Присъда по дело №120/2024 на Районен съд - Нова Загора

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 42/29.11.2024 г. по НОХД № 120/2024 г. по описа на
РС, Нова Загора

Настоящото производство се развива по реда на диференцираната процедура по Глава
двадесет и седма от НПК, чл. 371, т. 2 НПК.
Подсъдимият Н.С.Й. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът от РП Нова Загора поддържа обвинението така
както е предявено с обвинителния акт. Счита, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Намира, че подс. Й.
следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Пледира за определяне на наказание при условията на чл. 58а от НК
предвид диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК
в производството пред първата инстанция в размер на 8 месеца. Счита гражданския иск за
основателен.
Подсъдимият Й., редовно призован, участва лично и със служебно назначения си
защитник, адв. М.. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съгласява се да не се събират доказателства за тези факти, съответните
доказателства от досъдебното производство и самопризнанията му по чл. 371, т. 2 НПК да се
ползват от съда при постановяване на присъдата и производството да протече по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Служебният защитник пледира признаването на подсъдимия за виновен по
предявеното му обвинение. Моли за определяне на наказание в размер на шест месеца, което
по реда на чл. 58а от НК бъде намалено с 1/3. Излага доводи за основателност на предявения
граждански иск.
За да постанови присъдата си и след формирана положителна констатация, че
съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, а
самопризнанието на подс. Й. се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства, на основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т.2 НПК, съдът
прие за установени от фактическа страна изложените от прокурора в обвинителния акт
обстоятелства, а именно:
Н.С.Й., роден на **** г. в гр. Нова Загора, с постоянен адрес-с.********, обл.Сливен,
българин, български гражданин, образование - основно, неженен, безработен, реабилитиран,
ЕГН **********.
На неустановена дата през месец юни 2023 г. подс. Й. живеел в с.********, но често
пребивавал и в гр.Нова Загора.
Свид. Р.А.В. притежавал имот, находящ се в гр.Нова Загора, ул. „Освобождение“ №
56.Имотът представлявал къща с дворно място.В двора свид.В. съхранявал два леки
автомобила - единия марка „Опел Зафира“, а другия марка „БМВ 320“, които били с
прекратена регистрация и не били в движение.Свид.В. ги използвал при необходимост за
резервни части.
На неустановена дата през месец юни 2023 г. подс. Н.С.Й. минавал покрай имота на
свид. В. и забелязал оставените в двора леки автомобили.Тъй като бил наркозависим и му
трябвали пари, за да се снабди с наркотични вещества решил да влезе и да открадне нещо,
което впоследствие да продаде, за да си набави необходимите му парични средства.В
изпълнение на взетото решение за извършване на кражба и след като се убедил, че в имота
няма никой, подс. Й. прескочил оградата и влязъл в двора.След като огледал намерил и взел
2 бр. железни джанти заедно с два броя гуми от микробус „Мерцедес Спринтер“, които били
оставени там.Отишъл до лекия автомобил „Опел Зафира“ в който не намерил нищо ценно,
но от него свалил 2 бр. фарове и 2 бр. странични огледала, които също взел със себе си.След
това отишъл до лекия автомобил „БМВ 320“, в който също не намерил нищо ценно, но успял
1

да свали без съществени усилия 2 бр. фарове и ауспуха на превозното средство, които също
взел със себе си.Напуснал имота на свид. В. и се прибрал в дома си, установявайки по този
начин трайна фактическа власт върху отнетите вещи.
На 05.06.2023 г. подс. Й. отишъл до пункта за изкупуване на черни и цветни метали
на фирма „ВРН-69“ ЕООД гр.Нова Загора, находящ се в кв. „Индустриален“,като носил със
себе си една от джантите за лек автомобил „Мерцедес Спринтер“, който бил откраднал от
имота на свид. В.. По същото време на работа в пункта бил свид. В.Р.Н.. Подс. Й. предал
джантата, за което бил съставен договор за покупко - продажба № 3249/05.06.2024 г., в който
били вписани личните данни на подсъдимия.За джантата, свид. Н. му изплатил сумата от
14,40 лева.По-късно същия ден подс. Й. се върнал в пункта, като носил със себе си ауспуха
за лек автомобил „БМВ 320“, който бил откраднал от имота на свид. В.. Подсъдимият
предал ауспуха за вторични суровини, за което бил съставен договор за покупко - продажба
№ 3250/05.06.2023 г., в който били вписани личните му данни. За ауспуха свид. Н. му
изплатил сумата от 17,28 лева.
На неустановена дата, но след извършване на кражбата подс. Й. обикалял из ромския
кв. „Шести“ в гр.Нова Загора, като в една торба носил двата фара, ляв и десен и двете
странични огледала, ляво и дясно, за лек автомобил „Опел Зафира“, които бил откраднал от
дома на свид. В..В близост до джамията видял свид. К.Й.П., който бил спрял с лекия си
автомобил „Опел Зафира“ и разговарял с негов познат. Подс. Й. се приближил до свид. П. и
му казал, че имал за продаване части за лек автомобил „Опел Зафира“ и можел да му ги даде
на ниска цена. Свид. П. видял, че става въпрос за два фара и две странични огледала, като
подсъдимият му поискал за тях сумата от 30 лева. Свид. П. го попитал откъде го има, като
подс. Й. го уверил, че били негови и стояли в дома му от много време, но сега искал да ги
продаде. Свид. П. му заявил, че може да му даде 25 лева и подсъдимият се съгласил.Взел
парите и дал вещите на свидетеля.
Междувременно, на 14.06.2023 г. свид. В. установил, че от двора на имота му и от
двата автомобила липсват 2бр. фарове комплект от лек автомобил „Опел Зафира“, 2бр.
странични огледала от лек автомобил „Опел Зафира“, 2бр. фарове комплект за лек автомобил
„БМВ“ 320, 2бр. железни джанти заедно с два броя гуми от микробус „Мерцедес Спринтер“
и 1 бр. ауспух от лек автомобил „БМВ“ 320.От жители на ромския кв. „Шести“ научил, че
кражбата била извършена от подс. Й., който бил наркозависим и се опитвал да продава
вещите на хора от квартала.За извършената кражба свид. В. подал заявление в РУ - Нова
Загора, в което споделил и съмненията си за извършителя на кражбата.
С протокол за доброволно предаване от 14.06.2023 г. свид. В.Р.Н. предал на
полицейски служител при РУ - Нова Загора 1 бр. ауспух за лек автомобил.
С протокол за доброволно предаване от 14.06.2023 г. свид. К.Й.П. предал на
полицейски служител при РУ - Нова Загора 2 бр.
фарове, ляв и десен, за лек автомобил „Опел Зафира“ и 2 бр. странични огледала, ляво
и дясно, за лек автомобил „Опел Зафира“.
С разписка посочените вещи били върнати на собственика им - свид. Р.А.В..
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза
стойността на отнетите от подс. Н.С.Й. вещи, към момента на извършване на деянието,
възлиза на обща стойност 490,00 лв., както следва:
1. 2бр. фарове комплект от лек а-л „Опел Зафира“ на стойност 110,00лв.
2. 2бр. странични огледала от лек а-л „Опел Зафира“ на стойност 80,00лв.
3. 2бр. фарове комплект за лек а-л „БМВ“ 320 на стойност 130,00лв.
4. 2бр. железни джанти заедно с два броя гуми от микробус „Мерцедес Спринтер“ на
стойност 120,00лв.
5. 1 бр. ауспух от лек а-л „БМВ“ 320 на стойност 50,00лв.
Така установеното от фактическа страна е несъмнено.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от събраните в
2

хода на досъдебното производство доказателства (показанията на свидетелите В., Н. и П.),
които са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се, еднопосочни и убедително установяват
релевантните факти, включени в очертания от разпоредбата на чл. 102 НПК предмет на
доказване. Съдът кредитира изцяло и писмените доказателства, така както и заключението
по съдебно-оценителната експертиза. При формиране на изводите си по фактите и в
съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК съдът се позова на направеното от
подсъдимия Юсеин самопризнание на досъдебната фаза на наказателното производство,
което не се конфронтира, не се опровергава, а хармонира напълно с доказателствената
съвкупност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, РС постанови следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият Н.С.Й. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението кражба по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК, затова защото на На
неустановена дата през месец юни 2023 г, на неустановена дата в гр. Нова Загора е отнел
чужди движими вещи - 2бр. фарове комплект от лек автомобил „Опел Зафира“ на стойност
110,00лв., 2бр. странични огледала от лек автомобил „Опел Зафира“ на стойност 80,00лв.,
2бр. фарове комплект за лек автомобил „БМВ“ 320 на стойност 130,00лв, 2бр. железни
джанти заедно с два броя гуми от микробус „Мерцедес Спринтер“ на стойност 120,00лв. 1
бр. ауспух от лек автомобил „БМВ“ 320 на стойност 50,00лв, като всички вещи на обща
стойност 490,00 лв. от владението на Р.А.В. без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява, че с
действията си подсъдимият Й., прескочил оградата и влязъл в двора, от което отнел
инкриминираните вещи. Прекъснал е владението на собственика върху описаните вещи и
противоправно, без съгласие на последния, е установил своя фактическа власт върху тях.
Ето защо, подс. Й. е участвал както в прякото отнемане на вещите, предмет на
престъплението, така и в установяването, без съгласието на собственика, на своя фактическа
власт върху същите. Подсъдимият не е придобил владението им на правно основание, което
да го прави или да е годно да го направи собственик на процесните вещи.
Деянието не представлява и маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Предвид невъзстановените имотни вреди, съставляващи вредни последици, начина на
реализиране на престъплението (през светлата част на денонощието), обсъжданото
престъпно деяние не се преценява като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият Й. е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, св. В.
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и пряко е целял настъпването на
общественоопасния резултат. Действал е с намерение за своене, тъй като не само е установил
фактическата си власт върху вещите, но и се е разпоредил с тях като със свои като ги
отчуждил в полза на трето лице.
РС внимателно и в пълнота обсъди комплекса от обстоятелства, от значение за
правилната индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия Й..
Прецени завишената обществена опасност на престъпното деяние, предвид и високия
ръст на престъпления против собствеността.
Отчете като изключително по своя характер, значение и приоритетна тежест
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство невисокия размер (под МРЗ от 780
лв., определена с ПМС № 497/29.12.2022 гг.) на вещите, предмет на имущественото
престъпление, оказано съдействие на разследването за разкриване на обективната истина по
делото. Отчете като смекчаващо обстоятелство и възстановяване на част от
инкриминираните вещи.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства прецени невъзстановяването на част
3

от причинените с престъплението имуществени вреди на пострадалия св. В., конкретните
особености на престъпното посегателство (през светлата част на денонощието).
При преценка на изложените по-горе обстоятелства РС постанови извод, че следва да
се определи наказание в размер от шест месеца лишаване от свобода. В настоящия казус
наказанието следва да се намали с една трета по чл. 373, ал. 2 НПК, вр. 58а, ал. 1 НК.
Според РС така индивидуализираното наказание се явява справедливо, съответства
на обществената опасност на извършеното деяние и на дееца, балансирано ще допринесе за
постигането на целите на чл. 36 НК, включително и на генералната превенция, без да е
прекомерно сурово спрямо подсъдимия.
Съдът обсъди и начина на изтърпяване на така определеното по размер наказание
лишаване от свобода.
По отношение на подс. Й. настоящият състав счита, че условното осъждане не
противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на
двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички
случаи съдът, за да приложи чл. 66, ал. 1 от НК, следва да направи констатация, че и с
условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен
извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на
генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и без
ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок, предвиден в посочената
разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е и константната практика на ВКС
/Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на
ВКС и др./.
Съдът счита, че така наложеното на подсъдимия Й. наказание е необходимо и
достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и преди всичко
намира, че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие
както върху самият подсъдим, така и върху останалите членове на обществото. Обществото
трябва от една страна да бъде предпазено от развитието на подобен род наказателни
правоотношения, но също така и да бъде предупредено, че подобни посегателства
неотклонно и строго се наказват.

По предявения граждански иск.
Същият е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и се касае за непозволено увреждане на
посочената стойност. Налице са всички елементи на деликтната отговорност-деяние, деец,
противоправно поведение, щета или вредоносен резултат и причинноследствена връзка
между деянието и резултата. От това следва,че подсъдимият следва да овъзмездят за
нанесените щети гражданския ищец. Следва да се уважи иска, имащ акцесорен характер по
чл. 86,ал. 1от ЗЗД.
Подсъдимият Н.С.Й. следва да заплати на Р.А.В., сумата от 190 (сто и десетдесет)
лева, представляваща обезщетение за причинени на пострадалия имуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 06.2023 г., до окончателното й изплащане.

По разноските:
Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК възложи в тежест на подсъдимия направените
по делото разноски в размер на 187,20 (сто осемдесет и седем и 0.20) лева, които да заплати
в полза на ОД МВР Сливен.
Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК възложи в тежест на подсъдимия направените
по делото разноски в размер на 50 (петдесет) лева, които да заплати в полза на РС-Нова
Загора.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
4

СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	42
Дата:	29 ноември 2024 г. (в сила от 17 декември 2024 г.)
Съдия:	Владимир Йорданов Минчев

Дело:	20242220200120
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 март 2024 г.

Присъда по дело №120/2024 на Районен съд - Нова Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите