Р Е
Ш Е Н
И Е
N 143
гр.Русе, 27.03.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание
на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря Н.Н.
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА гр.
дело N938 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е регресен иск с правно основание чл.274 от КЗ.
Ищецът ЗК „Лев инс“ АД- гр.София, ЕИК ********* твърди, че на 22.08.2012
г. около 09.00 ч. в гр.Русе, в светлата част на денонощието, при ясно време,
ответникът А.А.Т., управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ Р 1150 РК в лявата лента на южното платно на
бул.“Липник“ в гр.Русе със скорост 70,6 км/ч, в близост до сигнализирана с
пътни знаци пешеходна пътека тип „Зебра“, която била сигнализирана и със
светофарна уредба с мигаща жълта светлина. Към конкретният момент пътната
обстановка била с добра видимост като пътното платно било сухо. На бул.“Липник“
за уреждане на пътното движение били поставени пътни знаци. Ответникът навлязъл
в зоната, в която тези знаци действат с несъобразена с предписанието скорост.Същевременно
в средната лента за движение имало спрял лек автомобил „Тойота Приус“ с рег.№ ТХ 7868 ХК, управляван от П. И. П., а в
дясната лента бил спрял товарен автомобил. Ответникът независимо от пълната
видимост, пренебрегнал факта, че пред него има пешеходна пътека и спрели
непосредствено пред нея автомобили, преминал през пешеходната пътека с по-
висока от разрешената по закон скорост, под въздействието на алкохол като
конкретната концентрация на алкохола била 0.80 промила. Преминавайки през
пешеходната пътека ответникът ударил пресичащия в този момент пешеходец Л. П. К.
и му причинил средна телесна повреда- разкъсно контузна рана на челото, множество счупвания на ребрата,
двустранно, двустранен хемоторакс, открито счупване
на шийката на лява раменна кост, наложило метална остеосинтеза,
следкръвозагубна анемия, наложило многократно
преливане на кръв и ПЗП. Тези увреждания причинили на пострадалия разстройство
на здравето, временно опасно за живота, трайно затрудняване на движенията на
снагата, ляв долен крайник за срок опвече от 30 дни.
За виновно причиненото от ответника ПТП било образувано наказателно
производство. С присъда по НОХД №407/2013 г. на РРС ответникът бил признат за
виновен за това, че на 22.08.2013 г. в гр.Русе, при управление на лек автомобил
„ Опел Астра“ с ДК№ Р 1150 РК, нарушил правилата за
движение и в пияно състояние причинил телесни увреждания на пострадалия Л. П. К..
Към момента на ПТП за управлявания от ответника автомобил имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица №
22111890365639 с срок за покрит застрахователен риск ат 15.09.2011 г. до
14.09.2012 г. Вследствие на причинените телесни увреждания пострадалия Л. К.
претърпял неимуществени вреди и за обезщетяване на същите подал молба до
дружеството с искане за определяне на справедлив размер на обезщетението. Била
образувана щета № 0000-1000-63-13-7244/ 11.06.2013 г. и сключили споразумение за заплащане на
обезщетение в размер на 40 000 лв. определеното обезщетение било платено
на 11.10.2013 г. След извършеното плащане за тях възникнало регресното
право да претендират от ответника изплатеното застрахователно обезщетение, тъй
като същият управлявал МПС в пияно състояние. Към оммента
на завеждане на иска регресното вземане не било
удовлетворено. Претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати сумата в размер на 40 000 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от завеждане
на иска до окончателното плащане, както и направените разноски за производство.
Ответникът А.А.Т. признава иска по основание и размер. Счита, че
разноските по делото следва да се възложат на ищеца на основание чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като не е станал причина за завеждане на иска. Твърди, че не е
уведомяван за факта на изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалия
от ищеца, нито застрахователят му е пращал покана за доброволно уреждане на
спора. Претендира направените разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното НОХД №407/2013 г. на Русенския районен съд е видно,
че с присъда №65/28.03.2013 г. А.А.Т., ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 22.08.2012 г. в гр.Русе, при управление на
МПС- лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ Р 11 50 РК,
нарушил правилата за движение по пътищата, в т.ч. управлявал посочения
автомобил с концентрация на алкохол над 0.50 промила, а именно 0.80 промила и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Л. П. К. от гр.Русе, изразяваща
се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затрудняване
на движенията на снагата, ляв горен крайник и ляв долен крайник, като деянието
било извършено в пияно състояние.
Към момента на ПТП за
управлявания от ответника автомобил е била сключена валидна застраховка „
Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 22111890365639, с покрит
застрахователен риск за периода 15.09.2011 г.- 14.09.2012 г.
Пострадалият от ПТП Л. П.
К. подал молба до ЗК „Лев инс“ АД- гр.София с искане
за заплащане на справедлив размер на застрахователно обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди. Въз основа на молбата била образувана щета
№000-1000-63-13-7244/11.06.2013 г., за което ответникът е бил уведомен с писмо-
изх.№ 4644/30.08.2013 г., в което е бил посочен размера на обезщетението. Между
застрахователното дружество и пострадалия е било сключено споразумение № 614/30.08.2013 г. за
заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лв., платено с платежно
нареждане от 11.10.2013 г.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на
приетите по делото писмени доказателства, приложеното наказателно дело и
признанията на ответника.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
В чл.274 от КЗ са
регламентирани предпоставките, при наличието на които за застрахователя
възниква субективното право на регрес.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят има право да получи от застрахования изплатеното от него
обезщетение, когато застрахованият при настъпване на пътнотранспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил проверка на алкохол, наркотично вещество или
негов аналог.
Застрахователят е
основал регресното си право на предпоставките,
визирани в чл.274, ал.1, пред.първо от КЗ.
В процеса в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на
предпоставките, визирани в чл.274 от КЗ, обуславящи възникване на регресното му право срещу застрахования водач на МПС.
По делото е установено
по безспорен и категоричен начин, с влязла в сила присъда №65/28.03.2013 г.,
постановено по НОХД №407/2013 г. на
Русенския районен съд ответникът е признат за виновен в това, че на 22.08.2012
г. в гр.Русе, при управление на МПС- лек автомобил „Опел Астра“
с рег.№ Р 11 50 РК, нарушил правилата за движение по пътищата, в т.ч.
управлявал посочения автомобил с концентрация на алкохол над 0.50 промила, а
именно 0.80 промила и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Л. П.
К. от гр.Русе, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота, трайно затрудняване на движенията на снагата, ляв горен крайник и ляв
долен крайник, като деянието било извършено в пияно състояние.
Съгласно чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Съобрразявайки разпоредбата на чл.300
от ГПК съдът приема, че ответникът виновно и противоправно
е причинил вреди на пострадалото от ПТП лице- Л. К., поради което е налице
основание за ангажиране на неговата обезщетителна
отговорност.
Установено е също, че
към момента на ПТП между страните по делото е била сключена валидна застраховка
„ Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 22111890365639, с покрит
застрахователен риск за периода 15.09.2011 г.- 14.09.2012 г.
В изпълнение на
задълженията си, произтичащи от застрахователния договор, ищецът е удовлетворил
претенцията на пострадалия от ПТП Л. П. К. по образуваната щета, като за
определения размер на обезщетението ответникът е бил уведомен.
Застрахователното обезщетение е било платено на 11.10.2013 г. след сключването
на споразумение между ищеца и пострадалото лице.
С оглед на тези факти,
съдът приема, че са налице предпоставките, визирани в чл.274, ал.1, пр.1 от КЗ
за ангажиране на регресната отговорност на ответника.
Ищцовото дружество има
качеството на застраховател, изплатил застрахователно обезщетение, по силата на
сключена с ответника застраховка „ Гражданска отговорност“ за обезщетяване на
причинените от него неимуществени вреди на пострадалия от ПТП, като ответникът
е управлявал МПС след употреба на
алкохол над допустимата по закон норма- в пияно състояние, за което същият е
признат за виновен с присъдата по приложеното НОХД.
Наличието на визираните
в закона предпоставки обуславят основателност на регресната
претенция, искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Върху претендираното обезщетение следва да се присъди и законната
лихва, считано от завеждане на иска- така, както е претендирано
от ищеца.
Съдът счита, че
отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника, а доводите
му за приложение на чл.78, ал.2 от ГПк са изцяло
неоснователни.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е
уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 от ГПК
и те са две:
да не е дал
повод за предявяване на иска и да го
е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното
дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца.
В настоящият случай не е налице първата
предпоставка, тъй като ответникът с извънпроцесуалното
си поведение е станал причина за завеждане на иска. Същият в пияно състояние е
причинил ПТП, от което има пострадало лице, на което застрахователят по силата
на застрахователното правоотношение е изплатил дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди. Това поведение на ответника е станало и
причина за предявяване на регресната претенция от
страна на застрахователя, поради което признаването на иска не е достатъчно, за
да го освободи от разноските за производството.
Същите са в негова тежест. Ответникът дължи на
ищеца действително направените от него разноски за производството- платена
държавна такса в размер на 1600 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., определено по правилата на чл.78, ал.8 от ГПК.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.А.Т., ЕГН ********** *** да
заплати на ЗК „ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.София сумата в
размер на 40 000 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2016
г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1650 лв. разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: