РЕШЕНИЕ
№ 380/28.10.2019 год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 26.09.2019год. /двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година/ в състав :
Председател: Рени
Ковачка
Членове : Димитър Ковачев
Роман Николов
при секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от
съдия Ковачка възз. гр. дело № 381 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 743/17.04.2019 год., постановено по гр. дело № 06055/2018г., Пернишкия
районен съд е отхвърлил изцяло предявения по отношение на П.Б.С. иск за признаване за установено, че дължи на „Топлофикация-Перник”
АД сумата от 1164.07 лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлоенергия за апартамент № **, находящ се в *** за периода от 01.05.2016год.
до 30.04.2017год.; лихва за забава на месечните плащания в размер на 134.95 лева, за периода от 10.07.2016год. до
06.06.2018год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.07.2018
год. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 3409/02.07.2018год. по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 04603/2018год.
на РС-Перник.
Недоволна от така постановеното
решение е останал ищецът- „Топлофикация Перник„ Ад гр.Перник, който го обжалва
изцяло в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. По изложените в жалбата оплаквания за за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, жалбоподателят моли то да
бъде отменено и постановено ново за уважаване на предявения иск. При уважаване
на жалбата жалбоподателят претендира присъждане на направени в заповедното, първоинстанционното
и въззивно производство разноски.
Въззиваемата П. С., чрез процесуалния си представител, е допизарала писмен
отговор, с който моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно
и законосъобразно.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице
основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен
иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответницата
П.Б.С., че дължи на „Топлофикация Перник” АД гр.Перник сумата от1 164.07лева, представляваща стойността на доставена,
ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № **, находящ се в ***, за
периода от 01.05.2016год. до 30.04.2017год. включ.; лихва за забава на
месечните плащания в размер на 134.95 лв за периода от 10.07.2016год. до
06.06.2018год.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 02.07.2018
год. до окончателното изплащане на сумата.
Ответницата е подала писмен отговор в срока
по чл.131, ал.1 от ГПК. Същата
е оспорила насочването на исковата претенция спрямо нея, тъй като не е
собственик на топлоснабдяния имот. Твръди, че друг е
собственик на процесния апартамент, че не е в облигационни отношения с ищцовото
дружество във връзка с доставката топлоенергия за този апартамент, е възразила
срещу начина на отчитане на потребената топлинна енергия, начина на нейното
разпределение и съответно против
формирането на нейната цена. Направила
е възражения за некачествено изпълнение на задълженията на ищцовото дружество, като
е оспорила представените с исковата молба документи.
Районният съд е отхвърлил предявеният иск приемайки,
че ответницата няма качеството клиент на топлинна енергия, тъй като не е
собственик на топлосналдения имот, нито притежава ограниченото право на
ползване върху него. Приел, е също така, че ответницата е наемател на
топлоснабдения апартамент и че откриването на партида на нейно име не я прави
клиент на топлинна енергия.
Настоящият състав намира за основателни оплакванията в
жалбата за незаконосъобразност на извода
на районния съд, че жалбоподателката е пасивно материално легитимирана по иска
по чл.422 от ГПК.
В конкретния
случая ищецът твърди, че вземането му произтича от облигационно правоотношение
с ответницата, поради което в негова тежест е да докаже съществуването на
вземането на твърдяното основание и в претендирания размер. Той трябва да
установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а
именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответницата, както и
размера на дължимите суми. Ответницата изричното и категорично отрича да е „клиент“
на топлинна енергия, което предпоставя необходимостта от главно и пълно
доказване на твърдения от ищеца факт. Настоящият състав, противно на
възприетото от първоинстанционния съд
счита, че този факт е доказан по делото.
За да бъде
задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през исковия период
топлинна енергия и БГВ в ап. **, в *** ответницата П.С. трябва да има качеството „клиент“ на топлинна
енергия. Съгласно чл.153 и параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ /действаща към исковия
период/, „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или ползвател
на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоподаване.
По делото е представен договор за отдаване под наем на
държавен /общински/ жилищен имот на граждани от 03.01.2002год., от който се установява, че процесния
апартамент е предоставен за временно и възмездно ползване на П. С.. Горното се
потвърждава и от представеното по делото писмо изх.№ ***, издадено от Община
Перник. От Удостоверение изх.№ ***, издадено по молба на Община Перник, е видно, че към 01.12.2006год.
ответницата дължи суми за ползвана, но незаплатена топлинна енергия в процесния
апартамент в размер на 1 097.26лева и лихва за забавени плащания в размер
на 227.92лева, както и че последното
плащане на касата на дружеството е извършено на 06.11.2006год.
На 24.01.2002год. П. С. е подала в „Топлофикация Перник“
АД молба за откриване на партида на нейно име за процесния апартамент, което
искане е уважено, видно от поставената върху молбата резолюция. С последната е
разпоредено да се открие партида на името на ответницата и за процесния
апартамент с аб.№ *** от м.01.2002год.
По делото е представено извлечение от сметка относно
неплатени в срок задължения, произтичащи от доставка на топлинна енергия за
апартамент № ** в ***, от което е видно,
че за процесния апартамент е открита партида на името на ответницата и че е с абонатен
номер, идентичен на посочения в цитираната по-горе резолюция.
Предвид на горното, съдът намира, че ответницата С. е
имала качеството „клиент“ на топлинна енергия през процесния период, поради
което се явява титуляр на задължението за заплащане цената на доставена и
потребена в топлоснабдения имот топлоенергия. От всички събрани по делото
доказателства, разгледани в съвкупност и взаимовръзка, се установява, че
ответницата е била наемател на топлоснабденото жилище през исковия период, като
липсват твърдения, а и доказателства за прекратяване на наемното правоотношение
преди 01.05.2016год. или в периода 01.05.2016год. -30.04.2017год. В качеството
си на наемател, ответницата е отправила искане до „Топлофикация Перник„ АД
гр.Перник за откриване на партида на нейно име за плащане на топлоенергия за
жилищни нужди на процесния апартамент, която следва да бъде разглеждана като
предложение за встъпване в договорна връзка с топлопреносното предприятие. С
поставената върху молбата резолюция, съдържаща разпореждане за откриване на
партида, както и с факта на откриването й /данни за което се съдържат в
представеното по делото извлечение от
сметка/ така направеното предложение се
счита за прието от топлопреносното дружество, което налага извод за постигнато
между наемателя и топлопреносното дружество съгласие и оттук – сключен договор за продажба на топлинна енергия, по
силата на който не собственикът, а наемателят, като трето ползващо лице, се явява страна по договора за доставка на
топлинна енергия и съответно то дължи цената й на топлопреносното дружество. В
този смисъл е и възприетото в Тълкувателно решение № 2/2017год. от
17.05.2018год. по т.дело № 2/2017год. на ОСГК.
От събраните пред районния съд доказателства се
установява, че апартамента на ответницата е с две отоплителни тела, с поставени
на тях индивидуални разпределители /т.н. топломери/. Същият се снабдява и с
битово гореща вода, за отчитането на която има монтиран водомер, като в банята
има щтранг-лирата. Горните данни се
съдържат в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, на която съдът
се позовава като компетентно дадена. След проверка на всички относими към спора
документи, вещото лице е установило и посочило точното количество потребена от
ответницата топлоенергия и битово гореща вода. Начислените прогнозно суми са
били коригирани след извършен действителен отчет на топломерите и водомера с
издадените изравнителни сметки, срещу които ответницата няма данни да е подавала
възражения. Начислените количества топлоенергия са съобразени и кореспондират с
данните на общия топломер на абонатната станция, който притежава необходимите
сертификати и е преминал през всички задължителни проверки. Последната такава е
извършена на 11.01.2017год., установено е че общия топломер съответства на
одобрения тип и това е удостоверено със Свидетелство за проверка № *** от
горецитираната дата. От констатациите на
цитираната експертиза се установява, че
задължението на ответницата е формирано от няколко компонента: цена на начислена и потребена топлоенергия като
отдадена от щтранг-лирата и от сградната инсталация, цена на топлоенергия,
отдадена от отоплителните тела в апартамента и БГВ. Разходът за първите е
формиран по изчислителен път и е съобразен с отопляемия обем на процесния имот
- 125 кв.м., а за отоплителните тела в стаите на апартамента и БГВ- по отчета
на монтираните топломери и водомер.
Позовавайки се
гореизложеното съдът намира за несъстоятелни всички оплаквания в жалбата
касаещи количествата на потребената от нея топлинна енергия и нейното отчитане.
Както вече се посочи по-горе, при изготвяне на експертизата вещото лице е
работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, тоест въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребената
топлинна енергия и битово гореща вода. Съобразена е и конкретиката на спора, а именно че в
апартамента се ползват всички отоплителни тела, полза се БГВ, а банята се отоплява от щранг-лира.
От цитираната съдебно-техническа експертиза, както и от
изготвената и неоспорена съдебно-икономическа експертиза се установява, че
потребената в процесния апартамент и незаплатена от ответницата топлоенергия за
процесния период възлиза на сумата от 1164.07лева главница, а законната лихва е
в размер на 134.95лева.
Предвид на гореизложеното,
въззивният съд намира, че ответницата С. се явява неизправна страна по договора
за доставка на топлинна енергия на процесния апартамент, поради което в полза
на топлопреносното предприятие е налице вземане спрямо ответницата в претендирания
размер, който е идентичен на този, за който е издадена Заповед за изпълнение №
3409/02.07.2018год. по ч.гр.дело № 04603/2018год. по описа на ПРС.
Достигайки до противен извод, а именно за а неоснователност
на предявения от „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник иск с правно основание
чл.422 от ГПК, районният съд е постановил неправилно и необосновано решение, което
следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново, с което
да бъде признато за установено по отношение на П.С., че същата дължи на „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник сумата от 1164.07 лева, представляваща стойността на доставена,
ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № **, находящ се в *** за периода от 01.05.2016год. до
30.04.2017год.; лихва за забава на месечните плащания в размер на 134.95 лева,
за периода от 10.07.2016год. до 06.06.2018год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 02.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, за които
е издадена Заповед за изпълнение №
3409/02.07.2018год. по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 04603/2018год. на РС-Перник.
Предвид изхода на спора, в полза на „Топлофикация Перник“
АД следва да се присъдят разноски в размер на 75.98 лева, направени в
заповедното производство и разноски в размер на 329.02лева разноски, направени
в първоинстанционното производство.
Основателно е
възражението за прекомерност на претендираното от ищеца в първоинстанционното
производство юрисконсултското възнаграждение, което е в размер на 300 лева. Преценката
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е винаги конкретна и
се извършва при съобразяване спецификата на всеки конкретен случай. Именно тази
специфика- не голямата фактическа и правна сложност на делото дава основание на
съда да счита, че претендираното от ищеца в първоинстанционото производство
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева е прекомерно и следва да се
намали до минималния размер от 100 лева
съгласно чл.25 от Наредба за заплащане на правна помощ, приложима съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в
редакцията й в сила от 28.01.2017год.
Предвид изхода на делото и направеното в тази връзка
искане, в полза на „Топлофикация Перник“АД следва да се присъдят разноски в
размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение и 50 лева, представляваща
заплатена държавна такса за въззивно обжалване. Пред въззивната инстанция не е
направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, поради което съдът не се произнася относно прекомерността на
претендираното във въззивното производство юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
съображения, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 743/17.04.2019год.,
постановено по гр.дело № 06055 по описа на Пернишкия районен съд за 2018год.
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по иска по
чл.422 от ГПК, предявен от „Топлофикация Перник“ АД БУЛСТАТ ********* и адрес на управление:
гр.Перник, кв.“ Мошино“, ТЕЦ „Република„ против
П.Б.С. с ЕГН ********** ***, че П.Б.С. с ЕГН ********** *** дължи на
„Топлофикация Перник“ АД БУЛСТАТ
********* и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата
от 1164.07 лева,, представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлоенергия за апартамент № **, находящ се в *** за периода от 01.05.2016год. до
30.04.2017год.; лихва за забава на месечните плащания в размер на 134.95 лева,
за периода от 10.07.2016год. до 06.06.2018год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 02.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, за които
е издадена Заповед за изпълнение № 3409/02.07.2018год. по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 04603/2018год. на РС-Перник .
ОСЪЖДА П.Б.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация Перник„ АД с
код по БУЛСТАТ ********* и адрес на управление: гр.Перник, кв.“ Мошино“, ТЕЦ „Република„
сумата от 75.98 лева, направени в заповедното производство и разноски в размер
на 429.02лева, направени в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА П.Б.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация Перник„ АД с
код по БУЛСТАТ ********* и адрес на управление: гр.Перник, кв.“ Мошино“, ТЕЦ „Република„
сумата от 350лева, направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: