№ 115
гр. Ботевград, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20241810101559 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.513,
ал.1 от КЗ/Кодекс за застраховането/ във вр. с чл. 511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Б. А. Й. от ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Я. Д. от САК моли да
бъде осъдено Сдружение“***“ с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати сумата-главница от 10000лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от Б. А. Й. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинени телесни увреждания, представляващи контузия на дясната гръдна половина,
контузия в областта на шията и мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма,
които вреди са причинени вследствие на виновно противоправно поведение от *** Й. А.
като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № *** ***, за който автомобил
към датата на ПТП на 04.09.2023г., който се движи от гр.Криводол към гр.София, в района
на пътен възел за автомагистрала Хемус с път 2-17, в района на община Ботевград, има
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за чужбина-„Зелена карта“ при немски застраховател ***, който чрез
представителя си в България ЗАД“Булстрад Виена Иншуръс Груп“ е отказал заплащане на
обезщетение поради липса на застрахователно покритие, както да заплати и сумата-
главница от 664.66лв./шестстотин шестдесет и четири лева и 66 стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени от Б. А. Й. имуществени вреди под формата на разноски за
лечение, за което има издадена фактура № **********/07.09.2023г. от МБАЛ „Христо Ботев“
АД-гр.Враца, причинени вследствие на описаното по-горе ПТП на 04.09.2023г., ведно със
законната лихва върху горните суми-главници, считано от 17.05.2024г. /датата на сезиране на
НББАЗ/ до окончателното заплащане, както да заплати и направените по делото разноски, за
които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.137/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.К. К. А. поддържа исковете и моли да бъдат
уважени като основателни и доказани. Представя писмени бележки с вх.№ 2443 от
20.03.2025г.
1
ОТВЕТНИКЪТ-Сдружение “***“ с ЕИК: ***, чрез пълномощник адв. *** от САК е
направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 9351 от
12.11.2024г., изпратен по пощата с п.кл. от 11.11.2024г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете и заявява, че от представените
доказателства не се установява вината на водача на автомобила за настъпване на ПТП и на
вредоносния резултат. В случай, че по делото бъде установено, че вина за настъпването му
има водачът на МПС, оспорва изключителната му отговорност за настъпване на ПТП и
вредоносния резултат като твърди, че пострадалият в значителна степен е допринесъл за
реализиране на ПТП и на собствените му вреди, като е нарушил правилата за движение по
пътищата, тъй като е пътувал без поставен или без правилно поставен обезопасителен колан,
което му поведение е в пряка причинна връзка с твърдените травми. Ответникът оспорва
механизма на ПТП. Ответникът оспорва и вида и обема на претендираните от ищеца
неимуществени вреди, причинната им връзка с ПТП, интензитета и продължителността на
болки и страдания. Отделно от това твърди, че описаните вреди са в резултат от
противоправното поведение на самия ищец. Оспорва и иска за имуществени вреди като
завишен по размер. Акцесорния иск за законна лихва оспорва изцяло, поради
неоснователност на главния иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник адв. *** от САК оспорва
исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да се присъдят
направените разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.139/.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от приложените писмени доказателства: копия от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №114 от 05.09.2023г., изготвен от служител на ОД на
МВР- София, писмо с изх. № УРИ 120400-4060 от 29.02.2024г. на Началник отдел „ОП“ при
ОДМВР-София, оригинал на ДП № 269/2023г. по описа на РУ-Ботевград, приключило с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 04.09.2024г. по ДП
№269/2023г. по описа на РУ Ботевград, пр.пр. №1493/2023г. по описа на РП-Ботевград,
както и от приетата и неоспорена от страните допълнителна съдебно-автотехническа
експертиза /ДСАТЕ/ с вх.№1908 от 05.03.2025г., изготвена от в.л. И. В. Н., се установява, че
на 04.09.2023г., при движение на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № *** ***,
управляван от *** Й. А., който се движи от гр.Криводол към гр.София, в района на пътен
възел за автомагистрала Хемус с път 2-17, в района на община Ботевград, е настъпило
пътно транспортно произшествие /ПТП/, тъй като водачът на лекия автомобил загубва
стабилното управление на управлявания от него автомобил поради движение със скорост
несъобразена с пътните услови и с разпоредбите на действащия в района пътен знак „В26“-
Забранено е движението със скорост, по висока от означената-40км/ч, автомобилът поднася
и се удря в мантинела и оградно съоръжение под моста на АМ“Хемус“. Към момента на
описаното по-горе ПТП в само катастрофиралия лек автомобил е бил и ищеца, който е бил
пътник и се е намирал на предна дясна седалка до шофьора.
От показанията на св.*** А. ***, дядо на ищеца по бащина линия, се установява, че
внукът му Б. през 2023г. е претърпял катастрофа и е бил настанен в болница в гр.Враца,
където св.*** го посетил ден след това и го видял да лежи в болницата и не бил адекватен,
не говорел, имал главоболие, нямал достатъчно въздух, не можел да стане от леглото. След
няколко дни го изписали от болница и св. *** отишъл при него в къщи, за да му помага
2
докато се възстанови. Ищецът приемал обезболяващи, тъй като го боляла главата,
гръбначния стълб, гърдите. Ищецът бил уплашен, неадекватен и си стоял само у дома, тъй
като не можел да се движи сам. Това състояние продължило около две седмици, през което
време св. *** помагал за хигиената на ищеца, както го водел и до тоалетна. След като се
възстановил напълно ищецът заминал пак за чужбина /Германия/, където работи.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ с вх.№ 236 от
15.01.2025г., изготвена от вещото лице д-р Д. Н. Т., която страните не са оспорили и съдът
приема като компетентна и обоснована, се установява, че от приложената медицинска
документация, издадена на името на ищеца се установява, че на 05.09.2023г. е прегледан и
издаден амбулаторен лист в 10.17часа с основна диагноза: контузия на гръдния кош и
контузия на шия, същият е бил приет на лечение на 05.09.2023г. в МБАЛ“Христо Ботев“АД
в гр.Враца с диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, като по
негови данни на 04.09.2023г. е претърпял като пострадал ПТП-блъснали се в мантинела.
Изписан е на 07.09.2023г. в добро общо състояние.
Вещото лице д-р Н. е посочил, че ищецът следствие на ПТП на 04.09.2023г. е получил
следните телесни увреждания: контузия на дясната гръдна половина, контузия в областта на
шията и мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, като последното по своя
медико-биологичен характер е предизвикало временно разстройство на здравето неопасно
за живота, а другите две увреждания /контузия на шията и на дясната гръдна половина/ са
предизвикали болка и страдание. Пак според в.л. д-р Н. симптомите на травмите,
изразяващи се в главоболие, замъглено зрение, болки в шията и гърдите са отзвучали за
около месец. Същите са в причинна връзка с процесното ПТП, като получените травми
подлежат на пълно възстановяване. Представената по делото фактура № 131764/07.09.2023г.,
издадена от МБАЛ“Христо Ботев“АД- гр.Враца, на стойност 664.66лв. с основание за
плащане- КП№208-ХО е в причинна връзка с получените травми от ищеца, който е бил с
прекъснати здравно осигурителни права, за което стойността на клиничната пътека се
заплаща от него. Според в.л. д-р Н. механизмът на получените травми е удар на тялото и
главата в страничните части на купето/дясна колона, дясна врата, странично дясно или
предно стъкло/. При ищеца не са описани в медицинските документи следи от така
наречените коланни травми. Тъй като ударът е настъпил отдясно, това е довело до
придвижване на тялото първо на ляво, след това на дясно и е довело до описаните по-горе
части от купето на автомобила. В обясненията си пред съда в.л. д-р Д. Н. заявява, че приема,
че ищецът е бил без поставен предпазен колан, за което при ПТП е получил описаните от
него травми.
Съгласно приетата и неоспорена от страните допълнителна съдебно-автотехническа
експертиза/ДСАТЕ/ с вх.№1908 от 05.03.2025г., изготвена от в.л. И. В. Н. и обясненията,
дадени от вещото лице Н. в открито съдебно заседание, се установява, че ударът на МПС
донякъде е страничен, в него се съчетават два елемента: имаме и в предна дясна част на
автомобила контакт, след което той започва да се върти и се удря странично в тази ограда.
Предпазният колан е много ефик*** и предпазва телата на пасажерите тогава, когато ударът
е челен и когато е отзад на автомобила, т.е., когато тялото на пасажера се премества напред
или назад, тогава приводът сработва, той много бързо сработва. Амплитудата на движение
на тялото при един изцяло челен удар е максимум 7 см., след което то бива застопорено
неподвижно към седалката. Когато е страничен ударът, коланът общо взето няма почти
никаква функция. В конкретния случай, тъй като е страничен удар в не малка част от
развитието на самото ПТП, тук защита би могло да има единствено от въздушните
странични възглавници, защото тялото, когато се удари странично движението на главата
нищо не я застопорява. Тя е свободна в пространството, достига до детайлите на
автомобила и тогава е функцията на въздушната възглавница, т.нар. странична завеса да
предпази тялото. Вещото лице Н. заявява, че се съмнява процесният автомобил да има
такава защита. При първия удар е възможно да полети тялото на ищеца, ако е без колан към
3
предното обзорно стъкло. В конкретния случай не се виждат колани на цветния фотоалбум
от ДП. Според в.л. Н. няма данни и никой не може да каже към днешна дата този колан дали
е сработил или не, защото може да е бил поставен и може да не е работил. Може да е имало
друго ПТП това МПС, да е възстановено, коланът само да е прибран, да седи като макара, да
не работи примерно и като стане едно такова произшествие с такъв удар, той нищо няма да
издържи, той ще се удари пак в табло, в таван, в панорамно стъкло. В.л. Н. заявява, че не
може да кажа има ли, няма ли колани.
От показанията на св.*** А. ***, от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№114 от 05.09.2023г., изготвен от служител при ОДМВР-София, от писмо от 29.02.2024г. от
ОДМВР-София и от отразените в приложените по делото медицински документи, издадени
на името на ищеца /епикриза и амбулаторен лист/ при снемане на анамнезата/история на
случая/, се установява, че ищецът е бил пътник и се возил на предна дясна седалка в лекият
автомобил, който е претърпял ПТП на 04.09.2023г.
Страните не спорят, че към датата на ПТП или на 04.09.2023г. за управляваният от
*** Й. А., лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № *** *** е имал валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за чужбина-„Зелена карта“ при немски застраховател ***, със срок до
27.06.2027г.
Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства-копие от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №114 от 05.09.2023г., изготвен от служител
при ОДМВР-София и справка от системата на НББАЗ относно кореспонденти на
територията на РБългария.
Видно от приложените по делото писмени доказателства-копия от писмо от 25.04.2024г.
от ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, който е кореспондент за уреждане на претенции в
България на немската застрахователната компания, при която има сключена застраховка
„ГО“ за лекия автомобил, претърпял ПТП на 04.09.2023г., претенция с вх.№ 2-0361 от
17.05.2024г., входирана при ответника с посочена банкова сметка на ищеца, се установява,
че ищецът е предявил претенция при ответника с искане да му бъде изплатено обезщетение
за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 15000 лв./петнадесет хиляди лева/
и обезщетение от 664.66лв. за причинени имуществени вреди, се установява, че е направен
отказ на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение от ЗАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп поради отказ на застрахователно покритие от страна на немския
застраховател ***. След получаване на претенцията от ищеца до ответника /НББАЗ/ на
17.05.2024г. до подаване на исковата молба на 20.08.2024г., т.е. след повече от 3 месеца
ответникът не се е произнесъл по претенцията на ищеца.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на ищеца на обезщетение до
момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
така предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.513, ал.1 от КЗ/Кодекс за застраховането/ във вр. с чл. 511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ са
допустими.
В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си за заплащане на
4
обезщетение пред ответника на 17.05.2024г. с посочена банкова сметка, не е получил
отговор, а исковата молба е подадена на 20.08.2024г.
Разгледан по същество, съдът намира, че първияг главен иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи за
сумата от 5000лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди в резултат на ПТП на 04.09.2023г., изразяващи се в болки и страдания
от причинените на ищеца телесни увреждания, които са контузия на дясната гръдна
половина, контузия в областта на шията и мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма, като доказани и основателни, по следните правни съображения:
Предявен е иск по чл. 511, ал.3 във вр. с ал. 1, т. 2, вр. чл. 513, ал. 1 КЗ за ангажиране
отговорността на Сдружение“ Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи“/НББАЗ/, основателността на който е обусловена от наличието на следните
предпоставки: пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на
Република България, водачът на моторното превозно средство да е действал виновно,
моторното превозно средство обичайно да се намира в държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата, за моторното превозно средство да е налице застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят на виновния водач да няма
кореспондент за територията на Република България или когато има кореспондент, но
съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира
щетата. Допълнително условие съгласно чл. 511, ал. 3 КЗ е да липсва произнасяне от бюрото
по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, да е налице отказ за изплащане на
обезщетение или увреденото лице да не се е съгласило с размера на обезщетението.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.
511, ал.3 във вр. с ал. 1, т. 2, вр. чл. 513, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
Сдружение „***" за причинените от процесното пътнотранспортно произшествие вреди.
В случая по делото са установени всички посочени по-горе елементи от
фактическия състав на претендираното право на обезщетение по предявения иск за
неимуществени вреди на увреденото лице срещу ответника.
По делото е безспорно, че ищецът е сезирал ответника с искане за заплащане на
обезщетение с претенция от 17.05.2024г. след като кореспондент за уреждане на претенции в
България на немската застрахователната компания, при която има сключена застраховка
„ГО“ за лекия автомобил, претърпял ПТП на 04.09.2023г. е направил отказ да плати
застрахователно обезщетение. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът не е платил на
ищеца обезщетение, като исковата молба е депозирана три месеца след получаване на
претенцията от ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
от ПТП настъпило на 04.09.2023г.
От събраните и анализирани от съда доказателства- Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №114 от 05.09.2023г., изготвен от служител при ОДМВР-София, писмо от
29.02.2024г. от ОДМВР-София, показанията на св.*** А. ***, дядо на ищеца по бащина
линия, на които съдът дава вяра въпреки, че е заинтересован от изхода на делото като
възходящ на ищеца, но неговите показания не са опровергани от останалите събрани по
делото доказателства, Постановление за прекратяване на наказателното производство от
04.09.2024г. по ДП №269/2023г. по описа на РУ Ботевград, пр.пр. №1493/2023г. по описа на
РП-Ботевград, както и от приетата и неоспорена от страните допълнителна съдебно-
автотехническа експертиза /ДСАТЕ/ с вх.№1908 от 05.03.2025г., изготвена от в.л. И. В. Н.,
която съдът кредитира като компетентна и обоснована установява извършването на
противоправното деяние от лицето *** Й. А., който на 04.09.2023г. е управлявал лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № *** *** и е нарушил правилата за движение по
пътищата-загубва стабилното управление на управлявания от него автомобил поради
движение със скорост несъобразена с пътните услови и с разпоредбите на действащия в
5
района пътен знак „В26“-Забранено е движението със скорост, по висока от означената-
40км/ч, автомобилът поднася и се удря в мантинела и оградно съоръжение под моста на
АМ“Хемус“, в района на община Ботевград и е причинил настъпването на процесното ПТП
на 04.09.2023г., в резултат на което по непредпазливост е причинил телесни увреждания на
ищеца, който се е возил като пътник в управлявания от него автомобил и е бил на предна
дясна седалка по време на ПТП.
Спорното между страните е, че ищецът не е посочен като пострадало лице от органите
на КАТ посетили ПТП, вида на телесните увреждания и периода на възстановяване и налице
ли е съпричиняване от страна на ищеца за получаване на уврежданията поради непоставяне
на обезопасителен колан към момента на ПТП, както и вината на водача на МПС.
Въпреки, че в представения по делото Протокол за ПТП с пострадало лице, ищецът е
посочен само като свидетел, а не като пострадал, от приложеното писмено доказателство-
амбулаторен лист и Епикриза, издадена на името на ищеца от МБАЛ“Христо Ботев“АД-
гр.Враца, показанията на св.*** А. *** и приетата СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н., се
установява, че ищецът след ПТП на 05.09.2023г. в 10.17 часа е посетил ортопед с диагноза:
контузия на гръдния кош, който му е издал амбулаторен лист и на същия ден в 14.58часа е
приет за лечение в болница с окончателна диагноза: мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма, със снета анамнеза, че ищецът е пострадал при настъпилото ПТП на
04.09.2023г., блъснали се в мантинела.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищеца са
причинени телесни повреди, изразяващи се в контузия на дясната гръдна половина,
контузия в областта на шията и мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, като
последното по своя медико-биологичен характер е предизвикало временно разстройство на
здравето неопасно за живота, а другите две увреждания /контузия на шията и на дясната
гръдна половина/ са предизвикали болка и страдание. Според СМЕ е налице пряка
причинно-следствена връзка между ПТП и получените и описани по-горе от ищеца травми.
Според в.л. д-р Н. механизмът на получените травми е удар на тялото и главата в
страничните части на купето/дясна колона, дясна врата, странично дясно или предно
стъкло/. При ищеца не са описани в медицинските документи следи от така наречените
коланни травми. Тъй като ударът е настъпил отдясно, това е довело до придвижване на
тялото първо на ляво, след това на дясно и е довело до описаните по-горе части от купето на
автомобила.
От събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства- Постановление на
прокурора за прекратяване на наказателно производство от 04.09.2024г. и приетата ДСАТЕ,
изготвена от в.л. инж.Н. се установи факта на виновно извършване на деянието от лицето
*** Й. А., който е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № *** ***, в
резултат на което е настъпило процесното ПТП на 04.09.2023г. и противоправност, така и на
причинените от деянието телесни увреждания на ищеца, който е бил пътник в същия
автомобил, на описаните по-горе телесни повреди /три отделни леки телесни повреди/.
Съдът приема, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства се
установи причинно следствената връзка между поведението на водача на лекия автомобил и
настъпилата катастрофа, както и между ПТП и причинените телесни увреждания на
пътуващия на предна дясна седалка пътник-ищец, като това се потвърждава както от
изслушаната и приета ДСАТЕ, СМЕ, така и от показанията на св. ***.
Неоснователно е възражението на ответника, че получените и описани по-горе
телесни увреждания на ищеца не са вследствие на процесното ПТП. Неоснователно като
недоказано се явява и твърдението за наличие на принос на пострадалия за настъпване на
увреждането, поради това, че е бил без поставен обезопасителен колан като пътник, возещ
се на предната седалка в лекия автомобил, управляван от *** Й. А., при настъпване на ПТП.
Доказателства за това не бяха събрани в производството по делото освен обясненията на в.л.
6
д-р Н. в открито съдебно заседение, че според него ищецът е бил без поставен предпазен
колан, за което е получил телесните увреждания. Съдът не може да се довери само на тези
обяснения на вещото лице д-р Н. и само затова, че няма данни за така наречените коланни
травми, отразени в медицинските документи, издадени на името на ищеца. Още повече, че в
приетата по делото СМЕ е описан подробно механизма на получаване на телесните
увреждания, а именно, че ударът е настъпил отдясно, което е довело до придвижване на
тялото първоначално на ляво и след това на дясно и е довело до контакт с части от купето:
дясна колона, дясна врата, странично дясно или предно стъкло. Този механизъм на
получаване на уврежданията съобразен с приетата ДСАТЕ и обясненията на в.л. Н., че
предпазният колан е много ефик*** и предпазва телата на пасажерите тогава, когато ударът е
челен и когато е отзад на автомобила, т.е., когато тялото на пасажера се премества напред
или назад, тогава приводът сработва. Амплитудата на движение на тялото при един изцяло
челен удар е максимум 7 см., след което то бива застопорено неподвижно към седалката.
Когато е страничен ударът, коланът общо взето няма почти никаква функция. В случая се
изясни, че ударът е страничен, тъй като е в мантинелата и оградно съоръжение под моста.
Съгласно практиката на ВКС отразена в решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. №
35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, II
т.о., решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/1 Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 99 от
08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК,
II т.о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при
ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да
се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи
намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако
са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В случая от приетата и неоспорена от страните ДСАТЕ, изготвена от в.л. инж.Н. и
обясненията дадени в открито съдебно заседание от същото вещо лице, се установява, че в
случая ударът е бил страничен, за което е без значение правилното поставяне на
обезопасителен колан, тъй като при такъв удар защитна функция на пътника се осъществява
от страничните възглавници. Освен това от материалите по досъдебното производство и от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява нищо свързано с
коланите в катастрофиралия лек автомобил. От СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н. се установява,
че механизмът на причиняване на телесните увреждания при ищеца е в резултат на силен
страничен удар, при който главата на ищеца се е удряла в лява и дясна колона от купето на
автомобила, в странично стъкло или предно.
С оглед на това настоящият състав приема, че не са ангажирани категорични
доказателства за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия ищец,
изразяващо се в пътуване на предна седалка без поставен обезопасителен колан, и
причинените му телесни увреждания. При отсъствие на категорични доказателства за
причинна връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на
редуциране и се дължи в пълния определен от съда размер, възлизащ на 5000 лева. В този
смисъл е и практиката на ВКС, отразена в решение №144 от 27.12.2016г. по т.д.№1000/2015г.
7
по описа на ВКС, ІІ отд.
На следващо място по делото безспорно се установи, че за лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с peг. № *** *** е имало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за чужбина-„Зелена карта“ при
немски застраховател ***, със срок до 27.06.2027г. ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп е
кореспондент за уреждане на претенции в България на немската застрахователната
компания, при която има сключена застраховка „ГО“ за описания по-горе лек автомобил,
претърпял ПТП на 04.09.2023г., която след заявена претенция от ищеца на 12.03.2024г. е
направила отказ за заплащане на застрахователно обезщетение съгласно приложеното писмо
от 25.04.2024г.
Поради гореизложеното е налице основание за ангажиране отговорността на
ответника съгласно чл.511, ал.3 във вр. с ал.1,т.2 от КЗ, тъй като настъпилото
застрахователно събитие на 04.09.2023г. е на територията на Република България с
участието на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се предявява пред бюрото
след като кореспондентът на територията на РБългария е отказал изплащане на
обезщетение.
Съдът съгласно приетите заключения на изслушаните СМЕ и ДСАТЕ за механизма на
процесния пътен инцидент и за участниците в същия, за вида, характера и степента на
получените от ищеца травматични увреждания, представляващи три отделни леки телесни
повреди, както и давайки вяра на показанията на св.*** ***, дядо на ищеца за претърпените
от ищеца болки и страдания след получаване на уврежданията в резултат на ПТП, намира, че
обезщетение от сумата от общо 5000 лева /пет хиляди лева/ съответства на установените в
задължителната съдебна практика критерии, като: младата възраст на пострадалия - 26
годишен към датата на увреждането, интензитета и продължителността на понесените болки
и страдания от причинените му физически травми, престой за около две седмици само у
дома му, невъзможност сам да се движи и да извършва дейности по поддържане на хигиена,
обличане, ползване на тоалетна, за което му е оказвана помощ от близки роднини през
оздравителния и възстановителен период.
Съдът след като взе предвид вида на получените от ищеца наранявания, описани по-горе,
периода на възстановяването от около един месец, имайки предвид и момента на
причиняването на увреждането преди около година и половина, а именно на 04.09.2023г.,
съгласно чл.52 от ЗЗД и по справедливост определи, че ответникът следва да заплати сумата
от общо 5000лв. за причинените телесни увреждания, изразяващи се в контузия на дясна
гръдна половина, което по своя медико-биологичен характер е предизвикало болка и
страдание, както и контузия в областта на шията, което също така е предизвикало само
болка и страдание и мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, която по своя
медико-биологичен характер е предизвикало временно разстройство на здравето неопасно
за живота, които сега са отшумели и ищецът се е възстановил напълно.
Съдът съобрази всички обстоятелства, указани в т. 2 на ППВС № 4/1968г. и
Практиката на ВКС отразена в т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 749/5.12.2008 г., по т. д. № №
387/2008 г. на II т. о.; № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010
г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; № 83/6.07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г.; № 1/26.03.2012 г., по
т. д. № 299/2011 г. на II т. о.; № 95 от 24.10.2012 г., по т. д. № 916/2011 г. на I т. о., формиращи
съдържанието на понятието "справедливост". Според същата, соченото понятие не е
абстрактно, а всякога - свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност, както и на
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество,
8
несъмнено обусловено от съществуващата в страната икономическа конюнктура.
Следователно, да бъде справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички
понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки,
неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време.
Ответникът дължи заплащане и на законната лихва за забава върху сума-главница от
5000лв., считано от 18.08.2024г. до окончателното заплащане, тъй като ответникът е
изпаднал в забава не към деня на получаване на ищцовата претенция на 17.05.2024г., а след
изтичане на тримесечния срок за произнасяне, а именно на 18.08.2024г.
Искът за разликата над 5000лв./пет хиляди лева/ до пълния предявен размер от
10000лв./десет хиляди лева/ следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, както и
за законната лихва от 17.05.2024г. до 17.08.2024г.
Вторият главен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди разгледан по
същество, съдът намира, че е изцяло основателен и следва да се уважи за сумата от
664.66лв./шестстотин шестдесет и четири лева и 66 стотинки/, представляваща обезщетение
за претърпени от Б. А. Й. имуществени вреди под формата на разноски за лечение, за което
има издадена фактура № **********/07.09.2023г. от МБАЛ „Христо Ботев“ АД-гр.Враца,
причинени вследствие на описаното по-горе ПТП на 04.09.2023г., по следните правни
съображения:
От изложените по-горе съображения се установи, че са налице предпоставките по чл.
511, ал.3 във вр. с ал. 1, т. 2, вр. чл. 513, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на
Сдружение „***" за причинените от процесното пътнотранспортно произшествие вреди.
Освен това се установиха всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на
претендираното право на обезщетение по предявения иск за имуществени вреди на
увреденото лице срещу ответника. Размерът на имуществените вреди се установи от
приложената и приета като писмено доказателство по делото фактура № 131764/07.09.2023г.,
издадена от МБАЛ“Христо Ботев“АД- гр.Враца, на стойност 664.66лв. Същата е с
основание за плащане- КП№208-ХО и е в причинна връзка с получените травми от ищеца,
който е бил с прекъснати здравно осигурителни права, за което стойността на клиничната
пътека се заплаща от него съгласно отразеното в приетата по делото СМЕ, изготвена от в.л.
д-р Д. Н..
Ответникът дължи заплащане и на законната лихва за забава върху сума-главница от
664.66лв./шестстотин шестдесет и четири лева и 66 стотинки/, считано от 18.08.2024г. до
окончателното заплащане, тъй като ответникът е изпаднал в забава не към деня на
получаване на ищцовата претенция на 17.05.2024г., а след изтичане на тримесечния срок за
произнасяне, а именно от 18.08.2024г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното искане от
ищеца за присъждане на разноски съдът намира, че след като на ищеца е оказана безплатна
правна помощ от адв. Я. Д. Димотров от САК съгласно приложения договор за правна
защита и съдействие ответникът следва да му заплати на адв.Д. адвокатско възнаграждение
в размер на 870лв./осемстотин и седемдесет лева/ съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът съгласно чл.78, ал.6 от ГПК следва да заплати в полза на РС-Ботевград
държавна такса в размер на общо 250лв./двеста и петдесет лева/ върху цената на уважените
искове, както да заплати и сумата от 300лв./триста лева/ за заплатени депозити за вещо лице
от бюджета на съда съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от общо
9
1241лв./хиляда сто четиридесет и един лева/ за направени разноски по делото, включващи
заплатено адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение“***“ с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***
да заплати на Б. А. Й. от ***, с ЕГН: ********** сумата-главница от 5000лв./пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от Б. А. Й. неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинени телесни увреждания, представляващи
контузия на дясната гръдна половина, контузия в областта на шията и мозъчно сътресение,
без открита вътречерепна травма, които вреди са причинени вследствие на виновно
противоправно поведение от *** Й. А. като водач на лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с peг. № *** ***, за който автомобил към датата на ПТП на 04.09.2023г., който се
движи от гр.Криводол към гр.София, в района на пътен възел за автомагистрала Хемус с път
2-17, в района на община Ботевград, има валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за чужбина-„Зелена карта“ при
немски застраховател ***, който чрез представителя си в България ЗАД“Булстрад Виена
Иншуръс Груп“ е отказал заплащане на обезщетение поради липса на застрахователно
покритие, както да заплати и сумата-главница от 664.66лв./шестстотин шестдесет и четири
лева и 66 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от Б. А. Й. имуществени
вреди под формата на разноски за лечение, за което има издадена фактура №
**********/07.09.2023г. от МБАЛ „Христо Ботев“ АД-гр.Враца, причинени вследствие на
описаното по-горе ПТП на 04.09.2023г., ведно със законната лихва върху горните суми-
главници, считано от 18.08.2024г. до окончателното заплащане като ОТХВЪРЛЯ горните
искове за заплащане на сумата-главница над 5000лв. до пълния предявен размер от
10000лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като и
за законната лихва върху описаните по-горе суми-главници за периода от 17.05.2024г. до
17.08.2024г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата Сдружение“***“ с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на адвокат Я. Д. Д. с ЕГН:
**********, вписан в САК, личен № **********, служебен адрес: *** сумата от
870лв./осемстотин и седемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Сдружение“***“ с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса в размер 250лв./двеста и петдесет лева/
върху цената на уважените искове, както да заплати и сумата от 300лв./триста лева/ за
заплатени депозити за вещо лице от бюджета на съда съразмерно на уважената част от
исковете, както да заплати и държавна такса в размер на 5лв./пет лева/ при служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б. А. Й. от ***, с ЕГН: ********** да заплати на Сдружение“***“ с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от общо 1241лв./хиляда сто
четиридесет и един лева/ за направени разноски по делото съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
11