Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/11.06.2021г., гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на трети юни през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Антоанета Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 731 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от Н.Н.Д., ЕГН **********,чрез адв. Д.П.
***, ЕИК *********, с правно основание чл.124 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника не е
собственик на 1187/2374 идеални части от ПИ с идентификатор 10135.5401.3275 по
КККР, одобрени със заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на изп.директор
на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013г. на
началник на СГКК-В., целият с площ от 2374 кв.м., находящ се в гр.В., с.о. Б.-с.,
трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване:ниско застрояване, при граници ПИ 10135.5401.9535, 10135,5401.964, 10135.5401.3274, 10135.5401.9559, 10135.5401.3273 и 10135.5401.9579.
Ищецът твърди, че е придобил право на
собственост по давност, тъй като е установил владение върху имота през 2000г. в
трайно установените му граници и то е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано
и явно да момента.
Ищецът излага, че в края на 2018г. предприел
действия за снабдяване с конститутивен нотариален акт
по обстоятелствена проверка за ПИ с
идентификатор 10135.5401.3275 по КККР. След което Община В.
съставила акт за частна общинска собственост за ½ ид.ч.
от имота /1187/2374 ид.ч./
Община В. е
съставила на 28.08.2019г. Акт №10239 за частна общинска собственост на ПИ с
идентификатор 10135.5401.3275, вписан в СВ-акт №42,том LXV, вх.рег. №23258,дв.вх.рег.№
23127,дело №14137/04.09.2019г. Твърди се, че Община В. е актувала имота на осн.чл.2, ал.1,т.7 от ЗОС. Ищецът счита, че не са налице
никой от предвидените за това основания в чл.2 от ЗОС.
В едномесечния срок за отговор ответникът
оспорва иска. Ответникът излага, че имотът е идентичен на ПИ 2211/цял/, ПИ
963/цял/ и ПИ 562/цял/, всички имоти по КП м. „Б.-с.", землище кв. Г.,
община В.. В разписния лист на ползвателите по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ имот 2211-лозе е записан на И.П., без документ; за имот №
562-нива няма запис, а за имот № 963-лозе е записан
Кръстьо П.Д., със зачеркване на името на П.Х., без документ. Съгласно Таблицата
за разпределение на кадастралните единици от стария план между ползвателите по
новия план, местност „Б.-с.", кв. Г., гр. В., по плана на старите граници
/по аероснимки от 1942г./ в площта на
стар имот № 622 с площ 28775 кв.м. и вписан НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК, попадат имотите по КП с №№ 2211 с пълна площ 174 кв.м. и записан ползвател И.П., като
целия имот попада в имот № 622, 562 с пълна площ 733
кв.м., записан на неидентифициран ползвател, като целия имот попада в имот № 622, 963 с пълна площ 2189
кв.м., записан на Кръстьо П.Д., като 1469 кв.м. от имота
попадат в имот № 622; Съгласно Таблицата за изчисляване на
дължимото обезщетение на собствениците с обект м. „Б.-с.", землище кв. Г.
към ПНИ на с.о „Б.-с.", ПИ № 3275 ПОПАДА В СТАР ИМОТ 622,
ЗАПИСАН НА НЕИДЕНТИФИЦИРАН (С), 1/2
ИД.Ч.;
Ответникът твърди, че няма данни нито в Община В., нито в Район „А."
при Община В. за придобиване право на собственост по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
респективно за трансформиране правото на ползване в право на собственост по
отношение имотите, с вписани ползватели по КП, така както са посочени по-горе
данните, и които имоти по КП са включени в площта на новообразувания ПИ № 3275 по ПНИ на с.о. „Б..с.",
землище кв. Г., община В.. След одобряване през 2012г. и влизане в сила на ПНИ
на с.о. „Б.-с.", в частта на ПИ № 3275, с площ 2374 кв.м., НЯМА ПРОВЕДЕНА ПРОЦЕДУРА НИТО В ОБЩИНА В.,
НИТО В РАЙОН „А." при Община В. за възстановяване правото на собственост
върху имота по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ в полза на правоимащото лице, за 1/2 ид.ч. от имота, НИТО ИМА ЗАЯВЕНА ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИЯ В СИЛА ПНИ
ПО РЕДА НА § 4К, АЛ. 8, Т.Т.1-3 ВКЛ. ОТ ПЗР НА ЗСПЗЗ, ОТНОСНО ОСТАНАЛАТА ЧАСТ НА ИМОТА, КОЯТО СЪЩО Е
НЕИДЕНТИФИЦИРАНА СОБСТВЕНОСТ.
Излага, че по
силата на решение №
322-4/29.05.2000г. на Общински съвет -В. са одобрени
околовръстните полигони и са създадени нови селищни образувания - общо 25 на брой, в това
число и на м."Б.-с.". Решението на ОбС - В. е обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000г. След влизането му в сила, територията е
загубила земеделския си характер и е станала урбанизирана. Счита, че именно на
това основание процесния имот не съставлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ - чисто земеделска такава - мери, пасища, ливади и др. Територията
на м. „Б.-с." е включена в територия по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за която има одобрен и влязъл в сила
ПНИ.
Счита, че от момента на влизане
в сила на решението на ОбС -
В.,
респективно на създаването на селищно образувание м. „Б.-с.", земята е
загубила земеделския си характер, съответно същата не съставлява земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, респективно не е налице
хипотезата на визираната правна норма.
Ответникът твърди, че процесната територия, в
която попада ПИ № 3275, индивидуализиран
с приемането на ПНИ с площ
2374 кв.м. съставлява земеделска земя по смисъла на чл. 2, т.
1 от ЗСПЗЗ. На 28.08.2019г. е съставен Акт за частна общинска
собственост № 10239 за ПИ с
идентификатор
10135.5401.3275 по
КККР на гр. В. Община В. е придобила правото на
собственост върху поземлен имот № 3275 с площ 2374 кв.м, съгласно одобрения през
2012г. ПНИ на с.о. „Б.-с." ЕХ LEGE. Възразява, че е без значение факта, към кой момент е съставен АОС, както и
без значение е обстоятелството, че този вътрешноведомствен акт е съставен само
за ½ ид.ч. от имота - 1187/2374 кв.м. ид.ч..
Ответникът се позовава на право на собственост върху процесния имот,
което право на собственост Община В. е придобила по силата на специалния ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ-чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съобразно тази разпоредба, земеделска земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Сочи ,че е налице идентичност между имота,
визиран в конкретния АЧОС, индивидуализиран по КККР на гр. В. с новообразувания
поземлен имот с плана на новообразуваните имоти на с.о. „Б.-с.", землище
кв. Г., община В., одобрен през 2012г.
Счита, че от съществено значение е факта, че процесната
територия в която попада имота предмет на настоящата искова претенция, е такава
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - земеделска земя, за която по правилата на специалния ЗСПЗЗ и Правилника
за неговото приложение/ППЗСПЗЗ/ и по силата на нарочна заповед на Областния управител
на област с административен център В. е одобрен план на новообразуваните имоти
за м. „Б.-с." - с.о., землище кв. Г., община В., който е особен вид
кадастрален план за територии по § 4. Имотът /съответно имотите по
КП/, като предоставен за ползване и строеж, е имал статут на държавен поземлен
имот и правото на собственост на такъв имот до 1996 год. не може да се придобива по давност. Предоставеното право на
ползване е прекратено по силата на закона, а трансформирането му в право на
собственост, съгласно пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ може да се
реализира само по установен от закона ред, който изключва възможността за
придобиване на имота по силата на изтекла придобивна
давност - по арг.
от чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Община В. е
придобила правото на собственост върху поземлен имот № 3275 с площ 2374 кв.м, съгласно одобрения през
2012г. ПНИ на с.о. „Б.-с." ЕХ LEGE.
Ответникът
счита, че актът за общинска собственост няма конститутивно
действие, т.е. същият не представлява правопораждащ
юридически факт по отношение правото на собственост на общината, а единствено
удостоверява възникването, изменението и погасяването на това право. За да имат
удостоверителна сила, АОС трябва да са съставени при спазване на предвидените в
закона процесуални правила, което е сторено.
Оспорва
ищецът да е собственик на имота по давностно
владение. Претендира съдебно-деловодни разноски и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
С Акт № 10239 за частна общинска
собственост, издаден на 28.08.2019г. , вписан в Служба по вписванията - В. на
04.09.2019г., Община В. е актувала ПИ с идентификатор 10135.5401.3275, като частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.
От издадено от Община В.
Удостоверение от 28. 11.2018г. се установява, че ищецът е декларирал имота с
декларация от 22.06.2018г. Удостоверението е издадено, за да послужи пред
нотариус при извършване на обстоятелствена проверка.
Приобщени по делото са приписка по съставяне на АЧОС №
10239/28.08.2019г., преписка от документи, предоставени от Дирекция „ОСИСД“,
отдел „Земеделие“ при Община В., преписка от документи, предоставени от р-н „А.“,
Община В..
От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено, се установява следното: За територията, в която е
процесния имот, е действал КП от 1979г. на „Западно от с. Г.", гр. В.,
актуализиран през 1995г. На процесният поземлен имот
по КК не съответства на поземлен имот с планоснимачен
номер по КП от 1979г. Процесният поземлен имот попада
в територията на поземлени имоти с планоснимачни
номера: 562, 962, 963, 965 и върху част от териториите на пътища без планоснимачни номера. Поземлен имот с пл. номер 562 изцяло
попада в границите на процесния имот. В разписният лист към КП от 1979г. за
собственици на поземлените имоти върху територията на които попада процесния
имот с идентификатор 10135. 5401.3275 са записани: ПИ 562 /нива/ - без вписване
на данни за собственик; ПИ 962 /лозе/ -А. С. А. без документ; ПИ 963 /лозе/ -К.
П.Д. без документ; ПИ 965 /лозе/ - С.Т.Ж. без документ. С актуализирането през
1995г. на кадастралният план на „Западно от с. Г." от 1979г. са променени
границите и площите на поземлените имоти, върху които попада процесният имот. Процесният
поземлен имот попада върху територията на поземлени имоти с пл. номера: 562,
963 и 2211. Териториите на ПИ 562 и ПИ 2211 изцяло са в границите на процесния
имот. В разписните листи на актуализирания кадастрален план на поземлените
имоти, попадащи в процесния имот са записани ПИ 562 /нива/ - без вписване на
данни за собственик; ПИ 963/лозе/-Кръстьо П.Д.; ПИ 2211 /лозе/ - И.П.. Границите
на поземлените имоти по КП на м."Б.-с.", одобрен със Заповед №
Р-115/29.04.1996г. на Кмет на Община В., върху които попада процесния поземлен
имот, планоснимачните им номера и вписването на
собствениците в разписните листи към плана са идентични с границите, планоснимачните номера и разписните листи по актуализирания
КП на „Западно от с. Г." от 1995г. План на новообразуваните имоти на СО „Б.-с.",
одобрен със Заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012г. на Областен управител В.,
е изработен на основата на Помощен кадастрален план, който е комбинаран план между КП на м."Б.-с." от 1996г.
одобрен със Заповед №Р-115/29.04.1996г. и План на стари имотни граници. Границите
на поземлените имоти по Плана на старите имотни граници са определени от аерофотоснимки от 1942г., а бившите собственици на имотите
са вписани в кадастралните им регистри. От комбинирания цифров модел между
Помощен кадастрален план и процесния имот по КК се установява, че процесния ПИ
10135.5401.3275 попада изцяло в ПИ 622 целия с площ: 28763 кв.м., със
собственик: неидентифициран, по План на стари имотни граници. В ПИ 622 се
включени площите на ПИ 562 с площ: 733 кв.м., със собственик: неидентифициран,
ПИ 2211 с площ: 174кв.м., със собственик: И.П., без док. за собственост, и 1469
кв.м. от ПИ 963 целия с площ: 2189 кв.м., със собственик: К.П.Д. без док. за
собственост. От комбинираният цифров модел между процесния имот и ПНИ на
СО"Б.-с." е видно, че границите на ПИ 10135.5401.3275 по КК съвпадат
с границите на ПИ 10135.5401.3275 по ПНИ. В КР на ПИ 10135.5401.3275 по ПНИ е
записан за собственик - неидентифициран собственик с ½ ид.ч. Територията, в която е процесният
имот по ОГП на гр. В., одобрен с Решение № РД-0302/46/21.12.1982г. на КТСУ, е
земеделска с начин на ползване за ниви и трайни насаждения. С Решение на
Общински съвет № 322-4/29.05.2000г. е определен околовръстния полигон на
строителните граници на СО "Б.-с.", обн. в
ДВ брой № 54/21.07.2000г. Процесният имот попада в
жилищна територия-Жм2 по ОУП на гр. В., одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г.
на МРРБ. Поземленият имот с идентификатор 10135.5401.3275 по КК на р-н "А.",
СО „Б.-с." с площ:2374 при граници и съседи: 10135.5401.9535,
10135.5401.964, 10135.5401.3274, 10135.9569, 1035.5401.3273, 1035.5401.9579 със
собственик неидентифициран с ½ ид.ч. е
идентичен с ПИ 10135.5401.3275 описан в АЧОС № 10239/ 28.08.2019г. и ПИ
10135.5401.3275 по ПНИ на СО."Б.-с.". Не се установяват данни имотът
да е включван в ТКЗС, ДЗС. Имотът е бил земеделска територия преди
колективизацията. Процесният поземлен имот не е бил
държавна собственост и не е издаван АДС. На К.П.Д. е предоставен поземлен имот
с площ: 900кв.м. за ползване по 26 ПМС, Протокол №13/22.11.1988г., Решение
№217-4-9 на ОНС. Не е проведено производство по трансформиране на правото на
ползване в право на собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е провеждана
реституционна процедура, не е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ пред
органа на поземлена собственост, не е издадена заповед по пар.
4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е проведена процедура по изменение на влезлия в сила
ПНИ по правилата на ЗСПЗЗ. Към момента процесният
поземлен имот не се обработва. В имота няма застрояване. Имотът е ограден с оградна мрежа и бетонни колове и представлява лозе с
отделни овощни и саморасли дървета в частта от имота, съответстваща на ПИ 562
по КП от 1996г. В частта от процесният имот
съответстваща на включената част от ПИ 963 и ПИ 2211 не е оградена и към
момента не е обработвана.
От заключението на допълнителната СТЕ не се установява
от направена справка в Общинска служба „Земеделие“, гр. В. и Общинска служба
„Поземлена реформа“, гр. В. местоположението на м. "К." в землището
на „Г.". В Служба ТСУ при кметство р-н "А." посочват
местоположението на местността в източната част на м. "Б.-юг" под
пътя служещ за граница на м. "Б.-с." и м."Б.-юг". На две
копия на част от топографски карти на землището на с. Г. от периода на 40-те
години, е видно, че м. "Кошарите" не е с точно определен граници и обхваща
източните части от м. "Б.-с." и м. "Б.-юг" около пътя,
свързващ с. Г. /кв.Г./ и с. А. /кв.А./. В докладна записка до ИК на ОНС-В. от Щ.Н.
-председател на Окръжна комисия по наименованията, относно обекти от местно
значение се предлага в изпълнение на писмо №02-06-8 от 31.07.1964 на ДС на НРБ
и на основание чл. 10 от Указ 1315 за наименованията на ИК на ОНС, да се
приемат обсъдените нови имена за обекти на територията на Варненско, които все
още носят имена с чужд произход. Списъкът с имената от чужд произход и
предложените нови имена да се представят на Комисията по наименованията при
Държавен съвет на НРБ. От списъка с наименованията на обектите с чужд произход
и новите им имена е видно, че за местност „К.“ се предлага ново име „К. ".
В съдебно заседание вещото лице посочва още че
местност „К.“ попада в две селищни образувания – „Б.-с.“ и „Б.-юг“. Процесният имот попада в тази част в „Б.-с.“, която е в „К.“
/сега м-ст „К.“/. Местност „Б.“ представя съвкупност
от няколко местности. Местностите нямат точно определени граници, те са с
наименования. Местност „Б.-с.“ и „Б.-юг“ се делят от път, свързващ кв. „А.“ от
към кв. „Г.“, в посока запад.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – К.Л. и М.М..
Свидетелят Липовански излага,
че синът на ищеца му е клиент и приятел. Познава ищеца от 2004-2005 г. Сочи, че
същият имал място край В. в местността Б., по главния път от страната на
езерото, от с.. Предполага, че площта на мястото е над декар и половина –
два. Посещавал е имота два-три пъти и
може да посочи границите на имота - от три страни граничи с път, в ниското, от
най – северната страна, граничи с гората, има път между мястото и гората, който
заминава в източна посока, гората се намира от север. Мястото било заградено с
мрежа, но при последното му посещение с ищеца се установило, че някой е свалил повече
от 5 метра от мрежата. В имота имало няколко овошки (джанки, сливи, една круша
и смокиня) и лози на бетонни колове, за които се грижел само ищецът. Посочва,
че ищецът му е споделил, че преди 20-тина години го е заградил и е почнал да го
ползва.
Свидетелят М. излага, че познава ищеца и сина му от 20
години. Сочи, че ищецът имал място в Б., долу в ниското в северната среда, последно
място до гората. Знае за имота от 15-16 години и го е посещавал, за да помага в
обработването му от ищеца. Предполага, че площта на имота е 2-2,5 декара.
Граничел с гора от долната страна, черен път. Имало два или три пътя. Имало път
между гората и мястото. Гората се падала от долната страна на имота към
широката част на имота. Мястото било заградено с мрежа и колчета от бетон. Имало
фиданки, лозе, дръвче. За първи път е ходил на мястото преди 10-12 години, а после
- още пет пъти. Не е виждал други хора в имота. Известно му е, че мястото е било изоставено и ищецът
е започнал да се грижи за него към 2000 г.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпределението на доказателствената
тежест при отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да
докаже фактите, от които произтича неговото право на собственост, а ответникът следва да докаже съществуването на
своето право на собственост върху имота.
Съгласно Тълкувателно
решение № 8/2012 г. на ОСГТК по тълк. дело № 8/2012
г. правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
С Определение №
433/02.02.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. №
154/2021г., ВОС е приел, че предявеният иск е допустим, като е налице правен
интерес за ищеца от предявяването му.
Ответникът провежда
доказване на придобитата собственост върху имота, на основание чл.
2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във връзка с чл.
25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл.
19, ал. 1 ЗСПЗЗ, според изложените в писмения отговор обстоятелства.
Спорният въпрос по
делото се свежда до това придобила ли е Община В. правото на собственост върху
процесния недвижим имот въз основа на соченото от нея придобивно
основание по чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост. Затова и общината следва
да установи, че процесният имот има земеделски
характер, че не е реституиран или изкупен от ползватели по някои от
предвидените по §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както и че същият не е държавен. Спорно между
страните е и дали е съществувала законова забрана за ищеца да придобие имота по
давност в процесния период.
Съобразно приетото от
съда заключение по СТЕ спорният имот с идентификатор 10135.5401.3275 попада изцяло в ПИ
622 целия с площ: 28763 кв.м., със собственик: неидентифициран, по План на
стари имотни граници. В ПИ 622 се включени площите на ПИ 562 с площ: 733 кв.м.,
със собственик: неидентифициран, ПИ 2211 с площ: 174кв.м., със собственик: И.П.,
без док. за собственост, и 1469 кв.м. от ПИ 963 целия с площ: 2189 кв.м., със
собственик: К.П.Д. без док. за собственост. В заключението е установено, че на
К. Д. е предоставен за ползване ПИ с площ 900 кв.м. по 26 ПМС, Протокол
13/22.11.1988г., Решение №217-4-9 на ОНС. От който факт съдът прави извод, че и
останалите имоти които съставляват имот с идентификатор 10135.5401.3275 са били предоставени за
стопанисване.
Видно от Протокол № 13/22.11.1988г., приет съгласно
Решение № 217-4-9 на ОНС, поземлени имоти, находящи
се в м. „Б.“ са предоставени на Д.А. (№
8), Г.Д. (№ 12) и П.П. (№ 14). Безспорно се установи
в хода на производството, че м. „Б.-с.“ обхваща няколко местности, а м. „К.“ е
разположена в м. „Б.-с.“ и „Б.-юг“. След извършена съвкупна преценка на
доказателствения материал, съдът намира, че процесният
имот е предоставян за ползване на основание акт по смисъла на § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ.
Според § 63 от ПЗР ППЗСПЗЗ права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имат гражданите,
на които е предоставено право на ползване по силата на постановление на Министерския
съвет № 26 от 1987 г.
С оглед на което се установява, че всички
земи в землището, където се намира процесният имот,
представляват земеделски земи, като са запазили този си статут до одобряването
на околовръстните полигони на териториите по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ на 21.07.2000 г., след което попадат в урбанизирана територия. Върху този извод не се
отразява обстоятелството, че по делото не се установи процесният
имот да е включван е ТКЗС,
предвид заключенето на в.л. по СТЕ, но достатъчно е същият
да попада в територия по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ / така
Решение №101/03.10.2018г. по гр.д. № 4402/2017 на ВКС, Решение № 79 от
1.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 117/2011 г. /
Имотът не е заявен за възстановяване и не е
започнала процедура по § 4к от
ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване или възстановяване право на собственост, няма
постъпили искания за изменение на плана на новообразуваните имоти от 2012 г. и
данни за разпределение на кадастралните единици по помощния план.
Правото на ползване върху земеделските земи,
предоставени на граждани, се прекратява по силата на актове на компетентните
органи според разпоредбата на § 4 ПРЗ ЗСПЗЗ. Не е проведено производство по
трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя,
останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от
общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска
собственост. Земеделска земя, останала
след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване.
Характерът на имота като земеделски и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се определя от
разпоредбите на чл.
2 от ЗСПЗЗ, според които имотът следва да е предназначен за земеделско
производство и едновременно с това да не се намира в границите на населените
места и селищни образувания.
На основание § 4 ПЗР ЗСПЗЗ след прекратяване правото
на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на
актове, общинските съвети по предложение на кметовете на общини определят
околовръстни полигони на създадените по реда на ЗСПЗЗ селищни образувания.
Установи се от експертното заключение по делото, че с Решение на Общински съвет
№ 322-4/29.05.2000г. е определен околовръстния полигон на строителните граници
на СО "Б.-с.", обн. в ДВ бр.
54/21.07.2000г.
След изменението на ЗСПЗЗ през 1999г.
индивидуализацията на земеделските земи в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва
с плана на новообразуваните имоти, т.е. само ако този
план е одобрен и влязъл в сила е възможно придобиване право на собственост по
който и да е от предвидените в закона способи (Решение № 194 от 08.12.2017
г. по гр.д. № 1016/2017 г., I г.о. на ВКС). В настоящия случай план на новообразуваните имоти на СО „Б.-с." е одобрен със
Заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012г. на Областен управител В..
Той е изработен на основата на Помощен кадастрален план, който е комбиниран
план между КП на м. „Б.-с." от 1996г., одобрен със Заповед
№Р-115/29.04.1996г., и План на стари имотни граници. Не е проведена процедура
по изменение на влезлия в сила ПНИ по правилата на ЗСПЗЗ.
В конкретния казус по несъмнен начин се установи от
писмените доказателства и експертното заключение, че процесният
имот е земеделска земя по § 4 ПРЗ ЗСПЗЗ.
След преценка на доказателствата по делото
може да бъде направен извод, че към 2012 г. при влизане в сила на ПНИ, процесният новосъздаден имот не е бил засегнат от реституционни
решения и заповеди по § 4к,
ал. 7 на ПЗР на ЗСПЗЗ, не е бил изкупен по реда на § 4а
или §
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от ползватели, на които е бил предоставен за ползване,
нито е имал характеристиките на държавен такъв. Затова и същият по силата на
императивната разпоредба на чл.
25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ е станал общинска собственост. По смисъла на чл.
24, ал. 1 и чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ до 2000 г. имотът е съставлявал земеделска земя, подлежаща
на възстановяване, която не е била заявена за възстановяване. В конкретния
случай е без значение обстоятелството, че с приемане на ОУП от 2012 г., одобрен
със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на МРРБ, е включен в строителните
граници на гр. В., доколкото за да се промени предназначението на имота е
следва да се приеме конкретен ПУП за всеки отделен имот, а това не е били
сторено към момента на предявяване на иска. Предвид това, процесният
имот е останал със статут на земеделска земя и общинска собственост. Той не е
държавна собственост, тъй като според чл.
24, ал. 1 ЗСПЗЗ държавата не запазва правото си на собственост върху
подлежащите на възстановяване земи /а от доказателствата по делото безспорно се
установи, че имотът е бил предмет на реституция, доколкото е територия по § 4 от
ЗСПЗЗ/, а според чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ земя, която не е собственост на държавата, физически или
юридически лица е общинска собственост.
Доколкото процесният
имот е със статут на общинска собственост /частна/, същият би могъл да бъде
придобиван по давност след 01.06.1996 г., но с оглед нормата на § 1 от
Закон за допълнение на ЗС, обн. ДВ, бр. 7 от 2018
г., в сила от 31.12.2017 г., давността за придобиване на държавни и общински
имоти спира да тече до 31.12.2022 г. Ищецът не може да се легитимира като
собственик на процесния имот на соченото от него оригинерно
правно основание, тъй като давност в негова полза не е могла да тече през
сочения период – от 2000 г. до дата на предявяване на исковата претенция.
Предвид всичко гореизложено, настоящият
състав на съда намира предявения отрицателен установителен иск да се приеме за
установено, че Община В. не е собственик на процесния имот, за неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски. Съобразно списъка по чл.
80 от ГПК ответникът е направил разноски за депозити за вещо лице в размер на 660
лева и определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от
НЗПП или общо 960 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** за приемане на установено в
отношенията между страните, че О. В. не
е собственик на 1187/2374 идеални части от ПИ с идентификатор 10135.5401.3275 по КККР, одобрени със заповед
№РД-18-73/23.06.2008г. на изп.директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013г. на началник на
СГКК-В., целият с площ от 2374 кв.м., находящ се в гр.В., с.о. Б.-с., трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване,
при граници ПИ 10135.5401.9535, 10135,5401.964, 10135.5401.3274,
10135.5401.9559, 10135.5401.3273 и 10135.5401.9579, на основание чл.124, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община В., ЕИК *********, с адм.
адрес: гр. В., бул. „Осми приморски полк“ № 43, сумата от 960,00 лева (деветстотин и шестдесет лева),
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: