснователно
начислена, но е недължима и на основание изтекла погасителна давност. Считат
също, че прекъсването на ел. захранването в имота им също обосновава правния им
интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
Ищците
молят за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответното дружество, че те, в качеството си на наследници на
починалия си баща /титуляр по партида, открита при ответника/, не дължат,
сумата в размер на 10 790,44 лева, както следва: сумата от 5 790,44
лева, представляваща главница, от която сумата в размер на 2 521,78 лв. -
начислена въз основа на съставени констативни протоколи, за периода от месец
ноември 2011 г. до месец март 2015 г. вкл., и сумата в размер на 3268,66 лв. -
начислена за консумирана ел. енергия, за периода от месец декември 2007 г. до
месец октомври 2010 г. вкл., както и сумата от 5 000,00 лева, представлява
начислена лихва върху главницата, поради изтекла погасителна давност, съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите за
сумата в размер на 3 268,66 лв. - начислена за консумирана ел. енергия, за
периода от месец декември 2007 г. до месец октомври 2010 г. вкл., както и за
начислената лихва, и съгласно разпоредбата на чл. 110 от Закона за задълженията
и договорите за сумата 2 521,78 лв. - начислена въз основа на съставени
констативни протоколи, за периода от месец ноември 2011 г. до месец март 2015
г. включително.
Ищците
претендират присъждане и на направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил писмен отговор ответника “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, чрез
пълномощник юрисконсулт С.Т., в който са изложени съображения за недопустимост
и неоснователност на предявения иск.
В съдебно заседание, ищците, редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от адвокат С., която, на
основание чл. 214 ал. 1, изр. 3-то от ГПК, направи
изменение в размера на предявения иск в частта относно лихвата, като в
тази част вместо за сумата 5000.00 лева - начислена лихва, искът се счита
предявен за недължимост на сума в размер на 5463.68
лева - начислена лихва. По същество, излага съображения за основателност на
предявения иск и моли да бъде уважен. Поддържа и
искането за присъждане на направените разноски по делото, съгласно представен
списък.
Ответникът
“ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД се представлява от юрисконсулт С.Т., който поддържа
писмения си отговор. В последното съдебно заседание, в което е даден ход на
устните състезания, ответникът не се представлява и не ангажира становище по
същество.
От
събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, чрез
процесуалните им представители, всички преценени поотделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
От приложеното удостоверение за наследници изх.№ 3323/11.11.2020 г., издадено от Община Ловеч, е видно, че всички
ищци са низходящи наследници /деца/ на К.Р.К., починал на 07.09.2001 г.
Не се спори, че на
името на наследодателя на ищците – К.Р.К.,
е открита партида, по която е начислявана консумирана ел. енергия за недвижим
имот, представляващ къща, находяща се в *****, с
доставчик на ел. енергията - ответното дружество.
По искане на ищците по делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, при извършването на която вещото лице е посочило,
че е извършило подробна справка в Център за обслужване на клиенти – офис Ловеч
за издадените фактури на клиентски № 530000903658
към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и клиентски № 300022054176 към „ЧЕЗ Електро
България“ АД, на адрес: *****. При тази справка вещото лице е констатирало, че за
периода от 2007 г. до 2015 г. няма издадени фактури от „ЧЕЗ Електро България“
АД по първия клиентски номер, който е към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. За
периода от месец декември 2007 г. до месец март 2015 г., вещото лице е
установило, че има издадени фактури от „ЧЕЗ Електро България“ АД по втория
клиентски № 300022054176, за горепосочения адрес, в общ размер на сумата
11254.12 лева, от която: 321.73 лева – начислена главница по Констативен
протокол /КП/ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, отдел „НТЗ“, съгласно фактура
№ **********/19.03.2015 г., 5468.71 лева – начислена главница за консумирана
ел. енергия съгласно издадени помесечно фактури за
периода от декември 2007 г. до март 2015 г., или общо начислена главница:
5790.44 лева, както и начислена лихва в размер на 5463.68 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК,
за недължимост на сума в общ размер на 11254.12 лева,
от която: 5790.44 лева – главница, произтичаща от начислена цена за консумирана
ел. енергия в имот, находящ се на адрес: *****, както
и от служебно начислена ел. енергия по Констативен протокол за същия адрес, и
5463.68 лева – начислена лихва.
Съдът
счита, че за ищците, като законни наследници на К.Р.К., който е титуляр на
партидата за ползване на ел. енергия на процесния
адрес, е налице правен интерес от търсената по този ред защита, тъй като с
издадените фактури сумите се претендират от ответника, независимо че същият не
е пристъпил към принудителното им събиране.
Относно
наличието на правен интерес от предявения отрицателен установителен
иск съдът съобразява и Определение № 288/16.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 108/2010 г.
на ВКС, I
г.о., с което е прието, че изискването за интерес от установителен
иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право,
като в първия случай е положителен, а във втория – отрицателен. Един и същ
правен спор може да бъде повод било за положителен или отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе
инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателния установителен иск е равнозначно да се отхвърли положителния
такъв.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че предявения отрицателен установителен иск за недължимост
на суми, поради изтекла погасителна давност, е допустим, а разгледан по
същество и основателен.
От
приетото неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
съобразява като обективно и компетентно изготвено, се установи, че неплатените
задължения на ищците за консумирана ел. енергия се отнасят по издадени помесечно фактури за периода от месец декември 2007 г. до
месец март 2015 г., с общ размер на задължението: 5468.71 лева. Независимо, че
ищците са посочили в исковата си молба, че начислената цена за консумирана електроенергия
е за периода от месец декември 2007 г. до месец октомври 2010 г., разбираемо е,
че се позовават на изтекла давност относно начислени задължения за минал период
в един глобален размер. Достатъчно е, позовавайки се на давността, да посочат
размера на задълженията си за минал период, а в тежест на ответника е да обори правопогасяващото възражение. Същият не спори, че ищците
имат начислени по партидата на наследодателя си за минал период неплатени
задължения за потребена ел.енергия общо в размер на сумата
5468.71 лева.
Съгласно
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
В
мотивите на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.дело
№ 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС е прието, че вземанията на електроснабдителни
дружества съдържат признаците на понятието „периодични плащания“ по смисъла на
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.
Съгласно
чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В настоящия случай се установи, че фактурите, по които не е осъществено плащане, са с падежи в периода от м. декември 2007 г. до м. март 2015 г. включително, при което тригодишната давност е изтекла към месец март 2018 година, на основание чл. 111, бл. „в“ от ЗЗД, както за главницата за консумирана ел. енергия по фактури, така и за начислената лихва върху главницата.
По отношение на сумата 321.73 лева, която е част от общата главница /5790.44 лева/, но се установи, че е служебно начислена по КП, следва да се отбележи, че е погасена с изтичане на общата петгодишна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, тъй като не се касае за периодично плащане. Това вземане, както стана ясно от експертното заключение, е начислено по издадена фактура от 19.03.2015 г., при което общата 5-годишна давност е изтекла към месец март 2020 г.
По
изложените съображения, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост
на сумата в общ размер на 5790.44 лева - главница, произтичаща от начислена
цена за консумирана ел. енергия, а също и от служебно начислена ел. енергия по
Констативен протокол за имот, находящ се на адрес: *****,
за периода от месец декември 2007 г. до месец март 2015 г. включително, по
партида с клиентски № 300022054176, както и за недължимост
на сумата в размер на 5463.68 лева – начислена лихва върху главницата, е
основателен и следва да бъде уважен, поради погасяване на посочените вземания
по давност.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски по делото, съгласно представения Списък по чл. 80 от ГПК и доказани с приложените платежни документи, както следва: 1500.00 лева – адвокатско възнаграждение, изплатено съгласно 2 бр. договори за правна защита и съдействие от 08.12.2020 г., 432.00 лева - държавна такса за предявяване на иска, 5.20 лева – такса за превод на държавната такса, 120.00 лева – депозит за вещо лице и 2.70 лева – такса за превод на депозита, или общо разноски: 2059.90 лева.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, район “Младост”, бул.
“Цариградско шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център,
представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет заедно, че В.К.К., ЕГН **********,***, П.К.К.,
ЕГН **********,***, С.К.К., ЕГН **********,***, К.К.К., ЕГН **********,***,
А.К.К., ЕГН **********,***, В.К.К.,
ЕГН **********,***, М. К.Р., ЕГН **********,***, и В.К.Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, в качеството им на наследници на К.Р.К.,***, починал на
07.09.2001 г., не дължат сумата в общ размер на 5790.44 лв. /пет хиляди седемстотин и
деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ - главница, произтичаща от
начислена цена за консумирана ел. енергия, а също и от служебно начислена ел.
енергия по Констативен протокол за имот, находящ се
на адрес: *****, за периода от месец декември 2007 г. до месец март 2015 г.
включително, по партида с клиентски № 300022054176, както и не
дължат сумата в размер на 5463.68
лв. /пет хиляди четиристотин шестдесет и три лева и шестдесет и осем
стотинки/ – начислена лихва върху главницата, поради погасяване на посочените вземания
по давност.
ОСЪЖДА “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с горните данни, да
заплати на В.К.К., П.К.К., С.К.К., К.К.К., А.К.К., В.К.К., М. К.Р. и В.К.Р., с
горните данни, сумата 2059.90 лв. /две хиляди петдесет и девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: